Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Козлодуй, 16.10.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Козлодуйски районен съд, четвърти състав в открито съдебно
заседание на 28.09.2020г. /Двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен
съдия: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА - СТАВАРОВА
при секретаря Капка Качева, като
разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова - Ставарова гр.дело № 443 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление ***
представлявано от пълномощник, юрисконсулт Александър Иванов Александров, с
която са предявени в условията на субективно и обективно съединяване искове
против срещу „Р.Н” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, с
правно основание: чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл.79,
ал.1ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД, размер на иска: 3052,50 /три хиляди петдесет и два и
0,50/ лева, от които главница 3000,00 лв.; мораторна лихва - 52,50 лв.
Иска се с решение да се признае
съществуването на вземането на „ВиК” ООД – Враца, срещу „Р.Н” ЕООД в размер на:
главница - 3000,00 лв. и обезщетение за забава в размер на 52,50 лв. - за
периода от 12.12.2019г. до 12.02.2020г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане със законните последици от това. Претендират се и направените
разноски по делото. Препис от исковата
молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по
реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба.
Ответника представя възражението си и оспорва предявения иск по основание и
размер, като излага фактически и правни доводи. Счита иска за незаконосъобразен
и неоснователен и твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, за което
излага подробни съображения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Видно от приложения по делото договор №
60/07.12.2017г. между страните, ответното дружество е потребител на
канализационни услуги за обект „Механа „Сани“ в гр. Козлодуй, жк.3север.
На 10.10.2019г. е извършена проверка
съгласно програма на „ВиК“ ООД, Враца на зауствана отпадъчна вода на ответника „Р.Н”
ЕООД, ***, ревизионна шахта на механа „Сани“. На място са били изпратени специалисти
на оператора св. Адриана Андрова –пробовземен специалист и Емил Христов-
шофьор.Св. Адриана Андрова се е срещнала с пълномощник на управителя на фирмата
и се е представила. С оглед тежестта на капака, който представлявал тежка
циментова плоча и невъзможността да се справи сам служителя на ВиК,
пълномощника на управителя повикал негов служител, който помогнал на каналджията
и повдигнали плочата. Св. Адриана Андрова взела проба от изход, който е на
заведението. Този поток е бил посочен от момчето на фирмата, в негово
присъствие и на упълномощения управител св. Валери Балиев. Фирмата е със
собствено заустване. За извършената проверка е съставен Протокол за вземане на
проби № 645/10.10.2019г., изготвен е веднага след вземане на пробата.
Попълнените данни в протокола са продиктувани лично от представителя на
ответника, в негово присъствие, посочено е неговото име и същият е положил
подпис веднага след това, пред него е затворена бутилката, която е била
номерирана по установената процедура.
Взетите проби са изпратени за лабораторен
физикохимичен анализ в Лабораторния изпитвателен компрекс (ЛИК) при
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца.
Видно от представен по делото протокол
от изпитване №0-0835/15.10.2019г. през периода 10.10.2020г. до 15.10.2019г. под
ръководството на ръководителя на комплекса св. Поля Валериева, е направен
анализ.
На 15.10.2019г. са получени резултатите
от извършеното лабораторно изследване на пробите, които са показали надвишени
норми на индивидуалните емисионни ограничения по 3 показателя съгласно Наредба
№ 7 (Приложение № 2 към чл. 6) и от договора, както следва: ХПК (химическа
потребност от кислород) - с резултат 10324 mg\l при норма 413,6
mg\l;БПК
(биологическа потребност от кислород) - с резултат 4220 mg\l при норма 800mg\l;
Неразтворени вещества - с резултат 375 mg\l при норма 241 mg\l.
По делото в съдебно заседание е
представен сертификат за акредитация peг. № 232/17.05.2019г., издаден от
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ съгласно стандарт БДС -
EN ISO 17025-2006, и съгласно чл. 5а, ал. 1 от Закона за националната
акредитация на органи за оценяване на съответствието този протокол е официален
документ.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД, е приел, че констатираното представлява нарушение на чл. 5, ал. 1 от
Наредба № 7/ 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени
отпадъчни води в канализационните системи на населените места, като степента на
замърсеност е „залпово замърсяване“ по смисъла на чл. 24, ал. 2 от договора.
При установяване на такива нарушения ищецът
е решил, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 1000лв. за всеки
нарушен показател: общо 3000 лв.
До ответника „Р.Н” ЕООД, ***, е изпратена
покана за доброволно изпълнение, но в дадения едномесечен срок сумата не е платена.
Със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районния съд - Козлодуй са поискали издаване на
такава заповед и на изпълнителен лист.
На 20.02.2020г. е издадена на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 51, но „Р.Н” ЕООД се възползвал от правото си на
възражение по чл. 414 от ГПК.
Със съобщение на РС, Козлодуй е указано на
ВиК да предяви настоящия иск, което определя интереса им за установяване на
вземането със съдебен акт.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника, на
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или на отказ на съда да издаде заповед за изпълнение. В това производство
по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.
Искът е положително установителен и
съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска съгласно чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За основателността на иска по чл. 422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер, т.е. на първо място да установи наличие на
облигационно правоотношение с ответника за предоставяне/ползване на
канализационни услуги на територията на област Враца и на следващо място да
докаже, отговорността за заплащане от ответното дружество “Р.Н“ ЕООД -
потребител на канализационни услуги за обекта си „Механа „Сани“ в гр. Козлодуй,
ЖК 3- север, на договорено обезщетение в договор между двете страни през процесния
период и за конкретния обект на твърдяната стойност, които не са заплатени.
Безспорно е, че съгласно договор №
60/07.12.2017 г. между двете страни „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, гр.
Враца и „Р.Н” ЕООД, ***, съществуват
облигационни отношения и ответното дружество е потребител на канализационни
услуги за обекта си „Механа „Сани“ в гр. Козлодуй, ж.к.3 север.
Облигационните отношения между страните
се регулират и от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на ВиК услуги, и от други относими
нормативни актове, както и от Общите условия на оператора.
Предмет на спора по делото е
отговорността за заплащане от ответното дружество “Р.Н“ ЕООД - потребител на
канализационни услуги за обекта си „Механа „Сани“ в гр. Козлодуй, ЖК 3- север,
на договорено обезщетение в договор № 60/07.02.2017г. между двете страни.
Съгласно чл. 24, ал. 6 от
Наредба № 4 за производствените отпадъчни води се спазват изискванията на
Наредба № 7 от 2000 г. на МОСВ, МРРБ и M3 за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места,
като количеството и максимално допустимите концентрации на веществата в
отпадъчните води, зауствани в канализационната система, се договарят между
страните. Тези норми в случая се уредени в чл.2 от договора и са посочени в
приложението към него.
Операторът осъществява контрол върху
степента на замърсеност на производствените отпадъчни води за съответствие с
изискванията за максимално допустимите концентрации на вещества в заустваните в
канализационните мрежи производствени отпадъчни води, определени с договора за
предоставяне на услугите В и К съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал.1от Наредба
№ 4 за производствените отпадъчни води.
С оглед правомощията си за контрол
съгласно чл. 27а от Наредба № 4 на 10.10.2019г. св. Адриана Андрова и Емил
Христов са извършили проверка на заустваната отпадъчна вода на потребителя в
канализационната система на гр. Козлодуй и са взели проби в присъствие на
упълномощения управител св. Валери Балиев и с помощта на служител посочен от
управителя на механа „Сани“.
За извършената проверка е съставен
Протокол за вземане на проби № 645/10.10.2019г., който е подписан от св. Валери
Балиев като „присъствал на пробовземането“. Същият е оказал съдействие на св.
Андрова да отрази в протокола правилно данните на потребителя. Неговият подпис
потвърждава пробовземането от страна на представителя на потребителя и на
отразеното в протокола, както и че св. Андрова е взела проба от точното място.
По делото от свидетелските показания на
св. Андрова се установи, лично той й е
бил показвал шахтата и канализационната тръба, от която отпадъчните води от
заведението се заустват в канализационната мрежа, което св. Балиев сам заяви
пред съда.
Безспорно се установи и че пробата е
взета в присъствие на служител на потребителя - изпратено от него лице, което е
помогнало и за повдигане на тежкия капак на шахтата.
В чл. 27, ал. 2, изр. второ и в чл. 27а,
ал. 3, изр. 3 от Наредба № 4 се допуска протоколът да се подпише от свидетел,
който може и да е служител на оператора.
Св. Андрова категорично заяви, че е
добре запозната от служителите на ответното дружество и най-вече от
упълномощения управител Валери Балиев, чрез коя точно от разположените в
шахтата тръби се заустват отпадъчните води от механа „Сани“ и че не може да се
обърка при вземането на пробите.
Съдът не приема направеното възражение
от страна на пълномощника на ответника, че представителя на фирмата св.Валери
Балиев не е присъствал на вземането на пробите, а само е подписал протокола
след изготвянето му и то вътре в заведението.
По делото безспорно се установи, че анализ
на взетите проби е извършен в Лабораторния изпитвателен компрекс (ЛИК) при
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца, за което е съставен Протокол от
изпитване № 0-0835/15.10.2019 г.
Безспорен е и факта, че Лабораторния
изпитвателен компрекс (ЛИК) притежава валиден Сертификат за акредитация,
издаден от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ съгласно
стандарт БДС - EN ISO 17025-2006. Предвид това и съгласно чл. 5а, ал. 1 от
Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието
този протокол е официален документ.
Безспорно е установено, че са налице
надвишения от установените индивидуалните емисионни ограничения по три
показателя съгласно Наредба № 7 (Приложение № 2 към чл. 6) и от договора.
Съгласно чл.25, ал. 1 от него при
установяване на такива нарушения потребителят дължи на оператора обезщетение в
размер на 1000 лв. за всеки отделен случай. Никъде в договора не се съдържа
задължение за потребителя да заплаща обезщетение за всеки нарушен
"показател".
По отношение изразеното становище от
пълномощника на ответника и при тълкуване на чл.20, ал.1 и ал. 2 и чл.25, ал. 1
и ал.2 съдът намира, че под „случай“ страните са имали предвид не всеки
конкретен анализиран показател, а всяка една проверка. Навсякъде, където са
имали предвид „отделни показатели“, страните изрично са го записали в договора
точно по този начин. Съдът приема, че при сключването на договора двете страни въобще
не са вложили този смисъл относно израза за „всеки отделен случай“.
Налице е облигационно отношение между
страните, по силата на което за потребителят е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева, за нарушение при всеки отделен
случай / всяка проверка при която са констатирани надвишения от
установените индивидуалните емисионни ограничения.
По делото се навеждат и доводи, че
резултатите от анализа не са били представени на потребителя, за да може той да
поиска извършване на изследване на арбитражна проба в независима лаборатория.
Съдът намира същите за неоснователни.
В приложеното по делото писмено доказателство писмо изх. №
7000-276/11.11.2019г., към което са приложени констативният протокол за извършената
проверка, протоколът от изпитването и протоколът за вземане на проби са посочени
основанията за определяне на дължимото обезщетение и неговият размер и е даден
срок за доброволно изпълнение.
Писмото е изпратено по пощата с обратна
разписка на посочения в договора адрес за кореспонденция, собственоръчно
записан от представителя на потребителя. Пратката е върната на ищеца като „непотьрсена“.
Съгласно чл. 27а, ал. 7 във връзка с ал.
5 от Наредба № 4 резултатите от анализа „се приемат безусловно от страните“,
тъй като анализът е извършен в независима акредитирана лаборатория.
Поради изложеното, съдът счита, че
предявения главен иск е доказан за претендираната сума от 1000.00лева и следва
да се уважи като основателен, а в останалата част до 3000лева да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Претенцията за законна лихва от подаване
на исковата молба /заявлението/ макар и да няма характер на самостоятелен иск
/по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от
главницата вземане. Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото
по чл. 6, ал. 2 ГПК, когато бъде предявено от ищеца. Същото важи и в
заповедното производство - вземането за законна лихва е част от предмета на
издадената заповед за изпълнение, която влиза в сила и в тази част при общите
предпоставки на чл. 416 ГПК, една от които е да е установено съществуването й
по реда на чл. 422 ГПК. В исковото производство по чл. 422 ГПК се проверява и
дали присъдената от заповедния съд законна лихва е била надлежно предявена в
заповедното производство. Следователно, вземането за законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е допустим предмет на иска
по чл. 422 ГПК, поради което съдът следва да разгледа и него, когато бъде
предявен от ищеца.
Със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК е претендирана законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2020г. датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане
на вземането и съответно същата е присъдена със заповедта за изпълнение от 20.02.2020г.
С исковата молба ищецът е поискал
установяването на присъдената от заповедния съд законна лихва върху главницата,
т.е. въвел е в предмета на делото и това вземане, поради което, с оглед уважаването
на установителния иск за главницата, следва да се уважи и искането за законната
лихва върху нея за претендирания период - от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 159/2020г. на РС, Козлодуй, до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 42 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпването на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
С оглед предходното, предвид изводите за
основателност на иска за главница от 1000.00лева, основателен се явява и иска
за обезщетение за забава в размер от 17.50лева
и следва да се уважи, като в останалата част до 52.50ст. да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, а именно-
частичното уважаване на исковите претенции, на всяка от страните се дължат
разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от
иска. По делото са представени списъци за разноските по чл. 80 от ГПК, налице
са и доказателства за направените от страните разходи, като заплатените от
ищеца са, както следва: държавна такса общо 122.10лева, юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50.00лева по ч.гр. дело и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00лева за гр. дело, а от ответника- адвокатски
хонорар в размер на 450.00лева. Така, изчислени по съразмерност, разноските
възлизат, както следва: на ищеца трябва да се заплати сумата от 124.03 лева, а
на ответника- сумата от 300.00лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК, че „Р.Н” ЕООД, ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.
Враца, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД представляващо
договорено обезщетение в договор № 60/07.02.2017г. между страните в размер на
1000.00лева, като потребител на канализационни услуги за обекта си „Механа
„Сани“ в гр. Козлодуй, жк 3 север, ведно със законната лихва върху тази сума, от
датата на постъпване на заявлението в съда 18.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 17.50лева,
представляваща лихва за забава в
плащането за периода от 12.12.2019г. до 12.02.2020г.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ до пълните
претендирани размери и периоди за главница и лихва, за които е издадена
заповедта за изпълнение, ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Р.Н” ЕООД, ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК *********, направени разноски по делото в
размер на 124.03лева, съразмерно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ООД, гр. Враца, ЕИК *********, да заплати на „Р.Н” ЕООД, ***, сумата от 300.00лева,
направени
разноски по делото, съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Врачанският Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2
ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: