Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III граждански
състав, в
публично заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 134 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
от Г.С.В. срещу „Е.Б.Е.” ЕАД за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 990,54 лв., за която е
издадена фактура № **********/05.02.2018 г., представляваща корекция на
неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за минал период – от
11.04.2015 г. до 07.04.2016 г., за имот, находящ се в гр. Свиленград, ул.
„Опълченска” № 4 с клиентски № ********** и ИТН: 4152895.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия,
предоставяна от ответника. Посочил е, че на 05.02.2018 г. ответникът издал
фактура № **********, съгласно която ищецът дължал сумата от 990,54 лв.,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел. енергия за периода 11.04.2015 г. – 07.04.2016 г. Твърди, че за
издаването на горепосочената фактура бил уведомен от ответника на 20.02.2018
г., като в изпратеното писмо било посочено, че на основание чл. 48, ал. 1 и чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода
11.04.2015 г. – 07.04.2016 г., за 362 дни. Счита, че за него не е възникнало
задължение за заплащане на претендираната сума.
Възразява, че не било ясно по какви критерии е определено това количество ел.
енергия и тази стойност, както и защо обхващало този период. Според ищеца от
потребителя не могло да се търси отговорност по повод правилното измерване на
електрическата енергия, тъй като нямал задължение да следи за техническата
изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства били негова
собственост. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за търговско измерване било
собственост на електроразпределителното предприятие, поради което ответникът не
могъл да санкционира потребителите заради неосъществени от него правомощия по
поддържане на СТИ. Оспорва, че ответното дружество не било изпълнило
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да предвиди в общите си условия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Разпоредбата на
чл. 48 ПИКЕЕ, послужила като основание за определяне на задължението, била
приложена в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните по договора.
Счита, че с посочената разпоредба била въведена обективна отговорност на
абоната само на базата на данните от съставения констативен протокол – частен
документ, без материална доказателствена сила, в противоречие с установените в
чл. 82 ЗЗД граници на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение. Поддържа, че коригирането на сметките за вече доставена ел. енергия
само въз основа на факта на неточно отчитане на доставената ел. енергия, без да
е доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо и противоречало
на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. По тези
съображения счита, че не дължи сумата от 990,54 лв., поради което моли да бъде
уважен предявеният иск.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в
която излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
били спазени
всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа
проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период. Посочено е, че електромерът на
ищеца се отчитал дистанционно, чрез система за дистанционен отчет, като
показанията му автоматично постъпвали, записвали се и обработвали на всеки 15
минути. Повод да бъде извършена проверка били констатирани в системата за
дистанционен отчет несвойствени явления (манипулации) по товаровият профил на
клиента. Това се потвърдило и от заключението, извършено в Български институт
по метрология, според което била променена тарифната
таблица по часови зони, като електромерът отчитал енергия от 09:00 ч. до 17:00 ч.
на дневна тарифа Т2, а потребеното количество енергия
след 17:00 ч. не се измервало. С оглед горното, счита, че съществувало законово основание
за начисляване на процесната сума, като в конкретния
случай приложение намирали разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била
извършена корекцията, бил 362 дни, който не превишавал посочения в чл. 50 ПИКЕЕ
период от 1 година, тъй като нямало как обективно да се установи от кога датира
грешката. Също така счита, че нямал задължение да доказва виновно поведение от
страна на ищеца. Излага съображения, че въпросът кой е конкретният извършител
на манипулацията е ирелевантен, защото законовите
разпоредби, регламентиращи преизчислението на
количеството електрическа енергия, не съдържали условия за извършване на
корекциите при установено виновно поведение на крайния клиент. Единственото
условие за коригиране на сметката било да бъде установено при спазване на
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Според ответника корекционната
процедура имала за цел да възстанови настъпилото имуществено разместване, а не
да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Възразява, че в ОУ на ЕВН ЕС имало предвиден ред за уведомяване на клиентите
при извършена корекция, поради което не било налице задължение за крайните
снабдители да изменят общите си условия след измененията на ЗЕ. По тези
съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия. Няма спор и за това, че процесната
сума от 990,54 лв. е била допълнително начислена от ответното дружество като
корекция на сметката на ищеца, за което е издадена фактура № **********/05.02.2018
г., вследствие на установено непълно измерване на количеството електрическа
енергия за периода 11.04.2015 г. – 07.04.2016 г.
Според констативен протокол за техническа
проверка № 265582/07.04.2016 г., съставен от представители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, електромерът, който измервал доставената на клиента Г.С.В.
ел. енергия, бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №
412027, за предаване за експертиза. В протокола е отразено, че при проверката
се установило, че електромерът отговаря на нормите на БДС. Протоколът бил
подписан от извършилите проверката служители и клиента Г.С.В.. Демонтираният
електромер бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология –
Регионален отдел Пловдив, където бил изготвен констативен протокол № 894/25.10.2017
г., съгласно който при направения вътрешен оглед не се констатирали следи от
нерегламентирана намеса. Установено било още, че била променена тарифната
таблица по часови зони, като електромерът от 9 ч. до 17 ч. отчитал на дневна
тарифа Т2, а след 17 ч. не отчитал електроенергия на нито една от двете тарифи.
От показанията на свидетеля А.В. – служителят на
„ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, извършил проверката, се установява, че
през м. април 2016 г. им било възложено от ръководството да извършат проверка
на конкретни електромери по повод извършен анализ на постъпващите данни.
Посочил е, че проверяваният обект представлявал двуетажна жилищна сграда, като
електрическото табло било поставено на стълб на отсрещния тротоар. Свидетелят е
изяснил, че проверката била извършена в присъствието на клиента В., а при
замерването не били констатирани фрапиращи разлики. Посочил е, че тъй като
според анализа на данните се налагало електромерът да бъде подменен, бил
демонтиран и изпратен в метрологията.
От
приетото като компетентно изготвено заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че метрологичните и технически характеристики на
електромера не съответствали на изискванията вследствие на променената
параметризация. Размерът на допълнително начислената сума бил определен при
спазване на нормативната уредба в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като в конкретния случай
правилно било остойностено неизмереното количество за
коригиране на сметки. Според вещото лице не било възможно обективно да се
установи началният момент на неточното измерване от СТИ, както и не било
известно от кога датира то.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За
извършената едностранна корекция на сметката ответникът се позовава на
разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година.
В
процесния случай периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от Закона за
енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 48-51, са отменени. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в
ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Поради това и с оглед действието занапред на
решението на ВАС относно извършената на 07.04.2016 г. проверка на средството за
търговско измерване, ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон
В
практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.), се приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на
обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона
за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение
на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
С
оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на
ЕВН ЕС е посочено, че продавачът
изготвял справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомявал клиента
за сумите, които последният дължи. Съдът не споделя становището на ответника,
че за него не съществувало задължение да изменя общите си условия, тъй като видно от
правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за
уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията. В
тази насока е необходимо да се отбележи, че ПИКЕЕ предвиждат няколко хипотези,
при които е допустимо да се коригира сметката за ел. енергия, а именно – чл.
48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ. Поради това, с оглед спецификата на всяка една от
тях, е необходимо, за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и
с цел обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на абоната, да се регламентира начин за уведомяване на клиента за
отделните етапи на корекционната процедура, а не само
за отправяне на покана за доброволно изпълнение за допълнително начислената
сума. Ето защо, съдът счита, че не е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, тъй като не е предвиден ред за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите права. Така
например, в разглеждания случай ответното дружество е посочило, че проверката
била извършена поради констатирани в системата за дистанционен отчет
несвойствени явления (манипулации) по товаровия профил на клиента, но не е
представило писмени доказателства, че потребителят е уведомен за това. В тази
насока са и показанията на свидетеля А.В., от които не се установява по време
на проверката да са обяснили на клиента Г.В. каква е конкретната причина, която
е наложила смяната на СТИ. Като се вземе предвид, че фактурата е съставена на
05.02.2018 г., почти 2 години след датата на проверката, не би могло да бъде
прието, че електроснабдителното дружество е създало гаранции за обективност на
извършените от него действия във връзка с корекционната
процедура.
От
изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
непълно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната
нова законова регламентация.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не е изпълнена и третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ищеца, доколкото не е спазена и
уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията. Съдът счита, че ответното
дружество не е доказало, че правилно е определен периодът, за който е начислена
допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за 362 дни за периода
11.04.2015 г. – 07.04.2016 г. Независимо, че същият попада в рамките на
допустимата една година, съдът счита, че с оглед обстоятелството, че ответникът
сам е посочил, че показанията на електромера се записвали и обработвали на
всеки 15 минути, то при електромери от този тип
по делото е необходимо да бъде доказано защо именно за този период е
извършена корекцията. Вещото лице е посочило, че не било възможно да се
установи обективно началният момент на неточното измерване от СТИ. Съгласно чл.
120, ал. 1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа, поради което негово задължение е
да го поддържа в изправно състояние, а при електромерите с дистанционен отчет
да следи дали в системата се записват регулярно показанията им, т. е. в
конкретния случай дали отчита енергия и по двете тарифи– дневна и нощна. Поради
това, с оглед типа на СТИ, съдът счита, че е необходимо да бъде установен
моментът, в който е настъпило несъответствието. Друг е въпросът, че в този
случай проверка е могла да бъде извършена както незабавно, така и в един
разумен период, а не близо една година след определената начална дата за
неточно отчитане. Ето защо, с оглед характеристиката на СТИ, не може да се
приеме, че твърденият период, за който е начислена допълнителна ел. енергия, е
правилно определен. Съдът счита, че в хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, с оглед
факта, че тя е приложима за електромери от т. нар „умен тип”, винаги трябва да
бъде доказан от крайния снабдител началният и крайният момент на неточно
измерване. Доколкото уредът не е собственост на абоната и показанията му би
следвало да са записани в информационната система на ответника, изцяло в тежест
на последния е да докаже периода на направената служебна корекция, което в
случая не е сторено. По тези съображения, с оглед неизпълнението на
задълженията на ответника по поддържане на средството за търговско измерване не
може да бъде възложено в тежест на потребителя да заплати допълнително
начислена ел. енергия за почти максималния период по чл. 50 ПИКЕЕ.
Изложеното
е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не
установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от
правото си да начисли процесното допълнително
количество ел. енергия за посочения във фактурата период. По тези съображения искът
за установяване недължимостта на сумата следва да
бъде уважен.
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, платена държавна такса и банкова такса. Настоящият
състав, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. Поради това и при отчитане на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 400 лв. С оглед горното,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 452 лв., от които 400 лв. – за адвокатско възнаграждение, 50 лв. – за
платена държавна такса, и 2 лв. – за банкова такса.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, че Г.С.В., ЕГН: **********, адрес: ***, не
му дължи сумата от 990,54 лв., за която е издадена фактура № **********/05.02.2018
г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа
енергия за минал период – от 11.04.2015 г. до 07.04.2016 г., за имот, находящ
се в гр. Свиленград, ул. „Опълченска” № 4 с клиентски № ********** и ИТН:
4152895.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.С.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 452 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: