№ 6269
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Емилия А.а
Членове:Катя Хасъмска
Т. Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия А.а Въззивно гражданско дело №
20251100501545 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В., с която се обжалва Решение
№ 18147/08.10.2024 г., постановено по гр. дело № 43531/2023 год. по описа на
-ти
Софийски районен съд, 139 състав, с което родителските права по
отношение на малолетните деца Х. М. В., роден на ****г и А.-Е. М. В., родена
на ****г., са предоставени за упражняване на майката В. С. А., при която е
определено и местоживеенето им; определен е режим на лични отношения на
бащата М. В., разпределен като общ режим, специален режим лятото,
празничен режим, ваканции, официални празници и лични празници. С
обжалваното решение е осъден бащата М. В., да заплаща месечни издръжки
на всяко от децата Х. М. В. и А.-Е. М. В., чрез майката и законен представител
В. С. А., на основание чл. 143, ал. 2 СК в размер на по 300,00 лева на дете,
платима до 20-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
подаване на насрещна искова молба /06.04.2023 г./ - за детето А.-Е. М. В., а за
детето Х. М. В., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до
настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка в полза на А. - Е. М. В.,
1
действаща чрез своята майка и законен представител В. С. А.. ОТХВЪРЛЕН е
предявеният от М. В. срещу В. С. А. иск с правно основание по чл. 127а, ал. 2
СК във вр. с ал. 1 СК и чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на майката
за пътувания на децата Х. М. В. и А.-Е. М. В. извън територията на Република
България до държавите членки на Европейския съюз, Република Турция и
Великобритания, както и за издаване на международни паспорти на децата;
ОСЪДЕН е М. В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СРС
сумата в общ размер на 864,00 лева, представляваща държавна такса върху
присъдените издръжки. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано, поради противоречие с
материалноправни и процесуалноправни разпоредби, като се излагат
съображения относно упражняването на родителските права, местоживеенето
и личните отношения на децата с неотглеждащия родител, както и относно
искането за заместващо съгласие за пътуване на децата в чужбина.
Въззивникът моли решението на Софийския районен съд да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, упражняването на родителските права
да бъде предоставено на бащата М. В., да се определи режим на лични
отношения между майката и децата, както и да се уважи искът по чл. 127а, ал.
2 СК за заместване съгласието на майката за пътуване на децата в чужбина и
за издаване на международни паспорти. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна В. С. А. е депозирала отговор, с който оспорва
въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи по делото, приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба,
подадена от М. В., с която е предявен срещу В. С. А. иск с правно основание
по чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 СК, с искане за първоначално определяне на мерките,
свързани с родителската отговорност по отношение на общите на страните
деца – Х. М. В., роден на **** г., и А.-Е. М. В., родена на **** г., обективно
кумулативно съединен с искане по чл. 127а, ал. 2 СК във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 76, т. 9 ЗБЛД, за заместване съгласието на майката за пътувания на децата
Х. М. В. и А.-Е. М. В., извън територията на Република България до
държавите – членки на Европейския съюз, Република Турция и
Великобритания, за срока на валидност на международния паспорт на децата
(5 години), както и за издаване на международни паспорти на децата
(уточнено с молба от 04.12.2023 г., подредена на лист 35 от делото на
Софийски районен съд). В исковата молба се твърди, че страните са живеели
във фактическо съпружеско съжителство и имат две малолетни деца – Х. М. В.
и А.-Е. М. В.. Твърди се, че след раждането на дъщерята на страните
семейството се е преместило да живее в гр. Поморие. Излагат се доводи, че
през 2021 г. ответницата е започнала работа в гр. София, където трайно се е
2
установила да живее. Твърди се, че през периода от 2021 г. до август 2022 г.
бащата е полагал непосредствени грижи за двете деца, когато майката е отвела
двете деца в гр. София без съгласието на бащата. Поддържа се, че бащата не е
имал контакт с ответницата и двете деца до м. септември 2022 г., а през м.
октомври същата година е разбрал от директора на детското заведение, което
двете деца посещавали, че е получено заявление за отписване от майката
поради преместване на децата в друг град. Отделно от това, се твърди нужда
децата да пътуват в чужбина с цел екскурзия, почивка, участие в спортни
прояви, обучение и други.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата В. С. А., в който са оспорени изложените от насрещната страна
фактически твърдения и е изложено становище за неоснователност на
претенциите. Посочено е, че ответникът е извършвал актове на домашно
насилие. Ответницата е заявила, че се е преместила заедно с Х. и А.-Е. в гр.
София, но тъй като не е получавала писмено съгласие от бащата да запише
сина им в предучилищна подготвителна група в детска градина, находяща се в
гр. София, периодично се е налагало да пътуват до гр. Поморие, за да може
детето да посещава там детска градина. Предявила е и насрещен иск относно
упражняването на родителските права по отношение на децата, определяне на
местоживеенето на децата – при майката, определяне на режима на лични
отношения между бащата и децата, както и определяне на месечна издръжка в
размер на по 300,00 лева за всяко дете, считано от подаването на насрещната
искова молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Ответникът по насрещния иск е изложил доводи за неоснователност на
претенцията.
С Решение № 18147/08.10.2024 г., постановено по гр. д. № 43531/2023 г.
по описа на Софийския районен съд, 139-ти състав, родителските права по
отношение на малолетните деца Х. М. В., роден на **** г., и А.-Е. М. В.,
родена на **** г., са предоставени за упражняване на майката В. С. А., при
която е определено и местоживеенето им. Определен е режим на лични
отношения на бащата М. В., разпределен като общ режим, специален режим за
лятото, празничен режим, ваканции, официални празници и лични празници.
С обжалваното решение е осъден бащата М. В. да заплаща месечни издръжки
на всяко от децата – Х. М. В. и А.-Е. М. В., чрез майката и законен
представител В. С. А., на основание чл. 143, ал. 2 СК, в размер на по 300,00
лева на дете, платима до 20-то число на месеца, за който се дължи, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба (06.04.2023 г.) – за детето А.-
Е. М. В., а за детето Х. М. В. – считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка в
полза на А.-Е. М. В., действаща чрез своята майка и законен представител В.
3
С. А.. Отхвърлен е предявеният от М. В. срещу В. С. А. иск с правно
основание по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК, във връзка с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, за
заместване съгласието на майката за пътувания на децата Х. М. В. и А.-Е. М.
В. извън територията на Република България до държавите – членки на
Европейския съюз, Република Турция и Обединеното кралство, както и за
издаване на международни паспорти на децата. Осъден е М. В., на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата в общ размер на 864,00
лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
Първоинстанционният съд е постановил решението си, след като
страните са били изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Събрани са гласни
доказателства (св. И.Т. и К.В., преценени като логични и последователни),
приети са социални доклади, справки за доходи от НОИ/НАП (около 2300 лв.
осигурителен доход за всеки родител), писмени доказателства, както и
съдебнопсихологична експертиза (СПЕ), кредитирана от съда като
компетентна и обективна. По делото е прието и влязло в сила решение по
ЗЗДН с мерки за защита спрямо майката и децата.
Съгласно СПЕ, приета от първата инстанция, и двамата родители имат
емоционална връзка с децата, но по-топла е тази с майката; при майката се
установяват емоционална топлина и емпатия, яснота за нуждите на децата;
при бащата – личностови дефицити (емоционална хладнина, сприхавост и
др.). Децата са в конфликт на лоялност; при А.-Е. е налице лека степен на
отчуждение от бащата, преодолима при нормализиране на родителските
отношения.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е съобразил
чл. 127 СК и утвърдените критерии (ППВС № 1/1974 г. – интересът на детето
като водещ критерий; съвкупна преценка – възпитателни качества, среда,
възраст и пол на децата, подкрепяща среда, реално полагани грижи,
възможности, привързаност). Приел е, че режимът на лични отношения
следва да осигурява пълноценни контакти с неотглеждащия родител.
Районният съд е приел също, че майката разполага с подходящи
жилищни и социални условия (включително подкрепа от своята майка),
демонстрира по-висок родителски капацитет и е по-пригодният родител към
настоящия момент. Упражняването на родителските права е предоставено на
майката, като при нея е определено и местоживеенето на децата.
Относно режима на лични отношения с бащата е определен преходен
период до 01.01.2025 г. без преспиване – всяка нечетна седмица в събота и
неделя от 10:00 до 18:00 ч.; след 02.01.2025 г. – всяка нечетна седмица от
петък 18:00 ч. (или след занятия) до неделя 18:00 ч., с преспиване. Предвиден
е разширен празнично-ваканционен режим (лятото – два пъти по 7
последователни дни през юни, юли или август, несъвпадащо с отпуска на
майката; детайлни правила за Коледа, Нова година, Великден, междусрочна и
пролетна ваканция, официални и лични празници, с разпределение по
четни/нечетни години и изключения при съвпадение) с цел постепенно
4
изграждане и укрепване на емоционално-доверителната връзка и
преодоляване на констатираното отчуждение.
Относно издръжката, на основание чл. 143 СК и ППВС № 5/1970 г., при
съобразяване с минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК (1/4 от минималната
работна заплата), доходите на страните и нуждите на децата, съдът е присъдил
на всяко дете месечна издръжка по 300 лв., платима от бащата чрез майката.
Начален момент: за А.-Е. – от подаването на насрещната искова молба; за Х. –
от влизане на решението в сила (предвид че към приключване на съдебното
дирене бащата е полагал непосредствени грижи за него).
Допуснато е предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК за
издръжката.
Искът по чл. 127а, ал. 2 СК (заместващо съгласие за пътувания в
чужбина и за паспорти) е отхвърлен като недоказан, тъй като
първоинстанционният съд е приел, че не са събрани доказателства за
необходимост децата да пътуват в чужбина в заявения обхват и период. Във
въззивната жалба се съдържат оплаквания в следните насоки:
Първо, сочи се неправилна преценка на доказателствата –
първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност
и не е мотивирал защо не кредитира определени свидетелски показания и
социални доклади. Второ, счита се, че съдебно-психологичната експертиза е
непълна и противоречива, не отчита културните и личностовите особености
на бащата като нидерландски гражданин и не се основава на конкретни
проверими факти. Трето, твърди се нарушение на правото на децата да бъдат
изслушани – съдът не ги е изслушал, в противоречие с чл. 15 ЗЗДет и чл. 59,
ал. 6 СК.
Четвърто, излагат се оплаквания, че не са обсъдени доказателствата за
полаганите от бащата грижи и установената среда в гр. Поморие, както и че
майката еднолично е преместила децата в гр. София и е ограничила
контактите им с него.
Пето, въззивникът оспорва определения режим на лични отношения
като трудно изпълним, предвид че родителите живеят в различни населени
места. Предлага контактите да се осъществяват за по-дълги периоди през
ваканциите – 40 дни през лятото и по-голямата част от коледната и
великденската ваканция. Също така, относно режима на лични отношения се
акцентира, че при съвременните технологии децата имат възможност да
осъществяват контакти с родителя, с който не живеят постоянно, и чрез
телефонна и видео връзка, което спомага за още по-пълноценното им
общуване. Моли се да бъде определен такъв режим, съобразен със свободното
време и дневния режим на всяко от децата.
Шесто, счита за неправилно отхвърлянето на иска по чл. 127а, ал. 2 СК.
Поддържа се, че пътуванията на децата в чужбина са в техен интерес с оглед
роднинската среда в Кралство Нидерландия и могат да се осъществяват в ЕС,
Турция и Обединеното кралство в периоди извън учебно време.
5
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите, прието е
заключението на вещо лице по изготвена съдебно-психологична експертиза,
приобщени са социални доклади по местоживеенето на родителите и децата.
При изслушването му пред настоящата инстанция, на основание чл. 59,
ал. 6 СК, въззивникът М. В., посредством преводача Е. Б., заяви, че по
образование е директор на театър и преподавател по драма и театрално
изкуство. Към настоящия момент работи в сферата на обслужването на
клиенти, като трудовата му заетост е дистанционна и му позволява гъвкав
график. Посочи, че работи по шест часа и половина дневно – обичайно от
09:00 до 15:15 ч., като има възможност да променя работното си време в
зависимост от личните и семейните обстоятелства.
През летния период, когато децата пребивават в гр. Поморие, адаптира
графика си на три части – от 09:00 до 12:00 ч., от 14:30 до 16:00 ч. и от 17:30
до 19:00 ч., за да може да им отделя необходимото внимание и грижи.
Въззивникът заяви, че към момента няма партньорка и може да разчита
на подкрепа от приятели както в гр. София, така и в гр. Поморие, като в
последния град има по-близки контакти. Посочи, че желае упражняването на
родителските права да му бъде предоставено, тъй като след напускането на
семейството от страна на майката именно той е бил единственият родител,
полагащ ежедневни грижи за децата. В този период той организирал тяхното
обучение, включително чрез частни уроци по музика и чужди езици.
По отношение на личните отношения с майката, въззивникът изрази
становище, че при предоставяне на родителските права на него децата следва
да живеят при него, като майката да има възможност да ги вижда и да
прекарва време с тях винаги, когато пожелае. Посочи, че тя разполага с
жилище в гр. Поморие, където децата могат да отсядат и преспиват,
включително по време на ваканциите.
В случай че родителските права бъдат предоставени на майката и децата
живеят в гр. София, въззивникът заяви, че няма собствено жилище в града и
ще му бъде затруднено да прекарва време с тях, освен чрез кратки срещи на
обществени места.
В заключение той сподели, че многократно е предлагал на майката
съвместно упражняване на родителските права и е търсил възможности за
организиране на домашно обучение на децата. Посочи, че е осъществил
контакт с институции, предоставящи подкрепа за домашно обучение, които са
потвърдили, че подобна форма е възможна и би могла да се реализира при
съдействие и от двамата родители.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззиваемата страна В. С. А.
посочи, че е на 34 години и към момента продължава образованието си в
магистърска програма. Заяви, че работи като учител и мениджър екипи в
частна школа, с работно време от 09:00 до 18:30 ч., като обичайно приключва
работния си ден между 17:00 и 18:00 ч., когато вече няма деца в школата.
Посочи още, че към настоящия момент няма партньор и живее заедно с майка
6
си в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, като двете се
подкрепят взаимно в грижите за децата, които в момента пребивават при нея.
Въззиваемата изрази становище, че родителските права следва да
бъдат предоставени, като изтъкна три основни аргумента: първо –
устойчивостта на средата, в която децата се намират в момента, тъй като
посещават училище и школата, в която тя самата работи, което осигурява
стабилност и предвидимост; второ – емоционалната сигурност, която тя може
да гарантира, осигурявайки спокойна и неконфликтна домашна обстановка; и
трето – дългосрочната перспектива, свързана с нейното професионално и
личностно развитие, което по нейните думи ще се отрази положително върху
възпитанието и развитието на децата.
Относно личните отношения с бащата, въззиваемата посочи, че между
тях не е съществувал граждански брак, поради което счита за необходимо
съдът да определи конкретен режим на лични отношения, подобен на
действащия към момента. Предлага по време на лятната ваканция децата да
прекарват по петнадесет дни при всеки родител, при редуване, а по
празниците – на ротационен принцип (ако на Бъдни вечер са при нея, на
Коледа да бъдат при бащата).
Въззиваемата заяви готовност да съдейства за контактите на децата с
бащата, но изрази мнение, че основното им местоживеене следва да бъде при
нея в гр. София. Посочи, че бащата следва сам да осигури подходящо място за
престой при срещите си с децата, тъй като в миналото е разполагал с жилище
в София. Според нея, именно столицата е по-доброто място за отглеждането и
образованието на децата.
Относно възможността за медиация, въззиваемата заяви, че към
момента такава не е била провеждана, тъй като делото е било инициирано от
бащата. Изрази становище, че предложението му за медиация е закъсняло и че
между тях съществуват сериозни различия в разбирането за образованието и
възпитанието на децата. Категорично се противопостави на предложението за
домашно обучение, като заяви, че според нейния професионален опит като
учител това би се отразило неблагоприятно на емоционалното и социалното
развитие на децата.
В заключение, по отношение на международните паспорти и
пътуванията в чужбина, въззиваемата заяви, че на настоящия етап се
противопоставя бащата да пътува с децата зад граница, докато не бъде
постигнат ясен консенсус между родителите. Според нея подобно пътуване би
застрашило емоционалната стабилност на децата и би било преждевременно,
предвид липсата на съгласие по основните въпроси.
По назначената съдебно-психологическа експертиза вещото лице З. В.
М. е дало отговор на въпросите, свързани с емоционалната привързаност на
децата към родителите, тяхното емоционално състояние, наличието на
конфликт на лоялност, оценката на родителския капацитет на двамата
родители, възможно родителско отчуждение, отражението на промяната на
7
местоживеенето, както и предложението за подходящ режим на лични
отношения.
По първия въпрос експертът е посочил, че двете деца са с изградена
емоционална привързаност към всеки от родителите си и поддържат добри
взаимоотношения с тях поотделно. Родителите не съобщават за нови
партньорства.
По отношение на емоционалното състояние вещото лице е констатирало
повишена тревожност у децата при обсъждане на теми, свързани със
семейството, като реакциите им се различават – при едното дете (Х.)
тревожността е по-силно изразена, а при другото (А.-Е.) е наблюдаван
механизъм на отхвърляне на бащината фигура. Не са установени признаци на
конфликт на лоялност към който и да е от родителите. Относно родителския
капацитет, при изследването са използвани интервюта с децата и родителите,
наблюдения върху взаимодействията им, психологически тестове и анализ на
представените документи. Вещото лице е установило, че майката притежава
добър родителски капацитет, като може да осигурява базовите грижи за
децата – физически, емоционални и социални, да упражнява адекватен
контрол и да подпомага развитието на детския потенциал. Бащата е оценен
като родител със задоволителен родителски капацитет. Посочено е, че
осигурява базовите потребности на децата, но при изследването е отчетено
силно желателно поведение и в семейната история е налична информация за
прояви на домашно насилие спрямо майката, което има значение при
преценката за чувството на сигурност у децата.
По въпроса за наличието на родителско отчуждение експертизата не
установява такова в нито една от неговите форми.
Според заключението, поради ниската възраст на децата, всяка промяна
в средата и ежедневието им би могла да повиши тяхната тревожност и
несигурност.
Вещото лице е предложило следния режим на лични отношения в
случай, че майката бъде опредЕ. за родител, при когото децата живеят:
С бащата – всяка първа и четвърта седмица от месеца децата да бъдат
заедно с баща си от петък 18:00 ч. до неделя 18:00 ч., с преспиване и с
ангажимент да участва в подготовката за училище. Всяка втора и трета
седмица в сряда и петък бащата да има едночасови онлайн срещи с децата.
През четните години за Коледа – от 10:00 ч. на 24.12 до 18:00 ч. на 26.12, и за
Нова година – от 10:00 ч. на 31.12 до 19:00 ч. на 02.01 децата да са при баща си
с преспиване, а през нечетните години – при майката. През лятото два пъти по
20 дни да бъдат с баща си, като се съобразят с годишния отпуск на майката.
Пет дни от пролетната ваканция децата да са с баща си.
Бащата да участва при вземане на решения относно здравословни
въпроси и въпроси, свързани с образованието на децата.
Аналогичен режим се предлага и за майката, ако бащата бъде определен
като отглеждащ родител.
8
В съдебното заседание вещото лице поддържа изцяло даденото
заключение и направи следните уточнения:
По отношение на констатираното в експертизата отхвърляне на една от
родителските фигури експертът поясни, че подобно поведение у децата често
представлява защитен механизъм, чрез който те се предпазват от емоционално
натоварване, свързано с конфликти в семейството или с преживени негативни
ситуации, включително и при наличие на домашно насилие. В конкретния
случай при едното от децата – момичето – се наблюдава именно такъв
защитен механизъм, при който то избягва темата за семейството и се
дистанцира от едната родителска фигура, за да се защити от допълнителен
стрес и отговорност.
Вещото лице подчерта, че това не следва да се тълкува като родителско
отчуждение, тъй като такова поведение е различно по своята същност. При
родителското отчуждение се наблюдават явни признаци като отказ за контакт,
избягване на срещи, отдръпване или отказ за участие в изследването в
присъствието на единия родител – каквито индикации в случая не са
установени. Напротив, децата демонстрират добър контакт и позитивна
връзка с двамата родители.
Относно обсъденото в експертизата съмнение за въздействие от
домашно насилие, вещото лице поясни, че при проведеното изследване не са
установени директни индикации децата да са повлияни в настоящия момент
от подобни преживявания. Посочи, че е възможно в минал период да е имало
такава емоционална реакция, но към момента децата изглеждат адаптирани и
справящи се.
Експертът даде обяснения и относно психологическите тестове, като
уточни значението на т.нар. „скала на лъжата“, използвана за измерване на
искреността на изследваното лице. Високият резултат по тази скала означава
наличие на социално желателно поведение – стремеж лицето да се представи
в по-добра светлина, което може да повлияе на достоверността на останалите
показатели. Аналогична е ролята на скалата „корекция“, която също се
използва за проверка на достоверността на резултатите.
Вещото лице посочи още, че поддържането на връзка чрез социалните
мрежи и онлайн комуникация е полезен и съвременен начин за общуване
между децата и родителя, който живее на отдалечено място, като подобен
контакт е препоръчителен и следва да се насърчава.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, както и направените в
съдебното заседание устни уточнения, като компетентни, обективни и
обосновани. Експертизата е изготвена въз основа на приложена научна
методика, проведени интервюта с родителите и децата, наблюдения върху
тяхното поведение и анализ на събраната информация. Изводите на експерта
са последователни, вътрешно непротиворечиви и се намират в съответствие с
останалите доказателства по делото.
Поради това съдът възприема направените от вещото лице констатации
9
относно емоционалното състояние на децата, степента на тяхната
привързаност към всеки от родителите, както и оценката на родителския
капацитет на страните като достоверна и релевантна основа за преценка при
упражняването на родителските права.
Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСП – Поморие,
изготвен на 19.09.2025 г., по данни от проучване на бащата и децата се
установява, че към момента на проучването децата се отглеждат от майката в
гр. София. Бащата М. В. живее в собствено жилище в гр. Поморие, ул. ****,
което представлява просторен и добре поддържан апартамент, състоящ се от
хол, кухня, три спални, две санитарни помещения и две тераси. Децата имат
отделна стая, обзаведена с пиано за Х. и необходим реквизит за уроците по
цигулка на А.-Е.. Жилището е чисто, уютно и напълно оборудвано с мебели и
електроуреди, отоплява се с климатици и осигурява подходящи битови
условия за отглеждане на деца.
Бащата работи дистанционно като консултант към международна
компания и като онлайн преподавател, с гъвкаво работно време и месечен
доход между 1600 и 2000 лв., като след удръжките за издръжка му остават
около 600–900 лв. Той заявява готовност да съобразява графика си с нуждите
на децата.Според социалния доклад и заключението на ЦОП – Поморие,
между бащата и децата е изградена силна емоционална връзка,
характеризираща се с взаимна обич, доверие и чувство за сигурност. По време
на проведените срещи децата са демонстрирали спокойствие, откритост и
желание за контакт с баща си, търсили са вниманието му и са споделяли
свободно емоциите си.
Отчетено е обаче, че след преместването на децата в София през юли
2025 г. контактите им с бащата са били силно ограничени – осъществени са
едва два телефонни разговора и два писмени контакта чрез мобилно
приложение. Това е довело до емоционално напрежение както при децата,
така и при бащата, който е изразил тревога, че липсата на редовна
комуникация може да отслаби изградената връзка с тях.
Съгласно социалното проучване, М. В. притежава необходимия родителски
капацитет и е в състояние да осигури стабилна, сигурна и спокойна семейна
среда за отглеждане на децата. Той може да разчита на подкрепа от близък
приятелски кръг в гр. Поморие – Р. и В.Г. и техния син М., В. и Т., както и г-жа
Ш. и дъщеря Д., които са готови да съдействат при необходимост от помощ
в грижите за децата.
В заключение социалните служби отбелязват, че бащата демонстрира
висока степен на емоционална ангажираност и отговорност към децата, но
комуникацията между родителите остава сериозно влошена, което
възпрепятства редовните контакти и с двамата родители и създава риск от
нарушаване на емоционалната връзка баща–деца.
От актуален социален доклад на ДСП – Младост, изготвен на 18.09.2025
г., по данни от проучване на майката и децата се установява, че децата А.-Е. и
10
Х. се отглеждат от майката В. С. А. в жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„Младост 3“. Апартаментът е чист, подреден и добре оборудван, като децата
разполагат със собствена стая и необходимите условия за живот, учене и
отдих. В дома живее и бабата по майчина линия – Х.В., която оказва
ежедневна помощ и подкрепа в грижите за децата. Майката е трудово
ангажирана като главен учител в учебен център „Алива“, с работно време от
09:00 до 18:30 ч. Децата посещават 81. СУ „Виктор Юго“, като Х. е ученик в
трети клас, а А.-Е. – в първи. Те участват в извънкласни дейности – Х.
спортува, а А.-Е. посещава уроци по пиано и цигулка.
При социалното проучване е констатирана стабилна емоционална
връзка между майката и децата, както и адекватна грижа от нейна страна.
Майката съдейства на социалните служби и проявява отговорност в грижите
за децата.
По нейните данни контактите на децата с бащата се осъществяват при
възможност – предимно по телефон или при негови посещения в гр. София.
Майката заявява, че не ограничава тези контакти, като децата са гостували при
баща си в гр. Поморие през пролетната ваканция и след края на учебната
година.
Отчетено е обаче наличие на напрежение и затруднена комуникация
между родителите, свързано с различия във вижданията относно обучението
на децата – бащата подкрепя домашна форма („хоумскулинг“), а майката е
категорично против, считайки, че училищната среда е важна за
социализацията им.
В заключение социалният доклад констатира, че майката разполага с
необходимия родителски капацитет, осигурява стабилна и сигурна среда,
както и емоционална подкрепа за децата.
При проведените срещи и посещения не са установени рискови фактори
по отношение на грижите от нейна страна, но е налице траен родителски
конфликт и затруднена комуникация между страните.
От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции, преценени
прецизно и в цялост, се установи, че страните са родители на децата Х. М. В.,
роден на **** г., и А.-Е. М. В., родена на **** г.
Безспорно е, че родителите живеят разделено и че децата живеят при
майката, а с бащата осъществяват режим на лични отношения. Съгласно
ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., което не е загубило своята актуалност и днес,
определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права
в бъдеще, се извършва, като се държи сметка за интересите на децата. В
понятието „интереси на децата“ по смисъла на посоченото постановление се
включват необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се
вземат предвид образованието, културата, мирогледът и другите личностни
качества на всеки родител. Същественото е не тяхното наличие, а конкретното
им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и
пред децата. От значение е умението на родителя добре да направлява децата в
11
живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и
ценности.
Следва да се държи сметка за грижите и отношението на родителите към
децата. Под грижи се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателните похвати по изграждане личността
на всяко от децата, като не е полагане на грижи угаждането и разглезването,
нито създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и
обществото.
Следва да се отчита и желанието на родителите да отглеждат децата,
както и привързаността между тях. Привързаността е налице, когато чувствата
на детето се развиват поради сериозността и авторитета на родителя, а не
вследствие на угаждане и разглезване. Следва да се има предвид и възрастта
на децата, като е прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава децата в по-ниска възраст.
В настоящия случай и двамата родители са изразили желание да
упражняват родителските права по отношение на двете малолетни деца.
Видно от заключението на вещото лице, майката притежава добър
родителски капацитет – може да осигурява базовите грижи за децата –
физически, емоционални и социални, да упражнява адекватен контрол и да
подпомага развитието на детския потенциал. Бащата е оценен като родител
със задоволителен родителски капацитет. Посочено е, че осигурява базовите
потребности на децата, но при изследването е отчетено силно желателно
поведение, а в семейната история е налична информация за прояви на
домашно насилие спрямо майката, което има значение при преценката за
чувството на сигурност у децата.
Относно искането на въззивника за съвместно упражняване на
родителските права, заявено при изслушването му по реда на чл. 59, ал. 6 СК,
съдът намира следното: в случая споразумение за равновременно отглеждане
на децата от двамата родители не е постигнато. Съобразно т. 2 от ТР № 1/2016
г. от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл.
59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за съвместно упражняване, ако не е постигнато споразумение по
този въпрос. Това налага извода, че родителските права следва да бъдат
предоставени само на единия от родителите.
Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е предоставил
упражняването на родителските права на майката, като е съобразил, че тя
разполага с подходящи жилищни условия, добри финансови възможности и
може да разчита на подкрепата на своята майка. Между нея и децата има
изградена емоционална връзка, като емоционална привързаност е налице и
между самите деца. Съдът правилно е съобразил и пола на децата (едното от
тях е момиче), както и че те са на възраст, при която майката е по-пригодна да
им оказва подкрепа и съдействие. Не на последно място, съдът е приел, че
родителският капацитет на майката не страда от дефицити (установено със
12
заключението на СПЕ). Настоящият съд намира, че правилно СРС е
предоставил упражняването на родителските права на майката, тъй като
възрастта, в която се намират децата, предполага майчина грижа и внимание.
Майката познава в дълбочина нуждите на децата и се отнася внимателно и
грижовно към тях. Те понастоящем живеят в гр. София и не се налага промяна
на установеното положение по отношение на тяхното местоживеене.
По делото се доказа, че и двамата родители имат материалната и
финансовата възможност да се грижат за децата си в почти еднаква степен и
че са създали нормални битови условия за тях. Настоящият съд обаче намира,
че битовите условия и материалните възможности не са приоритетният
критерий при определяне на родителската годност.Съдебната практика
последователно приема, че при деца в по-ниска възраст се дава приоритет на
майката като по-пригоден родител да ги отглежда и възпитава.
Въззивният съд приема, че за всяко дете е от особено значение да расте в
позната среда, изпълнена с позитивизъм, толерантност и приемане, каквито са
изградени както при майката, така и при бащата. Интересът на детето следва
да се преценява и с оглед на неговото желание, като това изследване се прави
внимателно, за да се гарантира най-добрият интерес на детето, особено като се
има предвид, че то е поставено в емоционална дилема при избора между
родителите.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички
обстоятелства в двете съдебни инстанции, които служат като критерии за
определяне интереса на малолетните деца, въззивният съд намира, че майката
– ищца по насрещната искова молба, е по-пригодният родител да упражнява
родителските права по отглеждането и възпитанието на двете деца, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Ето защо решението в тази му
част следва да се потвърди, като по изложените съображения решението се
потвърди и по отношение местоживеенето на децата, а именно при тяхната
майка.
Относно издръжката на децата – решението в тази част не е обжалвано,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока, тъй като решението в
частта относно упражняване на родителските права и местоживеенето на
децата подлежи на потвърждаване.
Относно режима на лични отношения:
С оглед интереса на децата от пълноценен контакт и с другия родител, който
притежава положителен родителски капацитет и разполага с подходящи
условия за тяхното отглеждане, въззивният съд намира, че режимът на лични
отношения между бащата и двете деца следва да бъде разширен, с редуване
между родителите по отношение на официалните и личните празници, както и
на ваканциите на децата.
Затруднения при осъществяването на личните отношения възникват
предвид обстоятелството, че двамата родители живеят в различни населени
места – гр. София и гр. Поморие, които се намират на значително разстояние
13
едно от друго.
Осъществяването на личните отношения представлява право, а не
задължение на бащата, като същият следва според възможностите си да
преценява дали и кога да упражнява това право.
Съдът отчита, че поддържането на системна емоционална връзка между
децата и бащата е от съществено значение за тяхното психическо равновесие и
усещане за стабилност в отношенията с двамата родители. Същевременно
режимът следва да бъде съобразен с възрастта на децата, учебните им
ангажименти и необходимостта от предвидимост и спокойствие в ежедневието
им.
Съобразно изложеното, режимът на лични отношения следва да бъде
определен съгласно диспозитива на настоящото решение, включително с
възможност за осъществяване на контакт по телефон и/или видеовръзка
между бащата и децата, когато личното присъствие не е възможно.
Относно заместващото съгласие: в случая съдът намира, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил претенцията по чл. 127а,
ал. 2 СК, приемайки, че по делото не са събрани никакви доказателства, от
които да следва извод, че децата имат необходимост да пътуват в чужбина.
Това е така, тъй като първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че бащата на децата е гражданин на Кралство Нидерландия,
където живеят неговите други деца, както и близки роднини на страните.
Възможността за пътуване на децата в чужбина би била изцяло в техен
интерес, тъй като по този начин те ще се запознаят с историята, традициите и
културата на страната, от която произхожда техният баща, както и с
културното наследство на други държави. Това ще допринесе благоприятно за
тяхното личностно развитие и познание за света.
В случаите, когато съдът следва да замести съгласието на единия
родител за пътуване на дете в чужбина, той е длъжен да прецени всички
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната. При постановяване на решението си първоинстанционният съд не се
е съобразил с изложените причини за пътуване на децата и за даване на
разрешение, а именно – възможността те да се запознават с историята,
традициите и културата на страната, където се намират техните предци и
близки роднини, както и на други държави, което несъмнено ще обогати
техния опит и ще повлияе положително върху личностното им развитие.
С оглед на това, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, като вместо това се замести съгласието на майката за издаване на
международни паспорти на децата и за пътуване на същите извън пределите
на Република България без ограничения в броя на пътуванията, във време,
което съвпада с определения режим на лични отношения на децата Х. М. В. и
А.-Е. М. В. с бащата М. В., роден на ********** г., но с обща
продължителност на всички пътувания до 40 дни годишно, без да се променя
местоживеенето на децата в Република България, придружавани от бащата от
14
М. В. или упълномощено от него пълнолетно лице, за срока на валидност на
задграничните паспорти на децата (пет години, считано от датата на издаване
на паспортите).
В тази връзка съдът съобразява и Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
03.07.2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което при пътуване на дете в чужбина с
цел екскурзия, почивка, посещение на близки, обучение, участие в културни
или спортни прояви, състезания, лечение и други, съдът подлага на преценка
причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и
реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението, като
преценява неговата целесъобразност и съответствие с интереса на детето.
По разноските:
В настоящия случай страните нямат право на присъждане на разноски.
Производството по делото е от категорията на спорната съдебна
администрация, приложимо при спорове относно упражняване на родителски
права, възникнали поради невъзможност родителите да постигнат
споразумение.
Съдебното решение се постановява с цел защита по най-добрия начин на
интересите на малолетните деца, като ползва и двамата родители. Поради това
всяка страна следва да понесе направените от нея разноски, независимо от
изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18147/08.10.2024 г., постановено по гр. дело №
43531/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 139-ти състав, в частта, в
която е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на бащата М. В. с децата Х.
М. В. и А.-Е. М. В., в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. В.
срещу В. С. А., иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. ал. 1 СК и чл. 76,
т. 9 ЗБЛД за заместване на съгласието на майката за пътувания на децата Х. М.
В. и А.-Е. М. В. извън територията на Република България до държавите
членки на Европейския съюз, Република Турция и Великобритания, както и
за издаване на международни паспорти на децата, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. В., роден на
********** г., ЛНЧ ****, с децата Х. М. В., ЕГН **********, и А.-Е. М. В.,
ЕГН **********, както следва:
1. Всяка четна седмица, според поредния й номер в годината, от 18:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя, като този режим не се прилага за 30 дни
през лятото – по време на платения годишен отпуск на майката, на 28 май
(рожден ден на майката), както и за ваканциите и празничните дни, посочени в
т. 2–12.
15
В случай че бащата поради обективни причини (включително
заболяване, служебна ангажираност, невъзможност за пътуване или други
уважителни обстоятелства) не може да осъществи личен контакт с децата в
определения уикенд, той има право да поддържа връзка с тях чрез телефонен
и/или видеоразговор, както следва – в събота от 19:00 часа и отделно в неделя
от 19:00 часа, с продължителност до 30 минути за всеки от разговорите, като
майката следва да осигури възможност за провеждането им.
Видеоразговорите могат да се осъществяват чрез подходящо и достъпно
приложение за аудио-видео връзка, каквито са например Viber, WhatsApp,
Messenger, Skype, Zoom или друго сходно средство, което децата използват по
преценка на родителите.
При взаимно съгласие и предварителна договорка между двамата
родители, часът на провеждане на телефонните и/или видеоразговорите може
да бъде променян, но разговорите следва да се проведат в същия ден, като
промяната не може да се извършва едностранно и следва да бъде съобразена с
възможностите и интереса на децата.
2. Два пъти за по 20 дни (два пъти за по двадесет дни) през лятната
ваканция, опредЕ. от МОН, с преспиване, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката В. С. А., като последната се задължава
до 31 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва
отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми писмено майката
до 15 юни на съответната година, и като през посочените периоди по време на
лятната ваканция бащата взима децата в 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на
последния ден;
3. През четните години - за Православните Великденски празници, считано
от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник, с
преспиване. За същия период на Православните Великденските
празници, но през нечетните години, децата следва да бъдат с майка си и
тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
4. През четните години – за пролетната ваканция, считано от 10:00 часа на
първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията, с
преспиване. За пролетната ваканция, но през нечетните години, децата
следва да бъдат с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00
часа на 30 декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата нечетна
година, с преспиване. За същия период на Новогодишните празници, но
през нечетните години, децата следва да бъдат с майка си и тогава не се
прилага режимът, отразен в т. 1;
6. През четните години бащата има право да вижда и взима децата в деня
на техните рождени дни – 28 март и 1 април, от 10:00 часа до 18:00 часа
на съответния празник, а когато същите се падат в учебни дни,
16
празнуването се осъществява в най-близкия уикенд след съответния
рожден ден, с преспиване, считано от 18 часа в петък до 18 часа в неделя;
през нечетните години децата прекарват рождените си дни с майката,
като тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1.
7. През четните години – за 6 май, за 24 май и за 6 септември, считано от
10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник (часовият диапазон се
прилага само ако празникът не съвпада с режима на лични отношения на
децата с бащата). За посочените празници, но през нечетните години,
децата следва да бъдат с майка си и тогава не се прилага режимът,
отразен в т. 1;
8. През нечетните години – за есенната ваканция, опредЕ. от МОН, считано
от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден
от ваканцията. За есенната ваканция, но през четните години децата
следва да бъдат с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
9. През нечетните години - за Коледните празници, считано от 10:00 часа на
24 декември до 17:00 часа на 29 декември, с преспиване. За същия период
на Коледните празници, но през четните години, децата следва да бъдат с
майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
10. През нечетните години – за междусрочната ваканция, опредЕ. от МОН,
считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията. За междусрочната ваканция, но през
четните години, децата следва да бъдат с майка си и тогава не се прилага
режимът, отразен в т. 1;
11. През нечетните години – за 1 май и 22 септември, считано от 10:00 часа
до 18:00 часа на съответния празник (часовият диапазон се прилага само
ако празникът не съвпада с режима на лични отношения на децата с
бащата). За посочените празници, но през четните години, децата следва
да бъдат с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
12. Всяка година бащата има право да вижда и взима децата в деня на
рождения си ден – 5 април, а когато същият се пада в учебен ден или не
съвпада с режима на лични отношения по т. 1, бащата има право да се
срещне с децата за кратък празничен контакт в същия ден, в часовия
диапазон между 17:00 и 20:00 часа, или да проведе с тях телефонен и/или
видеоразговор, ако присъствието му не е възможно.
13.При взаимно съгласие между родителите, децата могат да празнуват
рождените си дни заедно с двамата родители.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от
дома на майката и съответно да ги връща в същия дом, освен когато следва да
ги вземе след приключване на учебните занятия от училище (детско или друго
образователно заведение) или когато бащата има ангажимент да ги заведе в
началото на учебния ден.
Отделно от горепосочения режим на лични отношения, бащата М. В.
има право да провежда с децата Х. М. В. и А.-Е. М. В. телефонен и/или
видеоразговор всеки вторник и всеки четвъртък от 19:00 часа, с
17
продължителност до 20 минути, като майката следва да осигури възможност
за провеждане на разговорите.
Видеоразговорите могат да се осъществяват чрез подходящо и
общодостъпно приложение за аудио-видео връзка, каквито са например Viber,
WhatsApp, Messenger, Skype, Zoom или друго сходно средство, което децата
използват по преценка на родителите.
При взаимно съгласие и предварителна договорка между двамата
родители, часът на провеждане на телефонните и/или видеоразговорите може
да бъде променян, но разговорът следва да се проведе в същия ден, като
промяната не може да се извършва едностранно и следва да бъде съобразена с
възможностите и интереса на децата.
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а СК, вр. чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на майката В. С. А., ЕГН **********, за пътуване на децата й
Х. М. В., ЕГН ********** и А.-Е. М. В., ЕГН **********, извън територията
на Република България до държавите членки на Европейския съюз, Република
Турция и Великобритания, без ограничения в броя на пътуванията, във време,
което съвпада с определения режим на лични отношения на децата Х. М. В.,
ЕГН ********** и А.-Е. М. В., ЕГН **********, с бащата М. В., роден на
********** г., ЛНЧ ****, но с обща продължителност на всички пътувания до
40 дни годишно, без да се променя местоживеенето на децата в Република
България, придружавани от бащата М. В., роден на ********** г., ЛНЧ ****,
или упълномощено от него пълнолетно лице, за срока на валидност на
задграничните паспорти на децата (пет години, считано от датата на издаване
на паспортите).
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а СК, вр. с чл.76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на майката В. С. А., ЕГН **********, за издаването на
паспорти по реда на ЗБЛД на Х. М. В., ЕГН ********** и А.-Е. М. В., ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18147/08.10.2024 г. на Софийски районен
-ти
съд, 139 състав, в останалите обжалвани части – относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М. В. и В. С. А. за присъждане
на разноски.
Да се връчи незаверен препис от решението на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, само в
частите, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето на
децата и режима на лични отношения на бащата с децата.
В останалата му част – относно заместващото съгласие – решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19