О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-2547
град Бургас ,31.12.2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................31.12.................
през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от......................съдията М.Карастанчева ...ч.гр.д. № 2079 по описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано
по повод частната жалба на В.Л.Т. – ищец по гр. дело № 10492/2019г. по описа на Бургаския районен съд, против
определение № 10695/13.12.2019г. постановено по делото, с което е прекратено
производството по делото пред Районен
съд – Бургас и същото -изпратено по
подсъдност на Районен съд – Несебър на осн.чл. 118 вр.чл. 119 ал. 3 от ГПК .
В
частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на
атакуваното определение, обосновава се становище, че Районното управление на
МВР ,каквото е това в Несебър не е сред основните структури в МВР по смисъла на чл. 37 от ЗМВР и
правоотношението ,предмет на спора е възникнало в района на действието на ОД на
МВР-Бургас ,срещу която е и предявен
искът.Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на БРС за
по-нататъшни процесуални действия.
Частната
жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявени
са били обективно съединени искове от
частния жалбоподател-ищец срещу Областна Дирекция на МВР-Бургас с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр.чл.
187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
.
За
да постанови обжалваното определение,районният
съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.
114 от ГПК, работникът може да предяви иск срещу работодателя и по мястото,
където той обичайно полага своя труд.Според
чл. 108 ал. 2 от ГПК пък искове срещу
държавата и държавни учреждения
,включително поделения и клонове на последните ,се предявяват пред съда ,в
чийто район е възникнало правоотношението ,от което произтича спорът /с
изключение на случаите по чл. 109 и чл. 110 ГПК/.И тъй като ищецът бил на служба в полицейския участък в
гр. Обзор при РУ –гр.Несебър,то и това управление се явявало местното поделение
на ответника ,в което е възникнало процесното правоотношение .Затова и делото е
изпратено по подсъдност в РС-Несебър.
Следва да се констатира обаче, че в случая в исковата молба на
жалбоподателя- ищец липсват твърдения и изявление за подсъдност на делото по
местоизвършване на работата, а ответното юридическо лице не е направило
възражението за подсъдността. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази
насока-относно мястото на работата, като , позовавайки се
на нормата на чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работа следва да се смята седалището на предприятието, с което
е сключен трудовият договор, доколкото не е уговорено друго или не следва от
характера на работа и доколкото не е
направено възражение от ответника-работодател в тази насока. При така
установеното не е опровергана тази законова презумпция, тъй като по делото
не са ангажирани никакви доказателства за това - не са представени нито трудов
договор, нито заповед за уволнение, нито длъжностна характеристика или друг
документ относно мястото му на работа. По тези съображения въззивният съд не споделя извода на БРС, че предявените по делото искове следва да се
разгледат от Несебърския районен съд .
С така изложените мотиви към обжалваното определение, изведените от жалбоподателя
процесуалноправни въпроси са разрешени в
противоречие с определение №
548/17.07.2012 г. по частно гр. дело № 474/2012 г. на IV-то гр. отд. ВКС,
формиращо задължителна практика по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Там също е прието, че
за да се приложи специалната изборна местна подсъдност по чл. 114 от ГПК,
изключваща общата такава по чл. 105 и чл. 108, ал. 1 от ГПК, по делото следва
да е доказано, уговореното с трудовия договор или определено по друг начин
между страните, обичайно място на работа, като преценката за това, с оглед
определяне на подсъдността, се извършва към датата на подаването на исковата
молба.
Само за пълнота следва да се
посочи, че предвидената в чл. 114 ГПК изборна местна подсъдност с цел да се
облекчи икономически по-слабата страна е единствената възможност, с която
работниците разполагат, за да дерогират общата местна подсъдност. При липса на
доказателства в тази връзка, последицата от направен при тези обстоятелства
отвод за местна подсъдност е именно прекратяване на делото и изпращането му на
местно компетентния според общата подсъдност на чл. 108 ГПК съд. Същевременно,
доколкото на практика се поставя въпроса дали работникът може да упражни право
да определи местна подсъдност по своето местожителство, в теорията и практиката
не съществува спор, че изключенията от общата подсъдност не могат да се
прилагат разширително и няма предвидена правна възможност за изключение от чл.
105, съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл.
114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор /чл.
117, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК/ /опр. № 565/24.07.2012 г. на ВКС по ч. г. д. №
319/2012 г., IV ГО на ВКС/.
Според
новата ал. 3 на чл. 119 от ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г./
възражението за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 от ГПК може служебно
да се повдига от съда до приключване на първото по делото заседание,
следователно Бургаският районен съд има правомощие да повдигне това
възражение. Към настоящия момент обаче делото е подсъдно на този съд, тъй като
искът е предявен срещу Областната дирекция на МВР, гр. София, която съгласно
чл. 42, ал. 2 от ЗМВР е основна териториална структура на МВР за осъществяване
на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 от този закон. Следователно
правоотношението, предмет на спора, е възникнало в района на действие на
Областната дирекция на МВР, гр. Бургас, поради което на
основание чл. 108, ал. 2 от ГПК делото е подсъдно на Бургаския районен съд. Ако съдията- докладчик смята, че
ищецът е посочил за месторабота Районното управление на МВР в гр. Обзор, представляващо самостоятелно поделение по смисъла
на чл. 42, ал. 3 от ЗМВР, а искът е
погрешно насочен срещу Областната дирекция, тогава би имало нередовност на
исковата молба. Ако ищецът отстрани евентуалната нередовност с посочване на
друг ответник, едва тогава би имало основание за различна местна подсъдност.
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 10695/13.12.2019г., постановено
по гр. дело № 10492/2019г. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството и делото –
изпратено по подсъдност на Районен съд –гр.Несебър
и ВРЪЩА делото на същия съд за по-нататъшни
процесесуални действия по разглеждане на
исковата молба .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.