Решение по дело №4385/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№2246/6.12.2019г.

Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   двадесет и осми октомври                          Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4385  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „  Т.“ ЕООД, представлявано от управителя  С.М.К.-ЕГН **********, против Наказателно постановление № 03-011509/ 24.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „Т. “ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  1 600  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414  ал.1 от КТ.    

            В жалбата се иска отмяна на постановлението, като се твърди, че в представения график е била допусната техническа грешка и св.А. е почивала на 27.05.2019г. и не е полагала труд, като тези обстоятелства се установяват от представената присъствена книга. На следващо място се твърди, че при определяне на наказанието не са били взети предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от НК, както и че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ.  Поради   тези и други съображения  се иска   отмяна на постановлението, а в условията на алтернативност случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.415 „в“ от КТ или наложената санкция да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер.  

            Въззивната страна, редовно призована, представлява се от    надлежно упълномощен процесуален представител,  който   поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв.  Й. навежда доводи, че нарушението не е доказано по безспорен начин , като от  събраните по делото доказателства- гласни и писмени, може да се направи извод, че  св.А. е ползвала полагащите й се почивка.   Въз основа на тези и други основания  отново се иска постановлението да бъде отменено. 

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от надлежно упълномощен представител, който оспорва жалбата и изразява мотивирано становище за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно. 

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

 На 26.06.2019 г.,  служители на ДИТ – Варна , една от които св.  Р.П.,  извършили проверка на „Теди -82“ ЕООД, в обект на дружеството хотел „Бонита“, намиращ се в кк „Златни пясъци“,  като били изискани необходимите документи.Установило се, че в хотела със Заповед № 19-01/24.04.2019г. за период от 3 месеца / май, юни и юли/, считано от 01.05.2019г. е било въведено сумирано изчисляване на работното време.Със същата заповед бил определен и сменен режим на работа с определяне на задължителни минимални междудневни и междуседмични почивки.Св.П. проверила и представените й графици за работното време за м.май и м.юни 2019г.Така установила, че св. А. , която била назначена на длъжност „ домакин“, е полагала труд от 25.05.2019г. до 02.06.2019г. без да ползва почивен ден.По този начин не й била осигурена непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 36 часа.    Тези и други свои констатации св.П.  описала в Протокол № ПР 1921402/18.07.2019г., с който дала и съответните предписания.

 Поради установеното нарушение  на 18.07.2019г. св.П. съставила против   „   Т.” ЕООД  акт за установяване на административно нарушение,  за това че при въведено сумирано отчитане на работното време  св. А. е полагала труд от 25.05.2019г. до 02.06.2019г. включително без да й е била осигурена непрекъсната междуседмична почивка  с продължителност не по-малко от 36 часа. Нарушението било  квалифицирано като такова по чл.153 ал.2 от КТ.Било прието, че то е извършено на 31.05.2019г., когато св.А. е следвало да ползва седмична почивка.При предявяването на акта на представляващият дружеството, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. 

Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в него и правната квалификация на нарушението-по чл.153 ал.2 от КТ.За него на основание чл.414 ал.1 от КТ на  „   Теди – 82 ” ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1 600лв.

 В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св.   Р.П.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена проверка по документи, представени от представителя на работодателя. 

 По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до разпит и св.  Снежана А.,   чиито показания също кредитира. 

 Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка ,които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и  логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

           Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

 Наказателно постановление  № 03-0011509/24.07.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно Заповед № 0280/03.08.2010г.Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок.Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че св. А. е работела  като „ домакин“ към „ Теди -82 “ ЕООД ,  както и че според представените от работодателя графици  тя е работила без почивка в периода от 25.05.2019г. до 02.06.2019г.Спорният елемент в настоящият казус е дали действително св. А. е работила в този период,  респективно дали от страна на дружеството е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение на чл.153 ал.2 от КТ.В тази връзка са оформиха две групи доказателства.От една страна в представените в хода на проверката графици безспорно е вписано, че св. А. е полагала труд в периода от 25.05.2019г. до 02.06.2019г.От друга страна в показанията си самата работничка сочи, че през летния период , който започва от 20-21 май, в хотела се работи на шестдневна работна седмица , че тя почива всеки понеделник и че има форма за отчитане на присъствието на работа с полагане на подпис.Тази свидетелка пояснява още, че в проверявания период графика за работа се е изготвял от заместник-управителя на хотела, като момичето не е имало необходимия опит и е допуснало техническа грешка.Св.А. не можа да посочи точната дата , на която е почивала в посочения период, но бе категорична, че ако в него е имало ден понеделник, то тя в него е почивала.Показанията на тази свидетелка съдът съпостави с представените в  жалбата протокол от 21.05.2019г., в който е посочено, че за св.А. за почивен ден през седмицата е определен понеделник, с приложеното копие от присъствена книга, в което за 27.05.2019г.  св.А. не е положила подпис, а е налице отбелязване „п“, както и със справка за присъствията на свидетелката в периода м.май, м.юни и м.юли 2019г.При преценка на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност ,  като съобрази, че действително 27.05.2019г. е бил понеделник, както и че нарушението е било установено единствено по представени графици за работа, съдът   намира , че не може с категоричност да се  твърди, че  св.А. е полагала труд в периода 25.05.2019г. до 02.06.2019г без да й е била осигурена непрекъсната междуседмична почивка.Действително, представените със жалбата писмени доказателства не са били представени по време на проверката, но с оглед тяхното съдържание и хронологичност, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото се потвърждават и от показанията на самата работничка.

 Поради  изложеното до тук съдът намира, че  извършването на нарушение по чл.153 ал.2 от КТ от страна на „Теди -82“ ЕООД  не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и  наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

 

          ОТМЕНЯ    Наказателно постановление № 03-011509/ 24.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „Т. “ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на  1 600  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414  ал.1 от КТ.    

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на   наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: