РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 03.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 158 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл., във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР от АПК.
Постъпила е жалба от М.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу отказ с изх. № 7014-13-1/05.04.2023 г. на кмета на Община Ловеч за извършване на административна услуга - заверка на молба - декларация.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на отказа на кмета на Община Ловеч да завери подадената от М.М. молба-декларация, като се сочи, че мотивите на административния орган не кореспондират със закона. Сочи се, че жалбоподателят е владял процесния имот в продължение на повече от 10 години и независимо кой е записан като негов собственик в кадастралната карта или имотния регистър и независимо кой е посочен като наследник на недвижимия имот с изтичането на 10 – годишната придобивна давност той е станал собственик на имота, но поради това, че не разполага с документ за собственост е започнал процедура по чл. 587, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт. Сочи се, че законът не е дал правомощия на кмета да преценява дали да извърши административната услуга на лице, което не е вписано като собственик. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени отказа, като претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа жалбата. Сочи, че са налице всички условия да бъде изпълнена административната услуга, като е представена процесната молба - декларация заедно с платена държавна такса за извършване на услугата. Сочи, че молбата – декларация е част от производството по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Сочи, че молбата – декларация следва да бъде заверена от общинската администрация, като проверката, която извършва общината, се изразява в това – дали имотът е записан общинска собственост или не е записан общинска собственост. Сочи, че административният орган е разширил правомощията си, като е извършил проверка на кого е записан имотът, с което е иззел функциите на нотариуса в нотариалното производство по чл. 587 от ГПК. Сочи, че без значение на кое физическо лице е записан имотът, общината е длъжна само да удостовери този факт и да върне обратно молбата - декларация, като няма право да разширява правомощията са в тази насока или да отказва на основание, че лицето, поискало услугата, не било в кръга на наследниците на лицето, което било записано като собственик на имота. Счита, че отказът е незаконосъобразен и следа да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски по представен списък на л. 50 от делото. Представени са и писмени бележки по същество на правния спор.
Ответникът – Кметът на Община Ловеч, в съдебно заседание чрез юрк. Т. Т. оспорва депозираната жалба като неоснователна и недоказана и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли същата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък на л. 51 от делото. Представени са и писмени бележки по същество на правния спор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по повод подадено до Кмета на Община Ловеч заявление с вх. № КАО_АО7014-13/29.03.2023 г. от М.М.М. за издаване на комплект документи по искане на граждани и заверка на данните на свидетелите, посочени от собственика в молба – декларация до нотариуса за обстоятелствена проверка. Заявлението е бланково и към него е приложена молба - декларация от жалбоподателя, която е адресирана чрез Община Ловеч до Нотариус с район на действие Районен съд Ловеч. В нея М.М. е посочил, че притежава в с. Абланица, община Ловеч, област Ловеч недвижим имот, собствеността върху който е придобил чрез наследство и по давност на основание чл. 79 от ЗС, но не притежава нотариален акт за собственост, поради което моли да бъде извършена обстоятелствена проверка относно имота и признаване правото на собственост. В молбата -декларация недвижимият имот е описан като поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Абланица, ул. „*****; Площ 926 кв. м.; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, заедно с построените в него: Сграда с идентификатор *****.1; Застроена площ: 65 кв.м. Брой етажи: 2; Предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с идентификатор *****.2; Застроена площ 27 кв.м.; Брой етажи: 1; Предназначение: Селскостопанска сграда.
Посочени са и следните трима свидетели чрез разпита, на които да бъде извършена обстоятелствената проверка от нотариуса: М.Н.И.с ЕГН **********; неосъждан; без родство; Н.С.Й.с ЕГН **********; не осъждан; без родство; П.Д.С.с ЕГН **********; неосъждан; без родство.
Към заявлението и молбата-декларация М.М. е представил и следните документи:
- Удостоверение с изх. № 2119-66-1/16.03.2023 г. за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство издадено от Д.К.– ЗА Кмет на Община Ловеч;
- Удостоверение изх. № 2078-46-1/24.03.2022 г. издадено от Кмета на Община Ловеч, в което е посочено, че процесния поземлен имот не е актуван като общинска собственост;
- Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/10.03.2023 г.;
- Скица на поземлен имот № 15-257640-09.03.2023 г.
- Удостоверение за наследници с изх. № 02-04-378/10.03.2023 г.
- Нотариално заверена декларация от С.Д.Г.;
- Нотариално заверено пълномощно от П.Б.М..
Кметът на Община Ловеч, след като се е запознал с постъпилото Заявление с вх. № КАО_АО 7014-13/29.03.2023 г. и с приложената към него молба - декларация е постановил обжалвания в настоящото производство отказ с изх. № 7014-13-1/05.04.2023 г. за извършване на административна услуга - заверка на молба - декларация. В обжалваният отказ административният орган е изложил следните лаконични мотиви:
„че за издаване на комплект документи и заверка на свидетели, следва същите да бъдат посочени от собственика на имота в молбата, адресирана до нотариус за обстоятелствена проверка.“ Посочил е, че жалбоподателят в молбата - декларация е изложил твърдения, че е придобил поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в с. Абланица, община Ловеч, област Ловеч по наследство и на основание давностно владение по чл. 79 от ЗС, но съгласно Удостоверение за наследници с изх. № 02-04-378/10.03.2023 г., жалбоподателят не се явява наследник на К.М.Г.. Като допълнително е посочено, че липсва изразена воля на наследниците на поземления имот, а от друга страна, че жалбоподателят не се легитимира, като правоимащо лице по отношение на горепосочения поземлен имот, поради което не са налице основания исканата услуга да бъде изпълнена от страна на Община Ловеч.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е
и е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална
легитимация– адресат на оспорения изричен отказ. Жалбата е редовна по отношение
на форма и съдържание. Същата е подадена в срок – отказ изх.№ 7014-13-1/05.04.2023 г.
на Кмета на община Ловеч е връчен лично на жалбоподателят срещу подпис на
06.04.2023 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 18.04.2023 г.
видно от поставения щемпел върху първата страница на жалбата на л. 3 от делото,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания,
посочени в оспорвания индивидуален административен акт.
Оспореният изричен отказ е издаден от материално и териториално компетентен
орган. Жалбоподателят е сезирал компетентния да извърши исканата административна услуга
(по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията) орган по местонахождение на имота по арг. от разпоредбата на чл. 587, ал.2 от ГПК – Кмета на Община Ловеч. В този смисъл,
именно негово е задължението да се произнесе по искането на М.
М. М. за заверка на молба-декларация приложена към Заявление с вх. № КАО_АО
7014-13/29.03.2023 г.
Жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт – искането за
заверяване на молба-декларация и удостоверяване наличието на статут,
представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на
легалното определение на §1, т.2, б.“а“ от ДР на Закона за администрацията,
като на основание §8 от ПЗР на АПК за тези производства са приложими нормите за
издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Удостоверението се
издава с цел да послужи за удостоверяване на конкретни права, с цел да се
извършват определени дейности. То е официален документ от значение за
признаване на определени права на жалбоподателя в производството по делото.
Следователно процесният отказ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, издаден е в надлежната писмена форма, има
необходимото съдържание и при постановяването му не е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспореният изричен отказ е материално незаконосъобразен.
Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е предприел производство по реда на чл. 587 от ГПК и в тази връзка е поискал от кмета на Община Ловеч, извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК, а именно издаване на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. От компетентността на кмета на общината, на която територия се намира процесния имот, е удостоверяването на обстоятелството и дали тези имоти са декларирани и записани на трети лица.
Предмет на съдебен контрол е отказ на кмета на Община Ловеч по подадено заявление с искане за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба - декларация за обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в землището на с. Абланица, община Ловеч, област Ловеч. Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е предприел производство по реда на чл. 587 от ГПК и в тази връзка е поискал от кмета на Община Ловеч извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от ПЗР на АПК, а именно издаване на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. От компетентността на кмета на общината, на която територия се намира процесният имот, е удостоверяването на обстоятелството дали тези имоти са декларирани и записани на трети лица. Съществуването или не на такъв акт за общинска собственост е от значение за признаване право на собственост в производството по чл. 587 от ГПК. Поисканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК и се изразява единствено в заверка на молба - декларация и издаване на удостоверение, в което се отразява и на кого е деклариран и записан владения от молителя имот. Заверката на молбата – декларация е била необходима на жалбоподателя, като част от това охранително производство, развиващо се пред нотариуса, в резултат на което чрез обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт се признава придобиването на право на собственост по давност върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК. В хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. Административният орган не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на жалбоподателя върху посочения имот на основание давностно владение е действително или не.
В процесния случай в хода на съдебното производство административният орган не представи доказателства, от които да е видно, че са налице законови предпоставки, мотивиращи отказ да бъде издаден акта. Представените писмени доказателства и сочените доводи на процесуалния представител на ответника, че посочените от жалбоподателят в молбата – декларация свидетели не са собственици на съседните имоти, нито адресите им са в конкретното населено място или същите не са посочените от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот се явяват неоснователни, поради факта, че в оспореният отказ не са посочени и обсъдени каквито и да е мотиви относно свидетелите, записани в молбата – декларация, не са събрани никакви доказателства относно тези обстоятелства, които да са част от административната преписка по издаването на оспореният отказ. Представените допълнителни доказателства относно посочените в молбата-декларация свидетели и доводите на ответника относно относимостта на тези факти и обстоятелства към правния спор са извън предмета на настоящото производство, тъй като не са посочени като основание за обжалвания отказ. Основанието за постановения отказ са сочените по-горе лаконични мотиви на отказа.
Доводите на ответника за законосъобразност на отказа в съдебно заседание и в писмени бележки представляват опит за мотивиране на обжалвания административен акт след неговото издаване и едва във фазата на съдебно обжалване, което е недопустимо. В обжалвания изричен отказ са изложени лаконични мотиви, посочено по-горе, и именно те следва да бъдат съобразени при проверката на съда за законосъобразност на отказа, като няма как съдът да обсъжда хипотетични, в случая допълнителни мотиви за отказа, които не се съдържат нито в обжалвания отказ, нито в административната преписка, а са изложени едва в съдебната фаза и представляват опит за мотивиране на обжалвания административен акт след неговото издаване.
В тази връзка следва да се има предвид, че в производството по извършване на административната услуга релевантният факт е дали конкретният имот е актуван като държавна или общинска собственост по реда на ЗДС или ЗОбС, съответно на кого е записан и деклариран имота. Извършването на административната услуга обхваща издаването на акт, с който се удостоверява само и единствено този факт. В това производство в тежест на административния орган е да идентифицира имота, за който се търси административната услуга и съответно да удостовери наличието или липсата на акт за общинска или държавна собственост и декларирането и записването на имота. Правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване на наличието, респективно липсата на фактите, посочени в заявлението, т. е. при извършването на административната услуга „заверка на молба - декларация за обстоятелствена проверка”, административният орган следва да отбележи дали имотът, за който се подава молбата - декларация, е общински, ако не е, на чие име е записан в разписания лист и кои свидетели ще бъдат разпитани. Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за който е поискано удостоверението.
Целта на извършваната от кмета на общината
заверка е той, като орган на местното самоуправление да удостовери, че
посочените в молбата - декларация за обстоятелствена проверка лица са правилно
индивидуализирани и същите могат да установят пред нотариуса факта на давностно
владение, както и дали имотът, предмет на молбата – декларация, е общински или
не. Органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да
извърши исканата административна услуга - заверка на молбата-декларация. Кметът
на общината/района или определено от него длъжностно лице не може да преценява
дали да извърши поисканите от него действия, а още по-малко да откаже със
съображения, че имотът е собственост на трето лице по силата на документ за
собственост, или дори, че е общинска собственост, по силата на съставен акт за
общинска собственост. Въпросът относно съществуването на данни за евентуални
права на трети лица върху процесния имот е извън компетентността на кмета, тъй
като тази преценка принадлежи на нотариуса в производството по реда на чл. 587
от ГПК. Административният орган е в правото си да отрази всички правнозначими
според него обстоятелства, в т. ч. наличието на правото на собственост върху
имота на трети лица и основанието за това, както и да отбележи всички други
обстоятелства, които намира, че са от значение за статута на имота, но няма
правомощия да откаже. Заверката на молбата - декларация за обстоятелствена
проверка е част от процедурата за издаване на констативен нотариален акт по чл.
587, ал. 2 от ГПК.
Следва да се посочи, че доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал.2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик.
В производството по реда на чл. 587 ГПК административният орган - кметът на общината следва да извърши заверката на молбата- декларация и отказът по съображения, относими към спор за собственост, е незаконосъобразен. При извършване на исканата административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания имот или няма такова право.
Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството: дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни.
В горния смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд: Решение № 7941 от 18.07.2023 г. по адм. д. № 5224/2023 г., Решение № 6682 от 06.07.2022 г. по адм. д. № 3166/2022 г., Решение № 4553 от 12.05.2022 г. по адм. д. № 12083/2021 г., Решение № 1922 от 01.03.2022 г. по адм. д. 8746/2021 г., Решение № 12580 от 09.12.2021 г. по адм. д. № 7785/2021 г., Решение № 13603 от 03.11.2020 г. по адм. д. № 6655/2020 г., Решение № 7307 от 11.06.2020 г. по адм. д. № 12108/2019 г., Решение № 16281 от 28.12.2018 г. по адм. д. №7683/2017 г., Решение № 220 от 08.01.2018г. по адм. д. № 10892/2016 г. и др.
В случая, естеството на спора не позволява разрешаването на въпроса по същество от съда, поради което и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне и извършване на поисканата административна услуга при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за производството съобразно приложения списък на лист 50 от делото, които са доказани и своевременно поискани, а именно - 10 лева за заплатена държавна такса /л. 28-29/ и 1000 лева договорено и реално заплатено /в брой/ адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 49 от делото. От страна на ответника липсва възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Поради това на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди Община Ловеч в качеството на юридическо лице, в чиято структура е административният орган, който е издал обжалвания акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 1010 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, отказ, обективиран в писмо с изх. № 7014-13-1/05.04.2023 г. на кмета на Община Ловеч за извършване на административна услуга - заверка на молба - декларация.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Ловеч за ново произнасяне и
извършване на поисканата административна услуга при съобразяване със задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 174 от АПК 7-дневен срок за извършване на административната
услуга.
ОСЪЖДА Община Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, да заплати на М.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1010,00 /хиляда и десет/ лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: