Р Е Ш
Е Н И Е
№ 106/16.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на единадесети март
през две хиляди двадесета и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №69/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка
с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №54 от 22.12.2021г.,
постановено по АНД №20211610200162/2021г., Районен съд Берковица е потвърдил
Наказателно постановление №21-0243-000516/28.05.2021г. на Началника РУ към ОД
на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на М.Ц.М. *** на основание чл.183, ал.3,
т.5, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 (тридесет) лева, а на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Г., го обжалва и моли да бъде
отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобрзано. В съдебно
заседание, касатора не се явява, като постъпила по делото писмена молба, която
е подадена от пълномощника му адвокат Г., поддържа доводите развити в
касационната жалба.
Ответника не взема становище по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задапотвърдиналожените административни наказания, въззивният
съд е приел, че в случая са налице
безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.6, т.1 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение на
административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се
установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с
материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички
относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в
случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата
на на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те
мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в
хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената
сила на АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания
на свидетеля Николай Стоянов – актосъставител и Димитър Генов - свидетел по
АУАН, установяват фактическата обстановка, която е описана в АУАН и следва да
се кредитират, тъй като тези лица не са заинтересовани от изхода на делото свидетели.
Административните нарушения са надлежно индивидуализирани, а АУАН и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити.
Не
се установява при постановяване на решението да е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е нарушило правото на
защита на административнонаказаното лице. От протоколите на водените заседания
не се установява да са заявени искания за събиране на доказателства, което да
не е уважено от въззивния съд, тоест съдебното решение е постановено въз основа
на надлежно събираните писмени и гласни доказателства. В случая, както
обосновано е посочил в мотивите си въззивния съд, съвкупния анализ на
доказателствата по безспорен начин са установили извършените нарушения на
разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав счита, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е
така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че не
носенето на СУМПС е маловажно административно нарушение. За това нарушение е
предвидено минимално по размер административно наказание, което законосъобразно
е наложено от административния орган.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №54 от 22.12.2021г., постановено по АНД №20211610200162/2021г.
по описа на Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: