В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по трудов спор на осн. чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2, 3 и 4 КТ; чл. 225, ал.2, във вр. с ал. 1 КТ; чл. 220, ал. 1 КТ; чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор, сключен между него и ответника, изпълнявал длъжността главен специалист „Незаконно строителство”. Със Заповед № */29.01.2015 г. на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ е прекратен трудовия му договор, като счита същата за неправилна и незаконосъобразна поради следите доводи: Твърди се, че Заповед № */29.01.2015 г. е издадена на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени, „ липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.” Установено било трайно и безвиновно поведение на работника, изразяващо се в липса на достатъчно знания, умения, образование, умствени, психически и физически възможности поради което е налице причинна връзка между констатираните липсващи качества и неизпълнението на конкретните трудови задължения, а именно лицето като служител по чл. 223 от ЗУТ във връзÛа с изпълнение на трудовите си задължения е съставил констативен акт № 1/20.01.2015 г. по силата на който в раздел V. НАРУШЕНИ РАЗПОРЕДБИ Е ПОСОЧЕНО чл. 57а, ал.1, т.З от ЗУТ, като в същото време в констативния акт на страница последна е посочено, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби констативния акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 224а от ЗУТ. Горното сочело на липса на достатъчно знания у работника, тъй като чл. 57а от ЗУТ регламентира премахване на обекти по чл. 56 от ЗУТ - преместваеми обекти. Чл. 224а от ЗУТ регламентира спирането на изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал.1 от ЗУТ. Твърди още, че е изготвено писмо с изходящ № */20.01.2015 г., по силата на което е изискано представяне на документи на основание чл. 223, ал.2 и ал.5 от ЗУТ за изградена бетонова стена на ул.И.В., като не е индивидуализирано какво представлява строежа с конкретни параметри височина, дължина и конкретно местоположение на същия - имот №.... номера на улицата. Заповедта страда от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани. Нарушени са съществени правила, както при издаването, така и при връчването. Видно от обжалваната заповед не е посочена датата на връчване. Ръкописно е вписано „отказва” и ръкописно са довписани двама свидетели, без посочен адрес. Посочени са имената на С.С.Б. - К. на О. Н., с положен подпис, със запетая. Макар и с посочени мотиви, заповедта е лишена от конкретни обстоятелства, които да отразяват трайна обективна липса на качества за изпълнение на работата. Цитираният констативния акт е отразил работата на работна група от тричленен състав, в който документ ищеца фигурира под номер *. Ръководител на групата е гл.архитект Д.С. Освен това, посочените констатации в така вписаните мотиви към заповедта, говорят за шаблонно цитиране на правни норми от ЗУТ, които в конкретния случай не кореспондират с вписаната констатация от работната група. Процедурата по издаването на заповедта за прекратяване на трудовия договор е опорочена, защото преди издаването й работодателят не е извършил вменените му от закона задължения да изслуша всички членове на работната група. В частта цитираното писмо с изх. № */20.01.2015 г. работодателят е следвало да съобрази, че същото има характер на Покана за предоставяне на строителна документация, а не характер на констатация извършена от служители на Общинска администрация Н.. Към момента на изготвяне на писмото, от Общинска администрация Н. не е извършено заснемане на стената, за да бъде индивидуализирана в писмото. Едва при заснемането ще бъдат посочени характеристиките й по нормите на ЗУТ. Няма как да се посочи и „номера на улицата”, защото улицата има наименование, а именно: улица И.В. Ищецът започнал работа в О. Н. на 24.07.1996 г., като заемал длъжностите „инвеститорски контрол и БКС”, „строителен техник” и в по-голямата част „главен специалист незаконно строителство”. За този период от време работодателят няма констатации, които да сочат липсата на качества за ефективно изпълнение на работата ми. В мотивите на заповедта работодателят е отразил, че било установено трайно и безвиновно поведение на работника, изразяващо се в липса на достатъчно знания, умения, образование, умствени, психически и физически възможности. И тук работодателят е пропуснал да се запознае подробно с личното му трудово досие, досежно длъжностната ми характеристика. За длъжността „главен специалист незаконно строителство”, се изисква знание (образователна степен) средно, професионална област - техническо, професионален опит - 1 година, умения - способност да планира и организира работата си, умения да работи в екип, способност да предлага решения на проблемите, в рамките на съществуващите указания и процедури; коректност, лоялност и вежливост и стремеж да развива собствения си потенциал. Към личното му трудово досие е приложена Диплома, издадена от Техникум по строителство „Х.С.” гр.К. Притежава изискуемите се по длъжностна характеристика знания, умения и образование. В личното му трудово досие не са документирани факти и обстоятелства, обуславящи трайна липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите му функции. Работодателят не е извършил оценяване на персонала, проведено по утвърдена система за оценка, не е получил оценка, по-ниска от определена стойност, за да може да го освободи на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Твърди още, че притежава съответните знания и умения за изпълнение на работата, достатъчно е съобразителен, тактичен и възпитан. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а съгласно ал.2, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа. Брутното му трудово възнаграждение, предхождащ месеца на уволнението - месец декември 2014 г. е в размер на 566.00 лева. Дневното брутно трудово възнаграждение, при 20 работни дни през месец декември 2014 г., възлиза на 28.30 лв. Видно от Разпореждане № * от 13.02.2015 г. издадено от НОИ, ТП-С., му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.01.2015 г. до 28.01.2016 г. в размер на 21.55 лв. дневно. Получаваното парично обезщетение за безработица е по-ниско от получаваното брутно трудово възнаграждение, която разлика в заплащането, се явява вреда за и желае да бъде обезщетен с тази разлика за срок от 6 месеца. Разликата възлиза в размер на 6.75 лв. дневно или за срок от 6 месеца, считано от 30.01.2015 г. до 30.07.2015 г., 6 месеца, равняващи се на 123 дни по 6.75 лв.= 830.25 лева. Ответникът му дължи и законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху претендираните суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 26.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумите. Сочи, че на стр. 14-15 в Трудовата му книжка ответникът е отразил, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. Това основание сочи на „Липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.” При отмяна на заповедта, желае ответникът да бъде задължен да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. На основание изложеното и чл.344, ал.1, т. 1, т.2, т.З от КТ, моли, съдът да постанови решение, с което да бъде признато уволнението за незаконосъобразно и се отмени издадената Заповед №9/29.01.2015 г. като незаконосъобразна; да бъде възстановен на предишната работа; за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, както и заплащане на всички направени по делото разноски. Претендира обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието в размер на 566.00 лева; обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползваните платени годишни отпуски за 2009 г. - 10 работни дни и за 2015 г., 2 работни дни или обезщетение за общо 12 работни дни – в размер на 339.60 лева, като до настоящия момент тези обезщетения не са заплатени от О. Н.. Върху исковите суми, претендира законната лихва от датата на завеждане исковата молба в съда - 26.03.2015 г. до окончателно изплащане на задължението. В указания срок по чл. 131 ГПК, от ответника не е постъпил отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че между страните е бил сключен трудов договор, който със Заповед № 9/29.01.2015 г., на осн. чл. 328, ал.1, т.5 КТ е прекратен. Като причина за прекратяването е посочено: „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”. С Разпореждане № */13.02.2015 г., на осн. чл. 54ж, ал.1 и във вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл.54в, ал. 1 от КСО, на ищеца е отпуснато парично обезщетение за периода от 29.01.2015 г. до 28.01.2016 г. в размер на 21.55 лева дневно. По делото е приложено ксероко´ие от трудовата книжка на ищеца, видно от която за периода от 24.07.1996 г. до 29.01.2015 г. е работил при ответника. Приложено е и ксерокопие от фиш за трудовото възнаграждение за месец декември 2014 г., като брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 566.00 лева. Разпределена е доказателствената тежест от съда с Определение № 133/11.05.2015 г., връчено на ответника с което му е указано да докаже, че уволнението е правилно и законосъобразно извършено, както и да представи личното трудово досие на ищеца, цитираните в заповедта - Констативен акт № 1/20.01.2015 г., Писмо с изх. № */20.01.2015 г.; писмена информация, дали е извършвал оценяване на персонала, проведено по утвърдена система за оценка, дали Я. А. Р. е получил оценка, по-ниска от определена стойност, за да може работодателят да го освободи на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание и не представя посочените доказателства. По делото бе назначена Съдебна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ, на база брутното трудово възнаграждение, отнасящ се до неспазения срок на предизвестието възлиза на 566.00 (петстотин шестдесет и шест) лева, като обезщетението не е начислено и изплатено; Размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на база брутното трудово възнаграждение, отнасящ се до не ползван платен годишен отпуск възлиза на 339.60 (триста тридесет и девет лева и шестдесет стотинки) лева (12х28.30 лева). Това обезщетение също не е начислено и изплатено; Размерът на обезщетението по чл.225, ал.2 във връзка с ал.1 от КТ след прекратяване на трудовия договор възлиза на 830.25 (осемстотин и тридесет лева двадесет и пет стотинки) лева (123 работни дни х 6.75 лева) за периода 29.01.2015 г.-29.07.2015 г. В съдебно заседание, заключението се поддържа от вещото лице. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 (признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; по т.2 ( възстановяване на предишната работа); по т.3 заплащане на обезщетение: по чл. 225, ал.2, вр. с ал. 1 КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца, считано от 20.01.2015 г. до 30.07.2015 г. в размер на 830.00 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2015 г. и т.4. - поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка; по чл. 220, ал.1 КТ – 566.00 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2015 г. ; по чл. 224, ал.1 КТ – 339.60 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2015 г. ) Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната Заповед №*/29.01.2015 г. Като основание за прекратяването на трудовия договор, работодателят е посочил разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.5 КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Налице са кумулативните предпоставки, визирани в чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Според чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На ответника са били надлежно указани тези последици. След насрочването на делото с Определение № 133/11.05.2015 г., от ответника не е взето становище по предявения иск. Ответникът не изпраща процесуален представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие (чл. 238, ал.1 ГПК), като са му указани и последиците по чл. 239, ал.1, т.1 ГПК. Поради горното с изрично определение съдът е приел заявеното искане по реда на чл. 238 ГПК и е постановил разглеждането на делото да продължи по реда на чл.239 ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2, предл. първо ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 КТ; както и исковете по чл. чл. 225, ал.2, вр. с ал. 1 КТ, по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, посочени в исковата молба. С оглед недоказване на законността на уволнението от ответника, същото се явява незаконосъобразно, а претенциите на ищеца се основават на твърдението му за незаконно уволнение и заплащане на обезщетения във връзка с това уволнение. С оглед забавата в плащанията, основателни се явяват и акцесорните претенции за лихва за забава върху тях, както са поискани от ищеца. В подкрепа на извода за вероятна основателност е и приетото по делото заключение във връзка с допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Фактическият състав на уважаването на иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка включва законосъобразно уволнение, но неправилно отразяване на същото в трудовата книжка на съответния работник. Този иск не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. В случаите когато ищеца оспорва законността на уволнението, при признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съгласно чл.346 КТ законна последица е вписването на отмяната на уволнението в трудовата книжка от работодателя, а при отказ от негова страна - от инспекцията по труда. Поради това, съдът намира че за ищеца липсва правен интерес да претендира поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, тъй като целения от него резултат ще настъпи като законна последица по реда на чл. 346 КТ, на основание влязлото в сила съдебно решение за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид гореизложените съображения, предявения иск по чл. 344, ал.1, т.4 КТ следва да бъде оставен без разглеждане. По разноските: Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ЗРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК - по исковете с правно основание 344, ал.1, т.т.1,2 и 3 КТ (30 лв.+30лв.+50 лв.= 110 лв.); по чл. чл. 220, ал.1 КТ – 50 лв.; по чл. 224, ал.1 КТ–50 лв., или общо 210 лв. В тежест на ответника, съразмерно уважената част от исковете е и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 120.00 лева. Ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 640.00 лева. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА уволнението на Я. А. Р., ЕГН * от гр. Н., ул. М.Г. № *, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т.5 КТ, със Заповед № */29.01.2015 г. на Кмета на О. Н., гр. Н., ул. А.С.№ *, за незаконно и отменя заповедта, като неправилна и незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА Я. А. Р., ЕГН * от Г. Н., ул.М.Г. № *, на работата, изпълнявана от него преди уволнението си - „главеÝ специалист „Незаконно строителство” към О. Н.. ОСЪЖДА О. Н., гр. Н., ул.А.С.№ *., представлявана от кмета, да заплати на Я. А. Р., ЕГН * от гр. Н., ул. М.Г. № *, обезщетение за времето, през което е останал без работа, вследствие уволнението, за периода от 29.01.2015 г. до 29.07.2015 г., в размер на 830.25 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателно изплащане на сумата; на осн. чл. 220, ал. 1 КТ, обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 566.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането; на осн. чл. 224, ал. 1 КТ, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. и 2015 г. в размер на 339.60 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 640.00 лева. ОСЪЖДА О. Н., гр. Н., ул.А.С. № *, представлявана от кмета, да заплати в полза на ЗРС разноски, представляващи ДТ и разноски за експертиза, в размер на 330.00 лева. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я:И.К. |