ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260130
гр. Пловдив, 08.03.2021 г.,
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД №
110 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение
от 08.02.2021 г. по ЧНД № 44/2021 г. на Старозагорският окръжен съд, на
основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК е уважил
предложението на Началника на Затвора – *за предсрочно условно освобождаване на
Р.Р.А. от остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата
по НОХД № 126/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Недоволен от
постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание,
е останало държавното обвинение, което е подало протест с искане съдебния акт
на първата инстанция да бъде отменен от
въззивния съд, като се остави без уважение искането за условното предсрочно освобождаване на А..
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Протестът е
подаден в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледан по същество е основателен.
В Окръжен съд – Стара Загора, на
основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е било внесено предложение с искане да бъде
постановено от съда предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното
наказание лишаване от свобода, наложено на осъдения с цитираната по-горе
присъда.
Старозагорският окръжен съд е
разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на
страните. Приел, че са налице предпоставките за условно предсрочно
освобождаване, като е обсъдил изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на първата инстанция, тъй
като намира, че в случая с трайното си поведение, осъденият не е показал, че се
е поправил и превъзпитал.
Първият съд не е изложил аргументи
доколко е изпълнен плана на присъдата и дали становището на затворната
администрация в тази връзка мотивира изводите, фигуриращи в различни
пенетенциарни документи. В становищата се твърди, че при осъдения е налице
мотивация за включване в трудова дейност и организирани групови мероприятия,
като при същия има формирани трудови навици. Упражнявал е трудова дейност.
Спазвал е правилата за организация на вътрешния ред в затвора с известни
изключения, като предизвикването на вербален конфликт със служител от НОС през
месец юли 2018 г., отклонение от реда и дисциплината чрез по-ранното си
завръщане от работен обект без предварително да уведоми служителите на надзора,
както и за ползването на мобилен телефон на външния работен обект и
неправомерното му внасяне в затвора. При направената преоценка на риска от
рецидив са били отчетени средни стойности на риска от рецидив на престъпната
дейност в местата за лишаване от свобода и обществото – 40 точки, при 44 на
входа и 36 при най-актуалната преоценка. Съгласно изготвения текущ доклад, в
следствие на корекционната работа осъденият през последния период от година и
половина спазвал реда и правилата на институцията и бил безупречен при
упражняването на трудовата си дейност, с което било мотивирано му поведение,
като се декларира на фона на предходните текущи доклади с отчетени проблемни
зони в сферата на отношението към правонарушението и уменията за мислене, че
лишеният от свобода заявявал категорична мотивация за възприемане на социално
приемлив модел на поведение, като наказанието лишаване от свобода на осъдения
било изтекло.
Във връзка с горното не е налице
подробна преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по
смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като тези документи изобщо не са били ползвани в
определението на съда, като изводите му за индивидуалната корекционна дейност
са били базирани на становището на началника на затвора, което не
доказателствен източник. Становищата на началника на затвора във връзка с
предложението за предсрочно условно освобождаване неправилно е било ползвано
като източник на доказателствени факти, тъй като то е единствено заявена
позиция на затворната администрация по предложението за предсрочно
освобождаване. От друга страна източник на доказателствени факти могат да бъдат
например докладите на ИСДВР като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129
от ППЗИНЗС, които по принцип могат да са годен източник на доказателствени
факти за индивидуалното изпълнение на присъдата, но не са били обсъдени от
инстанцията. Отделно от това за индивидуалния план на присъдата следва да се гадае
по позоваванията в докладите на него, като такъв липсва приложен сред
материалите по делото.
Въпреки това от докладите става ясно,
че са били отчитани ясно изразените дефицитни зони, но в съдържанието на
докладите не е налице мотивиран отговор дали е постигнато изменение в
ценностните нагласи на осъдения според индивидуалния план на присъдата, която
от своя страна следва да взела под внимание и конкретно извършеното
правонарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС оценката на риска на осъдения
следва да се има предвид с всички негови компоненти, включително и оценката на
риска от рецидив и вреди заедно с цялостното поведение на лишения от свобода.
Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР, не дава яснота
за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода, тъй като
най-малкото не са фокусирани първоначално регистрираните проблемни зони,
свързани със зловредната употреба на алкохол, като резултатите следва да се
вземат предвид наред с всички останали данни за поведението на осъдения, които
са до известна степен негативни във връзка с грубите дисциплинарни нарушения,
допуснати от осъдения при извеждането му на външен обект. Техният интензитет и
характер, обвързан и с проявено демонстративно отношение спрямо личността на
други граждани със специфично длъжностно качество, правят в голяма степен
декларативни твърденията, че при констатираната флуктуация с стойностите на
отчетения риск, е налице трайна и необратима тенденция за поправянето и
превъзпитанието на осъдения.
Тъй като настоящият въззивен състав намира, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК.
Поради
изложеното, протестът се явява основателен, поради което а атакуваното
определение следва да се отмени, като вместо това предложението се остави без
уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.02.2021 г. по ЧНД №
44/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, като вместо това ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
предложението за предсрочно условно освобождаване на Р.Р.А. по отношение на
остатъка от неизтърпяното общо наказание, наложено му по НОХД № 126/2010 г. на
Окръжен съд – Пловдив с размер на три години девет месеца и девет дни.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.