№ 14331
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110132848 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 12 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на К. Н. К., в която се твърди, че П. К. К. – негов
син, е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителя на 09.06.2022г.
В молбата се твърди, че ответникът, с когото живеят в една къща, но на
отделни етажи, на 09.06.2022г. нахлул в стаята на молителя, бил много гневен
и ядосан и започнал да вика, като поводът за скандала бил консумираният ток
и кой ще го заплаща. Ответникът употребил думите: „Да те еба в гъза“.
Молителят почувствал заплаха за живота, здравето и сигурността си. Моли се
съдът да издаде против ответника заповед за защита срещу домашно насилие.
Ответникът оспорва молбата. Твърди, че молителят живее на първия
етаж, а ответникът заедно със семейството си-на втория етаж, като етажите са
самостоятелно обособени и няма вътрешна връзка. Поддържа, че
консумативите за ток на целия имот се заплащат от ответника. От пролетта на
2021г. отношенията между страните са влошени, като молителят, който
злоупотребявал с алкохола, се е държал агресивно спрямо П. и семейството
му, като ги обиждал и заплашвал. Сочи за скандал между тях на 06.05.2022г.
по повод изхвърлени от молителя печки, собственост на ответника, като и
двете страни са си говорели на висок тон, но не е имало отправяни заплахи,
1
псувни и обиди към молителя. Оспорва твърденията за поведение,
предизвикващо страх за здравето и живота на молителя. Моли съда да
отхвърли молбата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок
от акта на домашно насилие. Ответникът безспорно попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН, тъй като не се спори,
че ответникът е син на молителя.
Описаният в молбата акт на 09.06.2022г. представлява акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено психическо насилие спрямо молителя.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът намира за годно
доказателствено средство, в настоящия случай не може да послужи като
самостоятелно основание за издаване на заповед за защитата на молителите
по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, предвид събраните други доказателства, а
следва да бъде преценявана съобразно доказателствената съвкупност по
делото.
От справка от МВР изх. № 513000-48006 от 16.08.2022г. за лицето П. К.
К. се установява, че срещу лицето има наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 242 НК-контрабанда, за което му е наложено
условно наказание, както и заявителски материал за хулиганство.
Видно от справка на МВР изх. № 812100-17477 от 13.10.2022г. за лицето
К. Н. К. няма данни за проверки по заявителски материали и образувани и
неприключени досъдебни производства.
От справка на МВР, дикреция „Национална система 112“ се установява,
че от телефонен номер ********** няма постъпило обаждане за периода
08.06.2022г.-10.06.2022г. На 09.06.2022г. има постъпил сигнал от лице,
представило се с фамилно име К..
От разпита на свидетеля Димитър Йонков Дончев се установява, че
отношенията между страните са влошени, че е имало разправии между
страните, като за случилото се му разказал молителя, но не знае за какво са се
2
карали. Свидетелят сочи, че молителят на дата 09.06.2022 г. е бил извън дома
си, тъй като е бил на работа и щял да се прибере след няколко дни. Дончев не
е бил свидетел на словесна агресия между молителя и ответника. Сочи, че К.
К. употребява алкохол, но не знае колко често.
В хода на делото е проведен разпит и на свидетеля Росен Петров
Стоянов, който свидетелства, че К. К. употребява алкохол и става агресивен и
в негово присъствие се е заяждал с ответника и жената, с която живее на
семейни начала. Отношението му и към децата на ответника не е добро и е
чувал е молителят да крещи на по-голямото дете.
Разпитан е и свидетелят Анна Петрова Тонкова-бивша съпруга на
молителя. От нейните показания се установява, че страните живеят в голяма
къща, на отделни етажи, с отделни входове. Поддържа отношения с
ответника, като често ходи в дома му, за да помага с гледането на децата. Знае
за скандал от месец май между страните, като за такъв й било разказано от
децата. Свидетелства, че молителят е обиждал снаха й, казал й „пияница“, но
не е ставала свидетел на вербална агресия между страните.
От събрания в хода на делото доказателствен материал се установява, че
страните живеят в една къща, но на отделни етажи. Установява се и, че
отношенията им са обтегнати в последните 1-2 години, като показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели са непротиворечиви досежно това
обстоятелство. Съдът обаче намира, че не се установява на процесната дата
09.06.2022г. да е осъществен твърденият акт на психическо насилие,
изразяващ се във вербална агресия. От събраните доказателства не се
установява дали изобщо на 09.06.2022г. е имало конфликт между страните.
Действително, скандал е имало по повод отоплението на имота и сметките за
ток, доколкото самият ответник сочи за разговор на висок тон по повод
изхвърлени от молителя печки, собственост на ответника. Според ответника
обаче този спор е бил на 06.05.2022г., като на процесната дата-09.06.2022г.,
изобщо не е бил вкъщи, а в дома на майка си. Св. Дончев сочи, че е бил в дома
на молителя на 08.06.2022г., когато молителят му споделил за конфликт по-
рано през деня. Свидетелят сочи, че на 09.06.2022 г. молителят вече не е бил в
дома си, а е пътувал, тъй като е международен шофьор. Св. Тонкова пък
споменава за инцидент през м.05.2022г., като за такъв сочи и св. Стоянов.
Предвид събраните гласни доказателства съдът не кредитира декларацията по
3
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като никой от свидетелите не дава сведение за спор
между страните на посочената от молителя дата. Освен това, не са подавани
сигнали от телефонен номер **********, като видно от справката няма
постъпило обаждане за периода 08.06.2022г.-10.06.2022г. от такъв телефонен
номер. Постъпило е обаждане на 09.06.2022г. от лице, представило се с
фамилно име К., но сигналът не касае процесния инцидент.
От изложеното следва, че не се установява на процесната дата-
09.06.2022г., да са отправяни сочените от молителя реплики от страна на
ответника, изразяващи се в психически тормоз и вербална агресия.
Предвид изложеното, съдът намира, че твърденият от молителя акт за
домашно насилие на 09.06.2022 г. не се доказа в хода на производството,
предвид което молбата следва да се остави без уважение.
В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че
производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но в хода на
устните състезания е заявено, че не се претендират такива.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят К. Н. К. дължи държавна
такса в размер на 25 лв. (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН на К. Н. К.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу П. К. К.,
ЕГН: **********, като неоснователна, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на П. К. К., ЕГН:
**********, да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, К. Н. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5