Р Е Ш Е Н И Е
№ I-120
24.10.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1256 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. В. П. в качеството
му на управител на Етажна собственост с административен адрес: гр. С., бул. Е.,
№ ** с адрес за връчване: гр. София, ул. Коста Лулчев № 2В, ет. 1, офис 3
против Решение от 13.05.2019г., постановено по гр.д. № 2860/2018г. описа на РС
Бургас, с което са отхвърлени предявените от Етажна собственост на жилищна
сграда с адрес гр. С., бул. Е., № **, против Л.Б.Б., ЕГН – **********, и С.Ж.Б.,
ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че ответниците дължат
разделно, всеки половината от сума в общ размер от 467,40 лева (четиристотин
шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки), представляваща главница,
дължима за ремонт и обновление на общи части, сбор от следните суми: дължима
сума за лицето, изпълняващо функции на инвеститорски контрол по възлагане от
общото събрание на етажната собственост – 269 лева, дължима сума за
допълнителни крушки, кабели и мазе и таван за ап.2 – 20 лева, машинно
почистване на мозайка, разпределено според идеална част от общите части – 30,85
лева, частично допълнително съфинансиране по проекта – 20,70 лева, доплащане за
монтаж на нови домофони – 41,63 лева, счетоводно обслужване и отчет – 20 лева и
задължение за обезвъздушаване в мазетата – 65,22 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
467,40 лева, начиная от 12.07.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1119/2018 г.
по описа на БРС и ищецът е осъден да заплати разноски.
С въззивната жалба решението се намира
за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че от първа инстанция
било отчетено регистрирано по надлежния ред Сдружение на собствениците при
участие на 85,44% идеални части от общите части в етажната собственост. Сем. Б.
били членове на Сдружението на собствениците, но също така и членове на
етажната собственост като цяло, а всички решения на ОС на сдружението засягали
етажната собственост като цяло и били взети във връзка с участието на цялата
етажна собственост в „Програма за енергийно обновление на многофамилните
жилищни сгради на МРРБ“. Сдружението на собствениците приемало решения засягащи
цялата етажна собственост, независимо от това дали ответниците били членове на
сдружението или обикновени етажни собственици. Счита, че активно легитимирана
страна, която следва да предяви исковете е етажната собственост, тъй като
Сдружението на собствениците не представлявало 100% от идеалните части и било
създадено на основание чл. 25, ал. 1 ЗУЕС за усвояване на средства от фондовете
на ЕС и само във връзка с кандидатстването на
цялата етажна собственост в програмата за енергийно обновление на МРРБ.
Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на Управителния съвет на Етажната
собственост представлявал етажната собственост в искове срещу етажни
собственици, а в чл. 34 ЗУЕС не било предвидено правомощие Председателят на УС
на Сдружението да го представлява в предявени срещу членовете на Сдружението
искове. Отделно синът на ответниците присъствал на всички общи събрания и не
бил оспорил решенията на ОС на собствениците или на ОС на Сдружението на
собствениците. Поддържа, че всички решения, които послужили като основание за
предявяване на исковете, засягали общите части като цяло, а не само общите
части на Сдружението, като сем. Б. били не само членове на Сдружението, но и
членове на етажната собственост. Председателят на УС на Етажната собственост
бил Председател и на Управителния съвет на Сдружението на собствениците, т.е. в
случая двете функции се осъществявали от едно и също лице. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на Л.
и С. Б. на 13.08.2019г. като в срока по чл. 263 ГПК, а именно на 16.08.2019г. е
депозиран писмен отговор от тях чрез адв. Д.Р., с който жалбата се намира за
неоснователна, а решението на първа инстанция за правилно и законосъобразно и
молят да бъде потвърдено. Изразяват становище, че компетентността и
правомощията на двете форми на управление на етажната собственост са различни и
по различен начин са обвързани с права и задължения отделните собственици.
Сочат, че в случай, че не всички собственици членуват в Сдружението на
собствениците, приоритет имали решенията на ОС на етажната собственост, което
следвало от чл. 33, ал. 4 ЗУЕС. Поддържат, че етажната собственост не е
материално-правно легитимирана да предяви иск срещу ответниците, тъй като се
касаело до „разходи за проекта“, всички протоколи били описани като протоколи от Общото
събрание на собствениците на „СС Парк Военно училище“, а липсвали доказателства
решенията да са приети от Общото събрание на етажните собственици. Поддържат,
че представителството на двата органа на управление е различно като Сдружението
било отделно юридическо лице, създадено с определена цел и можело да води
самостоятелни искове срещу членовете. Молят въззивната жалба да се остави без
уважение и да се потвърди обжалваното решение.
Не се правят искания за събиране на
доказателства.
С Определение № 1655/10.09.2019г. по
в.гр.д. № 1256/2019г. на БОС съдът намери, че въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което я
намира за редовна и допустима.
Пред въззивна инстанция не се сочат и не
се събраха нови доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението на първа инстанция е
валидно и допустимо.
РС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземанията, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л.Б. и С.Б.
при разделност на сума в размер на 467,40 лева, представляваща главница,
дължима за ремонт и обновление на общи части, сбор от следните суми: дължима
сума за лицето, изпълняващо функции на инвеститорски контрол по възлагане от
общото събрание на етажната собственост – 269 лева, дължима сума за
допълнителни крушки, кабели и мазе и таван за ап.2 – 20 лева, машинно
почистване на мозайка, разпределено според идеална част от общите части – 30,85
лева, частично допълнително съфинансиране по проекта – 20,70 лева, доплащане за
монтаж на нови домофони – 41,63 лева, счетоводно обслужване и отчет – 20 лева и
задължение за обезвъздушаване в мазетата – 65,22 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
467,40 лева, начиная от 12.07.2017 г. до изплащане на вземането.
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, наличието
на влязло в сила решение на ОС, което да обвързва ответниците, размера на
дължимите суми, настъпила изискуемост на вземанията.
Абсолютна процесуална предпоставка за
иска по чл. 422 ГПК е да се установи, че е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК – едномесечен срок от съобщението. Препис от съобщението, че заявителят следва
да се предяви иск е връчен на 23.03.2018г. като исковата молба е депозирана по
куриер на 23.04.2018г, т.е. в законния едномесечен срок. Съдът констатира, че
заповедта за изпълнение не е обезсилена, искът по чл.422
от ГПК е
предявен в преклузивния срок, поради което следва да се приеме, че са налице
абсолютните предпоставки за допустимост на исковото производство (така Решение
№183/02.11.2016 по дело №2588/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).
РС Бургас е сезиран с искова молба от
Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: гр. С., бул. „Е.“ № **,
представлявана от управителя на етажната собственост Д. П., в която сочи, че
със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството от
23.04.2015г. ЕС на сграда с адрес: гр. С., бул. „Е.“ № ** е одобрена и участва
в програма на МРРБ Проект „Енергийно обновление на българските домове“. След
одобрението от специалисти бил изготвен индикативен бюджет, определящ
необходимите строително-монтажни дейности за обновление на сградата с цел да
бъде енергийно ефективна и да получи сертификат за енергийна ефективност. Приетият
и одобрен от общото събрание индикативен бюджет не обхващал всички дейности по
обновление и се налагало извършването на допълнителни разходи по ремонт и
обновление, които разходи съгласно решение на ОС се разпределяли между
собствениците. Ответниците били собственици на апартамент № 2 в етажната
собственост и не били платили дължими суми за ремонт и обновление общо в размер
на 467,40 лева, индивидуализирани по пера.
В срока за отговор е постъпил писмен
отговор на исковата молба от двамата ответници като искът се оспорва като
недопустим, а по същество – като неоснователен. Предявени в условията на
евентуалност са насрещни искови претенции от С.Б. и Л.Б. да се обявят за
нищожни решенията на Общото събрание на Етажната собственост на жилищна сграда
с адрес: гр. С., бул. Е. № **, проведени на 20.06.2012г., 27.05.2016г. и
01.06.2016г., а при условията на евентуалност да бъдат отменени решенията на ОС
на ЕС на жилищната сграда от 27.05.2016г. и 01.06.2016г. като незаконосъобразни.
С определение № 310/10.01.2019г. по гр.д. № 2860/2018г. на БРС съдът оставил
без разглеждане насрещните искове относно решенията от 27.05.2016г. и
01.06.2016г. като е намерил, че са недопустими, тъй като са взети от ОС на
Сдружение на собствениците, а не от Общо събрание на Етажната собственост,
поради което надлежен ответник е Сдружението на собствениците, а не Етажната
собственост – ищец по делото. С Определение № 545/18.01.2019г. по гр.д. №
2860/2018г. на БРС е приет за съвместно разглеждане в производството само иска
за отмяна на решението на ОС на ЕС от 20.06.2012г. Постъпил е отговор от управителя на Етажната
собственост на исковата молба, с който се оспорва насрещния иск. Твърди се, че решението
на ОС на 20.06.2012г. е прието при спазване на закона като за управител на етажната
собственост е избран Д. П.. Мандатът му бил изтекъл, но поради липсата на
избран нов управител продължава да изпълнява функциите си до избора на нов.
Не е спорно между страните, че
ответниците са собственици на апартамент № 2 в етажната собственост.
Представя се протокол за проведено ОС на
собствениците на имоти и на търговски обекти на кооперация в гр. С., бул. „Е.“
№ **, вх. * от 20.06.2012г. за избор на Управителен съвет, който да се
представлява от Д. П..
Представя се удостоверение от
22.05.2013г., издадено то Столична община Район „Средец“ за регистрация на
сдружение на собствениците по чл. 46а ЗУЕС, съгласно което в район „Средец“,
Столична община е регистрирано „Сдружение на собствениците на самостоятелни
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находящо се в област С.-град,
град С., С. Община Район С., „Парк Военно училище, бул. „Е.“ № **, вх. *“ с
предмет на дейност „Усвояване на средства от фондове на Европейския съюз и/или
от държавния или общински бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и /или ползване
на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна
собственост“. Представени са 85,44 % идеални части от етажната собственост.
Председател на Управителния съвет е Д. П..
Представя се протокол № 1 от
28.03.2016г. за проведено ОС на Сдружение на собствениците Парк Военно училище,
бул. Е. № **, вх. * относно гласуване на
решения за цялостна реконструкция и възстановяване на асансьора на етажната
собственост, за ангажиране на технически ръководител инж. И. С. и определяне на
месечното му възнаграждение, както и за това Управителният съвет, респективно
членовете на сдружението да имат право лично или чрез ангажиран от Сдружението
адвокат да претендират по реда на чл. 410 ГПК дължими суми.
Представя се протокол № 2 от
13.04.2016г. за проведено ОС на Сдружение на собствениците Парк Военно училище,
бул. Е. № **, вх. * относно гласуване на решения всички необходими дейности,
извън предвидените в проекта да се плащат, без изключение, от всички
собственици; да се постави стериопор за изолация в размер на 8 см., а не 5 см.;
за изработване на ламаринени шапки; подмяна на магистралата на студената вода,
хоризонатални, вертикални тръби и щрангове; за извършване на ремонтни работи за
изграждане на домофонна уредба в жилищната сграда, всички разходи да се
заплащат спрямо извършените дейности и услуги за даден апартамент по изрично
заявено искане от собственика.
Представя се протокол № 3 от 21.04.2016г.
ОС на Сдружение на собствениците Парк Военно училище, бул. Е.№ **, вх. *
относно гласуване на извършените по проекта дейности, както и решение за
изграждане на нова домофонна уредба, относно гласуване оферти за нова
електрическа система, за почистване на мазета и извозване на ненужни вещи.
Представя се протокол № 4 от
27.05.2016г., на ОС Сдружение на собствениците Парк Военно училище, бул. Е. № **,
вх. * относно решения за финансиране на неотложни дейности за изготвяне на
стълбищна клетка; заплащане на дебелината на изолацията от 8 см.; поставяне на
изолация и гранитогрес на балконите, допълнителни разходи във връзка дейностите
по подмяна на магистралата за топла и студена вода; подмяна с нови кабели на
инсталацията в мазето и таваните; поставяне на крушки и фасунки, заплащане на
дължимата сума на инж. И. С..
Представя се протокол № 5 от
01.06.2016г. от ОС на сдружение на собствениците Парк Военно училище, бул. Е. №
**, вх. * относно решения във връзка с довършителните ремонтни дейности, които
не се финансират от проекта, изработване и монтаж на кутиите за кабелите в
коридорите, професионално почистване с машина, полагане на мозайката и измиване
на прозорците.
Съгласно протокол № 6 от 10.09.2019г.,
на ОС на сдружение на собствениците Парк Военно училище, бул. Е. № **, вх. *, приложен
към заповедното производство, са гласувани решения за задължаване и
упълномощаване УС да подпише договор за изпълнение на ремонт на асансьора и да
започне реконструкция на съоръжението, приет е финансовия отчет, да се вземат
мерки срещу некоректни длъжници, доплащане на възнаграждението за домофонна
уредба, да се изгради обезвъздушаваща вентилационна система в мазето на
сградата с цел предотвратяване на мухъл в зимничните помещения като за целта се
възлага на председателя на СС изпълнение на направеното предложение, а
разходите по изпълнението да бъдат разпределени по равно между собствениците.
Представени са писмени доказателства за
заплатени суми от ответниците.
Пред РС Бургас е проведено едно открито
съдебно заседание, на което са приети представените от страните писмени
доказателства. С постановеното решение БРС е приел, че всички представени
протоколи касаят събрания на Сдружението, а не на ОС на ЕС и тъй като в
Сдружението не членуват всички собственици на основание чл. 33, ал. 4 ЗУЕС
неговите решения се внасят за приемане от ОС на собствениците, когато се
отнасят до правомощия на ОС на собствениците. Тъй като по делото не са налични
доказателства за приемане на решенията на Сдружението от ОС на ЕС, то съдът е
приел, че етажната собственост не е легитимирана да търси каквито и да било
суми от ответниците и затова предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Насрещните
искове като предявени в условията на евентуалност не са разгледани, тъй като не
се е сбъднало процесуалното условие за това.
ОС Бургас намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и по същество изцяло споделя изложените от него
мотиви, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По изложените
във въззивната жалба възражения този състав намира, че ЗУЕС предвижда две форми
на управление на етажната собственост - общото събрание на етажните собственици
и сдружението на собствениците, които могат да съществуват не само
алтернативно, но и паралелно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗУЕС гласи, че за
усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или
общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени
средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на
етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е
юридическо лице, създадено по реда на този закон. Ал. 3 предвижда възможност
сдружението да се създаде от собственици, представляващи не по-малко от 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост. В тази хипотеза -
когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата, двете форми на управление съществуват успоредно, като при разрешаване
на въпроси, които по принцип са от компетентността на общото събрание на етажната
собственост, законът дава приоритет на този орган, тъй като само неговите
решения могат да имат обвързващо действие по отношение на всички собственици.
Това следва от разпоредбата на чл.
33, ал. 4 ЗУЕС,
според която решенията на сдружението се внасят за приемане от общото събрание
на собствениците, когато се отнасят до въпроси от неговата компетентност, и в
сдружението не участват всички собственици. Само в хипотезата, когато сдружението
е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, неговото
общо събрание има правомощията на общо събрание на собствениците - чл.
33, ал. 5 ЗУЕС.
С приемане на решението на сдружението на собствениците от общото събрание на
собствениците на самостоятелните обекти в сграда, то става решение на общото
събрание на собствениците и е задължително за всички етажни собственици.
Не е спорно по делото, че Сдружението не
е учредено от всички собственици като съгласно удостоверение за регистрация са
представени 85,44 % идеални части от етажната собственост и затова приетите от
ОС на Сдружението решения обвързват етажните собственици, ако бъдат приети на
ОС на ЕС. Обстоятелството, че ответниците са членове на сдружението от една
страна, но и членове на ЕС от друга не променя извода, че сдружението е
самостоятелно юридическо лице и за да са обвързани собствениците на етажната
собственост, когато в Сдружението не членуват всички собственици, решението на
Сдружението следва да бъде прието на ОС на етажната собственост. Изтъкваното
обстоятелство, че взетите решения касаят допълнителни разходи по проекта и по
същество засягат цялата етажна собственост води до извода, че решенията следва
да бъдат приети от ОС на ЕС съгласно чл. 17 ЗУЕС.
Както е посочил и първоинстанционният
съд, дори да не е нужно приемане на решенията от ОС на ЕС, то тогава кредитор
на дължимите суми е Сдружението на собствениците и това следва изрично от чл.
25, ал. 1, изр. последно ЗУЕС, която разпоредба определя, че сдружението на
собствениците е самостоятелно юридическо лице, т.е. законът му признава
качеството на самостоятелен правен субект, който е създаден с определена цел,
но има свой членствен състав и органи на управление. Тъй като Сдружението е
самостоятелно юридическо лице по изрична разпоредба на закона, не могат да се
споделят съображенията, че етажната собственост е легитимирана да предяви иск,
тъй като Сдружението на собствениците и Етажната собственост се представляват
от едно и също лице. Разпоредбата на чл. 31 ЗУЕС определя, че органи на
сдружението са общо събрание, управителен съвет (управител) и контролен съвет
(контрольор). Сдружението се представлява в отношенията му с органите на
местната власт и с други правни субекти от управителния съвет (управителя). В
Глава II, Раздел IV ЗУЕС е
регламентирано изпълнението и контрола на актовете на Общо събрание и на
Управителния съвет (Управителя) като чл. 41 ЗУЕС предвижда, че собствениците
или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния
съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4, което сочи, че законът предвижда
начина, по който Сдружението се представлява пред съда.
По изложените
съображения етажната собственост към момента не е титуляр на процесните
вземания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди. С оглед изхода на спора право на разноски има само ответната страна,
която не е представила доказателства за такива, поради което не й се присъждат.
На основание чл.
280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1067/13.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 2860/2018г. описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.