Р Е Ш
Е Н И Е
№ 619
гр.Пловдив, 13.04.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в открито съдебно заседание на тринадесети февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7363 по описа за 2019 година на ПРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 462486 -F492181/10.09.2019г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите с
което на „ПАЧО-2“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“ № 61, вх.В, ет.3, ап.6 представлявано от С.П.П.с ЕГН *********
и К.И.П.с ЕГН ********** на основание чл.53, ал.2, във вр.с чл.27/чл.83/ и
чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.
185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин / лева за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото НП поради неговата незаконосъобразност. Излагат се и доводи по
същество на искането, включително и че се касае за маловажен случай. С жалбата не
се правят доказателствени искания.
Дружеството жалбоподател редовно
призовано, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.М.А.
която поддържа искането за отмяна на издаденото НП. Ангажира гласни
доказателства. В пледоарията си представи доводи обосноваващи искането и за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована,
в съдебно заседание се представлява от юрк.М.Д.която изразява становище за
неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи във връзка с
искането за потвърждаване от съда на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери за установено следното:
На 09.06.2019г. в 12:34ч. в търговски
обект – магазин, находящ се в гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“ № 61, стопанисван от „ПАЧО-2“ ООД с ЕИК ********* е извършена
проверка от служители на НАП – ТД”Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности”- Пловдив при която било установено,
че при сравняване на данните от действащите в обекта две фискални устройства и
наличните суми в касата не е отбелязана всяка промяна на касовата наличност със
съответното записване в момента на извършването и. Наличността в касата на ФУ с
ИН: DT522878 в размер на 69,89 лв. била изброена от Р.А.Т., служител в обекта и
посочена в Опис на паричните средства в касата към ПИП №. Наличността в касата на ФУ с ИН: DT522879 в размер на 186,50 лв. била
изброена от Г.Ц.М., служител в обекта и посочен в Опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката към ПИП № 0028046/09.06.2019г. Установената
промяна в касовата наличност била в размер на 197 лв. и представлявала
извеждане на пари от касата, която не е била отразена от фискалното устройство
в момента на извършването и с точност до минута, с което са били нарушени
разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
Констатациите от проверката били отразени в
съставен на 09.06.2019г. протокол за извършена проверка в обект сер.АА №
0028046 в който са били дадени и предписания да се представят: договор за наем,
фактура за платени стоки към доставчик, лична карта за съставяне на АУАН.
За констатираното нарушение на
нарушителя на 13.06.2019г. е съставен АУАН № F492181 за нарушение на чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2016г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискално устройство издадена от
МФ. В съставения АУАН е отразено че извършеното нарушение не е довело до
неотразяване на приходи.
В законоустановения три дневен срок чрез
органа на контрол е подадено възражение от дружеството – жалбоподател до АНО
при ТД на НАП Пловдив.
Въз основа констатациите на съставения
на нарушителя административно наказващия орган е издал обжалваното НП, с което
е ангажирана административната отговорност на дружеството – жалбоподател. Издаденото
НП е връчено на дружеството на 05.11.2019г. Поради не съгласие с издаденото НП,
същото е обжалвано пред РС гр.Пловдив в срок.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Т.В.Й., на свидетелката Г.Ц.М., както
и от събраните
по делото писмени доказателства.
В показанията си актосъставителят
заявява, че при извършването на проверката на обект – магазин находящ се в
гр.Пловдив, ул.И. Вазов № 61 - стопанисван от дружеството и засичане на касовата
наличност на наличните и работещи две
ФУ, била констатирана отрицателна разлика
от 197,06 лева. Свидетелят посочи че разликата е получена поради плащане на
доставчик, както и че в момента на проверката не били представени доказателства
за това. За направените констатации е бил съставен протокол за извършена
проверка. За констатираното нарушение в
гр.Пловдив, в офиса на НАП е бил съставен АУАН, в присъствието на представляващ
дружеството. Свидетелят посочи преди съставянето на акта са били представени документи
за което е бил съставен и протокол, но няма спомен какви са тези документи.
В показанията си свидетелката Г.М.
посочи, че на 09.06.2019г. е заплатила на доставчик със средства от касата,
което не могла да отрази във ФУ поради започването
на проверката. За направеното заплащане и била издадена фактура за сумата от
197 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2
от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на функциите им. Спазени са и сроковете съгласно
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетелят, присъствал при
установяване на нарушението. Същият е съставен и връчен в присъствието на
упълномощено лице. Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства
- писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е
формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано
пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и
законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е
цитирана и санкционната норма в наказателното постановление а именно чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда, че лице, което наруши реда и начина за
одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява
изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Санкциите за юридически
лица по ал.1 на чл.185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева. На жалбоподателят е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти. Това обстоятелство се потвърждава
от показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните писмени
доказателства.
В разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба,
с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Наредбата, която определя издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат е
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните
устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови
отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с
точност до минута.
От материалите по делото
е видно, че наличните
в
търговския обект на
дружеството –
жалбоподател
две фискални устройства са притежавали функции по извършване на операции
по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се
отразява в самото
фискално устройство от касата на което е изведена сумата.
От представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена
проверка протокол
серия АА, № 0028046 от 09.06.2019г., Опис на паричните средства в касата на ФУ с ИН: DT522879 към момента на започване на
проверката,
а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Й. и М. се установява по безспорен начин, че е
била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от
ФУ в размер на 197,06
лева. От
изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило извеждането на
сумата от 197,06
лева от касата, в момента
на нейното действително изнасяне, с точност до минута.
От
текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е
извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.185, ал.2, във вр.
с чл.185, ал.1 от
ЗДДС,
тъй като нарушението не е довело до не отразяване на приходи. От анализа
на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е
допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на
МФ,
като в разрез със задължението си, извън случай на продажба/какъвто е настоящия
казус/ е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се
регистрира във ФУ чрез операцията „служебно изведени“
суми.
Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание
за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае
нарушителя с връзката между закона и подзаконовия нормативен акт. Съгласно
чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.18 ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за
физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000
лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в
размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба
в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци -
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.
Независимо от това безспорно нарушение обаче съдът
намира, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
действително разпоредбата на чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. От друга страна обаче,
доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни
житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от
които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като
коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не
наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен контрол.
В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал
може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение
попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му
следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт
маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на
простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от
самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус
преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с
оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства.
В случаите, когато деянието представлява маловажен случай
на административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП.
Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г.,
ОСНК. Според цитираната съдебна практика
когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
административно-наказващия орган следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие с материалния закон.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен
състав счита, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават
със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на
административно-наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от
приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от
категорията на процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен
характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на
данъчното законодателство. На следващо място, налице е формално административно
нарушение, касаещо невисок размер на невъдената сума, което не е довело до
загуби на държавата от неплатен данък. Следва да се отчете и факта, че се касае
за разлика от 197,06 лева, поради което санкция от 600 лева очевидно не
съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета
като справедлива.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита,
че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като
решението, с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца. В тази насока е налице и многобройната съдебна практика.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление № 462486 -F492181/10.09.2019г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите с
което на „ПАЧО-2“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“И. Вазов“ № 61, вх.В, ет.3, ап.6 представлявано от С.П.П.с ЕГН *********
и К.И.П.с ЕГН ********** на основание чл.53, ал.2, във вр.с чл.27/чл.83/ и
чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.
185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин / лева за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП гр.София да заплати на „ПАЧО-2“ ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“И.
Вазов“ № 61, вх.В, ет.3, ап.6 представлявано от С.П.П.с ЕГН ********* и К.И.П.с
ЕГН ********** сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
направени разноски по АНД № 7363/2019г. по описа на ПРС.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: