Р Е Ш
Е Н И Е
№ 211
гр.Бургас, 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. , като разгледа НАХД №5718 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ***, ЕИК ***
против наказателно постановление № 470984-F491986/16.10.2019г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат
доводи за наличие на маловажен случай.
Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е
допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.06.2019г. в 12,35 часа е извършена
проверка в търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в
гр.Бургас, ***, стопанисван от жалбоподателя. При извършената проверка е
установено, че съгласно дневен финансов отчет „х“ от монтираното и
функциониращо към момента на проверката фискално устройство, касовата наличност
на паричните средства в брой е в размер на 69 лева, от които 30 лв. служебно
въведени. Фактическата наличност на
паричните средства в касата на търговския обект, съгласно представен опис на
паричните средства е в размер на 391 лева. Сумата на паричните средства в
касата е изброена от *** на длъжност „продавач“. За извършената проверка и
направените констатации е съставен протокол, съставен на основание чл.110, ал.4
вр. с чл.50, ал.1 ДОПК.
На 12.06.2019г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на акта
представляващия дружеството е получил препис от него и е посочил, че не е
налице нарушение.
Сезиран с
преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. чл.1 от ЗДДС е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно
постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е издадено от
компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния
директор на НАП.
Разпоредбата на
чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство
и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Няма спор, че процесния магазин за промишлени
стоки е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като нарушена в
акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като
поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена
проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, копие от приложения дневен финансов отчет, КЛЕН, съкратен отчет на
фискалната памет, както и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира
изцяло. Същите доказват по безспорен начин от обективна страна констатираното
нарушение.
Не е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай
не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
типичните нарушения от същия вид.
За
констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно глоба
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или
имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лева. От цитираната разпоредба се налага извода, че за да се наложи
санкцията в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело
до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и подлежи на установяване и доказване от наказващия
орган. Констатации в този смисъл обаче, не се съдържат нито в акта, нито в
обжалваното постановление, поради което съдът приема, че санкционната норма е
определена правилно, но размера на наложената санкция е неоснователно завишен.
Деянието е извършено за първи път и по делото няма данни за други нарушения на
данъчните закони, поради което съдът приема, че целите на административните
наказания биха били постигнати и с по-нисък размер на имуществената санкция, определен
към минимума, а именно 500 лева. Изложените съображения водят до извод, че
наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на
наложената санкция.
Предвид гореизложеното
Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
470984-F491986/16.10.2019г.,, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на ***, ЕИК ***
е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, като намалява размера на имуществената санкция от 2000 лева на
500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.