Решение по дело №6266/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1153
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Гергана Коюмджиева
Дело: 20211100106266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. С., 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20211100106266 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени пряк иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във
вр.чл. 497, ал.1 КЗ.
По изложените в искова молба обстоятелства ищецът Д. А. Т. ЕГН
**********, чрез пълномощника адв. С. Н., е предявил срещу ЗАД „Б.Б.: Ж. и з.“
АД обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал.
1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
застрахователно дружество да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреждания в
резултат на ПТП настъпило на 29.12.2020 г., по вина на водача на лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег.№ ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от
29.12.2020г. – датата на ПТП до окончателното изплащане на вземането. Ишецът
претендира съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 29.12.2020 г. около 08:50 часа ищецът Т.
като пешеходец пресичал бул.“Джавахарлал Неру” в района на бл.712 на
пешеходна пътека, когато бил блъснат от лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№
****, управляван от Н. Г. Б., която се е движела по бул. „Джавахарлал Неру” с
посока от ул. „Йордан Антонов” към ул. „398-ма”. Твърди се, че в резултат на
настъпилото ПТП Д. Т. получил сериозни травматични увреждания, изразяващи
се в счупване на дясно коляно. Бил приет по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ”
в тежко състояние. Дясното коляно на ищеца било оточно и видимо деформирано.
Изпитвал силни болки. Сочи се, че на 04.01.2021г. на ищеца била извършена
операция, с поставяне на ортопедични плаки и винтове. Сочи се, че след
операцията ишецат бил напълно обездвижен и имал нужда от чужда помощ в
1
ежедневието. Изпитвал силни болки, което наложило прием на обезболяващи.
Твърди, че все още не е напълно възстановен. Не можел да стъпва на крака си
добре, поради продължаващи болки. Наведен е довод, че към датата на
процесното ПТП лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ **** е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ответника.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“ АД, чрез юрк.К. А., в който предявените искове са оспорени
по основание и размер. Ответникът признава в отговора наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно описания в
исковата молба лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва обаче механизма на
ПТП, като твърди, че Н. Г. Б., като водач на л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ **** не е
причинила процесното ПТП по описания от ищеца начин. Оспорва, че ищецът Д.
Т. при настъпилото ПТП е получил тежки травматични увреждания. Пи
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като твърди, че с поведението си пострадалият е нарушил
разпоредбата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като твърди, че пострадалият е приел
пресичане извън рамките на обособената пешеходна зона. Твърди още, че ищецът
е предприел пресичане, преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба,
важаща за пешеходци. Навежда възражение за прекомерност на исковата
претенция. Оспорва искането за присъждане на лихва за забава от датата на ПТП.
Заявява, че с писмената претенция по реда на чл. 380 ГПК ищецът не е
предоставил банкова сметка.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца Д. Т.. В същата е направено искане да бъде отделено като безспорно между
страните обстоятелството за наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на описания в исковата молба лек автомобил към датата на ПТП.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответното дружество. В него е посочено, че поддържа всички заявени оспорвания
и възражения, както и направените с отговора доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв.С. Н. поддържа предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. П.
оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК намира за установено следното:
От фактическа страна:

От приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К -630
/29.12.2020г. на СДВР – О „ПП“, протокол за оглед на местопроишествие и схема
на ПТП изготвени по ЗМ №11363/ 2020г. на СВДР, се установява, че на
2
29.12.2020г. около 08.50ч. в гр.С., ж.к.Люлин, на ул.„Джавахарлал Неру”, в района
на пешеходна пътека срещу бл.712, лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****,
управляван от Н. Г. Б., с посока от ул. „Йордан Антонов” към ул. „398-ма”
реализира ПТП с пешеходеца Д. А. Т. върху пешеходна пътека обозначена с
маркировка М 8.1, обзначена с пътен знак Д -17. /л.5, л.47-л.50 от делото/ В протокол за
ПТП с пострадали лица №К-630 е отразено, че при произшествието е пострадал
пешеходеца Д. А. Т., с работна диагниза - фрактура на дясно коляно, настанен в
болница „Пирогов“.
От приетата Епикриза по ИЗ №35191/2020г. на УМБАЛ „Н.И. Пирогов“
ЕАД, се установява, че Д. А. Т. на 71 г. е постъпил в лечебното заведение на
29.12.2020г., след претъпяно ПТП, с оток и видима деформация на дясно коляно.
След клинични и образни изследвания е поставена диагноза: счупване горния край
на тибията /голям пищял/- закрито. Проведено е оперативно лечение на
04.01.2021 г. – извършено е било открито наместване през латерален достъп и
стабилзиране на костните фрагменти с LSP-метална плака и винтове. Проведена е
хемостаза и медикаментозна терапия. На 07.01.2021г. ищецът е изписан от
лечебното заведение в подобрено общо и локално състояние с дадени препоръки
да провежда рехабилтационна програма в съоответния оздравиителен процес./л.6
от делото/
Относно прооцесното ПТП настъпило между л.а. „Форд Фокус“ с рег.№
****, с водач Н. Г. Б. и пешеходеца Д. А. Т. на 29.12.2020г., при което му
причинена средна телесна повреда е образувано ДП№11363/ 2020г. на СВДР,
пр.пр.№45522 /2020г. на СРП. Видно от писмо с изх.№973 /30.12.2022г. на
прокурор А. К. от Софийска районна прокуратура, материали по досъдебно
производство ДП №11363/ 2020г. на СВДР, пр.пр.№45522 /2020г. на СРП, са
внесени в СРС с обвинителен акт срещу Н. Г. Б.. По внесените материали е
образувано НОХД №9096 /2022г. по описа на СРС, НО, 97 състав, съдебното
производство по което не е приключило./л.111 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, с вещо лице д-р Б. Т. Б.- хирург,
ортопед травматолог, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено. От заключението на СМЕ се
установява, че в следствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие на
29.12.2020г., ищецът Д. А. Т. на 71 г. е получил следните травматични
увреждания: Закрита вътреставна фрактура на десния голям пищял в горната и
3
част.“ (фрактурата е онагледена на сн.1-2 от заключението) Вещото лице д-р Б.
обосновава извод, че травматичната увреда при ищеца е с доказан произход, като
уврежданията на ищеца имат пряка причинна връзка с претърпяното на
29.12.2020г. ПТП, като доказателства за това са както механизмът по който се
получеват най – често този вид фрактури, така и от приложената по делото
документация по воденото ДП №11363/2020г. по описа на СДВР и от
медицинската документация от УМБАЛСМ „Пирогов“. Пояснено е, че по своят
вид и тежест, получената фрактура е довела при ищеца до трайно затруднение на
движенията на десният долен крайник за срок около 5-6 месеца. Д-р Б.
установяява, че спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в
УМБАЛСМ „Пирогов“. Вещото лице сочи, че ищецът Т. е постъпил на лечение с
голям оток на дясното коляно, с деформация и силни болки в него, невъзможност
за движение и да стъпва на десния си крак. Извършени са били по спешност
рентгенови, ехографски и хематологични изследвания. Установено е било
вътреставно счупване на големия пищял в областта на дясната колянна става. При
прегледа на ищеца е било установено придружаващо заболяване - „есенциална
хипертония“, като други заболявания няма описани. След проведена
предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран на 04.01.2021 г.
Извършено открито наместване на фрактурата, репониране на костните фрагменти
и стабилзирането им с LSP-метална плака с 6 дупки, винтове и допълнителни два
спонгиозни винтове 65мм с шайби.(онагледени на сн.2 от СМЕ) След операцията
била поставена превръзка и гипсова лонгета. След операцията леченииетто е
прозължено като е включена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна,
седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период,
ищецът е бил изписан от болницата на 07.01.2021г. като лечението е продължило
амбулаторно. Според заключението на СМЕ в рамките на петмесечен период
ищецът е търпял - болки и страдания, като най-интензивни те са били през
първите 30 дни непосредствено след злополуката и извършената операция, както
и около 30 дни в началото, когато пострадалия е провеждал раздвижване на дясно
коляно. Сочи се, че наред с претърпените болки, през първите 4 месеца ищецът не
е трябвало да стъпва и натоварва десния си крак заради на характера на
счупването. При ищеца фрактурата е засегнала спонгилозната част на големия
пищял, като наред при фпрактурата с фрагменти костната тъкан е била смачкана.
През този период ищецът се е предвижвал с помощта на патерици, което му е
довело известен дискомфорт при предвижване и обслужването му в ежедневието.
Относно актуалното състояние на ищеца вещото лице ортопед отбелязва, че и
4
сега лицето се оплаква от спорадични болки в зоната на дясното коляно.
Обоснован е извод, че към настоящият момент счупената кост при ищеца е
зараснала. Дясното коляно е с видим лек оток. На дясното коляно има остатъчен
оперативен белег от извършената ортопедична операция, който не може да бъде
заличен. Металната остеосинтеза все още не е извадена от зарасналата кост. Д-р Б.
пояснява, че тя може и да не бъде отстранена поради напредналата възраст на
ищеца и повишения оперативен риск. Движенията на дясната колянна става вече
са възстановени почти в пълен обем, походката е самостоятелна. Само при
флексия (свиване) движението е в трайно намален обем от 10 градуса, което
затруднява ищеца при клякане и изкачване на стълби.

От приетото неоспорно заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. С. Д., се установява, че при процесното ПТП
настъпило на 29.12.2020г. в гр.С., ж.к.Люлин, на бул.„Джавахарлал Неру”, в
района срещу бл.712, лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****, се е движил по
бул.„Джавахарлал Неру”, в посока от ул. „Йордан Антонов” към ул. „398-ма”, а
пешеходеца Д. Т. се е движил по обозначена с пътни знаци и маркировка
пешеходна пътка тип „ЗЕБРА“, поради което водачът е следвало да пропусне
пешеходеца, след което да премине през пътеката. По данните от протокола за
оглед и предвид липсата на щети по челоното стъкло на автомобила, вещото лице
е определило, че скоростта на лек автомобил „Форд Фокус“ рег.№СО **** ВК в
момента на удара и в района на произшествието е била на Va = 20 км/ч (5, 56 м/с).
Изчислено е, че опасната зона за спиране на лек автомобил „Форд Фокус“ в
конкретните пътни условия и скорост от 20, 02 км/ч е 9,88 м. При сравнение на с
времето за изминаване на разстоянието от пешеходец на 71 г., при спокоен ход,
бърз ход и бягане/три различни скорости на придвижване на пешеходеца/, вещото
лице е обосновало извод, че водача на автомобила е имал техническа
възможност да и произшествието, при своевременно предприемане на спиране.
Според САТЕ пострадалият е имал възможност да възприеме автомобила в
момента на навлизането се на пътното платно и при преустановяване на
движението си е могъл да не пресече коридора на лекия автомобил. Обосновано е,
че според приложените по делото материали и определено място на удар, ищецът
Т. се е движил по сигнализирана с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека.
В проведеното на 20.09.2022г. о.с.з., вещото лице инж.С. Д. пояснява, че е
изследвал всички възможни варианти на придвижване на пешеходеца, а именно:
със спокоен ход, бър ход, спокойно бягане и бързо бягане, съответно отстоянията
5
до автомобила, като при определената скорост от 20 км/ч ударът е бил
предотврътим за водача при всички ходове на пешеходеца.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. С. Д., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
Свидетелата В.Ц.М. /61г., без родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на
20.09.2022г., че е съседка на ищеца, с който живеят в един блок в ж.к.“Люлин“.
Спомня си, че инцидентът станал през 2020 г., преди Нова година.
Произшествието станало сутринта. Свид. М. сочи, че излизала от входа кагато
видяла, че Д. тръгнал са да пресича. Свидетелка пояснява, че пешеходната пътека
е срещу бл. 712. Ищецът тръгнал в посока от блока им към пешеходната пътека.
Пред блока имало паркинг, тротоар и веднага пешеходната пътека. В момента,
когато свидетелката видяла Д., той бил в началото на пешеходната пътека,
пресичал със спокоен ход. Автомобилът идвал от центъра. В следващ момент
свидетелката видяла Д. на капака на колата. Изтичала да го види, а шофьорката
предложила да го закарат до болница „Пирогов“. Качили го в колата и го закарали
до болницата. Свид. М. сочи, че преди ПТП Д. не е използвал бастун.
По почин на ответника, в хода на съдебното дирене е разпитана
свидетелката Н. Г. А. - Б.. Свид.Б. посочва, че на 29.12.2020г., участвала в ПТП с
пешеходец в ж.к.Люлин. Инцидентът станал в светлата част на деня, нямало
валеж, нито лед. Свид.Б. си спомня, че просветнало слънце в стъклото на колата и,
което я заслепило, като в последния момент видяла пешеходеца. В момента, в
който автомобилът имал пряк контакт с пешеходеца се чуло леко „туп“. Контактът
на тялото бил в лявата част на автомобила и. Свид. Б. сочи, че се движела с около
20 км/ч. След произшествието пешеходецът се оплаквал, че го боли крака, но бил
контактен. Светофарна уредба на място нямало.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди е допуснат свидетеля Ц. Д.в
Т. - син на ищеца. Свид. Ц. Т. сочи, че баща му претърпял инцидент през 2020 г.
докато преминавал презз пешеходна пътека, където го ударила кола. След
произшествието видял татко си в „Пирогов“. В болницата бил на легло, гипсиран.
Заварил го в съзнание, но не и адекватен. В болницата ищецът не можел нито да
става, нито да се обслужва. Претърпял операция. След като го изписване от
болницата го прибрали в къщи с частна линейка. Свид.Т. сочи, че баща му не
можел да става в продължение на четири месеца. След това се раздвижвал с
проходилка. В този период се налагало да използва подлога, памперси. Хранел се
в леглото. Изпитвал болки. Свид. Ц. Т. лично се грижел за баща си. Един месец
ищецът бил на болкоуспокояващи. Не можел да спи, боляло го постоянно. В
момента продължавало да го боли, особено когато времето е студено. Едва след 6-
ят месец започнал да излиза извън апартамента и то заедно със сина си.
Показанията на свидетеля Ц. Д.в Т., съдът кредитира вкл. и след прецценка
по реда на чл.172 ГПК, доколкото са непротиворечиви, житейски логични и
кореспондират на изводите в СМЕ относно периода на възстановяване.
6
По реда на чл.146, ал.1 т.3 ГПК с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към – 29.12.2020г. е било налице
валидно правоотношение по Задължителна застроховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобил „Форд Фокус“ рег.№СО **** ВК и
ответното дружество.
Приета е претенция вх. №501 от 05.02.2021 г., с която ищецът Д. А. Т., чрез
адв.С. Н. е предявил пред ответното ЗАД „Д.Б.г: Ж. и з.“ АД искане за изплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие ПТП от 29.12.2020г. /л.7 от делото/
С писмо от 05.04.2021.г. ответното ЗАД „Д.Б.г: Ж. и з.“ АД уведомило
ищеца, че по претенциято му е заведена щета: 0801-000754/2021-01, но не са
представени всички изсикани документи, поради което отказва изплащане на
обезщетение./л.8 от делото/
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявения пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е процесално допустим. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция от 05.02.2021 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена
и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на
следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
7
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно - транспортно
произшествие на - 29.12.2020 г., при което е пострадал ищецът Д. Т.. Събраните
в настоящата инстанция писмени доказателства, приетото заключение на САТЕ,
СМЕ и кредтираните показания на свидетелата В.Ц.М. в съвкупност
установяват, че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Б.,
изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно;
процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между
деянието и вредите. Установи се, че при управление на лек автомобил „Форд
Фокус“ рег.№СО **** ВК на 29.12.2020г. в гр.С., ж.к.Люлин, на ул.„Джавахарлал
Неру”, в района на пешеходна пътека срещу бл.712, водачът Н. Г. Б. е нарушила
правилата за движение по пътищата, посочени в ЗДвП, а именно: - чл. 5, ал. 1, т. 1
- „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
Ж.а и з.то на хората и да причинява имуществени вреди"; - чл. 5, ал. 2, т. 1 -
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства; - чл. 116 - „ Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат е червено-
бял бастун и към престарелите хора”, чл.119 – „ При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на ищеца Д. А. Т..
Предвид горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността
на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗД ЗАД „Д.Б.г: Ж. и з.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което иска с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ е доказан по основание.

По размера на обезщетението:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава
на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера
и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените
вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.
8
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към
момента на настъпване на вредите, общественото му положение, общественото
разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението - настъпилото ПТП.
Ищецът е бил на 71 години към датата на инцидента. Препърпял е
травматична увреда – закрита вътреставна фрактура на десния голям пищял в
горната и част, свързани с продължителни и силни болки и страдания.
Претърпените травми са лекувани оперативно - открито наместване на
фрактурата, репониране на костните фрагменти и стабилзирането им с LSP-
метална плака с 6 дупки, винтове и допълнителни два спонгиозни винтове 65мм с
шайби, като ищецът е търпял болки и страдание за срок до 5 месеца и
затруднения на движенията на десния долен крайник за около 5-6 месеца. Липсва
пълно възстановяване – металната остесинтеза все още не е извадена от крака на
ищеца, поради повишения оперативен риск, а дясното коляно е с видим оток.
Движенията на дясната колянна става вече са възстановени почти в пълен обем,
походката е самостоятелна, но при флексия (свиване) движението е в трайно
намален обем от 10 градуса, което затруднява ищеца при клякане и изкачване на
стълби. Съдът съобрази също, че по данни на СМЕ в продължение на 4 месеца
ищецът Т. не е могъл да стъпва на десния крак, което е затруднило придвижването
и обслежването му. След претърпяната операция е бил принудитело обездвижен,
с имобилизиран крак, зависим от чужда помощ, както в ежедневното обслужване,
така и в поддържането на хигиена и за придвижване./показанията на свид.Ц. Т./
Горната съвкупност от фактори следва да се преценява в контекста на
зрялата възраст на пострадалия, с начеващи вече дегенеративни заболявания,
които наред с получените при ПТП травми влошават като цяло качеството му Ж..
Не на последно място, съдът отчита и социално-икономическите условия в страна
към 2020г. - момента на пътното произшествие, намерили израз в нивата на
застрахователните лимити, както и в МРЗ – 610.00лв.
В съответствие с изложеното, съдът намира, че сумата от 30 000 лева се
явява адекватен размер и справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
За разликата до пълния предявен размер от 50 000лв. прекият иск е неоснователен
и следва да бъде отхввърлен.

По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
9
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай, ответното дрежество с писмения отговор е навело
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият
не се е движил в пешеходна зона и не е съобразил с посоката и скоростта на
приближаващото го МПС. Не е изпълнил задълженията по чл. 113 и чл. 108 от
ЗДвП, като се е поставил в превишен риск.
Установи се от приетото, неоспорено заключение на САТЕ с вещото лице
инж.С. Д., че пешеходецът се е движил по ул.„Джавахарлал Неру” по
сигнализирана с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека. Нещо повече,
свидетелката М. установи в показанията си, че ищецът Т. се е движел със спокоен
ход. Още повече ударът е настъпил на пешеходна пътека, което предполага
единствено повишено внимание за всички водачи на леки автомобили, а не
обратно. Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение
на водача на МПС, тъй като съгласно чл. 119, ал.1 ЗДвП: "При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре."
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира такава наведените
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за
недоказани.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид доказаността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от –
28.09.2019г.
10
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която
се покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се
дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването
на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя банкова
сметка, за изплащане на застрахователното обезщетение. На свой ред,
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за
произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента
на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на
банковата сметка на претендиращия. Внимателният анализ и систематическото
тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че
считано от момента на изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ
тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на
собствено основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ последиците
на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на кредитора т.е.
ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да посочи и
представи всички необходими документи за установяване на фактите относно
заведената щета.
В разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното
дирене доказателства /писмената кореспонденция между страните/, се установява,
че претенцията е от 05.02.2021г. /л.7 от делото/, но се установява ищецът, да е
представил на ответника допълнителни изискани документи, както и да е посочил
и номер на банкова сметка, с оглед на което тримесечният срок следва да тече от
тази дата и от 06.05.2021г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната
лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 29.05.2020 г. до 05.05.2021 г. и уважен, считано от
11
06.05.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.4 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищеца адв. С. Н. - САК, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно мининмума предвиден в
чл..7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, в редакцията приложима към
26.01.2021 г. - момента на слючване на договора за правна помощ от 26.01.2021г.
/2030лв. при интерес от 50 000лв./ и уважената част от иска /60 %/, което адвокатско
възнаграждение възлиза на 1218 лева.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 260 лева, съразмерно отхвърлената част на
иска, като общо сторените разноски са в размер на 655 лева, както и 150.00лв.
юрисконсултско възнаграждение, на основние чл.78, ал.8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна
такса на СГС за уважената част от исковете в размер на 1 200лв., съразмерно
уважената част, както и сумата от 240.00лв., представляваща съдебно деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.Б.г: Ж. и з.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“****, да заплати на Д. А. Т. ЕГН **********, с адрес
гр.С., ж.к.“****, на основание чл. 432, ал.1 КЗ , във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 30
000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 29.12.2020 г., по вина на
водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ****, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва считано от
06.05.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1
КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен
размер от 50 000 лв., като неоснователен, както и иска за лихва за забава, за
периода от 29.05.2020 г. до 05.05.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.Б.г: Ж. и з.“ АД с ЕИК ****, да заплати на адвокатско
С. К. Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 1218.00лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА Д. А. Т. ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.Б.г: Ж. и з.“ АД с
12
ЕИК ****, разноски пред СГС, в размер на 260 лева, съразмерно отхвърлената
част на иска, както и 150.00лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.Б.г: Ж. и з.“ АД с ЕИК ****, да заплати на Софийски
градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1200 лв.,
както и сумата от 240.00лв., представляваща съдебно деловодни разноски
заплатени от бюджета на съда
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13