№ 5112
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20231100103076 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от М. А. Г. срещу „ЕОС
М.“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумите по изпълнителен лист от 16.05.2013г., издаден въз основа на заповед по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 389/2013г. на РС – Айтос, по който е било образувано
изпълнително дело № 1873/2013г. на ЧСИ М.М., за събиране на сумите 32233.07 лева -
главница, ведно със законната лихва от 23.04.2014г. до окончателното плащане, и
3887.32 лева – разноски по заповедното дело, поради изтекла след издаване на
заповедта погасителна давност.
Ищцата твърди, че изпълнителният лист е бил издаден за дължими по договор за
кредит към „Ю.Б.“ АД суми, като по изпълнителното дело взискател била самата
банка, а последното извършено изпълнително действие по него било провеждането на
публична продан на ипотекирания за обезпечаване на дълга недвижим имот на
длъжника и издаването на постановление за възлагането му на обявения купувач от
27.02.2014г., влязло в сила на 08.03.2014г. Пояснява, че след това са били подавани три
молби от взискателя „Ю.Б.“ АД, както следва: молба от 27.01.2016г. до ЧСИ за
изискване на справка за трудови договори на длъжника и налагане на запор върху
вземането за трудово възнаграждение, молба от 16.01.2018г. с искане за опис на
имущество от жилището на длъжника и молба от 10.01.2020г. с искане за опис на
секвестируеми движими вещи и налагане на запор на вземанията на длъжника по
банковите му сметки. Уточнява, че по нито една от тези молби взискателят не бил
заплатил дължимата такса, поради което съдебният изпълнител не е пристъпил към
извършване на изпълнително действие, с което да прекъсне давността. Намира, че
съгласно разрешението, дадено с ТР № 2/2013г., постановено на 26.06.2015г. от ОСГТК
на ВКС, с което е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980г., давността е започнала да
1
тече на 27.06.2015г. и е изтекла на 27.08.2020г. при отчитане спирането на течението
на сроковете, установено със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Заявява, че в качеството на взискател по същото изпълнително дело бил
конституиран „ЕОС М.“ ЕООД, като се твърдяло от ответника, че вземанията на
„Ю.Б.“ били цедирани от банката на „Колект БГ“ АД с договор от 27.03.2020г., който
от своя страна ги прехвърлил на „ЕОС М.“ ЕООД с последващ договор от 11.12.2020г.,
но отрича да е била уведомявана за това. Позовавайки се на изтекла след издаване на
изпълнителния лист давност, ищцата поддържа, че вземанията по него в общ размер от
36120.39 лева не са дължими към ответника „ЕОС М.“ ЕООД. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция с твърдения, че по изпълнителното дело
е взискател в качеството си на носител на вземането като цесионер, както и че по него
са били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради
което вземането е дължимо и не е погасено по давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Въз основа на заявление по чл.417 ГПК на 13.05.2013г. в полза на заявителя
„Ю.Б.“ АД е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу М. А. Г. за дължими суми по просрочен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL26111/26.09.2007г. На 16.05.2013г. е издаден изпълнителен лист
за сумите по заповедта. С молба от 28.08.2013г. „Ю.Б.“ АД е поискала образуването на
изпълнително дело за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, като е
посочил конкретен способ – насочване на изпълнението към ипотекирания в
обезпечение на дълга недвижим имот на длъжника, и е възложил на съдебния
изпълнител проучване имущественото състояние на М. А. Г., съответно предприемане
на изпълнителни действия за събиране на дълга.
По молбата е било образувано изп.дело № 1873/2013г. на ЧСИ М.М.. Видно от
приложените документи по него, изпълнението е било насочено към ипотекирания
имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр.София, ул. „******* със ЗП
34.53 кв.м., ведно с мазе № 7 със ЗП 5.33 кв.м., ведно с припадащите се на обекта
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в
което е построена кооперацията. С постановление от 27.02.2014г. (л.119 от изп.дело)
имотът е бил възложен на обявения при втората продан купувач – М.Й.Й..
Постановлението е влязло в сила на 08.03.2014г. Видно е от приложения протокол от
проведената публична продан (л.103), че имотът е бил възложен на цена от 50232.00
лева, която е била заплатена от обявения купувач, в резултат на което на 01.04.2014г. е
било извършено разпределение на постъпилата от проданта сума (л.123 от изп.дело).
Както възлагателното постановление, така и протокола за разпределение са били
надлежно връчени на длъжника на посочения от него електронен адрес за
кореспонденция.
Поради непокриване на дълга в цялост, с молба от 27.01.2016г. (л.130) „Ю.Б.“
АД е поискала от съдебния изпълнител да извърши справка относно наличието на
2
действащ трудов договор на длъжника, както и да наложи запор на трудовото му
възнаграждение, в случай че такъв договор се установи. Видно от извършена справка
(л.131) длъжникът не е имал сключен трудов договор, поради което не са били
предприети изпълнителни действия по налагане на запор.
С молба от 16.01.2018г. (л.132) взискателят е поискал от съдебния изпълнител да
извърши опис на движимите вещи в жилището на длъжника, като няма данни да са
извършени изпълнителни действия по молбата. Видно е от приложена справка, че
длъжникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с ипотекираното и
продадено вече жилище (л.27).
С молба от 10.01.2020г. (л.135) банката е заявила искане да съдебния изпълнител
да опише и продаде движимите вещи на длъжника, находящи се в жилището му, като
няма данни да е пристъпено към такова действие.
С молба от 10.12.2021г. (л.140) „Ю.Б.“ е поискал насочване на изпълнението
върху вземания на длъжника по банковите му сметки чрез запор, ако такива сметки са
налице. Няма данни за извършена справка по молбата и предприети действия от
съдебния изпълнител.
Във връзка с така описаните четири броя молби на банката не са били
определяни и внасяни такси.
Приложена е молба от 04.02.2022г. (л.142) от „ЕОС М.“ ЕООД до съдебния
изпълнител, с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело в качеството си на частен правоприемник на вземането -
цесионер. Към молбата е приложен Договор за цесия от 27.03.2020г., по силата на
който „Ю.Б.“ АД е прехвърлила вземането си към М. А. Г. на „С.Г..Г.“ ЕАД (с
променено наименование „Колект БГ“ АД), който от своя страна с договор за цесия от
11.12.2020г. го е прехвърлил на „ЕОС М.“ ЕООД. Молбата на ответника е била
уважена и с разпореждане от 04.02.2022г. дружеството е било конституирано като
взискател в производството по принудително изпълнение.
Видно от приложена обратна разписка до длъжника е било изпратено
уведомление за извършената цесия, като няма данни то да е достигнало до адресата.
Такова уведомление е представено и в приложение към отговора на исковата молба
(л.34 от настоящото делото). В същото е упоменато, че се прехвърля вземане по
договор за кредит от 08.10.2007г., като видно от приетото по делото приложение към
договора за цесия от 11.12.2020г. това е датата, посочена като дата на договора, от
който произтича вземането. Разликата в датата вероятно се дължи на разлика между
деня на сключване на договора и деня на отпускане на кредита, но не е спорно, че
именно вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, е идентично с това по договора за кредит от 26.09.2007г., посочен в
приложението към този договор за цесия като договор от 08.10.2007г.
3
Установява се, че с молбата от 04.02.2022г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е
поискал налагане на запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки в
„Ю.Б.“ АД, в изпълнение на което съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до банката, получено на 30.05.2022г. (л.198 от изп.дело).
Други действия не са били предприемани в изпълнителното производство, а
видно от приложено удостоверение, издадено по изп.дело, по молбите на банката от
27.01.2016г., 16.01.2018г. и 10.01.2020г. не са били заплащани авансово дължимите
такси от страна на взискателя.
По отношение на молбата от 10.12.2021г. съдът констатира, че е постъпила от
„Ю.Б.“ АД, като взискател, въпреки прехвърляне на вземането в полза на друг субект,
осъществено от този кредитор още на 27.03.2020г.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда възможност за длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато
основава иска си на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и
длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в
сила, както е в настоящия случай, тъй като тя е годно изпълнително основание.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с който ищецът цели да установи,
че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист, по който е
образувано изп.дело № 1873/2013г. на ЧСИ М.М. не подлежи на принудително
изпълнение, тъй като задължението е погасено по давност, изтекла след образуване на
изп.дело.
На първо място, съдът намира за установено, че към датата на подаване на
исковата молба и понастоящем носител на непогасената част от вземането по
изпълнителния лист от 16.05.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 389/2013г. на РС – Айтос за
дълг на ищцата, произтичащ от договор за кредит от 26.09.2007г. с „Ю.Б.“ АД, е
ответника „ЕОС М.“ ЕООД по силата на настъпило частно правоприемство – договор
за цесия от 27.03.2020г., с който вземанията по кредитното правоотношение са
прехвърлени от банката на „С.Г..Г.“ ЕАД, по-късно с наименование „Колект БГ“ АД, и
договор за цесия от 11.12.2020г., с който вземанията са продадени на ответника.
Обстоятелствата се установяват от приложените договори за цесии и приложенията
към тях, удостоверяващи прехвърляне на вземането към ищцата, произтичащо от
посочения по-горе договор за кредит. Съобщаването на цесиите съдът счита за
осъществено с връчването на отговора на исковата молба на ищцата, т.е. за извършено
в хода на процеса, поради което следва да приеме този факт за настъпил по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. Уместно е да се посочи, че липсата на съобщаване на цесията по-
рано има отношение единствено в случай на извършено от длъжника плащане на дълга
4
към цедента, каквато хипотеза не е налице по делото.
На второ място, съдът намира, че вземането – предмет на делото, е погасено по
давност с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, считано от последното
извършено по изпълнително дело № 1873/2013г. на ЧСИ М.М. изпълнително действие,
годно да прекъсне давността, а съображения за това са следните:
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/80г. на Пленума на
ВС погасителна давност за вземане – предмет на принудително изпълнение, не тече,
докато трае изпълнителният процес.
С т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС бе обявено, че
ППВС № 3/1980 г. е изгубило своето значение, като е установено правилото, че
давността се счита за прекъсната по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н., съответно не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 2/2020г. на ОСГТК на ВКС бе преодоляна
съществуващата след приемане на ТР № 2/2013г. противоречива практика на
съдилищата и бе прието, че ППВС № 3/1980г. е изгубило своето действие с приемане
на ТР № 2/2013 г., т.е. считано от 26.06.2015г., което правило е относимо и за висящите
към тази дата изпълнителни дела.
В развитие на въпросите, поставени в тълкувателните решения, съдебната
практика е приела, че погасителна давност не тече, ако взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител е бездействал и не е
предприел изпълнение по различни причини, независещи от волята на взискателя, но
когато взискателят е бил активна страна и е заявявал искания за прилагане на способи
за изпълнение, но не ги е обезпечил, като не е внесъл дължимите за това разноски,
следва да се приеме, че давността не е прекъсната с молбата му за извършване на
определени изпълнителни действия, тъй като те не са били предприети поради
неговото бездействие – така Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
5
1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г.,
IV г. о., ГК.
В настоящия случай, изп.дело № 1873/2013г. на ЧСИ М.М. е било образувано
през 2013г. и следователно до 26.06.2015г. погасителна давност за вземането – предмет
на принудително изпълнение, не е текла. В рамките на този период е била проведена
успешна публична продан на ипотекирания в обезпечение на дълга имот на длъжника
и същият е бил предаден на обявения купувач. След това изпълнително действие други
действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността по смисъла на
ТР № 2/2013г. на ОСГТК, не са били извършвани, поради което и като последица от
това следва да се приеме, че давността, започнала да тече от 26.06.2015г. е изтекла на
26.08.2020г. (като се вземе предвид времето, в което не са текли срокове по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г .).
Действително, взискателят „Ю.Б.“ АД е депозирал общо четири молби, с които е
отправял искания за извършване на справки и за предприемане на изпълнителни
действия, като всяка от тези молби е подавана преди изтичане на двугодишен срок от
предходната такава. По нито една от тях обаче не са извършвани изпълнителни
действия – не са налагани запори на трудово възнаграждение, нито е извършван опис
на притежавани от длъжника несеквестируеми движими вещи, не са налице такива
действия, които да изграждат съответния изпълнителен способ. Действително, видно
от справка през 2016г. ищцата не е била в трудово правоотношение, а видно от такава,
приложена в исковия процес, трудови договори не са били сключвани с нея в хода на
изпълнителното дело. Не е установено обаче какво имущество е имала ищцата. Запор
на вземанията й по банкова сметка в „Ю.Б.“ АД е предприет едва 2022г., което е след
погасяване на процесното вземане по давност. Доколкото от горепосочената съдебна
практика се налага правилото, че простото подаване на молба за извършване на
изпълнителни действия от взискател не е достатъчно, за да се счете, че погасителната
давност е прекъсната, а следва неизвършването на тези действия да не е по вина на
кредитора, то съдът приема, че в настоящия случай носителят на вземането не е бил
активен и не е обезпечил изпълнението на сочения от него способ за принудително
изпълнение, тъй като няма данни да е заплатил дължимите такси за това или ако
съдебният изпълнител е бездействал – да е искал извършването, съответно повтарянето
на исканите способи за принудително изпълнение. В тежест на взискателя е било да
докаже, че въпреки исканията изпълнителни действия не са могли да бъдат извършени
обективно, каквото доказване не е проведено в производството. Негова е била и
грижата да проследи какви действия са били извършени по изпълнителното дело въз
основа на подаваните молби и да изисква реализирането на даден способ, вкл. да иска
повтаряне на неуспешни действия. В този смисъл, евентуалното бездействие на
6
съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за
което е овластен, се счита в практиката за бездействие на самия взискател, който е
заинтересованият да следи за движението на производството, а като последица от това
– бездействието не може да влече неблагоприятни последици за длъжника. С оглед
изложеното, съдът намира, че молбите на взискателя от 27.01.2016г., 16.01.2018г. и
10.01.2020г. не са довели до прекъсване на погасителната давност, която е изтекла на
26.08.2020г., поради което и молбата от 10.12.2021г. не се явява релевантен към спора
факт, а така установените обстоятелства обосновават извод за основателност на
исковата претенция.
По разноските
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищцата сторените от
нея разходи по водене на делото, които възлизат на 5044.82 лева – 1444.82 лева
държавна такса и 3600.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, което не
се явява прекомерно с оглед минималните прагове, уредени от НМРАВ, поради което
не подлежи на намаляване по направеното от насрещната страна възражение.
Претендираните от ищеца разходи в размер на 604.17 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с извънсъдебно уреждане на спора, не се присъждат, тъй
като не се явяват сторен в процеса разход.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от М. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: с.Горни Лозен, ул. „******* със съдебен адрес: гр.София, ул. „******* (чрез
адв.Л. Г.), срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. ******* – *******, със съдебен адрес: гр.София, бул. „*******1, офис
19Б (чрез адв.А. К.), че М. А. Г. не дължи на „ЕОС М.“ ЕООД сумата 36120.39 лева, за
която е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013г. по ч.гр.д.№ 389/2013 на РС –
Айтос, по който е образувано изп.д.№ 1873/2013г. на ЧСИ М.М. за събиране на сумите
32233.07 лева - главница, ведно със законната лихва от 23.04.2014г. до окончателното
плащане, и 3887.32 лева – разноски по ч.гр.д.№ 389/2013 на РС – Айтос, поради
изтекла след издаване на изпълнителното основание погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплати на М. А. Г., ЕГН **********, сумата 5044.82 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8