№ 35922
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110168802
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 263951/25.09.2023г. на ответницата Г. Н., чрез адв. Н. И., с
искане за изменение на решението в частта на разноските, присъдени нему да бъдат
увеличени с още 950 лева за извършеното процесуално представителство в исковото
производство.
Другата страна „.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. П., изразява становище за неоснователност.
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от „.“ ЕАД срещу Г. П. Н. за сумите: 109, 43 лева
главница за топлоенергия, 17,45 лева мораторна лихва, и 9,09 лева главница дялово
разпределение. С Решение № 14491/29.08.2023г. искът е отхвърлен.
Процесуалният представител на ответницата е договорил с нея и респективно поискал от
съда присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С изложени
мотиви в решението е аргументирано защо се присъждат 250 лева.
С разглежданата молба се искат още 950 лева, което означава, че се иска при главница под
200 лева присъденото адвокатско възнаграждение да е в размер на общо 1200 лева.
Съдът намира молбата за неоснователна. Настоящият казус е с пренебрежимо малък
материален интерес, с типови процесуални действия и ниска правна сложност. В решението
съдът е присъдил 250 лева. Според настоящия състав, цитираната Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения не е нормативен акт /по липсата на нормотовроческа функция
на Висшия адвокатски съвет/ от една страна, от друга – привръзката на Тълкувателното
решение № 6 / 06.11.2013г. при посочените хипотези към тази наредба следва да се тълкува
към момента на постановяването му – 06.11.2013г. и действащата тогава редакция на
наредбата, а не по последващите изменения, увеличаващи механично размерите, тъй като не
1
е имало актуализация на тълкувателното решение и е недопустимо същото да се тълкува
разширително и напред в бъдещ момент.
За определянето на едно адвокатско възнаграждение съдът най-много се доближава до
преценката си по чл. 52 ЗЗД за справедливост – взема се предвид не само автоматично
размера /тъй като има дела с ниска цена на иска и висока правна сложност и обратно/, а
също продължителността на делото и проведените процесуални действия по брой и по
характер. Така в крайна сметка се защитава и интересът на адвоката, защото се преценява
цялостно положеният от него труд, а не се отчита като производствена ставка – при
материален интерес – съответна сума. Дори и да има различна практика, настоящият състав
има вътрешното убеждение да следва не най-лесно приложимата, а най-справедливата за
всички едновременно, което е и целта на самия процес.
Затова, осъщественото от адвоката по това дело процесуално представителство в
единственото по делото открито заседание и подготовка на отговор и писмена защита с
типово съдържание, съдът е преценил, че струва 250 лева и не счита, че следва да изменя
изводите си по отношение на разноските. Ето защо молбата за изменение подлежи на
отхвърляне.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 263951/25.09.2023г. на ответницата Г. Н., чрез
адв. Н. И., с искане за изменение на решение № 14491/29.08.2023г. в частта на разноските,
като същите бъдат увеличени с още 950 лева.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2