Р Е Ш
Е Н И Е
№ 35
гр.Русе,
17.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 170
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на М.В.А. ***, чрез процесуалния му представител, против заповед № 1882з-121/11.04.2022 г. на началника на Първо РУ
при ОД на МВР – Русе, с която, за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194,
ал.1 и ал.2, т.2 от ЗМВР и на основание чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11
от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца. В жалбата и в хода на устните състезания се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати при
неговото издаване съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят твърди, че дисциплинарното наказание било наложено след
изтичане на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, считано от откриване на
нарушението. Поддържа, че била нарушена и разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР
досежно изискуемото от закона съдържание на заповедта, тъй като в нея не било
посочено мястото на нарушението, а времето на неговото извършване било отразено
общо – от 23:26 часа на 21.12.2021 г. до 06:14 часа на 22.12.2021 г., без от
тази обща продължителност да са изключени периодите, през които той е извършвал
различни действия и поради това не е осъществявал непрекъснато състава на
вмененото му нарушение. Моли съда да постанови решение, с което оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на Първо РУ при ОД на
МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност. Твърди, че след извършения оглед на приобщените по делото
веществени доказателства (оптичните носители с видеозаписи от камерите в
служебния автомобил) по безспорен начин се установява, че в посочения в
заповедта период жалбоподателят не е изпълнявал служебните си задължения, тъй
като се намирал в описаната в оспорения акт поза на тялото – със затворени очи,
отпуснат на предната дясна седалка. Поддържа, че такова изпълнение не
представлява и безцелното излизане на жалбоподателя от автомобила, за да бъде
изключвано то, наред с други подобни действия, несвързани с възложените служебни
задачи, от общата продължителност на периода, посочен в заповедта. Моли съда да
постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Длъжността на жалбоподателя е „старши
полицай“, със специфично наименование „младши инспектор“, в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ - Русе. Същата
длъжност, според т.14 от Приложение № 2 към Класификатора на длъжностите в МВР
за служители по чл. 142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, е младши
изпълнителска. Според чл.204, т.4 от ЗМВР наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 –
3, измежду които е и наложеното на жалбоподателя наказание „порицание“ по
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, се налагат със заповед от служители на висши
ръководни и ръководни длъжности. Видно от т.IX.1 от
Приложение № 1 към същия класификатор, длъжността „началник РУ“, със специфично
наименование „главен инспектор“, е именно ръководна.
Със заповед № 336з-2915/26.11.2021 г. на ВПД
директор на ОД на МВР – Русе жалбоподателят е бил определен, на основание
чл.43, ал.4 от ЗМВР, да изпълнява служебните си задължения по осъществяване на
патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от Районно управление –
Сливо поле, за периода от 16.12.2021 г. до 31.12.2021 г. В случая, видно и от
основанието, на което е издадена заповедта, не се касае до командироване на
държавни служители по смисъла на чл.181а от ЗМВР в друго населено място – в
гр.Сливо поле, а за наложила се, поради прекратяване на служебни правоотношения
на държавни служители от РУ – Сливо поле, промяна в организацията по извършване
на ППД. Подобна промяна, по арг. от чл.26, ал.2, ал.3, т.10 и ал.4 от Инструкция
№ 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, доколкото касае две
районни управления от състава на ОД на МВР – Русе, а именно РУ - Сливо поле и
Първо РУ – Русе, не може да бъде извършена от техните началници, а безспорно е
от компетентността на директора на същата дирекция. Поради това неотносима към
процесния случай се явява разпоредбата на чл.23, ал.2 от Инструкция
№ 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР,
издадена от министъра на вътрешните работи по делегирана в чл.215а от ЗМВР
компетентност, която разпоредба е цитирана в служебната кореспонденция по
преписката. Тя предвижда, че при командироване на служител или изпращане на
курс за професионална квалификация или специализация решението по ал. 1 се
взема в структурата, от която той е командирован или изпратен. В обобщение
съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган – от началника на
Първо РУ – Русе.
Оспореният акт е издаден в предвидената в
закона писмена форма. Противно на поддържаното от жалбоподателя, той съдържа
всички реквизити, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР, а съдържанието на мотивите
към него отговаря на изискванията по чл.63 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г.
Не се споделя възражението на жалбоподателя,
според което в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не било
посочено мястото на извършване на нарушението. Самото нарушение по чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР се изразява в неизпълнение на служебни задължения, т.е. в
бездействие, в пропускането на правно дължимото действие по извършване на
патрулно-постова дейност, чието място е ясно посочено в заповедта –
територията, обслужвана от Районно управление – Сливо поле. В съдебната
практика е безспорно положението, според което нарушенията, включително
дисциплинарните, осъществени чрез бездействие, се считат извършени там, където
е било дължимо съответното правнорелевантно действие. Следователно,
дисциплинарно наказващият орган, при описание на нарушението, правилно е
посочил като място на неговото извършване територията, на която е следвало
жалбоподателят да осъществява патрулно постова дейност, а именно територията,
обслужвана от РУ – Сливо поле.
Не съставлява нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР и обстоятелството, че в оспорената заповед продължителността на
неизпълнението на служебните задължения е посочена като един непрекъснат
период, траещ от 23:26 часа на 21.12.2021 г. до 06:14 часа на 22.12.2021 г.,
без да са изключени периодите, в които жалбоподателят всъщност не е бил
отпуснат на предната дясна седалка на служебния автомобил със затворени очи.
Съдът е предоставил възможност на жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, да се запознае с приложените по делото веществени доказателства –
4 бр. оптични носителя, озаглавени „СВ6321КК _1“, „СВ6321КК _21“, „СВ6321КК
_22“ и „СВ6321КК _3“. В съдебно заседание от 18.10.2022 г. процесуалният
представител на жалбоподателя изрично е заявил, че се е запознал с видеозаписите
като сочи три конкретни периода, през които неговият доверител не се е намирал
в описаната в заповедта поза на тялото – в 00:30 ч. на 22.12.2021 г., когато същият
е излязъл от служебния автомобил, както и в 03:42 ч. и в 05:03 ч. на същата
дата, когато същият извършвал действия с телефона си. При извършения оглед на
посочените оптични носители съдът установи, че в посочените периоди, с
продължителност от по няколко минути, жалбоподателят действително извършва
описаните действия. Както обаче ответникът по жалбата основателно сочи, дисциплинарното
наказание е наложено поради неизпълнение на служебни задължения по чл.56, ал.1
и ал.2 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, свързани
с видимото присъствие на служителите от наряда в обслужваната територия и
извършване на пеши обход извън служебното МПС, в рамките на указаните граници
на установъчния пункт. Краткото излизане на жалбоподателя от служебния
автомобил, чиято цел не е документирана в надлежно съставен доклад за проверени
лица и превозни средства (образец приложение № 7 към чл. 33, ал. 2, т. 2 от Инструкция
№ 8121з-929 от 2.12.2014 г.), не представлява изпълнение на посочените по-горе
служебни задължения, поради което липсва основание то, като времеви период, да
бъде изключвано от общия посочен в заповедта период на неизпълнение на
служебните задължения. Същото се отнася и за периодите, през които жалбоподателят
е извършвал различни действия с личния си телефон. Тук следва да се допълни, че
с писмо изх.№ 377/09.06.2022 г. до началника на РУ – Сливо поле съдът изрично е
изискал отчетната форма за проверените от жалбоподателя МПС и лица, за времето,
през което той е бил назначен в наряд заедно със св.С.Г. – от 20:00 ч. на 21.12.2022
г. до 08:00 ч. на 22.12.2022 г. В отговор на искането на съда, с писмо изх.№
453000-969/29.06.2022 г. началникът на РУ – Сливо поле е изпратил само преписи
от ежедневната ведомост (образец приложение № 4 към чл.31, ал.3 от Инструкция №
8121з-929 от 2.12.2014 г.) и от информационната карта за дейността на наряда (образец
приложение № 5 към чл.35, ал.2, т.1 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г.),
но не и доклад за проверени лица и превозни средства (образец приложение № 7).
Поради това следва да се приеме, че, противно на твърденията на св.Г., такъв
документ не е бил съставен от жалбоподателя. От това следва, че последният не е
извършвал проверки на лица и МПС, които да документира по указания ред, които най-малкото
биха наложили излизането му и отсъствието от служебния автомобил за период от повече
от 3 минути (фиксирания във видеозаписа период е от 00:30:52 ч. до 00:33:58 ч.
на 22.12.2022 г.). Очевидно е, че технологично това време е съвсем
недостатъчно, за да бъде извършена надлежно проверката на конкретно лице или
МПС.
В обжалваната заповед дисциплинарно
наказващият орган е посочил жалбоподателя като извършител на нарушението,
описал е времето и обстоятелствата на неговото извършване, посочил е и
нарушените разпоредби. Отразено е и правното основание, на което се налага
наказанието, неговият вид, включено е предупреждението по чл.200, ал.2,
изр.второ от ЗМВР като са дадени и коректни указания относно възможността за
обжалване на акта пред Административен съд – Русе и срокът, в който може да
стане това.
При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Поддържаната от жалбоподателя теза е, че е
нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание
било наложено след изтичане на повече от два месеца от откриване на
нарушението. Според жалбоподателя, нарушението било открито от компетентния
дисциплинарно наказващ орган – от началникът на Първо РУ – Русе, още на 04.02.2022
г., когато изготвените от началника на РУ – Сливо поле писмо с изх.№
453р-827/03.02.2022 г. и писмо с изх.№ 453р-826/03.02.2022 г. постъпили в Първо
РУ – Русе, а заповедта била издадена на 11.04.2022 г., след изтичане на
двумесечния срок.
Това виждане не може да бъде споделено. Според
чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. На въпроса кога се смята открито нарушението дава отговор
разпоредбата на чл.196, ал.1 от ЗМВР. Тя обвърза неговото откриване с
установяване от страна на органа, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, на две обстоятелства, които следва кумулативно да са налице – да са
установени както извършеното нарушение, така и самоличността на нарушителя. От
своя страна чл.196, ал.2 от ЗМВР предвижда, че първата предпоставка, а именно
установяване на дисциплинарното нарушение, ще е налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. Следователно, нарушението ще се счита установено не при постъпване
при дисциплинарно наказващия орган на данни за извършено нарушение, въз основа
на които той възлага проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР за тяхното изясняване, а
едва след приключване на самото дисциплинарно производство и постъпване на
материалите по него при същия орган, когато те му бъдат докладвани по
предвидения в чл.56 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. ред.
В разглеждания случай дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя, при наличие на данни, обуславящи налагането
на наказание по чл.200 от ЗМВР, е образувано без издаване на нарочна заповед,
т.е. в условията на чл.208 от ЗМВР. Според тази разпоредба, при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал.
1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед.
В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за
установяване на нарушението. В посочената хипотеза, съгласно чл.30, ал.3 от Инструкция
№ 8121з-877 от 06.07.2021 г., заповедта на компетентния дисциплинарно наказващ
орган за провеждане на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР представлява първото
действие по чл.208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарното нарушение.
С писмо с рег.№ 7855р-11640/31.12.2021 г.
директорът на ОД на МВР – Русе бил уведомен от Дирекция „Вътрешна сигурност“
при МВР, че при преглед на видеофайлове в АИС ВОДПК, директория ODMVR_RUSE, папка СВ6321КК\2021\12.21, било
установено неизпълнение на служебни задължения от полицейски служители по време
на извършвания от тях наряд, което се изразявало в неуплътняване на работното
време. По време на наряд нощна смяна, от 23:36 ч. на 21.12.2021 г. до 06:14 г.
на 22.11.2021 г., служител, возещ се на предна дясна седалка на служебен
автомобил с рег.№ СВ 6321 КК, бил отпуснат на седалката със затворени очи и не
изпълнявал служебните си задължения. Върху писмото е поставена резолюция от директора
на ОД на МВР – Русе „н-к РУ – Сл.поле.
Възлагане на проверка. Копие на доклада – ДВС“. Както беше посочено обаче,
началникът на РУ – Сливо поле не се явява компетентен дисциплинарно наказващ
орган по смисъла на чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.30, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г., тъй като жалбоподателят не е служител на същото РУ, а само
временно е бил определен да изпълнява служебните си задължения на неговата
територия. Това нарушение при определяне на компетентния да възлага проверка по
чл.205, ал.2 от ЗМВР орган обаче било отстранено с резолюция на директора на ОД
на МВР – Русе, поставена върху докладна записка с рег.№ УРИ
1882р-2283/04.02.2022 г. (л.6-7 от преписката), с която на началника на Първо
РУ било възложено образуването на проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР
срещу жалбоподателя като било разпоредено към нея с протокол да бъдат приобщени
материалите от извършената проверка съгласно заповед № 453з-5/12.01.2022 г. от
началника на РУ Сливо поле. Следователно, съгласно чл.30, ал.3 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г., именно заповед № 1882з-54/10.02.2022 г. на
началника на Първо РУ – Русе (на л.21 от преписката) представлява първото
действие по чл.208 от ЗМВР за установяване на дисциплинарното нарушение, т.е.
тази заповед замества заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Жалбоподателят
бил писмено поканен за запознаване с нея, както изисква чл.44, ал.4 от Инструкция
№ 8121з-877 от 06.07.2021 г., на 07.03.2022 г., на която дата му била връчен и
препис от заповедта. С връчване на поканата жалбоподателят е запознат и с
възможността в определения му срок – до 10.03.2022 г., да даде писмени
обяснения, адресирани до началника на Първо РУ – Русе, както и да представи
доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Такива
жалбоподателят не е представил. В хода на проверката са изискани от РУ – Сливо
поле веществените доказателства – оптични носители с преиндексирани
видеофайлове от АИС ВПК, а от началника на сектор „КАПОЧР“ са изискани писмени доказателства – документ
за запознаване на жалбоподателя с длъжностна характеристика и Инструкция №
8121з-929 от 2.12.2014 г., както и изготвяне на кадрова справка по отношение на
последния. По предложение на служителя, на който е възложена проверката, изпълняващ
функциите на дисциплинарно разследващ орган, срокът на същата е бил продължен,
на основание чл.24, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., с 30 дни –
до 12.04.2022 г. На 17.03.2022 г. изисканите писмени доказателства са приложени
към преписката. Веществените доказателства не били изпратени, тъй като длъжностните
лица били оторизирани да извършват единствено преглед на файловете, записани на
посочената в писмото на началника на РУ - Сливо поле директория и папка. Били
приобщени и доказателствата по извършената проверка по заповед №
4533-5/12.01.2022 г. на началника на РУ – Сливо поле. Събирането на
доказателствата по проверката приключило с изготвянето на обобщена справка с
рег. № 1888р-6288/08.04.2022 г., с която жалбоподателят се запознал на
08.04.2022 г. в 14:00 часа, което удостоверил с подписа си. С обобщената
справка дисциплинарно разследващият орган предложил на началника на Първо РУ –
Русе на жалбоподателя да бъде наложено, на основание чл.194, ал.1 и ал.2, т.2
от ЗМВР вр.чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца за процесното нарушение. На същата дата – 08.04.2022 г.
(петък) на жалбоподателя била връчена покана за явяване на 11.04.2022 г. (понеделник),
от 10:00 ч., в кабинета на водещия проверката служител, за даване на
допълнителни обяснения или възражения срещу обобщената справка като по този
начин било обезпечено правото на жалбоподателя по чл.207, ал.10 от ЗМВР.
Изслушването на жалбоподателя на 11.04.2022 г., в 10:25 ч., е удостоверено в
протокол от същата дата, подписан от последния без да даде обяснения по
същество или да направи възражения против констатациите в справката.
Според чл.59 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г., когато след запознаване с обобщената справка служителят, срещу
когото се води дисциплинарното производство, не е дал писмени обяснения или
възражения, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното
наказание призовава служителя с покана да даде писмени обяснения или да го
изслуша. Този текст е приложим и в настоящия случай, доколкото жалбоподателят
не е дал обяснения или възражения при запознаване с обобщената справка.
Следователно последният е следвало да бъде поканен за даване на обяснения по
реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР пред самия дисципинарно наказващ орган, а не само пред
дисциплинарно разследващият такъв. Изпълнението на последното задължение следва
да бъде удостоверено в протокол по чл.27, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г. Следва да се отбележи, че правото по чл.206, ал.1 от ЗМВР е
различно и независимо от уреденото в чл.207, ал. 10 от ЗМВР право в срок от 24
часа от запознаване с изготвената от дисциплинарно-разследващия орган обобщена
справка, служителят да депозира своите допълнителни обяснения и възражения,
както и искания за събиране на други доказателства. В съдебната практика и в
доктрината е безспорно положението, че обясненията на наказаното лице имат
двуяко значение – и като доказателствено средство и като средство за защита. С
оглед различния орган, пред който се дават, при депозирането на обясненията по
чл.207, ал.10 от ЗМВР на преден план изпъква тяхната роля като доказателствено
средство. Така, съгласно чл.52, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021
г., когато приеме за основателни исканията за събиране на допълнителни
доказателства, направени в обясненията или възраженията на служителя или
направени от подпомагащия го в защитата, след запознаване с обобщената справка,
дисциплинарно разследващият орган ги събира в определения му срок за
разследване. При даване на обяснения по чл.206, ал.1 от ЗМВР изпъква тяхната
роля като средство за защита, доколкото същите се депозират именно пред органа,
компетентен да реши дисциплинарното дело като наложи дисциплинарно наказание
или прекрати производството по същото. Няма пречка обаче на служителя да бъде
връчена една обща покана, в която да му се разясни правото той да даде както
допълнителни обяснения пред дисциплинарно разследващия орган по реда на чл.207,
ал. 10 от ЗМВР, но така и обяснения пред дисциплинарно наказващия орган по реда
на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Така е станало и в случая като във връчената на
жалбоподателя покана с рег.№ 1882р-6289/08.04.2022 г., в която, макар и
непрецизно формулирано, е налице изявления до жалбоподателя в следния смисъл:
„…както и да представите доказателства за
твърденията си пред Началника на Първо РУ – Русе“. Очевидно е, че щом
евентуалните доказателства ще се представят не пред дисциплинарно разследващия
орган, а пред дисциплинарно наказващия такъв, то се касае до тяхното събиране в
хипотезата на чл.206, ал.4 от ЗМВР – от самия дисциплинарно наказващ орган,
след тяхното представяне при изслушване обясненията на държавния служител. Няма
пречка също за изслушването по реда на чл.207, ал.10 от ЗМВР и по чл.206, ал.1
от ЗМВР, ако служителят не е дал обяснения, да бъде съставен общ протокол – по
чл.51, т.1, респ. по чл.27, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. Поради това съдът намира, че органът не е
допуснал нарушение по чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в двумесечния срок
по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Както беше посочено, дисциплинарното нарушение ще се
счита открито, съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, на 08.04.2022 г., при
изготвянето, респ. при постъпването на обобщената справка при компетентния
дисциплинарно наказващ орган – началникът на Първо РУ – Русе, на която дата, предвид
вече установената самоличност на нарушителя, ще се счита и открито нарушението
и от която дата започва да тече обсъждания двумесечен срок. Оспорената заповед
е издадена само три дни по-късно – на 11.04.2022 г., поради което следва да се
приеме, че този срок не е изтекъл.
Заповедта е издадена при правилно приложение
на материалния закон и при наличие на фактическите предпоставки за това.
Извършеното дисциплинарно нарушение се установява пряко от извършения в съдебно
заседание от 18.10.2022 г. оглед на приетите веществени доказателства. При
възпроизвеждане в произволни моменти на записите от оптичния носител съдът
констатира, че жалбоподателят е в същата поза, както е описано и в заповедта –
седнал на предна дясна седалка, отпуснат назад, със затворени очи. Изключения
правят посочените от процесуалния му представител епизодични прекъсвания за
излизане от служебния автомобил по неустановена причина и преглеждане на
мобилния телефон. Очевидно е, че в подобно състояние на тялото жалбоподателят обективно
не е в състояние да изпълнява вменените му служебни задължения по чл.56, ал.1 и
ал.2 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, за
което дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР правилно, на
основание чл.200, ал.1, т.11 от същия закон, му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за минималния предвиден в закона срок от шест месеца. Следва
да се отбележи, че неизпълнените служебни задължения са именно във връзка с
патрулно-постовата дейност, а не с осъществяван контрол на пътното движение,
каквито функции не са били възлагани на служителите от наряда, поради което
правилно нарушението е подведено под цитираните норми от Инструкция № 8121з-929
от 2.12.2014 г., а не под тези на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение, както се сочи в писмото от Дирекция „Вътрешна сигурност“ до директора
на ОД на МВР – Русе.
По изложените съображения оспорената заповед
се явява законосъобразна и обоснована, поради което подадената срещу нея жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащането на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определя на 150 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ОД на МВР – Русе, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Настоящото решение, доколкото се касае до
дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и съгласно чл.211,
изр.трето от същия закон, не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.А., с
ЕГН **********,***, против заповед № 1882з-121/11.04.2022 г., издадена от
началника на Първо РУ при ОД на МВР – Русе, с която, за извършено дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗМВР и на основание чл.197, ал.1, т.3
и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА М.В.А., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 150 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: