РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание
на 21 май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 132 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Приста Транс Петрол“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № 472-ФК от 25.11.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ –
бензиностанция, находяща се в гр. Русе, бул. “Трети март“ № 59, стопанисвана от
жалбоподателя и „забрана за достъп до
него“ за срок от 20 (двадесет) дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 4, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.
187, ал. 1 от същия закон.
В жалбата се
релевират основания за
незаконосъобразност поради нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че при
издаване на заповедта административният орган не е взел предвид всички факти,
релевантни към случая. По подробно изложените в жалбата и писмена защита
съображения, счита, че обжалваната мярка няма да постигне целите на закона – да
предотврати или преустанови извършването на нарушения, а ще се яви неадекватна
на момента мярка, наложена след като електронната система на обекта вече е
подменена с нова, като към момента на издаване на процесната заповед
категорично не е било налице нарушение.
Иска се
отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на сторените по делото
разноски, за които е представен списък на разноските (л. 23 от делото).
Ответникът по жалбата – Началникът
на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оспорва основателността на жалбата.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на
обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема
за установено следното:
По фактите
На 13.11.2019 г. в 12:40 ч. била
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
бензиностанция, находяща се в гр. Русе, бул. “Трети март“ № 59, стопанисвана от
„Приста Транс Петрол“ ЕООД, гр. Русе, при която е констатирано, че дружеството,
в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, не е привело дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата в срок до 30.09.2019 г. и използва фискално
устройство, което не е от одобрен тип по отношение на него като търговец, който
е регистриран по ЗДДС, не използва ЕСФП, ИАСУТД и софтуер за управление на
продажби, с което бил осъществен състав на нарушение по чл. 8, ал. 2, във
връзка с § 8 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При проверката в търговския обект
било установено налично ФУ - модел ЕСФП „Ойл сис“ 10-Д-KL с централно регистриращо устройство
РС “Dateks FP-550-05-KL“ със
свидетелство на БИМ № 129FS/26.01.2012 г., което не било от одобрен тип и
не отговаряло на техническите и функционална изисквания на Наредба Н-18/2006 г.
Към момента на проверката дружеството нямало действащ договор за техническо
обслужване и ремонт на ЕСФП. За същото устройство бил установен сервизен договор
със срок на валидност 31.12.2018 г.
Резултатите от проверката били
материализирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0387999 от 13.11.2019
г., ведно със събраните при проверката писмени доказателства. (л. л. 46 – 82 от
преписката)
Във връзка с констатациите при
проверката било прието, че търговецът е извършил нарушение на чл. 8, ал. 2, във
връзка с § 8 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. На това основание с
процесната ЗНПАМ № 472-ФК от 25.11.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. л.
84 и 85 от преписката), на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находяща се в гр.
Русе, бул. “Трети март“ № 59, стопанисван от жалбоподателя и „забрана за достъп до него“ за срок от 20 (двадесет) дни (л. л. 40 – 44 от
преписката).
За същото административно нарушение
впоследствие е съставен и АУАН № F529651 от 02.12.2019 г. (л. л. 79 и 80 от
преписката). По данни на процесуалния представител на ответника (о.с.з. на
21.05.2020 г.) въз основа на съставения АУАН, на 28.01.2020 г. било издадено и
наказателно постановление, но същото не е представено в настоящото производство
(л. 25 от делото).
Заповедта е получена на 02.12.2019 г.
от длъжностно лице – технически сътрудник, упълномощено от управителя на
дружеството (л. л. 81 и
82 от преписката), видно от попълнена и подписана разписка (л. 45 от
преписката).
Жалбоподателят оспорил процесната заповед по административен ред, като
по-горестоящият орган оставил жалбата му без уважение като неоснователна (л. л.
1 – 5 от преписката).
Решение № ГДФК-163 от 30.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е получено от
надлежно упълномощено лице на 30.01.2020 г. (л. 6 от преписката).
Основното възражение на жалбоподателя, както при оспорване на заповедта по
административен ред, така и в настоящото производство се състои в това, че дружеството предвиждало
подмяна на фискалното устройство и в тази връзка още на 22.07.2019 г. сключило
договор с „Техникъл Сървис Съпорт" ЕООД за внедряване в обекта на
Електронна система с фискална памет от одобрен тип Nexus8. Между
страните по визирания договор бил изготвен и график с дата на инсталиране на
ЕСФП - до 13.09.2019 г. Така сключеният договор бил регистриран в НАП на
01.08.2019 г., видно от приложеното потвърждение от НАП за направена
регистрация по електронен път. Поради причини, за които „Приста Транс
Петрол" ЕООД не отговаряло от страна на „Техникъл Сервисис Съпорт"
ЕООД се отказали от възложената им работа, уведомили жалбоподателя, че
инсталацията на Nexus8 не може да премине
успешно, както и че жалбоподателят следва да се обърне към друг изпълнител.
Тогава жалбоподателят потърсил друга лицензирана фирма за инсталиране на ЕСФП
от одобрен тип. В тази връзка било отправено запитване до „Ред Лори Софт" ЕООД,
от където на 02.10.2019 г. го уведомили, че системата, с която работят все още
е в процес на узаконяване. На 09.10.2019 г. до „Приста Транс Петрол" ЕООД,
от „Ред Лори Софт“ ЕООД уведомили, че са получили свидетелство за одобрен тип на
ЕСФП „Ред Лори Ойл систем 1.0“ и имат готовност за внедряването й на обекта,
след заплащане на продажната цена. От страна на „Приста Транс Петрол" ЕООД
цената по фактура № 9/10.10.2019 г. била платена и на 18.11.2019 г. от страна
на НАП било регистрирано ФУ, видно от приложените потвърждение за регистрация,
Свидетелство за регистрация на ФУ от 18.11.2019 г. и паспорт. Бил сключен и
договор № 36/18.11.2019 г. за сервизно обслужване, посочен в Свидетелството за
регистрация на ФУ, издадено от НАП.
При тези данни, жалбоподателят навежда довод,
че към дата на издаване на ЗНПАМ, на административният орган е било известно, че обектът отговаря на
всички законови изисквания по отношение на въведената в експлоатация ЕСФП,
която е била одобрена и регистрирана от страна на НАП. На НАП е бил представен
и регистриран от приходната агенция и договора за сервизно обслужване. Поради това, според жалбоподателя,
запечатването на обекта, когато същият вече е с нова
внедрена електронна система с фискална памет, която органите на приходите в
издаденото от тях Свидетелство за регистрация от 18.11.2019 г. са потвърдили,
че е от одобрен тип
със свидетелство на БИМ № 188FS/08.10.2019 г. няма да
постигне целите на закона - да предотврати или преустанови извършването на
нарушения, а ще се яви неадекватна на момента мярка, наложена след като
електронната система на обекта вече е подменена с нова.
Към жалбата до по-горестоящия
орган били представени и съответните писмени доказателства, в подкрепа на
наведените по-горе фактически твърдения (л. л. 7 – 39 от преписката).
Жалба срещу заповедта до съда чрез административния
орган е подадена на 13.02.2020 г. (л. 4 от делото).
В хода на съдебното дирене
жалбоподателят е представил заверени преписи от свидетелство за регистрация № 188FS
и жалба от „Приста Транс Петрол“ ЕООД до Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГДФК – ЦУ на НАП (л. л. 18 – 22 от делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал.
4 от ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС.
Видно от съдържащата се
в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС (л. л. 84 - 85 от преписката).
Спазена е изискуемата писмена форма
- заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически
и правни основания за издаването й. В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл.186, ал. 1, т. 4 б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически основания,
мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите на
органите, обективирани и в ПИП № 0387999 от 13.11.2019 г., ведно със събраните
доказателства, както и обстоятелствата във връзка с извършването на констатирано
нарушение на нормата на чл. 8, ал. 2, във връзка с § 8 от ПЗР към НИД на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Обжалваната заповед обаче се явява издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби, както и с целта на закона.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., фискалните
устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение
№ 1 и на техническите изисквания съгласно Приложение № 2, като съобразно чл. 8,
ал. 2 от Наредбата фискално устройство от одобрен тип е устройство, което
отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 4, б. “а“ от ЗДДС, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, принудителната административна мярка
"запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва електронни системи с фискална памет, които не са
от одобрен тип.
В конкретния случай въз основа на
събраните писмени доказателства съдът преценява, че към датата на извършената
проверка от контролните органи – 13.11.2019 г. действително е било установено
извършено нарушение по чл.8, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., но към
дата 18.11.2019 г. /преди издаването на процесната ЗНПАМ на 25.11.2019 г./ нарушението
вече е било преустановено, след като електронната система била подменена с
нова, при спазване на нормативните изисквания, на които трябва да отговаря.
При тези данни основателно
оспорващият поддържа, че липсват фактически и правни основания за налагане на
процесната ПАМ към датата на издаване на оспорената заповед, както и че същата
не отговаря на целите на закона.
Освен с
материалноправните предпоставки, предвидени в чл.186, ал. 1, т. 4, б. „а“ от ЗДДС, прилагането на ПАМ следва да е и в съответствие с целите, регламентирани
в чл. 22 от ЗАНН, свързани с предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях.
ПАМ по правното си
естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда. Затова и действието на наложена административна мярка е обосновано и
допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица,
предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от същото.
В конкретния казус
безспорно се установява, че веднага след извършването на проверката и преди
издаването на оспорената заповед за налагане на ПАМ, нарушението е
преустановено чрез подмяна на електронната система с нова, от одобрен тип и отговаряща на
техническите и функционална изисквания на Наредба Н-18/2006 г. В резултат на това
са били реализирани както преустановителната, така и превантивната функция на
ПАМ.
След като легитимно
признатите цели на принудителните административни мерки вече са изпълнени към
датата на издаването на заповедта за ПАМ, то налагането й придобива характер на
наказание за извършеното нарушение. ПАМ обаче не е наказание и няма
превъзпитателна функция, нито е призвана да осъществява генерална превенция.
От момента, от който
противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано и от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в
пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност,
установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Не само
административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, което по правилата на формалната логика означава, че когато
тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено. Това,
в конкретния казус налага да се формира извод, че самото налагане на
административната принуда и продължаването на изпълнението на мярката би имало
за пряка последица, нарушаване на принципа за съразмерност.
В този смисъл е и
практиката на ВАС, намерила израз в Решение № 14694
от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2019 г., I о.
С оглед гореизложеното оспорената
ЗНПАМ като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
По разноските
При този изход на спора, съдът
намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 23 от делото)
в общ размер на 450 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса (л. 7 от
делото) и 400 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 17 от
делото).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 472-ФК от 25.11.2019 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на „Приста Транс Петрол“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски
обект“ – бензиностанция, находяща се в гр.
Русе, бул. “Трети март“ № 59, стопанисвана от „Приста Транс Петрол“ ЕООД, и „забрана за достъп до него“ за срок от 20 (двадесет)
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 4, б. „а“ oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Приста Транс Петрол“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.„Драма“ № 15, представлявано от Й.Т.П.
направените по делото разноски в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
Съдия: