Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 15.08.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5004
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 03.01.2017г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит №
EMLN-14308353, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 17 000.00
лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 6 344.40 лева е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на погасителните месечни вноски по погасителния план към договора
и включени в тях. В договора за потребителски кредит страните уговорили, че
общият размер на кредита е 33 076.80 лева, включващ главницата,
застраховката и договорна лихва в размер на 16 076.80 лева. Ответникът се
задължил да върне кредита на 120 броя равни месечни погасителни вноски в размер
на 275.64 лева всяка – първата вноска с падеж 20.01.2017г., а последната с
падеж на 20.12.2026г. Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си
за заплащане на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за
автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора,
поради неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от
29.11.2019г. и към която дата ответникът получил уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост. На длъжника е била начислена и лихва за забава за
периода от 29.11.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 372.91 лева. На
21.08.2017г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор за цесия от
27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско
дружество на второто, вземанията по договор за потребителски кредит №
EMLN-14308353/03.01.2017г. срещу ответника, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството
си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника
3 уведомителни писма до два известни адреса на ответника, на същите били
върнати в цялост, а третото било изпратено от ЧСИ и счетено за връчено при
отказ на лице да го получи, живеещо на постоянния адрес на ответника - баща на
длъжника. Такова уведомление е приложено и към исковата молба за връчване на
длъжника. Ищцовото
дружество за дължими суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано ч.гр.дело № 2595/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване
на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от
12 785.35 лева, представляваща частично претендирана и дължима главница по
Договор за потребителски
кредит EMLN-14308353/03.01.2017г. и представляваща главница по 78 броя неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 20.07.2020г. до 20.12.2026г. по
отношение, на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
29.11.2019г. и 372.91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 29.11.2019г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.07.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2595/2020г. по описа на РРС.
В условията на евентуалност при отхвърляне на предявения положителен
установителен иск, моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от
12 785.35 лева, представляваща частично претендирана и дължима главница по
Договор за потребителски
кредит EMLN-14308353/03.01.2017г. и представляваща главница по 78 броя
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.07.2020г. до 20.12.2026г.
по отношение, на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
29.11.2019г. и 372.91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 29.11.2019г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира
направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът И.И.А. призован по
регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен
представител оспорва
изцяло предявените искове, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от
предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради
което ищецът няма качеството на кредитор спрямо И.И.А..
Същото се отнася и за претендираната настъпило предсрочна изискуемост на кредита,
която също не е редовно съобщена на ответника. Счита, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – липсва ясно разписана методика в него
за формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР, както и че договорът
за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 във вр.с чл.10, ал.1 от ЗПК – поради неспазване изискването шрифта на договора да е не по-малък от 12 и
това създава трудност при четенето и разбирането му.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2017г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит №
EMLN-14308353, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 17 000.00
лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния
агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на
6 344.40 лева е била разделена на равен брой вноски, съответстващи на
погасителните месечни вноски по погасителния план към договора и включени в
тях. В договора за потребителски кредит страните уговорили, че общият размер на
кредита е 33 076.80 лева, включващ главницата, застраховката и договорна
лихва в размер на 16 076.80 лева. Ответникът се задължил да върне кредита
на 120 броя равни месечни погасителни вноски в размер на 275.64 лева всяка –
първата вноска с падеж 20.01.2017г., а последната с падеж на 20.12.2026г. На
длъжника е била начислена и лихва за забава за периода от 29.11.2019г. до
12.03.2020г. в размер на 372.91 лева поради неплащане на месечните погасителни
вноски, на договорените в договора падежи.
На 21.08.2017г. било подписано Приложение № 1 към
рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени
от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за
потребителски кредит № EMLN-14308353/03.01.2017г. срещу ответника, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът
изпратил до ответника 3 уведомителни писма до два известни адреса на ответника,
на същите били върнати в цялост, а третото било изпратено от ЧСИ и счетено за
връчено при отказ на лице да го получи, живеещо на постоянния адрес на
ответника - баща на длъжника. Тези уведомления са приложени към исковата молба
и връчени на назначения на ответника особен представител заедно с преписи от
исковата молба и приложенията към нея на 31.03.2022г., видно от съобщението
приложено на л.90 от делото.
Ищцовото дружество за дължими суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2595/2020г. по описа
на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена
на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си, което той е направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че разрешеният размер на
кредита по процесния договор е 17 000.00 лева. Съгласно уговореното в
раздел „Условия по договора”, т.2, заемателят дължи такса ангажимент в размер
на 340.00 лева. Същата е удържана при усвояването на кредита. Остатъкът от
сумата по кредита в размер на 16 660.00 лева е преведена на 04.01.2017г.
по декларираната в т.1 от раздел „Условия по договора” разплащателна сметка на
ответника И.А., с преводно нареждане за кредитен превод с рег.№ 4275736.
Първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е
предоставил на експартизата извлечение от банкова сметка, ***ма на
застрахователните премии по сключените от дружеството договори за кредит през
месец януари 2017г. на застрахователите „КАРДИФ Общо Застраховане” АД – клон
България и „КАРДИФ Животозастраховане” АД – клон България, като по негови
твърдения застрахователна премия по процесния договор, сключен на 03.01.2017г.
е част от тези суми. Размерът на неплатената сума на главницата по договора за
кредит за периода от 20.07.2020г., когато е падежът на вноска № 43, до датата
на последната вноска - № 120 с падеж 20.12.2026г., възлиза на 12 782.58 лева.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 03.07.2020г., размерът на падежиралата и неплатена сума на
главницата по договора за кредит възлиза на 4 217.42 лева. Сумата е
дължима по погасителни вноски от № 1 с падеж 20.01.2017г. до № 42 с падеж
20.06.2020г. Към 03.07.2020г. е дължима и сумата от 52.87 лева –
застрахователна премия по вноска № 7 с падеж 20.07.2017г., като след
20.07.2017г. застраховката е анулирана. По данни на ищцовото дружество предсрочната
изискуемост на процесния кредит е обявена на 29.11.2019г. Следователно тогава е
станала дължима цялата неплатена главница по договора в размер на
17 000.00 лева. В настоящото дело ищецът претендира за заплащане на част
от главницата, дължима за периода от 20.07.2020г. до 20.12.2026г., която
възлиза на 12 782.58 лева. Лихвата за забава върху неплатената сума на
главницата по договора за кредит в размер на 12 782.58 лева, изчеслена в
размер на законната лихва за периода от 29.11.2019г. до 02.07.2020г.
включително възлиза на 770.50 лева. Лихвата за забава върху неплатената сума на
главницата по договора за кредит към датата на заповедното производство в
размер на 4 217.42 лева, изчислена в размер на законната лихва за периода
от 29.11.2019г. до 03.07.2020г. възлиза на 229.11 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че на 03.01.2017г.
е бил сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
и ответника Договор за потребителски
кредит № EMLN-14308353, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от
17 000.00 лева. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на
плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия,
която е в размер на 6 344.40 лева е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на погасителните месечни вноски по погасителния план към договора
и включени в тях. В договора за потребителски кредит страните уговорили, че
общият размер на кредита е 33 076.80 лева, включващ главницата,
застраховката и договорна лихва в размер на 16 076.80 лева. Ответникът се
задължил да върне кредита на 120 броя равни месечни погасителни вноски в размер
на 275.64 лева всяка – първата вноска с падеж 20.01.2017г., а последната с
падеж на 20.12.2026г. Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си
за заплащане на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за
автоматично предсрочно изискуем на основание чл.5 от условията към договора,
поради неплащане в срок на две и повече погасителни вноски, считано от
29.11.2019г. и към която дата ответникът получил уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост. На длъжника е била начислена и лихва за забава за
периода от 29.11.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 372.91 лева.
На 21.08.2017г. било подписано Приложение № 1 към
рамков договор за цесия от 27.07.2017г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били
прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за
потребителски кредит № EMLN-14308353/03.01.2017г. срещу ответника, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви.
Съдът намира за неоснователно
направеното първо възражение от назначения особен представител на ответника, че
ищецът нямал качеството на кредитор спрямо него, тъй като не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо него, както и
че не бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за кредит.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.18 от условията по договора за кредит, съгласно която кредиторът има
право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора на трето лице
без предварителното съгласие на клиента като впоследствие информира същия.
Няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, съгласно което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника 3 уведомителни писма до два
известни адреса на ответника, на същите били върнати в цялост, а третото било
изпратено от ЧСИ и счетено за връчено при отказ на лице да го получи, живеещо
на постоянния адрес на ответника - баща на длъжника. Тези уведомления са
приложени към исковата молба и връчени на назначения на ответника особен
представител заедно с преписи от исковата молба и приложенията към нея на
31.03.2022г., видно от съобщението приложено на л.90 от делото. Уведомление
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника,
последният е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила
действие спрямо него, както и че е бил длъжникът надлежно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит.
Последователната практика на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се
прилагат правилата на чл.143 - чл.148 от ЗЗП. Настоящият състав на съда счита,
че договорът за кредит нарушава няколко разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен. На първо място нарушено е законовото изискване за минимален
размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната
информация. В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски
кредити е посочено, че: „За да се даде възможност на потребителя да познава
своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин. “От една страна клаузите
на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване се санкциониран с недействителност на договора за кредит – чл.22 ЗПК.
След визуално сравнение съдът установи, че договорът е отпечатан с шрифт по-малък
от размер 12, което е в нарушение на изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК и води
до недействителност на договора на това основание. За извършване на подобно
визуално сравняване не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1
от ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква
специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с
оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер
шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания. Дори и
да се счете, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението между
размера на шрифта в договора, или че отклонението е незначително, то нарушение
на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на
приложените към договора сертификат за застраховка № EMLN-14308353 и ОУ за застрахователна
програма „Защита на плащанията“/л.20-23/, които са съставени в още по-нечетлив
и малък размер шрифт. Както бе посочено, изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификата и
ОУ са подписани от кредитора и ответника и в тях се съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит, включена в погасителната вноска и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите съставлява елемент и са част от договора, по отношение на
който трябва да са спазени посочените законови изисквания. На следващо място в
договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 от ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за нищожност на
договора съгласно чл.22 от ЗПК. Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща,
че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита. От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът не е извършил
плащане на нито една погасителна вноска по сключения договор за потребителски кредит EMLN-14308353/03.01.2017г.
и е дължима цялата неплатена главница по договора в размер на 17 000.00
лева. По
изложените съображения установителния иск следва да се уважи само в частта за
съществуване на вземането на ищеца за главница до претендирания от него размер
от 12 785.35 лева,
представляваща частично претендирана и дължима главница от общия размер на
главницата от 17 000.00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
03.07.2020г. до окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 2595/2020г. по описа на РРС. Тази сума подлежи на връщане на основание чл.23 от ЗПК,
за това в тази част предявеният иск е основателен, а предвид недействителността
на договора, във останалата част искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Ищцовото дружество предявява в условията на
евентуалност осъдителни искове за всички предявени вземания, ако същите не
бъдат установени с предявените установителни искове, но само ако иска по чл.422
от ГПК бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Настоящият случай не е такъв, а
исковете са отхвърлени частично поради недействителност на договора и съдът не
дължи произнасяне по тези искове.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 2595/2020г. по описа на РРС, разноски, съразмерно с уважената част от
предявения положителен установителен иск, в размер на 255.71 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото и 50.00 лева – юрисконсулстко
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид
частичното уважаване на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ
размер на 1 060.62 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото, възнаграждения на вещото лице и на
назначения особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да
се присъдят разноски в размер на 1 030.56 лева, които ответникът бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество. На основание чл.78, ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.И.А.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 12 785.35 лева
/дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща частично претендирана и дължима главница по Договор за потребителски кредит EMLN-14308353/03.01.2017г.
от общия размер 17 000.00 /седемнадесет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.07.2020г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2595/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против И.И.А., с
ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен
установителен иск за сумата от 372.91
лева /триста седемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата от 12 785.35 лева /дванадесет хиляди
седемстотин осемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ за периода 29.11.2019г. до
12.03.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.И.А., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ
адрес:***, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър
Бориславов Бончев, сумата
от 305.71 лева /триста и пет лева и седемдесет и една стотинки/ - направени по
заповедното производство – ч.гр.дело № 2595/2020г. по описа на РРС, разноски,
съразмерно с уважената част от предявения положителен установителен иск, за
заплатена държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение.
ОСЪЖДА И.И.А., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 1 030.56
лева /хиляда и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/ – направени по настоящото
дело разноски, съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: