РЕШЕНИЕ
№ 1911
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110157641 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. М. М. срещу фирма, с която е
предявен частичен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът няма
право на принудително изпълнение срещу него за част от сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 31.08.2009 г. по ч. гр. д. № 4805/2009 г. по описа на РС – Плевен, а
именно за сума в размер на 1 200 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 11
217.70 лв. в полза на „Р“ ЕАД, цедирано на ищеца. Претендират се разноските за
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът фирма е подал отговор на исковата молба, в
който прави признание на предявения иск. Твърди, че последното изпълнително действие по
изп. д. № ** на ЧСИ Н. М., с рег. № 841 в КЧСИ, срещу ищеца е отправеното искане за
налагане на запор от 02.10.2014 г., като последващи действия по принудително изпълнение
спрямо Р. М. М. не са предприемани, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, и моли сторените от ищеца разноски да останат в негова тежест, като счита, че са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В откритото заседание на 17.02.2022 г. ищецът е поискал постановяване на решение
при признание на иска.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно упълномощен по смисъла на чл.
34, ал. 3 ГПК пълномощник признание на иска, както и обстоятелството, че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което ответникът може
да се разпорежда, намира, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска, с което предявеният частичен иск следва да бъде изцяло уважен и което
по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
1
По разноските:
Независимо от уважаването на иска претенцията на ищеца за разноски се явява
неоснователна по аргумент от чл. 78, ал 2 ГПК, тъй като ответникът е признал иска и с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка съдът съобрази, че
настоящото производство е образувано след влизане в законна сила на Решение №
20222385/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 16286/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за друга част
от същото вземане, за част от което и в настоящото производство се иска да се установи, че
ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца. В случая при завеждане
на втора по ред частична претенция не се касае за начин на търсене на защита на нарушени
права, тъй като безспорно се установява, че след влизане в сила на решението по първия
частичен иск ответникът – взискател не е поискал образуването на ново изпълнително
производство, респ. липсват предприети изпълнителни действия срещу ищеца. Макар че
единствено чрез предявяване на иск би могло да се установи дали е погасено по давност
вземането на кредитора по изпълнителен лист, в настоящия случай това вече е било
сторено. Повторното сезиране на съда не се явява необходимо за упражняване на
съответните субективни права и дори може да се приеме, че е своеобразен опит за
злоупотреба с права на страната или на пълномощника й, защото може да доведе до
неоснователно обогатяване с присъдени суми за разноски. По изложените съображения
съдът намира, че сторените от ищеца разноски за производството следва да останат в негова
тежест.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. М. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. , ул. „“ № , офис партер, срещу фирма, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. , ж.к. „“, ул. „“ № , иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на ищеца за сума в
размер на 1 200 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 11 217.70 лв., за което
е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009 г. по ч. гр. д. № 4805/2009 г. по описа на РС –
Плевен в полза на „Р“ ЕАД, цедирано на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2