№ 455
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501189 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Христо Данов” № 37 против решение № 260043 от 19.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 566/2020 г. по описа на РС- Средец, с което са отхвърлени
исковете му по чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за приемане за установено по отношение на ответника М. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес:
С., ул. „А.С.“ №**, че същият дължи на дружеството сумата от 7572.26 лв. - главница за
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установена неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за периода от 30.10.2019г. до
28.10.2020г. за клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.10.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 349.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата от 7572.26 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от
30.04.2020г. до 12.10.2020г., за които вземания жалбоподателят-ищец се е снабдил със
заповед № 260017 от 14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 471/2020г., по описа на РС – Средец, и за осъждането на
жалбоподателя да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер от
290 лв.
В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд, като се
1
навеждат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че районният
съд неправилно е кредитирал доказателствата по делото, вследствие на което е достигнал до
грешка фактическа обстановка. Излагат се съображения, че неправилно в обжалваното
решение е прието, че е нужно доказване от ищеца на отговорността на потребителя за
неговото виновно поведение, вкл. и за неизпълнение на договорно задължение. Сочи, че
отговорността на потребителя за заплащане на неизмерена електрическа енергия е
обективна и безвиновна с оглед установената корекционна процедура по ПИКЕЕ, която има
за цел да възстанови неоснователното разместване на имуществени блага. Излагат се
доводи, че при процесната проверка са спазени всички изисквания на ПИКЕЕ, както и за
законосъобразното начисляване на корекционната сметка в тежест на ответника, като се
позовава на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. Навежда се оплакване, че въпреки заключението
на вещото лице, в което е посочено, че методиката за изчисляване на количеството
ел.енергия е приложена правилно, районният съд не е вникнал в същината на спора и
неправилно е приел обратното. На последно място жалбоподателят счита, че неотносимо
към предмета на спора е обстоятелството какви консуматори на ел. енергия са били налични
в обекта към момента на извършване на експертизата. С оглед гореизложените
съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на отхвърлителното
решение на РС- Средец и постановяване на ново, с което исковете да бъде изцяло уважени,
както и в полза на въззивника да бъдат присъдени направените разноски в пълен размер, в
т.ч. и за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Не
са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззивното дружество не
изпраща представител, депозира писмена становище, в което заявява, че поддържа въззивна
си жалба с искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване
на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.Претендира присъждане на
разноските пред двете инстанции съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият М. ИВ. М., чрез
адвокатския си пълномощник по делото е депозирал писмен отговор, в който счита, че
решението е правилно и законосъобразно. Счита, че изложените в жалбата доводи за
нарушение на материалния закон на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ не обосновава извод за
неправилност на решението. Счита, че след като твърди, че отговорността на потребителя е
обективна, ищеца следва да докаже реално ползване на претендираното количество ел.
енергия, а по делото е установено, че ответникът не е разполагал с достъп до таблото, обекта
не е ползван поради ремонт, които обстоятелства обосновават извод за липса на ползвана ел.
енергия. Още повече, че от експертизата по делото, неоспорена в тази й част е установено,
че ел. инсталацията на процесния обект не би могла да издържи на натоварване в твърдения
от жалбоподателя размер. Счита за неоснователно възражението в жалбата за неотносимост
към предмета на делото на обстоятелството какви са ползваните в обекта консуматори на ел.
енергия, установени от вещото лице при изготвяне на заключението. По гореизложените
съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно и присъждане на разноски във въззивното производство. Не са направени
доказателствени искания. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез упълномощения си
2
процесуален представител поддържа писмения си отговор за неоснователност на въззивната
жалба с искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Електроразпределение Юг“ ЕАД за приемане за установено
на основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че
ответника М.М. му дължи заплащане на сумата от 7572.26лв. - главница за допълнително
начислена електрическа енергия, вследствие на установена неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия за периода от 30.10.2019г. до 28.10.2020г. за
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 349.16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от
7572.26 лв. в размер на законната лихва, начислена за периода от 30.04.2020г. до
12.10.2020г., за които вземания жалбоподателят-ищец се е снабдил със заповед № 260017 от
14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
471/2020г., по описа на РС – Средец.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2020г. е извършена проверка на електромер с
ИТН :2646310, на адрес: С., ул. „А.Б.“ 1, вх.*, ет. 3, заведен по партида с кл. номер
********** с титуляр ответника М.М., за което е съставен констативен протокол от същата
дата в присъствието на ответника, който го е подписал. Твърди се проверения електромер
бил демонтиран, поставен в безшевен чувал с пломба за еднократна употреба, а не негово
място бил монтиран нов. Ищецът сочи, че демонтирания електромер бил предаден за
експертиза на Български институт по метрология, чието заключението е, че бил осъществен
достъп до вътрешността на електромера, в резултат на което същият отчитал по – малко от
консумираната електроенергия. Вследствие на описаната манипулация, изразяваща се в
това, че електромерът отчитал консумираната електроенергия с отклонение извън границите
на допустимото, а именно с грешка - 98,63%, поради което ищецът е извършил
преизчисление на количествата електрическа енергия съгласно справка за коригиране на
сметка на електроенергия към констативен протокол № 178/03.04.2020г. на БИМ. Въз основа
на извършената корекция, ищецът сочи, че на ответника е начислено допълнително
количество електрическа енергия в размер на 38381 kWh, изчислено съгласно чл.56, ал.3 от
ПИКЕЕ по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологични разходи на ищеца за период от 90 дни назад от датата на
проверката /от 30.10.2019г. до 28.01.2020г./ на стойност 7572.26 лева с ДДС. За посочената
сума ищецът сочи, че на ответника е издадена фактура № **********/09.04.2020г., която му
е изпратена с писмо с изх.№ 85928611/09.04.2020г. в изпълнение на изискванията на чл.56,
ал.1 от ПИКЕЕ. Тъй като посочената сума не била платена от отвентика, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като претендира установяване на
дължимостта на тази сума, заедно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната
3
лихва в общ размер на 349.16 лв., начислено за считано от падежа по фактурата от
30.04.2020г. до образуване на заповедното производство - 12.10.2020г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспореил предявените искове, като сочи, че
процесния обект - жилище, негова собственост не е ползван от него през времетраенето на
корекционния период, като считано от 01.10.2019г. имотът било отдаден по наем. Не
оспореа извършената на 28.01.2020г. и съставения за нея констативен протокол. Твърди, че
по повод кореспонденция с ищеца, последният не е посочил обстоятелствата, при които е
извършена твърдяната манипулация на електромера. Сочи, че никога не е имал достъп до
ел.таблото, тъй като същото е собственост на ищеца и само той има ключ за него. Счита, че
практически невъзможно в процесното жилище с квадратура от 84 кв.м. за период от 90 дни
да се потреби начисленото от ищеца количество електрическа енергия – 38381 kWh, поради
което оспорва правилността на извършеното пресмятане на начисленото количество ел.
енергия. В подкрепа на този довод излага съображения, че сградата, в която се къде се
намира то е санирана, както и, че за ел. инсталацията на жилището не би „издръжала“ на
такова постоянно натоварване, каквото е начисленото количество ел.енергия.
С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като
е приел, че липсват данни преизчислението да е извършено на базата половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8 – часово
натоварване, както и поради обстоятелството, че заключението на експертизата е посочило,
че при едновременна работа на всички налични консуматори на ел.енергия в имота се
достига масимална мощност от едва 7 квт/ч., а начислената съгласно корекцията стойност е
17.7 киловат за час.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на основание чл.
269 от ГПК настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, а досежно правилността му в рамките на обхвата на въззивната проверка
съобразно наведените съображения във въззивната жалба, намира следното:
По делото страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че
ответникът е собственик на ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в С., ул. „А.С.“
№**, като собствеността си е придобил чрез покупко-продажба на 19.08.2019г. заедно с още
две лица- А.И.Н. и В.И.Н.. Установено е също, че на 29.10.2019г. ответникът е подал
заявление до „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД за смяна на клиент на обекта, като съгласно
сключена спогодба от същата дата спогодба с „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД в качеството
си насобственик на ид.ч. в процесния имот в т. 1.4.3 се е задължил да заплаща цялото
количество електрическа енергия, доставяно в обекта. По делото е представен договор за
наем от 01.10.2019г., от който е видно, че имотът е отдаден под наем на трето лице за
търговска дейност.
4
По делото е представен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 585134 от 28.01.2020г., от който е видно, че е извършена
проверка на жилищен обект - апартамент, находящ се в С., ул. „А.С.“ №**, при която е
констатирано, че е налице нормална векторна диаграма на схемата на свързване. Посочено е,
че измерената грешка е над допустимата – 63.25%, като електромера е демонтиран и
поставен в безшевна торба, след което е предаден за експертиза. Проверката е извършена в
присъствието на ответника, за което същият е положил подписа си в протокола.
По делото е представен протокол № 178 от 03.04.2020г. за извършена от БИМ
проверка на електромера, при която е установено наличие на механични дефекти на кутията,
на клемите и на клемния блок на електромера, както и наличието на пробит отвор в
основата на електромера, точно под куплунг Х2. Експертизата е констатирала, че е налице
осъществен достъп до вътрешността на електромера, тъй като като изводите на куплунг Х2
са дадени на късо с детайл, непринадлежащ към конструкцията на електромера. В резултат
на така установената манипулация и след съответните замервания е дадено заключение, че е
електромерът отчита по – малко от консумираната електроенергия, като отчетената грешка е
около 98.63%.
Въз основа констатациите в констативния протокол и експертизата от БИМ, сочещи
на неправомерно въздействие върху електромера, ищцовото дружество едностранно е
коригирало сметката на ответника в качеството му на потребител, задължил се да отговаря
за задълженията за заплащане на ел.енергията в процесното жилище, с исковата сума от
7572.26лв., съставляваща допълнително начислена енергия от 38381 киловат часа, като
корекцията е извършена за минал период от 90 дни, считано от 30.10.2019г. до 28.01.2020г.
на основание чл.50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ. По делото се установява, че за начислената след
извършената корекция за минало време допълнителна сметка, ищецът е издал фактура от
09.04.2020г. за сумата от 7572.26лв. с ДДС със срок за плащане до 29.04.2020г., като
ответникът е уведомен за начислените суми на 09.04.2020г.
В първоинстанционното производство всяка от страните е ангажирала свидетелски
показания, като по искане на ищеца е разпитан негов служител, извършил проверката –
Д.С., а по искане на ответника съжителстващата с него на съпружески начало В.Н.. В
показанията си св. С. сочи, че е извършил проверката на процесната дата в жилището на
ответника въз основа на предварителен списък, поради съмнения за извършена
манипулация.Заявява, че електромерът е бил видимо с нарушен корпус – имало е пробита на
гърба му дупка, като след замерване е установено, че същият отчитал в по-малко с грешка
63.25%. Сочи, че проверката е извършена в присъствието на ответника, като електромерът е
свален и изпратен за експертиза, а на негово място е монтиран нов.
В показанията си св. Н. /съсобственик в имота/ заявява, че след като е същият е бил
закупен на 19.08.2019 г., с ответника са му правили продължителен основен ремонт, тъй
като сградата, в която се намирал е много стара, като за апартамента закупили и ел.уреди –
бойлер, два климатика инверторни, клас А+++, като са поставили осветление – лед крушки.
От показанията й се установява, че имотът е бил отдаден под наем необзаведен за
5
ползването му като счетоводна къща, която считано от м. октомври в рамките на няколко
месеца наемателят е започнал да го обзавежда, като наред с поставените от ответника ел.
уреди, наемателят е поставил кафе машина и два компютъра, принтер скенер и офис
оборудване. Свидетелката сочи, че знае, че ел. таблото се намира пред сградата, но тя и
ответника не са знаели кой е техния електромер, нито са имали ключ от таблото. Заявява, че
докато са извършвали ремонт на жилището са заплащани месечни сметка за ел. енергия
между 10 -15 лв., а впоследствие наемателят е заплащал месечни сметки в размер между 40
и 100лв. Сочи, че понастоящем партидата на електромера е прехвърлена се води наемателя.
Твърдението на свидетелката, че процесният апартамент се отдавал под наем се установява
и от представения договор за наем от 01.10.2019г.
По делото са извършени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. В
заключението си по основната експертиза вещото лице сочи, че констативния протокол от
извършената метрологична експертиза установява наличието на нерегламентирано
вмешателство върху електромера, изразяващо се в това, че изводите на куплунг Х2 са
дадени на късо на електромера, вследствие на което той е отчитал по-малко електроенергия
отколкото е изразходената със средна грешка минус 98,63%. Според вещото лице
методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия е приложена
правилно от ищеца по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, като приложената цена на
допълнително начислената електроенергия също е правилно определена за процесния
период по цени, определени с решение на КЕВР. Що се касае до началния момент на
неправомерната намеса, вещото лице е посочило, че съгласно извадката от данните в
паметта на електромера, е видно, че същият е бил манипулиран на 01.07.2019г. в 20.00 ч.,
когато е било регистрирано изключването му. По отношение на начисленото количество
електроенергия от общо 38381 kWh /при 30 338 kWh дневна тарифа и 8043 kWh нощна
тарифа/, вещото е изчислило, че това количесто, разделено на 90 дни и на 24 часа
съответства на потребление от 17,7 kW за един час, т.е. по 424,8 kW за едно денонощие.
Вещото лице е посочило, че при максимално натоварване възможната консумация на
електроенергия може да достигне до 18,4 kW и теоретично е възможно ел.системата да
издържи на такова постоянно ежечасно натоварване.
С оглед оспорване на възможното максимално натоварване на ел. мрежата поради
обстоятелството, че след закупуване на жилището в него е извършен ремонт, в т.ч. и
подмяна на ел. инсталацията в него по делото е извършена допълнителна съдебно-
техническа експертиза. След извършен оглед на място, вещото лице е дало заключение, че
при състоянието на инсталираните консуматори на електроенергия по време на огледа на
12.03.2021г. и при едновременната работа на всички уреди, максимално потребеление на
ел.енергия може да бъде от около 7 kW за час. Вещото лице е посочило, че не е възможно
при това положение да се достигне начисленото от ищеца количество по корекционната
сметка от 17.7 kW за час, като е уточнило, че главният предпазител във външното ел.табло
позволявал максимално натоварване 12 kW за час.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
6
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че горната
фактическа обстановка е възприета правилно възприета от районния съд в съответствие с
ангажираните по делото доказателства, но въз основа на нея и след неправилно приложение
на материалния закон са направени несъответващи за установени факти правни изводи,
които водят до извод основателност на жалбата, по следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За уважаването им в тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е възникнало
правото едностранно да коригира сметката на ответника за исковия период с посоченото
допълнително начислено количество ел. енергия, чието заплащане е вменено като
задължение на последния. В случая се твърди, че основанието за извършената корекция е
неправомерна манипулация на електромера, довела до погрешното измерване на ел.
енергията, като за целта ищецът е заявил, че е начислил за плащане от ответника
прогнозното консумирано количество ел. енергия, съгласно чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и
сътвестващата му парична стойност съгласно прогнозната му пазарна цена, изчислена
съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.
Безспорно е по делото, че ответникът има качеството на потребител на енергийни
услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и е краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27 г
от ДР на ЗЕ - за присъединен към електроразпределителната мрежа имот- апартамент,
находящ се на горепосочения адрес, за който е открита партида на ползвател на преносната
мрежа по смисъла на пар. 1, т. 41а от ДР на ЗЕ при ищцовото дружество със съответния
абонатен номер. Не се спори също, че на посочената по-горе дата е извършена проверка от
служители на ищеца, за което е съставен протокол по смисъла на чл. 49 от ПИКЕЕ, като
констатациите в него са потвърдени от ангажираните по делото свидетелски показания и от
експертизата на БИМ. Установено е, че извършеното вмешателство върху електромера,
датиращо от 01.07.2019г. е довело до отчитане с -98% по-малко на потребеното в имота
количество ел. енергия. При това положение, настоящата инстанция приема, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, в резултат на което електромерът е отчитал по-малко от
консумираната електроенергия.
Проверката е извършена на 28.01.2020г. по време на действие на новите ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г./, издадени от председателя на КЕВР на основание чл. 21, ал. 1,
т. 9 от ЗЕ, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. Посочената разпоредба чл. 83, ал. 1, т. 6 и
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Зе и предвиждат, че с приемането на ПИКЕЕ /2019г./ е
допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. За да се породи това материално субективно право
на преизчисляване на количеството електрическа енергия не е необходимо да се доказва, че
7
неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно
поведение на самия клиент, респ. лицето, което е в договорно правоотношение с
енергийното предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа. То
може да се дължи и на виновно поведение на друго лице. Затова за ангажиране на
отговорността на потребителя- ползвател за заплащане на начислените суми по
корекционната сметка не е необходимо неправомерно въздействие непременно да се
изхожда от него, тъй като липсва такова нормативно изискване, в т.ч. и съгласно текстовете
на ПИКЕЕ. Ето защо без правно значение в случая при констатираното неправомерно
вмешателство е обстоятелството дали ответникът е имал достъп до електромера, респ. кой е
извършил вмешателството, тъй като отговорността му за заплащане на неправилно
измерената ел. енергия е обективна и безвиновна. В тази връзка следва да се отбележи, че
съдебната практика приема, че въведената с ПИКЕЕ възможност за коригиране на сметката
при неточно измерване и отчитане на доставената ел. енергия, почива на общите правила на
чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор
за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества
и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори
за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът
има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното
дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на
купувача да заплати цената на доставената електроенергия, като въпреки специфичният
предмет на договора /доставка на електроенергия/ това обстоятелство не променя основните
характеристики на продажбеното правоотношение и не води до неравноправност, противно
на приетото от районния съд.
От гореизложеното следва извода, че в процесния случай поради установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, които са еднозначни и непротиворечиви, че в
имота е било налице доставено, но неотчетено в цялост количество ел. енергия, именно
поради неправомерно външна намеса, настоящата инстанция счита, че е възникнало
соченото от ищеца прави на основание на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИККЕ да преизчисли
задълженията на ищеца чрез коригирането й на количеството ел. енергия с установената от
метрологичната експертиза грешка, която след остойностяване съгласно чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ следва да бъде заплатена от ответника. В тази връзка съдът намира за основателно
възражението, че неправилно районният съд е приел, че преизчисляването следва да се
извърши съгласно правилата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, касаещи случаите на вмешателство,
изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което липсва данни за процента
неизмерено количество ел. енергия, което е различно от заявеното от ищеца и установено по
делото основание за корекция е чл. 50, ал. 1,б. „а“ от ПИКЕЕ, тъй като се касае за установен
процент на грешка, т.е. установен е процента ел. енергия, която остава неотчетена.
По така изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
електроразпределителното дружество-ищец е доказало наличието на твърдяното действие –
неправомерна намеса върху процесния електромер, което има за резултат отчитане на по-
8
малки количества от доставената и потребена електрическа енергия в имота. Установеното
неправомерно въздействие, независимо от липсата на данни от кого е осъществено води до
ангажиране на обективната отговорност на ответника за заплащане на коригирната при
условията на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ електрическата енергия за исковия период,
дължима на договорно основание.
Що се касае до размера на допълнително начисленото количество ел. енергия
настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно районният съд е приел, че искът е
недоказан, поради липса на данни за механизма на преизчисляване, който неправилно е
приел, че се основава на неприложимата в случая норма на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл.120 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се
отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на
електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на клиента. В тази връзка оглед специфичния
характер на движимата вещ-електрическа енергия и повторяемостта на периодичната
престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване
на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния
клиент. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната
цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 от
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в
случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване
е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него не е измерена цялата
доставена енергия. Видно от приложената справка за корекцията, ищецът е посочил начинът
за извършеното преизчисляване, като в основното си заключение вещото лице изрично е
посочило, че методиката по чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, приложима в случая е спазена. В
основното си заключение вещото лице е изчислило, че така начисленото допълнително
количество ел. енергия за отчетния период е по 17.7 квт/час, а електрометър, който е с
обхват по напрежение 230 V и обхват по ток 80 А теоретично е възможно да „издръжи“
такова постоянно ежечасно натоварване на ел. системата, тъй като максимално възможната
консумация е 18.4 kвт/ч. В допълнителното си заключение обаче вещото лице е посочило, че
при оглед в имота към 12.03.2021г., т.е. за последващ отчетния период момент е
констатирало в имота наличен кабел от 6 кв.мм., подходящ за максимален ток 46А и
мощност на наличните ел. уреди от 10.1 квт, поради което е дало заключение, че при
състоянието на наличните към момента на оглед електроуреди не е възможно ел.
консумацията в имота да достигне до начислените от ищеца 17.7 квт/час, тъй като тези ел.
уреди могат да достигнат до максимална мощност около 7 квт/час. Наред с това вещото
лице е посочило, че главния предпазител във външното табло позволява максимални
натоварване от 12 квт. Дадените констатации в допълнителното заключение според
настоящата инстанция неправилно са възприети от районния съд като основание за
отхвърляне на иска, поради недоказаност на претенцията. Следва да се отбележи, че
установеното от вещото лице касае съществуващото положение в имота към по-късен от
9
датата на проверката момент, а по делото липсват категорични данни дали това последващо
положение е съществувало както към датата на проверката, така и през отчетния период.
Затова настоящата инстанция счита, че констатациите на вещото лице по допълнителното
заключение не могат да разколебаят и опровергаят констатациите, дадени в основното
заключение, че начисленото допълнително количество ел. енергия за отчетния период може
да бъде изразходено, респ. понесено от ел. системата с оглед максимално възможната й
консумация. Ето защо въззивният приема изложените в жалбата възражения за основателни,
като счита, че от данните по делото, в т.ч. и първоначалното експертно заключение се
установява, че ищецът е спазил методиката по чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ досежно
определяне на подлещото на доплащане от ответника допълнително количество ел. енергия,
като същата е правилно остойностена съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ по посочената в
същата справка на ищеца цени на КЕВР от 0.097292 лв. на един киловатчас, което налага
извода за доказаност на претенцията освен по основание, но и по заявения с исковата молба
размер от 7572.26 лв., в който размер искът следва да се уважи.
Поради основанителността на главница иск, следва да се уважи и акцесорната
претенция за законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
Що се касае до претенцията за мораторна лихва в размер на 349.16 лв.,, такава се
претендира поради забавено плащане на главницата за периода от 30.04.2020г. до
12.10.2020г. Видно от данните по делото, падежът на задължението по корекционната
фактура, издадена от ищеца е 29.04.2020г., което означава, че след изтичането му
ответникът е изпаднал в забава. Това означава, че искът за мораторна лихва е доказан по
своето основание, като досежно неговия след служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът
намира, че дължимата мораторна лихва върху главницата възлиза в предявения й размер, в
който този иск следва да се уважи.
С оглед несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, се налага отмяна
изцяло на обжалваното първоинстанционно решение, в т.ч. и в частта му за разноските,
присъдени в полза на ответника и постановяване на ново, с което предявените искове чл.
422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат
изцяло уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции, както и в заповедното
производство разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, както следва: в
заповедното производство 158.43 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, в първоинстанционното исково производство – 194.46 лв. държавна такса,
210 лв. – възнаграждение на вещото лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и във
въззивното производство – 176.44лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260043 от 19.05.2021 г., постановено по гр. дело №
566/2020 г. по описа на РС- Средец, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на отвентика М. ИВ. М., ЕГН:
**********, с адрес: С., ул. „А.С.“ №**, че същият дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адреса на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Данов“ № 37 на основание чл. 422
вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 7572.26 лв. -
главница за допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установена
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за периода от
30.10.2019г. до 28.10.2020г. за клиентски № **********, и сумата от 349.16 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 7572.26 лв. в размер на
законната лихва, начислена за периода от 30.04.2020г. до 12.10.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 7572.26 лв., считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 13.10.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена
заповед № 260017 от 14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 471/2020г., по описа на РС – Средец.
ОСЪЖДА М. ИВ. М., ЕГН: **********, с адрес: С., ул. „А.С.“ №** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адреса на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Данов“ № 37 направените по
делото в заповедното, първоинстанционното исково производство и във въззивното
производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи в общ размер
от 989.33 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
тридесетдневен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11