Решение по дело №2147/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  №  914

 

гр. Сливен, 08.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2147 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ срещу Община Сливен, с която е предявен регресен осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 111,20 лв., представляваща изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 11.12.2018 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско”, е настъпило застрахователно събитие - застрахованият автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в гр. Сливен, при движение по локалното платно на бул. „Илинденско въстание“, в посока ЖП гара, в близост до магазин „Технополис“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 111,20 лв., като поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП, е общински и ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Претендира законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение, механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Евентуално релевира възражение за 90 % съпричиняване на вредите от страна на застрахованото лице, тъй като същото е управлявало МПС с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск. Ответната Община Сливен, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва иска като неоснователен. И двете страни претендират направените по делото разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Застрахователна полица № 4704181000000804 е налице валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищцовото ЗАД и разпитаната свид. Ю.Т. за МПС Пежо 308 с Рег. № СН0299АТ, с валидност на действие от 27.06.2018 г. до 27.06.2019 г.

От показанията на разпитаната свидетелка - водач на автомобила, както и от приетите като писмени доказателства по делото Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и Декларация за настъпване на застрахователно събитие се установява, че на 11.12.2018 г. в гр. Сливен, при движение по локалното платно на бул. „Илинденско въстание“, в посока ЖП гара, в близост до магазин „Технополис“, автомобилът на свидетелката попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което се спукала предната дясна гума на автомобила и била увредена предната дясна джанта. От показанията се установява, че свидетелката се е движела с ниска скорост, поради обстоятелството, че дупката се намирала непосредствено след десен завой, като водачката не е разполагала с възможност да избегне дупката, тъй като в лявата лента за движение е имало друг автомобил, а в дясно се намирали тревни площи и бордюр. От показанията на свидетелката се установява още, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, времето е било спокойно и сухо и не е имало никакви поставени знаци или обозначения, че на пътното платно има дупка или препятствия на пътя.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото Опис на претенция № 51-05030-00997/18/12.12.2018 г., Опис - заключение по претенция № 51-05030-00997/18/12.12.2018 г. и Доклад по Щета № 470418181865454, на застрахования автомобил били причинени щети на стойност 111,20 лв., изразяващи се в подмяна на гума и ремонт на джанта. Видно от преводно нареждане от 19.12.2018 г. ищцовото дружество заплатило на свид. Т. застрахователно обезщетение в размер на 111,20 лв.

С регресна покана изх. № 00601/04.02.2019 г. ищцовото ЗАД поканило ответната Община Сливен да му възстанови заплатената сума, тъй като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, общината е отговорна за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища.

От заключението на допуснатата по делото САТЕ се установява, че механизмът на подобно увреждане на автомобила като процесното е следният: при навлизане на автомобила в неравност на платното е налице внезапно ударно натоварване на ходовата част, като гумата се свива в зоната на контакт с насрещните ръбове, което води до увреждане на гумата с възможно частично или пълно разкъсване, както и увреждане ръба на джантата. Установява се, че от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на МПС Пежо 308 с Рег. № СН0299АТ, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а стойността на щетите е в размер на 122,70 лв. Видно от заключението на САТЕ, скоростта на автомобила е била не по-малка от 41 км/ч, водачът на автомобила не е имал техническа възможност да възприеме наличната неравност на достатъчно голямо разстояние, тъй като опасната зона за спиране на автомобила при скорост с движение от 50 км/ч е по-голяма от разстоянието, на което той е могъл да възприеме опасността. Наличието на несигнализирана неравност на платното, която е създавала опасност, е технически неправилно, препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка, а водачът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество изцяло основателен и доказан.

Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на допуснатата САТЕ се установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на доказване лежи у ищцовото дружество. Безспорно по делото се установи, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на 111,20 лв., който е по-нисък от размера на действителните вреди от 122,70 лв., определен в заключението на вещото лице.

По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Пътят, на който е станал пътният инцидент, е общинска собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето защо съдът приема, че по силата на закона ответната Община Сливен е задължена да се грижи за поддръжката и ремонта му.

Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението по пътищата и § 1, т. 19 от Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Безспорно наличието на дупка на пътното платно, тоест нарушаване целостта на пътното покритие, е препятствие на пътя, което следва да бъде сигнализирано и обезопасено от служители на Община Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Общината, като юридическо лице отговаря за нормалната експлоатация на общинските пътища и улици и поддържането на пътните съоръжения и принадлежности. Като е допуснала противоправно бездействие на нейни структури - физически или натоварени от нея юридически лица, на които е възложено системното поддържане на пътя с оглед неговата нормална експлоатация от превозни средства и пешеходци, както и непредприемането на необходимите мерки за защита на пътните съоръжения, в резултат на което са причинени имуществени вреди на трети лица, и тези вреди са пряко и закономерно следствие от това бездействие, Общината следва да носи отговорност за вредите, които са причинени при изпълнението на възложената работа.

Възражението на ответната Община, че е налице съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, тъй като не се е движил със съобразена за участъка скорост, съдът намира за неоснователно. Видно от заключението на допуснатата по делото САТЕ препятствието на платното за движение не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка, а водачът е нямал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея, като скоростта на движение е била не по-малка от 41 км/ч., което е в рамките на максимално разрешената скорост на движение.

Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените от него разноски по делото в общ размер на 670 лева, съгласно представения списък на разноските.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община - Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 111,20 лв. /сто и единадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща изплатеното по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие - застрахованият автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в гр. Сливен, при движение по локалното платно на бул. „Илинденско въстание“, в посока ЖП гара, в близост до магазин „Технополис“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил, настъпило на 11.12.2018 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: