№ 167
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря П. Б. П.ов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201372 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба,
предявена от Ц.А.А.- ЕГН **********, в качеството му на управител на „Стройпроект
- Инвест” ЕООД, против Наказателно постановление № 03-010815/18.06.2020г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стройпроект-
Инвест“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи , че при издаване на постановлението са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, като не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението
и наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Твърди се,
че е било нарушено правото на защита на нарушителя , тъй като постановлението не е
било връчено по реда на чл.58 от ЗАНН.Поради това се иска отмяна на
постановлението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Н.С. пледира за отмяна на
постановлението , доколкото счита , че то е издадено при неизяснена фактическа
1
обстановка и преди да е влязло в сила постановлението за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Прави се искане да бъде присъдено и юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2020 г., служители на ДИТ - Варна , един от които св. П. Б., по повод
възникнала трудова злополука, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в работилница-гараж, намираща се в гр. Варна, ул. „ Нарцис" № 13,
на която дейност осъществявало „Стройпроект-Инвест“ ЕООД. На място били
установени няколко лица, един от които М.Б., които разговаряли с проверяващите и
дали обяснения. Обяснения в последствие дал и пострадалия работник, като те били
записани от служител на Д „ИТ“-Варна. От тях станало ясно, че двамата мъже са били
наети на 27.04.2020г. от управителя на дружеството за изливане на бетонна шахта и за
направа на кофраж, за изработването на който използвали гаража на ул.“Нарцис“ №
13 . На 28.04.2020г. двамата отишли на работа около 09,00ч., работили, почивали на
обяд , след което продължили да изработват кофража. Към 16,40ч. при обработка на
материал с ъглошлайф , М. А. „ ударил“ гвоздей, при което инструмента се отклонил и
А. порязал дясната си ръка. В последствие бил подаден сигнал на тел.112 и той бил
отведен в болницата. В обясненията си двамата мъже посочили, че са били наети от
управителя на дружеството, че материалите, с които са работили са били негови, че са
имали работно време и уговорено възнаграждение, както и обещание да бъдат
назначени на трудов договор в „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, което изпълнявало
строеж на ул.“Рали Мавридов“ № 29 . Всичко установено при проверката било
описано в Протокол № ПР 2011608 / 19.05.2020г., с който били дадени и съответните
предписания.
На 21.05.2020г. против „ Стойпроект-Инвест“ ЕООД бил съставен акт за
установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е
допуснало до работа М.Б. , изпълняващ трудови функции по изработване на
кофраж, с определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без с него
да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е извършено на
28.04.2020г. в обект работилница- гараж, намираща се в гр.Варна, ул.“Нарцис“ № 13,
и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 и ал.1 ал.2 от КТ. При
предявяването на акта на управителя на дружеството той посочил като възражения, че
не познава лицето, не му е работодател, няма никакви отношения с него и такава
работилница не съществува. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били
2
депозирани. На 21.05.2020г. било издадено и постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между него и „Стройпроект-Инвест“
ЕООД, което след връчването му не било обжалвано.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
010815 / 18.06.2020г. , с което изцяло възприел фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда и наложил на „ Стройпроект-Инвест ” ЕООД наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. П. Б. - свидетел
при установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че
проверката е била извършена по повод трудова злополука, възникнала в края на
работното време, че на мястото е имало двама работника, като пострадалия е бил
отведен в болница, че са били снети обяснения от лицата, че е била насрочена
документална проверка, при която е било установено, че работниците нямат трудови
договори.Свидетелят посочи, че е било издадено постановление за обявяване на
съществуващо правоотношение , което е било връчено на управителя на дружеството
преди връчване на акта за установяване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения
от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-010815 / 18.06.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в
шестмесечния преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени
датата , мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Действително, при неговото предявяване са били направени възражения, като е било
оспорено обстоятелството, че работника е бил нает да извършва дейност в полза на
3
санкционираното дружество. Това възражение обаче не е било подкрепено с никакви
доказателства, които да бъдат разгледани от наказващия орган. Поради това съдът
намира, че не е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, както се сочи в жалбата.
Не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и с начина на връчване на
наказателното постановление, доколкото същото е било обжалвано в срок. Поради
изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и
които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между
работника и работодателя преди постъпването на работа.От доказателствата по делото,
а именно показанията на св.Б., съдържанието на приложените по преписката
обяснения и протокол за извършена проверка, е видно че към момента на възникване
на инцидента в обекта М.Б. е изпълнявал трудови функции по изработване на кофраж.
От същите доказателства е видно, че този работник е бил на работа на 28.04.2020г. ,
имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време, работно място и т.н., като не
е имало сключен нито трудов, нито граждански договор. С оглед на това съдът намира
за недоказани твърденията за това, че Билбиев не е работел за дружеството.Напротив,
от всички доказателства по делото се установява, че той е престирал труд в полза на „
Стойпроект-Инвест” ЕООД при уговорено работно време, работно място и трудово
възнаграждение и с материали, предоставени от дружеството. Това се потвърждава и
от необжалваното постановление за обявяване на съществуващо трудово
правоотношение, като обстоятелството, че актът е бил издаден преди то да е влязло в
сила не води до извод за недоказаност на нарушението.Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй
като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с
него да е бил сключен трудов договор. В този смисъл са и Решение № 983/18.07.2022г.
по а.н.д. № 1374/2022г. на ВРС и Решение № 1711/16.12.2022г. по к.а.н.д. №
1912/2022г. на Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ Стойпроект-Инвест” ЕООД са между „ работник” и „работодател” ,
като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Стройпроект-Инвест” ООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
4
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 от КТ независимо от тяхното отстраняване
, не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите
нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
62 ал. 1, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „
Стойпроект-Инвест” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче
намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства
дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани
санкции.На следващо място от нарушението няма данни да са настъпили вредни
последици. С оглед на тези съображения съдът намира, че следва да намали размера
на наложената санкция от 5 000лв. на 2 000лв., като счита че това наказание е
съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
150лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на
чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 32лв. , пропорционално с изменения
размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010815/18.06.2020г. на Директора
5
на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стройпроект-Инвест“ ЕООД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ , като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Имуществена санкция” от 5 000лв. на 2 000лв.
ОСЪЖДА „ Стройпроект-Инвест“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна , юристконсултско възнаграждение в размер на
32 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6