Решение по гр. дело №7494/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 78
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Деница Славова
Дело: 20213110107494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110107494 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от З. И. Р., ЕГН **********
с адрес с. ******, срещу “Е.***” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********************, искове с правно основание чл. 55
ал. 1 т. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
302.46лв., представляваща връщане на даденото без основание, а именно
стойността на начислена електроенергия по фактура от 15.03.2021г. за обект с
кл. № *********** и аб. № *********** и адрес на потребление с. ******* и
сумата от 293.69лв., представляваща връщане на даденото без основание, а
именно стойността на начислена електроенергия по фактура от 14.04.2021г. за
обект с кл. № *********** и аб. № *********** и адрес на потребление с.
*******.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който
има с ответника “Е.***” АД договорни отношения за продажба на
електроенергия. Сочи, че са му начислени прекомерно високи суми за
плащане с посочените две фактури. Счита, че това се дължи на ниското
напрежение, което създава проблеми на ищеца и за които същият е
1
сигнализирал чрез жалба Е.***.
Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна.
„Е.***” АД твърди, че исковете са неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че З.Р. е битов потребител на ел. енергия, както и че са
издаден процесните 2 бр. фактури. Оспорва, че ел.енергията е недължима.
Съгласно Писмо с Изх. № 5696381/08.04.2021г. по описа на
„***********" АД, на 15.03.2021г. от служители на „***********" АД е
извършена проверка на мястото на потребление в присъствие на ищцата, в
рамките на която е установено, че схемата на свързване на СТИ е вярна и
тарифният часовников превключвател е точен, като е съставен Констативен
протокол № 5175323/15.03.2021г. Съответно - по повод постъпилото от
клиента искане е извършена и справка в Информационната система на
компанията, от която се установява, че не е констатиран неточен отчет или
некоректно въвеждане на данни.
В Писмо с Изх. № 5694731/08.04.2021г. по описа на „***********" АД се
посочва, че на 15.03.2021г. от служители на „***********" АД е извършена
проверка на мястото на потребление в присъствие на ищцата. За
обективиране на констатациите от проверката е съставен Констативен
протокол от 15.03.2021г., в който са отразени измерените стойности на
напрежението в момента на проверката, а именно:
- С товар 1,2 А-220 V;
- С товар 13 А- 215 V;
- С товар 30 А - 200 V.
Видно от Писмо с Изх. № 5729950/ 17.05.2021г. по описа на
„***********" АД, на 28.04.2021г. от служители на „***********" АД е
извършена проверка на СТИ, монтирано на мястото на потребление, от която
е установено, че тарифният часовников превключвател е вграден, точен,
схемата на свързване е правилна. Направена е и проверка на СТИ с еталонен
уред, като резултатът от измерването е в допустимите норми, като при
извършената проверка е съставен Констативен протокол №
5191796/28.04.2021Г.
В допълнение към горното твърдят, че дори да е налице занижено
2
напрежение в обекта на потребление, то това не би могло да доведе до
повишаване на количеството ел.енергия, регистрирана от СТИ, съответно -
колкото по-ниско е моментното напрежение, то толкова по-ниско е и
количеството изразходвана и отчитана ел.енергия.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В с.з. ищецът поддържа иска и моли за уважаването му, а ответникът
поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото са представени фактури с отчетена електроенергия:
1. ф-ра №0305 5155 73 за период от 23.01.2021 г. до 21.02.2021 г.
Отчетени са общо 1 276 Kwh ел.енергия - 862 Kwh - дневна и 414 Kwh нощна.
Фактурата е на стойност 302,46 лв. с ДДС.
2. ф-ра №0306 6438 80 за период от 22.02.2021 г. до 22.03.2021 г.
Отчетени са общо 1 239 Kwh ел.енергия - 777 Kwh - дневна и 462 Kwh нощна.
Фактурата е на стойност 293,69 лв. с ДДС.
Фактурите са издадени за обект с кл.№1100 2263 13 и аб.№2102 9040 37 -
в с.*******.
От извлечението за фактури и плащания е видно, че процесните суми са
платени.
Електромерът, който е отчел горното количество ел.енергия е бил един -
с фабр.№1114 02114791 0542.
По делото е представен Констативен протокол на „Е.***" АД № 6119 374
от 21.09.2021 г. (стр.64 от делото). От него се вижда, че процесното СТИ с
фабр. №***********, тип МЕ 162 - „ISKRA" на горната дата е проверяван за
точност при измерването и е установено, че уредът е бил в класа си на
точност (+00,02%).
Правени са и преходни проверки на същия измервателен уред – съгласно
КП от 15.03.2021г. и отново е установено, че СТИ е верен, като е замерено и
напрежението, и съгласно КП от 28.04.2021г., по постъпило заявление на
клиент, който също е установил, че СТИ с фабр. №*********** е бил в класа
си на точност (+00,25%).
По делото е приложена Справка за потреблението през последните
3
12/24/36 м. (стр.41 от делото). В нея е записано, че за периода от 23.01.2021 г.
до 21.02.2021 г. процесния СТИ е отчел 1 276 Kwh ел.енергия. И за периода
от 22.02.2021 г. до 22.03.2021 г. са отчетени 1 239 Kwh.
За сравнение за сходен /зимен/ период на предходната година са отчетени
сходни количества изразходвана ел. енеергия - за периода от 23.12.2019 г. до
22.01.2020 г. са отчетени 1548 Kwh ел.енергия, а за периода от 23.01.2020 г.
до 22.02.2020 г. са отчетени 1335 Kwh.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че за процесния период от
23.01.2021 г. до 22.03.2021 г. електромерът е бил в метрологична годност. Не
е извършвана корекционна процедура. Количеството ел.енергия начислено в
двете фактури може реално да бъде доставено и потребено от абоната, с оглед
пропускателната способност на комутационните проводници в таблото - 6
мм2 и тази на присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител.
Тези количества киловатчасове, отразени в горната Справка за потреблението
напълно съответстват на тези посочени в процесиите фактури. От
проведените измервания на напрежението е установено занижено такова. Но
дори да е налице занижено ниво на напрежението в обекта на потребление, то
това не би могло да доведе до повишаване на количеството ел.енергия,
регистрирана от електромера. Това е така, защото колкото по-ниско е
моментното напрежение, то толкова по-ниско е и количеството изразходвана
и отчитана ел.енергия. Следователно, когато напрежението е по-ниско, СТИ
отчита по-малко количество ел.енергия. Разпитано в с.з. вещото лице
обяснява, че заниженото напрежение може да доведе единствено до това, че
за извършване на определена работа на един електроуред, ще му е
необходимо повече време, но същото количество ел.енергия.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ответника е
да докаже факта/фактите/, от който произтича вземането му и неговият
размер. В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и
че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към
електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща
използваната ел. енергия.
Не се спори и, че процесните суми по двете редовни сметки за
потребена ел.енергия са заплатени от ищеца. Спори се по наличието на
4
основание за плащане на сумите по двете фактури.
Съдът намира, че сумите от 302.46лв. и 293.69лв., са начислени за
заплащане на потребена от ищеца ел.енергия в имота му за периода от
23.01.2021 г. до 21.02.2021 г. - 1 276 Kwh ел.енергия и за период от
22.02.2021 г. до 22.03.2021 г. - 1 239 Kwh ел.енергия. Съгласно заключението
на вещото лице по СТЕ, във фактурите правилно е отразено потребеното
количество ел.енергия. Съгласно представените писмени доказателства и
СТЕ, количеството ел.енергия е отчетено от изправен СТИ, доколкото на
същия са правени три броя проверки, които са констатирали, че електромерът
е в класа си на точност. Отделно той е бил и метрологично годен. От
заключението на вещото лице става ясно, че заниженото напрежение в имота
не може да бъде причина за увеличаване на количеството потребена
ел.енергия, каквито са твърденията в исковата молба, сочени и като
основание за твърдението на ищеца, че вземането на ответника е начислено
без да е налице основание за него. Когато напрежението е по-ниско, СТИ
отчита по-малко количество ел.енергия за определено време.
Предвид горното съдът намира, че отчетените количества ел.енергия
съответстват на потребената в обекта ел.енергия. Доколкото заплащането на
ел.енергията се дължи въз основа на договор за покупко-продажба на
ел.енергия, сключен при Общи условия, потребителят е задължен да заплаща
цената на потребената ел.енергия. Не се спори, че цената, отразена във
фактурите, съответства на актуалните цени на електрическата енергия,
поради което ищецът дължи цената по двете процесни фактури. Поради това
плащането на задълженията е направено с основание – заплащане на цената на
доставена ел.енергия по договор за покупко-продажба на ел.енергия, и
исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, съдът
следва да присъди на ответника разноските, сторени от него за
производството, които са в размер на 410 лв. /300лв. - депозит за вещо лице,
10 лв. - СУ и 100лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда,
на основание чл. 25 ал. 1 от НЗПП/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.И. Р., ЕГН ********** с адрес с.
*******,***, срещу “Е.***” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
5
управление гр. ***********************, искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 302.46лв., представляваща връщане на
даденото без основание, а именно стойността на начислена електроенергия
по фактура от 15.03.2021г. за обект с кл. № *********** и аб. № ***********
и адрес на потребление с. ******* и сумата от 293.69лв., представляваща
връщане на даденото без основание, а именно стойността на начислена
електроенергия по фактура от 14.04.2021г. за обект с кл. № *********** и аб.
№ *********** и адрес на потребление с. *******, на основание чл. 55 ал. 1 т.
1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗЛ. ИЛ. Р. , ЕГН ********** с адрес с. *******, **** ДА
ЗАПЛАТИ на “Е.***” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********************, сумата от 410лв. /четиристотин
и десет лева/, представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6