Решение по дело №1497/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260454
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20203110101497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260454/15.2.2021г.

Гр. Варна,15.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА  

 

при участието на секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1497 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,предявена във ВРС с вх. рег. № 10036 /5.2.2020 г., с която са заявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ,вр чл.79, ал. 1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адвокат Д.Х. от ВАК, със съдебен адрес: *** против ответника Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства: Ищецът Г.Г. бил съсед на ответника Ц.Ц., живели един срещу друг на една улица. През 2015 год. при ремонт на покрива на къщата на Г.Г., между страните в процеса се провел разговор относно срутилия се гараж на ответника. Ищецът предложил да го ремонтира, като ответникът щял да му заплати само вложените материали за ремонтите работи, както и труда за ремонта. След извършването на ремонта на гаража, представляващ ГАРАЖ № *, 14.650 кв. м, кв. „ *“, в ПАРЦЕЛ * пл. № *кв. *, обл. Варна, общ. Варна, гр.Варна, ул. *, No: *, ответникът попитал ищеца каква сума е вложил в ремонта и след като чул цената от 4 700 лв. (четири хиляди и седемстотин лева)  заявил готовност да я заплати. Ищецът и ответникът се разбрали ответникът да даде парите на ищеца след като продаде имота си - ЖИЛИЩЕ на целия трети етаж, 93.300 кв. м., кв. „*“, състоящо се от 4 стаи, кухня, баня и тоалет, в парцел * пл. № *кв.* в ПИ *, обл. Варна, общ. Варна, гр.Варна ул. ул. *, No: *, ет. *, ап. 3, ведно с гаража, като междувременно ищецът можел да ползва гаража при необходимост. Така, твърди ищецът в сезиращата съда молба, след финализиране сделката по продажбата на гореописания имот, ведно с ремонтирания гараж в края на 2019г., ответникът отказал да плати на ищеца цената, за която вече са се уговорили. Конкретните твърдения на ищеца са, че е извършил следните ремонтни работи по гаража на ответника: Изхвърлени били два камиона с отпадъци и пръст до достигане на необходимото ниво, изградени били по 60 см. армирани бетонови стенички от ляво и дясно на гаража, подът  10 см. армиран шлайфан бетон, насреща била изградена стена с височина 1.5м. армиран бетон с дебелина 10 см., монтирана била гаражна врата /механична с ключ/с марка Хьорман, като от двете страни на вратата били направени колонки с размер с размери за едната 60x15x2.20м., а за другата 30x15x2.20 м., изграден бил нов покрив с греди, О Ес Би, с асфалтов лак, прокладка с газопламъчно лепене, мушама с посипка.Разноските по ремонта на гаража възлизали на ищеца на 4 700 лв. /четири хиляди и седемстотин лева/. Правени били опити за извънсъдебно решаване на спора и постигане на доброволно плащане, но ответникът категорично отказвал, поради което и за ищеца бил налице правен интерес да потърси защита по исков ред. В исковата си молба, в подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.

В уточнителната си молба ищецът в изпълнение на дадените му указания е направил следните пояснения: Гаражът на ответника бил с паднал покрив от преди три или четири години преди 2015г. Ищецът правил ремонт на покрива на своята къща през 2015 г. и след като ответникът видял как се оформя покрива на къщата казал, че „става много добре“. Тогава ищецът предложил, ако иска да направи ремонта на гаража, като съответно го ползва при необходимост.Уговорката била ответника да плати на ищеца ремонта на гаража. Той веднага изкарал връзка ключове, от която извадил ключа от катинара на гаража, дал го на ищеца като казал: „Действай“. Срутването на гаража на ответника нямало общо с ремонта на покрива на къщата на ищеца. През 2015година отношенията между страните били отлични, основани на взаимно доверие. Ответникът възложил на ищеца да извърши ремонт на срутилия се негов гараж със задължението да му изплати вложените средства за материали и труд. Уговорката между страните и възлагането на работата се случило през месец октомври 2015г., като ремонта на гаража приключил в края на месец октомври 2015г.По отношение на ремонтните работи са направени следните уточнения: Бил нает камион с кранова уредба, с който били изхвърлени всички изгнили греди, дъски отпадъци включително и едно старо пиано. Вложен труд - 60 лв. и транспорт - 200 лв. Бил нает втори камион след два дни, с който били изхвърлили пръстта, която била близо два и половина кубика за да се изравни гаража до нивото на улицата. Вложен труд - 80 лв. и транспорт - 200 лв. Направен бил кофраж на две колонки с размери 0.6x0.15x2.2 м. едната и 0.3x0.15x2.2 м. Втората, съответно армирани и заляти с бетон. Вложен труд - 60 лв. и материали арматура, цимент, пясък и чакъл - 80 лв. Били разкроени и монтирани напречни греди 12x12x400 см. и подпорни греди от едната страна, а също така монтирани надлъжни греди 6x12x600 см. и една греда 20x20x400 см. на входа. Вложен труд - 120 лв. и материали - 380 лв. Били разкроени и монтирани 10 листа OSB. Вложен труд - 100 лв. и материали - 230лв. Положен бил асфалтов грунд две ръце. Вложен труд - 50 лв. и материали - 60 лв. Полагане на 5 мм. подложка с горелка. Вложен труд - 60 лв. и материали - 220 лв. Полагане на 4 мм. черна хартия с посипка с горелка. Вложен труд - 60 лв. и материали -210 лв. Полагане на арматура 6 мм. и бетон 10 см. или общо 2.8 куб.м. Вложен труд -100 лв. и материали - 400 лв.Шлайфане на бетона с вертолет. Вложен труд - 200 лв., материали - 10 лв.Поставяне на врата „HORMAN“. Вложен труд - 100 лв. и материали - 900 лв.Поставяне на поцинковани улуци, сборна кутия и тръби. Вложен труд - 80 лв. и материали - 120 лв.След половин година - през лятото на 2016г. били направени допълнителни ремонти, тъй като от задната страна на гаража избила подпочвена вода и било нужно да се направи укрепване: Закупуване на ПДЧ листи 4 бр. и направа на кофраж 400x1.5x0.3 см. от задната страна и 600x0.6x0.1 см от двете страни. Вложен труд - 100 лв. и материали - *0 лв. Изработка на армировка и заливане с бетон. Вложен труд -100 лв. и материали -250 лв. От посочените по- горе данни,обобщава ищеца, че било видно, че за материали ищецът заплатил 3430 лв. и съответно за положен труд - 1270 лв. или общо ищеца  изразходвал 4700 лв. свои средства за ремонта на гаража на ответника, които ответника е обещал да му заплати.

При тези твърдения е отправеното и до съда презирано искане по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 700 лв. (четири хиляди и седемстотин лева), от които 3 430лв. с вкл. ДДС закупени и вложени материали и сумата от 1270лв. с вкл. ДДС заплатен труд, представляваща разноските, направени от ищеца за ремонт на собствения на ответника към 2015г. и 2016г. ГАРАЖ № 3, 14.650 кв. м., кв. „*“, в парцел * пл. № *кв.* , обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „*“, No * през месец октомври 2015г. и довършителни работи /укрепване/ през юни 2016г., възложен от ответника на ищеца със задължението да му изплати направените разходи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 5.2.2020 г. до окончателното изплащане .На основание чл. 129, ал. З ГПК ищецът е посочил банкова сметка ******* BIC: *** – т.е. сметка по която ответникът може да извърши плащане. Обективирано е и искане за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна,чрез процесуален представител адвокат Т.З. от ВАК е депозирала писмен отговор. Ответната страна намира предявените искове за допустими, като ги оспорва и по основание и по размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва всички фактически и правни твърдения на ищеца. Съображенията ни неоснователност на исковата претенция са следните: Спирайки се на изложеното в исковата и уточнителна молба, правейки и квалификация на иска ответникът твърди, че обекта: „гараж № *, 14.650 кв. м., кв. *, в парцел *, пл.№**, кв. *, обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „*“ № * никога не е бил предмет на никакви договорни и извъндоговорни отношения между страните. Този гараж под № * с площ от 14.65 кв. м. представлявал самостоятелен обект в жилищната сграда, изградена в ПИ *. Същият бил разположен под жилищната сграда, имал идентификатор *.* по КККР на гр. Варна, и имал следните граници по кадастрална схема: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: *.*. Независимо, че този самостоятелен обект в сграда бил с предназначение „гараж“, същият се ползвал като стая за живеене. Този гараж бил продаден от ответника с договор за покупко-продажба по нотариален акт с вх. per. № * год., дв. вх. peг. № *, акт № *, т. **, д. *, по книгите за вписване при Служба по вписванията - гр. Варна.

Никога ищецът не бил извършвал каквито и да било ремонтни СМР, касаещи описания в исковата молба гараж № *(идентификатор *.*), в т. ч. и процесните СМР. Никога ищецът не бил ползвал този имот и никога този имот не е бил предмет на някакви договорни или извъндоговорни отношения.

Към настоящия момент този имот,твърди ответника, че е собственост на трети лица по представения нотариален акт. В дворното място с административен адрес: гр. Варна, кв. „*“ , ул. „*“ № *, представляващо ПИ с идентификатор *, номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, ** и **, цялото с площ по КККР от 414 кв. м., имало само един гараж, който представлявал самостоятелна сграда. Това била сграда с идентификатор *.*, с функционално предназначение „постройка на допълващо застрояване“ застроена площ от 22 кв. м. Тази постройка била отразена в КККР, но за нея липсвали каквито и да било строителни книжа, не била „процедирана търпимост“ и узаконяване. Тази постройка, до която имало непосредствен достъп откъм ул. „*“, се е ползвала в различно време по различен начин: като гараж, като склад, като работилница.

Възражението на ответника е ,че страните по делото са имали договорни отношения именно по повод на сграда с идентификатор *.*, ползвана от ищеца за гараж, като съдържанието и характерът на тези отношения уточнява по-долу.

Ответникът оспорва наличието на устно сключен между страните по делото договор за изработка, по който ответникът да е възложил на ищеца извършването на ремонта на описания в исковата молба гараж срещу заплащането на сумата от 4 700 лв., включваща разноски за материали и труд, дължима след продажбата на собствено на ответника жилище в гр. Варна, кв. „*“, ул. „*“ № *, ет. *, ап. *, ведно с гаража.

Твърди, че между страните не е имало устно сключен между страните по делото договор за изработка, по който ответникът да е възложил на ищеца извършването на ремонта на сграда с идентификатор *.* („постройка допълващо застрояване“) срещу заплащането на сумата от 4 700 лв., включваща разноски за материали и труд, дължима след продажбата на собствени на ответника имоти в гр. Варна, кв. „*“, ул. „*“ № *. Твърди, че страните по делото са имали облигационни отношения, произтичащи от договор за наем, по силата на който  ответникът през м. февруари, 2012 год., предоставил на ищеца правото временно и възмездно да ползва самостоятелната сграда („постройка допълващо застрояване“) с площ от 22 кв. м., изградена в дворно място с идентификатор * и с административен адрес: гр. Варна, кв. „*“ , ул. „*“ № *, кадастрално отразена с идентификатор *.* и чиито граници и съседи били: ПИ ** (улица „*“), сграда с идентификатор **, и от две страни дворно място с идентификатор *. Възмездният характер на тези наемни отношения се изразявал в това, че ищецът се задължил срещу предоставеното му ползване на гаража с идентификатор *.* да стопанисва този имот, като го поддържа в състояние, годно за неговата експлоатация по предназначение. /Към момента на предаване държането на сграда с ид. № *.* от ответника на ищеца същата била покрита с ламаринен покрив, била монтирана метална двойна гаражна врата, заключваща се с катинар и с монтирана метална предпазна кутия към катинара, в постройката имало прекарана електрическа инсталация. Също така в тази сграда се намирали редица собствени на ответника движими вещи: работни инструменти, старинно пиано с антикварна стойност и други по-дребни лични вещи. Въпросната сграда била в относително добро състояние, като  се налагали ремонтни дейности, но те били за сметка на наема, т. к. уговорката е била ползването да се извършва срещу насрещното задължение на ищеца за стопанисване на имота. Въпросният договор за наем бил устно сключен между страните през м. февруари, 2012 год., и уговорката между страните е била ищецът да ползва сградата до момента на продажбата на имотите на ответника , находящи се в жилищната сграда на ул. „*“ *. След сключване на предварителен договор за продажба за имотите на ул. „*“ * (08.11.2019 год.) ответникът устно предупредил ищеца, че предстои продажба на имотите на ул. „*“ *, и в тази връзка ищецът трябвало да освободи ползваната от него сграда до 31.12.2019 год. Ищецът така и не е върнал на ответника ключовете от имота, а предал същите на новите собственици. В началото на м. януари, 2020 год., ищецът освободил наетото помещение. Тъй като ответникът се разпоредил със собствеността си на 18.12.2019 год. твърдим същият, че прекратяването на облигационните отношения между ищеца и ответника е настъпило на тази дата. Предвид обстоятелството, че облигационните отношения между страните по делото произтичали от договор за наем, ищецът се явявал държател на този имот и нямал право да претендира заплащането на извършени от него подобрения в имота, още повече че собственикът-ответник по делото не бил давал съгласие за тяхното извършване. Ответникът никога не бил давал съгласие за извършване на подобрения в предоставената за ползване постройка. Тъй като той фактически през процесния период той не  живял на ул. „*“ *, а също така и поради обстоятелството, че работел в чужбина, Ц.Ц. не знаел за извършените в имота ремонтни дейности. От м. февруари, 2012 год., ответникът нямал достъп до постройката, предоставена за временно и възмездно ползване на ищеца, не бил влизал в този имот през целия този период и не бил информиран за процесиите СМР. През м. декември, 2019 год., когато ответникът установил, че вратата на сградата е сменена, поискал устно от ищеца да възстанови предишното положение, като демонтира своята гаражна врата и монтира предишната собствена на ответника метална гаражна врата, но ищецът отказал с мотива, че старата врата била изхвърлена. Ответникът не бил давал съгласие за извършване на ремонтните действия, описани в Раздел III на уточняващата молба, включително и за изхвърляне на вещта, която ищецът описва като „едно старо пиано“ . Касаело се за старо пиано с антикварна стойност, което било на висока стойност и за чието изхвърляне никога ответникът не бил давал съгласие. На практика твърди ответника, че ищецът унищожил една ценна антикварна вещ с висока стойност.

Относно изброените в Раздел III на уточняващата молба ремонтни дейности – счита ответника, че същите по точки 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13 и 14, не са достатъчно индивидуализирани, т. к. не било ясно какви точно СМР са били нужни тези ремонтни дейности. Монтираната от ищеца гаражна врата „HORMAN“ също не била индивидуализирана в достатъчна степен - по размери, квадратура, механизъм на заключване, цвят и прочие, както и не бил уточнен броят на монтираните поцинкови улуци, сборна кутия и тръби, описани по т. 12, Раздел III, от уточняваща молба. Според ответника без да се направи пълна и точна индивидуализация - не е възможна нито преценката за обема на извършените ремонтни действия, нито за тяхната правна квалификация.

Оспорени са фактическите твърдения на ищеца, че уговорките между страните, произтичащи от устно сключения договор за изработка, датират от м. октомври, 2015 год. , както и че ремонтните СМР са били извършвани в края на м. октомври, 2015 год. През този период ответникът сочи, че е бил в чужбина и обективно било невъзможно да е договарял с ищеца през м. октомври, 2015 год. С оглед на гореизложеното, счита ответника , че исковата молба е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена и в негова полза да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на твърденията си ответникът е направил доказателствени искания.

В проведеното по делото открито заседание ищецът, представляван от адвокат Д.Х. от ВАК желае ВРС да уважи изцяло исковите претенции като доказани и по основание и по размер,ведно с присъждане на сторените по делото съдебно –деловодни разноски .

В същото открито заседание ответникът, представляван от адв.Т.З. моли съда да постанови отхвърлително решение и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски в съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК.

В  рамките на предоставения от съда срок,процесуалните представители на двете страни по спора са депозирали писмени бележи по същество, в които са изложили правните и фактическите си доводи в подкрепа на изявленията направени в хода на устните състезания .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е от ищеца и приобщено по надлежния ред на лист 7 –ми е само едно писмено писмено доказателство - заверено копие на справка по лице от Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 03.02.2020 г. – вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № *.

От своя страна ответникът, в срока по чл.131 ГПК е ангажирал писмени доказателства, приобщени на листи от 27 до 32 –ри вкл. а именно заверени за вярност с оригинала копия на  : нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; схема № 15-1051942-19.11.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*; схема № 15-1071549-25.11.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*; скица № 15-1051929-19.11.2019 г. на поземлен имот с идентификатор *; площообразувателен протокол на „жилищна сграда” в гр. Варна, район „*”, ул. „*” № *; сертификат за оцентилеска правоспособност рег.№ *********/12.12.2011 г.; удостоверение рег.№ 365000-18378/15.05.2020 г. от Сектор БДС при ОД на МВР – Варна (оригинал); временен (сезонен) трудов договор от 30.01.2015 г. и допълнително споразумение от 16.11.2015 г. – превод от английски език, ведно с документите на английски език.

Изброяването на така посочените писмени доказателства от фактическа страна обосновава единствено и само извод, че липсва а и не се и твърди да е съставен писмен договор между ищеца Г.Г. и ответника Ц.Ц..Не са представени по делото и други допустими доказателства като първични счетоводни документи и вторични, нито актове за приемане на възложена работа.

Ищецът е твърдял, че между него и ответника е имало сключен устен, неформален договор за изработка – натурални СМР, които ищецът извършил, но ответникът отказвал да плати.От своя страна ответникът е оспорил наличието на облигационна връзка а ако е имало такава, то възразява, че между страните по спора е бил сключен договор за наем и че не дължи заплащане на исковата сума.

За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото са допуснати и събрани гласни доказателства, назначена е била и проведена и съдебно –техническа експертиза.

На база анализа на гласните доказателства, заключението по допусната СТЕ и съпоставка с ангажираните от ответника писмени доказателства, съдът следва да даде отговор първо на въпроса :Сключен ли е бил между Г.Г. и Ц.Ц. договор за изработка и ако „ да „, кога е станало това , какъв е бил предмета на договора, изпълнен ли е от изпълнителя и дължи ли се заплащане на цената на възложените и изпълнени СМР ?

На първо място , съдът се спира от фактическа страна върху заключението на вещото лице Т.О. по допуснатата СТЕ. Задачата възложена на вещото лице е била в.л., след запознаване с материалите по делото и оглед на място да отговори на поставените от ищеца въпроси а именно да даде заключение относно сумите, необходими за материалите за ремонта на ГАРАЖ № *, 14.650 кв. м., кв. - *, в ПАРЦЕЛ * пл. № *кв.* , обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр.Варна, ул. *, N *, както и цената па труда за ремонта.

От констативно съобразителната част на СТЕ се установява, като и от разпита на вещото лице, че СТЕ е изготвена на база материалите по делото,при ползване на справочник за цените в строителството кн.3/2015 г., кн.2/2015гг., информация от интернет за цените на материалите и услугите включени в справочниците и оглед на място .

Отговора на поставения въпрос вещото лице дава в заключението си на л. 81- 84 от делото, като сочи, че отговора се съдържа в сравнителната таблица  - л.82 -84,за основа на която служи уточнителната молба на ищеца. В цитираната вече таблица в.л.О. в наклонен шрифт и със светло жълт цвят е повдигнал претендираните с исковата и уточнителна молба СМР; с прав шрифт и светлосин цвят е повдигнал действително изпълнените СМР. При изчисленията в.л. е използвало единичните цени от справочника за цените в строителството ,издания към посочените години за изпълнение на претендираните СМР, като са начислени 10 % печалба на строителя върху всички статии и 20 % ДДС само върху материалите. За видовете СМР, за които в справочниците не е имало данни, в.л. О. е използвал пазарни цени от интернет за района на гр.Варна.

Анализа на таблицата към СТЕ налага извод, че видовете СМР описани в съответните мерни единици, количество, труд, материали, обща стойност,приети за извършени от вещото лице по съответни години са следните :

За 2015 година : 1.Услуга с камион с краново устр-во с вкл. такса смет до 10м3 -100,00 лв. ; Товаро-разтоварни дейности-81,93 лв., общо за 2015 г. сумата от 181,93 лв. / цените общо изброени и от съда са стойност и на материалите и на труда / ;2. Тънки изкопи в сбити почви до 0.50м. за ремонти – 182,84 лв.,Натоварване на земни почви на камион -13,06 лв., Превоз до депо с вкл. такса смет-65,00 лв., общо за 2015 г. сумата от 260,91 лв.;3. Направа и разваляне на кофраж за правоъгълни колони при рем. с вие. до 4м. -82,90 лв., Изработка и монтаж на армир. Обикновена-52,54 лв., Доставка и полагане на бетон поръчка до 1м3 – 42,25 лв., общо за 2015 – *7,69 лв.;4. Направа на лежаща покривна конструкция в съществуваща сграда – общо за 2015 г. – 428,54 лв. ;5. Обшивка на покриви с OSB плоскости – общо за 2015 г. – 514,98 лв.; 6. Грундиране на плоскости за хидроизолация  - 66,16 лв., Хидроизолация двупластова с посипка от бит. мушама 4кг/м2 на газопл. залепване- 724,65 лв.,общо за 2015 г. – 790,82 лв. ;7. Настилка от шлайфан бетон 10см.  общо за 2015 г. – 496,32 лв.;8. Доставка и монтаж гаражна врата тип „летящо крило“ с механично задвижване и размери 307/201 см. – общо за 2015 г. – 1000,00 лв.;9. Доставка и монтаж на готови висящи олуци при рем. 35,55 лв.,Доставка и монтаж на водосточно казанче от поц. лам-на при рем. 13,38 лв.,Доставка и монтаж на готова водосточна тръба при рем. – 30,35 лв.- общо за 2015 г. – 79,29 лв. Или за 2015 г. претендирани по искова молба СМР на стойност 1070,00 лв., установени от вещото лице по посочените по-горе сесии /пера / на обща стойност 3930,00 лв.

За 2016 година :1.Кофраж за бетонни стени- 254,54 лв., Изработка и монтаж на армир. Обикновена – 123,66 лв., Доставка и полагане на бетон В20 за стени-257,59 лв., общо за 2016 г. – *5,80 лв.;Или всичко претендирано за 2016 год.и изпълнено – по искова молба на стойност 620 л. а съгласно експертизата на стойност *5,80 лв. или общо за гаража действително изпълнено 4 566,25 лева, като в.л. предлага закръглена стойност на извършените за ремонта в процесния гараж страда с ид.№ 10135.5504-261.3 – СМР сумата от 4 570,00 лв. от която стойност на труда 1 310 ,00 лв. и стойност на материалите 3 260,00 лв.

От изложеното по-горе, на база кредитираното като обективно и обосновано и компетентно дадено заключение от в.л.О. се налага извод, че в процесния гараж в периода 2015 -2016 г. са били извършени натурални СМР на обща стойност 4 570 лв. Извършването на СМР следва да бъде отчетено, че е установено от в.л. на дата 28.10.2020 г.  – около пет години по-късно и без да са налични каквито и да е разходно оправдателни документи. Ето защо така изготвената СТЕ следва да бъде анализирана по същество при направата на правните извода на съда в съответствие и с писмените и гласни доказателства по делото .

От анализа на гласните доказателства по делото се установява от фактическа страна следното :

Воденият от ищеца свидетел Н. А., твърди пред съда,че познава ищеца и ответника , познавали се от малки и просто били приятели с Г. а Ц. познавал само го видял. Св.А.сочи, че видял Ц. преди около четири – пет години, на улицата когато правели къщата на Г. и той се появил. Станало въпрос за гаража и Г. попитал Ц. : „ Мога ли да го направя и да го ползвам ? „, на което ответникът отговорил на ищеца : „Да , ако искаш прави, после ще се разплатим каквото си вложил, каквото си направил „ и това било на улицата.Този разговор свидетеля уточнява, че се състоял по времето в което ответникът се прибрал от Англия за малко в РБ, но не си спомня подробности. На конкретно поставени от адв.Х. въпроси свидетелят отговоря, че ищецът и ответника направили уговорка да се разплатят, когато ответника реши да продава апартамента си окончателно и така ищецът дал отстрочка на ответника да не се притеснява последния, защото го нямало в България. От показанията на св.А.по същество се установява, че той самият е участвал при ремонта на гаража, като състоянието на гаража в основни линии свидетеля описва като окаяно.Същият свидетел сочи, че лично е ходил да купува материали, вземал фактури и си водел записки а фактурите предал на Г.. На въпроса кога точно е извършен ремонта на гаража дали преди голямото наводнение в кв.“* „ или след това свидетелят не може да даде отговор, макар че дава точни показания затова, че ремонтът е излязъл около четири хиляди лева и че ищецът му платил за ремонта и на гаража и на къщата общо между 800 – 1000 лв. и за двете, както и че в гаража имало едно старо пияно което изхвърлили, т.к.Ц. казал Г., че ако пианото става за нещо –може да го вземе.

Вторият воден от ищеца свидетел Д. Д.заявява пред съда, че познава само ищеца . Св.Д.твърди, че преди около четири години работели на къщата на Г. - правели покрива и от тогова поддържали отношения. По времето когато правели покрива на къщата на ищеца, обяснява свидетеля Д., ищецът му споделил с усмивка, че сключил някаква уговорка с някакъв съсед, който му предложил да отремонтира неговия гараж и след работа един ден, ищецът показал на свидетеля гаража и му казал, че трябва да направят ремонт.Свидетелят сочи ,че тогава гаражът нямал покрив, бил срутен, имало една ламаринена врата с никакъв катинар заключена, много стара ламарина почти корозирала, боядисана с някаква боя.На гаража работели свидетеля, едно момче и господинът който бил свидетел преди св.Д./последният снабдявал с материали, помагал /.Същият свидетел описва цялостния ремонт на гаража от изкопа,през изливане на бетон, шлайфане , лепене на хартия , посипка, направа на дървена конструкция , изхвърляне на боклуци.Св.Д.също сочи, че в гаража имало едно старо пиано,тъмнокафяво прогизнало от дъждовете и раздуто, което било вдигнато с кран и изхвърлено. За работата в гаража свидетеля сочи че получил по спомени повече от 50 лева от Г..В разпита си,пред съда, свидетеля Д.заявява, че може би след година, един ден пред гаража, ищецът говорил с някакъв човек.Ищецът и въпросния човек се здрависали и от разговора свидетеля разбрал, че това е собственикът на гаража и чул, че ответникът много харесал как е направен гаража. След това ищецът и ответникът си говорили и ответникът попитал ищеца колко му излязъл ремонта, скъпо ли, а ищецът споменал някаква цифра. Тогава ответникът попитал ищеца „Искаш ли да ги платя ? “, посегнал в джоба си, после се отказал и двамата се посмели.

Разпитаните свидетели,водени от ищцовата страна, след предявяване на скица сочат къде точно се е намирал гаража .

В същото открито съдебно заседание от дата 02.10.2020 г., в което са разпитани водени от ищеца свидетели, са разпитани и водените от ответника свидетели.

Първият воден от ответника свидетел К. Д.съпруга на ответника изрично уведомена за възможността да не дава показания, не се е възползвала от това право.Св.Кр.Д.твърди пред съда, че съпругът й нито е молил ищеца нито му е възлагал на извършване на ремонт на гаража, като е категорична в твърдението си, че знае как ищецът се е озовал да ползва този гараж, т.к.присъствала на договорката между двамата. Св.Д.обяснява, че някъде 2012 г. тя и съпруга й отишли до имота и Ц. се срещнал на улицата с ищеца, като свидетелката била малко отзад .Тогава ищецът казал на ищеца : „Абе,Ц.,ти ползваш ли този гараж ?“, на което ответникът отговорил, че не го ползва и ищецът предложил той да го ползва срещу някакъв наем. На това предложение, твърди свидетелката,че съпругът й Цв.Ц., се съгласил но заявил, че няма нужда ищеца да му плаща наем а ползвайки гаража само да го поддържа. Така ищецът приел предложението, ответникът извадил ключовете, откачил ключа за гаража и го дал на ищеца. Твърди се от същата свидетелката, че до 2015 година Цв.Ц. основно бил в чужбина, а имота бил отдаван под наем на квартирантите Т., С., Т..Т. бил последния квартирант, който се изнесъл.Годината 2015 г. поради здравословни проблеми на св.Д.(осем химиотерапии и лъчелечение) свидетелката заявява, че помни много добре и изобщо не били ходили до „* „. Лично свидетелката сочиq че не ходила да говори с Г. да ги допусне до гаража, той си го ползвал . Причината поради която твърди св.Д., че съпругът й не бил възлагал ремонт на гаража на ищеца била, че свидетелката и ответника смятали да продават имота в „*“ и това бил един незаконен гараж, от който по никакъв начин тя и съпруга й нямало да имат никога облаги.Гаражът бил една незаконна постройка която към 2012 г. имала ламаринен покрив, гаражна метална врата с червеникав цвят а в гаража било и едно руско дървено пиано с клавиши от слонова кост,подарено на Ц.. Така на Коледа -25-ти декември, след като Ц. се върнал от чужбина и те трябвало до 31–ви декември да изнесат багажа от „*“ с микробус , обяснява свидетелката Д., съпругът й опитал да си вземе нещата от гаража - пианото и други инструменти, срещнал се с ищеца, но ищецът му казал, че иска ответникът да му даде 1500 лв. Тогава , твърди свидетелката ,че мъжът й попитал ищеца за какво са тези пари а той отговорил за вратата, за поправките които направил вътре в гаража а ответникът по никакъв начин не бил получил достъп вътре до гаража и помолил Г. да му възстанови вратата, защото му казал, че в крайна сметка те не са се договаряли за подобно нещо, обаче ищецът отговорил, че абсолютно всичко било изхвърлено. Дори при продажбата на имота, сочи свидетелката, когато вече било известно, че апартаментът не е на Ц., ищецът по никакъв начин не ги допуснал да влязат в този гараж, предал единия от ключовете, но другия не го предал, смятал че това си е неговият гараж.

Вторият воден от ответната страна свидетел С. Б.обяснява пред съда, че познава имота, който е собственост на Ц. ***. На този адрес св.Б.сочи, че живяла на квартира за времето от края на 2013 г. до началото на септември 2016 г. Наемодатели на свидетелката били ответника и съпругата му /Ц. и Краси/, но свидетелката не можела да ползва гаража на Ц., т.к.гаражът бил даден на някого под наем. Също така свидетелката заявява, че освен гаража и тавана бил даден под наем като по времето, в което тя била на квартира в имота на ответника, обитавала квартирата с малкото си дете на 4 години и не можела да паркира л.а.“*“ в гаража на Ц. по посочената причина.Към него момент свидетелката твърди, че гаражната врата била бяла и че през цялото време в което ползвала наетото жилище не била виждала да се прави ремонт във въпросния гараж.На предявена скица свидетелката е показала имот № * като имота в който е била под наем, обяснявайки че има три гаража а гаражът, който искала да ползва го посочва че се намира в северозападната част около № * и * а до номер * било порутено .Единствените ремонти, които св.Б.забелязала, обяснява същата пред съда се свеждали до  направата на подпорна стена отсреща през улицата и то по повод наводненията 2014 г. Участъкът от ул. „* – *“, твърди свидетелката,че бил засегнат от наводнението, 2015 г. имало там дъждове които били доста страшни.

Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

По предявените обективно, кумулативно съединени искови претенции с правно осн.266, ал.1, вр.чл. 79, ал. 1, пр.1-во, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните както следва : Съгласно разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК ,съдът е обявил на страните,че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.В тежест на ищеца по делото съдът е възложил да установи и докаже че между ответника и ищеца е била възникнала твърдяната валидна облигационна връзка по силата на която ищецът точно, своевременно и качествено е изпълнил поетите задължения за извършване на СМР в гаража на ответника ; да установи и докаже,че възложената му от ответника работа по договора е извършена и приета без възражения от ответника, респективно да установи и докаже размера на претенцията си - извършването на натурални СМР в посочения период, като установи и докаже при условията на пълно и главно доказване всяко едно от перата, формиращи исковата сума и периода в който са извършени СМР. В тежест на ищеца е било възложено да докаже и твърденията си, че ответникът се намира в забава с установяване на началната дата на забавата. В тежест на същата страна е да установи и докаже твърденията си за неизпълнение на договора от страна на ответника (по см. на чл. 79 ал.1 ЗЗД), моментът на изпадане в забава на ответната страна, респективно дължимостта на лихва за забава върху главното задължение, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочения в петитума на исковата молба размер и основание. (или в случая всички елементи от фактическия състав на договора за изработка по смисъла на чл.266 ЗЗД).

В тежест на ответника, в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже, че е заплатил претендираната сума при настъпване на падежа ; да установи и докаже твърденията си затова, че договор за изработка не е сключван, че ако въобще за процесния гараж е имало валидно договорно правоотношение между страните то това правоотношение е било наемно. В тежест на ответника е било възложено и да установи и докаже всички други правоизключващи и или правопогасяващи факти и обстоятелства.

На база събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и СТЕ, съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си за заплащане на цената на извършени натурални СМР ведно с акцесорната претенция за законна лихва. За да обоснове този извод от правна страна съдът след съвкупен и поотделен анализ на целия събран доказателствен материал по делото намира за необходимо да акцентира върху следното : На първо място от приложената по делото на лист 30–ти в заверено за вярност с оригинала копие на скица № 15-1051929-19.11.2019г. се установява към 2019 г. местонахождението на имот № *, като от графичната и описателна част на скицата може да се види, че имотът находящ се в гр.Варна, кв. „* „ граничи на север с улица „*“.Към 2019 г. имотът с посочен идентификатор и площ 414 кв.м. /съгласно КККР на гр.Варна одобрени още пред 2008 г., без изменение поне до 2019 г./ е бил вписан в АВ СВ като собственост на отв.Ц.Ц., съгласно нотариален акт № *, том* , рег.№  * , д. * г. Ищецът от своя страна е ангажирал едно единствено писмено доказателство – справката по лице от АВ СВ Варна за периода от 1.1.1992 г. – 3.2.2020 г. от която се установява, че на 18.12.2019 г. Ц.Ц. е продал на лицата Н.Т. Н.и Б. А. Н.собствения си имот с идентификатор *, както и жилището построено в имота – с идентификатор *.*, представляващо жилище на целия трети етаж състоящо се от четири стаи , кухня, баня , тоалет с площ по документи 93,300 кв.м. и прилежащ обект – таванска стая три и ГАРАЖ -  самостоятелен обект с идентификатор *.*.- ГАРАЖ * с площ по документи 14,650 кв.м. / л.7/.

Приложения в заверено за вярност с оригинала копие на нот.акт №  5 ,т. IV, рег.№ 5608 , дело 533/2019 г. на нот.Д.С.от дата 18.12.2019 г. (представен от ответника с отговора на искова молба) напълно кореспондира с данните вписани в АВ СВ и отразява сделката покупко - продажба извършена от продавача Цв. Ц. чрез пълномощника му К. А.Д.. Схемата на гараж № * – СОС с ид. № *.*, приложена на л. 29-ти гръб отразява местоположението и границите на гаража с площ от 14,65 кв.м. Същият гараж № * е отразен и на скицата на целия имот № * на л. 30 –ти с номер * .

Представеното от ответника удостоверение приложено на л. 33 –ти доказва че са били регистрирани влизания на ответника в РБ на дати 22.3.2015 г., 28.6.2015 г. , 20.11.2015 г. и излизане на 24.7.2015 г.,кореспондиращи със заверените за вярност с оригинала копия на временен сезонен договор и допълнително споразумение свързани с престиране на труд от ответника извън страната към 2015 г.

При тези писмени доказателства ВРС прави извод,че за периода от 1994 г. до 18.12.2019 г. ответникът Цв.Ц. е бил собственик на дворно място, жилище и гараж № * находящи се във Варна, кв.“* „,ул.“*“ № *.

Спорът между страните е дали гаражът е бил предмет на неформален договор за изработка , като се твърди от ищеца че ответникът като възложител му е възложил а ищецът изпълнил натурални СМР в периода 2015 – 2016 г., които и до момента не са платени от ответника.

Ответникът е оспорил на първо място твърденията на ищеца за наличие на облигационна връзка, още по-малко да е възлагал на ищеца СМР в гаража и или приемал изработеното .Наведени са възражения от ответника,че ако е имало договор между ищеца и ответника то това е договор за наем а ищецът като държател на наетия гараж не разполага с потестативното право да иска заплащане на претендираните СМР-та.

При тези две тези на ищеца и ответника, съдът намира,че ищецът не е съумял при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже наличието на кумулативните предпоставки визирани в нормата на чл.266 ЗЗД, така както му е била възложена тежестта на доказване.Това е така, т.к. съгласно правната доктрината и съдебната практиката договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Трайна е съдебната практика, че процесът на изработването има съществено значение, но този момент в случая трудно може да бъде установен. Данните затова кога точно са извършвани СМР в процесния гараж са събрани на база гласните доказателства. Водените от ищеца свидетели твърдят, че ищецът е извършил възложените му от ответника ремонтни дейности по гаража 2015 г., докато свидетелите водени от ответника твърдят точно обратното : че ответникът не е възлагал на ищеца никакви ремонтни дейности. По делото няма данни нито твърдения евентуално ответника като възложител да е влизал във фактическа власт на изработеното. Спорен е и размера на евентуално дължимо възнаграждение. Ответникът е оспорил цената на иска, но от СТЕ се установява, че ремонтните дейности по гаража възлизат на общо сумата от 4 570 лева. Всичко това означава по същество,от правна страна, липса на доказателства които да обосноват извода за приемане на извършената работа съгл. чл.264 ЗЗД , както и на разхода, за да бъде прието, че поръчващ следва да плати възнаграждението за приетата работа, възнаграждение което се търси за заплащане съгласно чл. 79 ЗЗД и чл.266 , ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав напълно се придържа към мотивите на ВКС, обективирани в Решение № 209 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/20* г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска , според които „ За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл. 235 и чл. 236 ГПК.“. В контекста на това основно задължение на съда, съставът на ВКС е изложил мотиви, напълно отоносими и към настоящия казус а именно, че : „ Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.“

В цитираното Решение № 209 от 20.02.2018г. на ВКС впрочем се съдържат подробни мотиви и обобщаване на съдебната практика относно доказателствената сила на двустранно подписан между страните протокол за изпълнени видове СМР, в които са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните СМР , протокол който по своята същност представлява приемо –предавателен протокол за конкретно извършена работа частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Ясни са мотивите на касационната инстанция, че извод за приемане на работата от възложителя следва да се направи след обсъждане на останалите писмени, гласни доказателства и заключения по назначените СТЕ с оглед релевирани възражения по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия казус липсва каквато и да е писмена следа затова ищецът да е направил какъвто и да разход за да ремонтира гаража на ответника .

Показанията на допуснатите в полза на ищеца свидетели са еднозначни ,че ремонтни дейности в гаража на ответника са правени и вероятно са и извършени, т.к. и към 28.10.2020 г. вещото лице Т.О. е оценило същите и определило стойността на вложените материали и труд. Кога точно обаче са били извършени отделните СМР и дали ищецът сам е решил да извърши тези дейности или това му е било възложено от ответника, на база на гласните доказателства не може категорично да се установи. Единият от водените от ищеца свидетели твърди пред съда ,че е работил по гаража като е получил от ищеца сума от около 800 -1000 лева (сума получена общо за ремонта на гаража на ответника и покрива на ищеца )а вторият,че е получил около 50 лева за ремонта на гаража . Въпреки че и двамата допуснати в полза на ищеца свидетели подробно са описали ремонта на гаража, по делото няма представен нито един първичен счетоводен документ от страна на ищеца, от който евентуално би могло да се установи кога, какви материали, в какво количество и на каква стойност са били закупени. Възможността за ангажиране на такива доказателства съдът извежда на база свидетелските показания на допуснатия в полза на ищеца свидетел Н. А. . Същият свидетел е заявил пред съда, че е купувал материали за ремонта на къщата на ищеца и на гаража на ответника през 2015 г. с фактури а фактурите предоставил на Г.. Макар и свидетелят А.да помни, че ремонта е правен 2015 г., че този ремонт е продължил един месец, на конкретно поставен въпрос същият свидетел отговоря че не може  да си спомни дали ремонта на гаража бил правен преди или след голямото наводнение в  кв.“*“, което разколебава обективността на тези показания досежно времето в което е правен ремонта на процесния гараж.

Вторият свидетел воден от ищеца -Д. Д./разпитан в о.с. з . на 2.10.2020 г. –л. 58 и сл./ сочи, че преди около четири години работели на къщата на Г. и тогава правили ремонт на гаража на съседа, гараж който бил порутен и получил възнаграждение от Г. повече от 50 лв. Анализа на показанията на свидетелите налага извода, че ищецът е ангажирал и св.А.и св.Д.за отремонтиране на гаража,собственост на ответника и затова свидетелите са получили възнаграждения от Г.Г.. Ако се кредитират напълно показанията на свидетелите водени от ищеца се извежда  извод, че СМР-та са били направени по гаража в рамките на месец през 2015 г. и според св.А.Г. си поръчал вратата на гаража – врата от магазин Хорман и ищецът се разплащал с бригадата.

Показанията на водените от ответната страна свидетели обаче дават представа за съвсем различни факти и обстоятелства.Така например съпругата на ищеца е твърди, че ищецът е ползвал гаража на Цв.Ц. като договорката помежду йм била ищецът да ползва гаража без да плаща наем, но да го стопанисва . Втората водена от ответника свидетелка твърди, че за времето в което е била наемател на жилището на Цв. Ц. не е видяла да се правят ремонти по гаража, т.к. този гараж бил отдаден под наем на друг .Свидетелката Ст.Б.единствена от четиримата разпитани свидетели сочи, че наводнението в „ * „е било през 2014 г. и че участъкът между улиците „* – *“ бил засегнат от наводнението а през 2015г. имало дъждове които „били доста страшни „ .

При тези две групи гласни доказателства- показанията на водените от ищеца свидетели от една страна и показанията на водените от ответника свидетели от друга страна, съдът счита, че както свидетелите водени от ищцовата страна, така и свидетелите водени от ответната страна са дали показания които са противоречиви.

Показанията на съпругата на ответника съдът цени през призмата на чл.*2 ГПК, но намира че същите тези показания са най-преките и непосредствени, кореспондиращи с писмените доказателства и заключението по допуснатата СТЕ. Това е така, т.к. св. Д.обяснява логично и последователно договорките между ищеца и ответника по повод ползването на гаража и дори и поставянето на врата на гаража от ищеца,без да е било искано това от ответника.Тези показания кореспондират в основни линии и с показанията на св.Б.,която както бе посочено по-горе си спомня годината на наводнението в квартал * /наводнението от 19-ти юни 2014 г./ .

При така изложеното съдът кредитира напълно показанията на водените от ответната страна свидетели, в частите в които се припокриват – относно наличието на договор за наем на гаража, договор сключен в устна форма между ищеца и ответника .Съдът кредитира и показанията на водените от ищеца свидетели също в частите, в които са изложени твърдения затова, че ремонт в гаража на ответника е правен успоредно с ремонта по покрива на къщата на ищеца , както и в частта в която св.А.е посочил, че ищецът е закупил гаражната врата от фирма „Хьорман „. В останалите части показанията и на четиримата разпитани свидетели са противоречиви, непреки и поради това и съдът не ги и кредитира.

В обобщение, на база писмените и гласни доказателства, включително и кредитираното като обективно заключение на в.л. О. по допуснатата СТЕ , ВРС извежда извода, че неформален договор за изработка по см. на чл.266 ЗЗД не е бил сключван между ищеца и ответника .Ето защо и след като не е налице фактическия състав на чл.266 ЗЗД, то за ответника не е възникнало задължението му да плати цената на труд и материали за вложените и извършени СМР. Съдът приема,че договорната обвързаност между ищеца и ответника вероятно е възникнала преди 2015 г., т.к. към 2015 г. видно от справките за задгранични пътувания на ответника същият не е бил в страната .

Ноторно е, че след наводнението от 19 –ти юни 2014 г. целият квартал * във Варна е бил пострадал от това природно бедствие и е логично да са били предприемани ремонтни дейности от жителите на квартала, но дали ремонта на гаража е правен за един месец и в коя точно година по делото няма категорични и непротиворечиви доказателство изключая заключението на в.л.О., изготвено през 2020 г.

От анализа на гласните доказателства на разпитаните в полза на ответника свидетели съдът извежда извод, че ищецът и ответника / за който са събрани писмени данни затова,че е напускал страната ни в твърдения период 2015-2016  / са имали договорката ищецът да ползва гаража на ответника като вместо да плаща наем да поддържа същия ,но не и да го ремонтира .

С оглед горното съдът обобщава, че макар и чрез СТЕ да са установени по пера извършените натурални СМР и тяхната стойност,само на база СТЕ не се налага извод, че ответникът дължи на ищеца заплащане на стойността която се претендира по твърдяния договор за изработка. Анализа на гласните доказателства допуснати в полза и на двете страни,според настоящия състав , води до извод, че договор по силата на който ответникът да е възложил на ищеца извършването на конкретни СМР върху процесния гараж без яснота относно вида и обема на работата, цената ,не е доказано да е сключван.Напротив – от гласните доказателства допуснати в полза на ответника се извежда извода, че е имало договорна обвързаност между страните по спора но със съвсем различен от твърдяния в исковата молба предмет .

При всичко изложеното по-горе предявения осъдителен иск за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на цената на договорени и извършени СМР като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователността на главния иск обуславя и отхвърлянето на акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главницата. И на последно място съдът намира за необходимо да уточни, че макар и при квалифицирането на иска и разпределението на доказателствената тежест ясно да е посочил, че е искът е осъдителен за реално изпълнение по чл. 79, ал.1 вр. чл. 86 ал.1 ЗЗД и да е указал на ищеца да докаже фактическия състав на чл. 266 ЗЗД, в цифровата квалификация не е вписана и нормата на чл. 266, ал.1 ЗЗД, пропуск който следва да се коригира с акта по същество на спора.

При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за разноските. Приемайки, че искът е останал недоказан, ВРС присъжда в полза на ответника сторените от него разноски, като съобразява и приложения на лист 76 –ти списък по чл. 80 ГПК. В цитирания списък ответникът претендира един разход - сумата от 400,00 лв. за процесуално представителство, разход доказан и по основание и по размер с приложената на л. 77 –ми в заверено за вярност с оригинала копие на фактура № **********/12.06.2020 г.Въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК съдът присъжда в полза на ответника съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция за процесуално представителство- защита от един адвокат ,в размер на 400,00 лева (четиристотин лева ).

         Водим от гореизложеното съдът,

 

РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ изяло предявения от ищеца Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адвокат Д.Х. от ВАК, със съдебен адрес: *** против ответника Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът Ц.С.Ц., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца Г.С.Г., ЕГН **********, СУМАТА от 4 700 лв. (четири хиляди и седемстотин лева), от които 3 430 лв. с вкл. ДДС закупени и вложени материали и сумата от 1270 лв. с вкл. ДДС заплатен труд, представляваща разноските, направени от ищеца за ремонт на собствения на ответника към 2015г. и 2016г. ГАРАЖ №*, 14.650 кв. м., кв. „*“, в парцел * пл. № *кв.* , обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „*“, No * през месец октомври 2015г. и довършителни работи /укрепване/ през юни 2016г., възложен от ответника на ищеца със задължението да му изплати направените разходи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 5.2.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.266, ал.1,вр чл.79, ал. 1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .

 

 

ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 400.00 лева (четиристотин лева ) - сторените от ответника съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, за защита от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители .

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: