Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 11834 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението К.К.Ц. срещу акта на частен съдебен изпълнител С.Х.,
с който е определил размера на дължимите от длъжника разноски за такси по Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ, постановен по изп.д. № 20198630400962 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863
в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в съставеното съобщение за присъединяване
на взискател.
Жалбоподателят счита, че таксите,
които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител не са
изчислени съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди, че при
определяне на техния размер съдебният изпълнител не е взел предвид това, че
част от вземанията, които се събират по изпълнителното дело са погасени.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20198630400962 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в
КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20198630400962 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ е видно, че същото е
образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу длъжниците К.К.Ц. и М.С.Ц., за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 18.03.2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 124-ти състав, а именно на сума в размер на 1 747, 50 лв.
– главница, ведно със законната лихва от 11.10.2016 г. до окончателното плащане
и сума в размер на 163, 38 лв. – лихва за периода от 15.09.2015 г. до
10.08.2016 г.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази
разпоредба случаи.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази
на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че
разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест
на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или
не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са
изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този
смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално
извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението
и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В
тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени
във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е
съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението,
когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или
поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното
решение е налице изрично произнасяне за това, че изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната
банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за
разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
С оглед на горното в случая се установява, че само част
от разноските за дължими такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е
определил, са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по
изпълнението „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Това са тези
за заплатени от взискателя такси за образуване на изпълнителното дело в размер
на 20 лв., за връчване на две покани за доброволно изпълнение до двамата
длъжници в размер на 40 лв., за извършване на четири справки за длъжниците и тяхното
имущество в НБД „Население“, за открити банкови сметки, в НАП и в Служба по
вписванията, които такси са в общ размер на 20 лв. /4 справки х 5 лв. = 20 лв./,
за направени искания за вписване на два броя възбрани в общ размер на 30 лв. /2
искания за вписване на възбрана х 15 лв. = 30 лв./, както и за налагане на 4 брой
запори върху банкови сметки на двамата длъжници, в които реално е имало налични
парични средства, които да послужат за събиране на вземанията на взискателя, в
размер на 60 лв., тъй като се установява, че тези действия са извършени от
съдебния изпълнител, че те са били необходими, както и че размерът на
начислените за тях такси съответства на този, определен в т. 1, 3, 5, 9 и 10
ТТРЗЧСИ. Общият размер на тези такси е 170 лв. без ДДС и 204 лв. с ДДС.
В тежест на длъжника трябва да се
възложи и таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Тя се определя от размера
на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват
авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 855, 27 лв. –
неплатената част от присъдените вземания съгласно изпълнителния лист, ведно със
законната лихва върху главницата, изчислена до 23.07.2019 г., вземане в размер
на 2 010, 18 лв. – публични вземания на държавата, която е конституирана като
присъединен взискател, и 100 лв. – разноски за възнаграждение на юрисконсулт
/разноските за заплащане на възнаграждение за защита от юрисконсулт са
определени от съдебния изпълнител още със съобщението за образуване на
изпълнително дело, което е връчено на длъжницата на 25.05.2019 г. и тя не го е
обжалвала в законоустановения срок/. С оглед на това размерът на таксата по т.
26, б. „б” ТТРЗЧСИ възлиза на 392, 36 лв. без ДДС, съответно 470, 83 лв. с ДДС
и до този размер тази такса трябва да бъде възложена в тежест на длъжника по
изпълнението.
Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не
могат да се възложат в тежест на длъжника. На първо място това са тези такси, които
видно от изготвените мотиви във връзка с подадената жалба, са такива за
налагане на запори върху сметките на длъжниците в три банки, които са различни
от банките, в които длъжниците са имали открити четири банков сметки. Това е
така, тъй като те са начислени за изпълнителни способи, които не са довели до
удовлетворяване на взискателя, защото са насочени върху имущество, което не е
съществувало в патримониума на длъжниците към момента на предприемане на
изпълнението – длъжниците са нямали банкови сметки във всички останали банки,
до които са изпратени запорни съобщения в хода на изпълнителното производство.
Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и
таксите за изпращане на два броя искания за вписване на възбрана, наложена
върху имущество на длъжниците, тъй като от представените преписи от документи
по изпълнителното дело не се установява такива действия да са извършени в хода
на принудителното изпълнение към настоящия момент – от доказателствата по
делото е видно, че частният съдебен изпълнител е изготвил само две искания за
вписване на възбрани, а не четири такива.
Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и
начислените от съдебния изпълнител допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер на 66, 40 лв., тъй като в материалите от изпълнителното дело липсват
доказателства за тяхното извършване.
Предвид изложеното актът на
съдебния изпълните за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника К.К.Ц. следва да бъде отменен за сумата над 674, 83 лв. до размера от 903,
23 лв., представляващи начислени такси по ТТРЗЧСИ.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акта на съдебния изпълнител,
постановен по изп.д. № 20198630400962 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на
действие СГС и обективиран в съставеното съобщение за присъединяване на
взискател, с който се определят разноските по изпълнението, които се
възлагат в тежест на длъжника, в частта, с която е определено, че в
тежест на длъжника К.К.Ц.
се възлагат разноски за начислени
обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 674, 83 лв. до
размера от 903, 23 лв.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.