РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1734/23.9.2021г.
гр.Пловдив, 23 .
09 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на четиринадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 434/2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
С.К.С.,***,
представлявана от адв. Е.М., обжалва Удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри по преписка с вх.№ 01-14577-14.01.2021г. в СГКК-Пловдив,
за сграда с идентификатор 56784.523.1994.1 по кадастралната карта на
гр.Пловдив.
Становища
на страните :
- Жалбоподателката
счита, че удостоверението за неприемане на проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/ по естеството си обективира отказ по
искането й в качеството на съсобственик – да се отразят самостоятелни обекти с
проектни идентификатори 56784.523.1994.1.17, съответстващ на „помещение за
колички” и самостоятелни обекти с проектни идентификатори 56784.523.1994.1.18,
съответстващ на „проход”, представляващи общи части за сградата с етажна
собственост. Поддържа, че доводите за отказ /липсва правно основание и правна
легитимация за собствеността за отразяване на самостоятелните обекти; не е
налице самостоятелен обект в сградата, който е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение; не са изпълнени изискванията на
чл.185 ЗУТ; не са изпълнени изискванията на чл.16 т.6 от Наредба № РД-02-20-4
от 11.11.2016г. за представяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните
регистри и извършване на заявената услуга/ са неправилни и незаконосъобразни и
отсъстват мотиви за отказ на поисканото изменение на КК и КР.
Заявено
е, че съгласно нот.акт № 32 от 13.02.1981г., бащата на оспорващото лице – К.П.
е придобил индивидуално определено жилище с идеални части от общите части на
сградата с административен адрес в гр.Пловдив, *** и жалбоподателката е
единствен наследник, поради което е изпълнила задължението си да представи документ
за собственост, с който установява правен интерес за искането за отстраняване
на непълнота и грешка в кадастъра за конкретния имот. Твърди се, че според
проектната документация в частта за общите части, с одобрения архитектурен
проект от 13.07.1976г., на кота 0 са проектирани и изпълнени : помещение за
колички със застроена площ от 2,42 кв.м. при граници – помещение за смет,
проход и коридор и помещение – проход със застроена площ от 4,96 кв.м. при
граници – помещение за смет, гараж и коридор. Посочено е, че обектите, за които
е поискано изменение на КККР имат самостоятелно функционално предназначение по
архитектурен проект и по предназначението си и съставляват самостоятелни
помещения от сградата в режим на етажна собственост. Към заявлението е приложен
изработен от правоспособно лице Проект за изменение на КККР за обект „СО” в
сграда 56784.523.1994.1 по КК на гр.Пловдив и е цитирано основанието по чл.51
ал.1 ЗКИР вр. с §1 т.16 ДР ЗКИР – дефиниция за „непълноти и грешки”. В тази вр.
се счита, че представеният проект изцяло съответства на изискванията на закона
и относимите наредби, вкл. е изготвен от лице с правоспособност за дейности по
кадастъра, като е извършено геодезическо заснемане на самостоятелните обекти в
сградата и са изготвени схеми на СОС по см. на чл.44 ал.1 ЗКИР.
Административният
орган е следвало, но не е съобразил разпоредбата на чл.74 ал.1 от Наредбата от
15.12.2016г. Неправилно е прието, че липсва правно основание и правна
легитимация – арг. от §1 т.13 ДР ЗКИР вр. с представения нот.акт от 1981г. и
данните от архитектурния проект от 1976г. – процесните помещения не са
новообразувани обекти, а изградени със сградата и в случая не е налице спор за
материално право.
Поискана
е отмяна на отказа, обективиран в Удостоверение за неприемане на проект за
изменение на КККР по преписка вх.0 01-14577-14.01.2021г. в СГКК-Пловдив и
връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
В
съдебно заседание с ход по същество адв.М. поддържа, че според събраните по
делото доказателства, двете помещения притежават необходимите за нанасяне в
кадастралната карта характеристики и имат самостоятелна функция на обекти от
сградата. Моли отказът, обективиран в оспореното удостоверение за неприемане на
проект да бъде отменен с присъждане на направените разноски по делото съобразно
представен списък.
- Ответникът мл.експерт АО в
СГКК – Пловдив, И.Х. оспорва жалбата.
В
писмено становище /л.63 и сл./ е посочено, че със заявление вх.№ 01-14577-14.01.2021г.
е поискано само издаване на Удостоверение за приемане /или неприемане/ на
проект за изменение на КККР относно нанасяне на два самостоятелни обекта /СО/ в
сграда с ИД 56784.523.1994.1 по КККР на гр.Пловдив, което удостоверение е
поискано чрез подаване на електронно заявление в портала на АГКК и е издадено
във вр. с таблица № 16 към чл.7 ал.1 т.5 от Наредба № РД-02-20-4811.10.2016г.
за предоставяне на услуги от КККР, с цел – продължаване или не на работата по
изменение на КККР. По описаното заявление не е подавано друго от заявителката с
искане да се продължи работата по нанасяне на проекта за изменение на КККР на
гр.Пловдив за тези два самостоятелни обекти, поради което началника на
СГКК-Пловдив не е издавал отказ за изменение на КККР съгл. чл.70 ал.4 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР. Поради тези обстоятелства няма изпращано от СГКК-Пловдив – уведомление
по чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на
услуги от КККР. Счита се, че жалбата е недопустима, тъй като се обжалва
Удостоверение за неприемане на проекта за изменение на КККР на гр.Пловдив за
процесните два СО в жилищната сграда, което не представлява индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Извън
това е отразено, че : заявлението не е било подадено от Етажната собственост, а
от един собственик в жилищната сграда, притежаващ идеални части в сградата;
обектите, за които е поискано да бъдат нанесени като СО с представения проект
за изменение на КККР – не са предмет на КККР, тъй като същите не могат да
съществуват като самостоятелни обекти, а представляват общи части на жилищната
сграда – записано в представено от заявителя съдебно решение на ПОС; преписката
е инициирана от Сн.С., тъй като тя имала да получава парична сума от Етажната
собственост, което е друго правоотношение, неотносимо с идеалните части в
сградата. С позоваване на чл.51 ал.3 ЗКИР е посочено, че в случая няма
легитимиран с документ собственик или упълномощено лице – в представения проект
за изменение на КККР на гр.Пловдив за процесната жилищна сграда, за двата СО е
записана като собственик – ЕС, без документ за собственост и без отбелязан
номер по Булстат, както и не е приложен Протокол от проведено общо събрание на ЕС
за избран управител /представляващ/ на ЕС на жилищната сграда. Към преписката
са приложени само : Изпълнителен лист № 409 от 13.01.2017г. на ПРС и Решение №
1037 от 19.07.2018г. по в.гр.д.№ 1558/2018г. на ПОС във вр. с отказ на ЧСИ за
извършване на принудително изпълнение спрямо ЕС.
По
отношение електронния подпис на служителя инж.И.Х. е посочено, че същата
притежава електронен подпис и като служител, на който е разпределена преписката
– има право да изпраща уведомление по електронната поща и да го подписва като
писмо, което е в рамките на нейните правомощия, като в случая заявителката е
искала всичко да получи по електронен път. Отказ като индивидуален
административен акт няма издаван, поради което няма подпис на началника на
СГКК-Пловдив, тъй като няма отправено искане за нанасяне на изменение на КККР
за тези СО в жилищната сграда, съгл. чл.70 ал.4 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г.
В
първото редовно съдебно заседание от 11.05.2021г. /л.80 и сл./ мл.експерт Х.
заяви, че удостоверенията, с които се приемат проектите се подписват от
служителите, както и тези, с които не се приемат. При издаване на удостоверение
към съответното заявление все още няма искане за изменение. Проектът се
преглежда за допустимост и в случая е бил изряден в техническо отношение, но
това, което е поискано да се отрази, е преценено за недопустимо, поради което
не е приет. Все още не е отказано изменение, защото такова искане няма.
Основанието за издаване на удостоверението за неприемане на проекта е отсъствие
на легитимация и второ – не са налице самостоятелни обекти съобразно решението
на Окръжен съд. Преценено е, че тези обекти не подлежат на отразяване в
картата. Пояснено бе, че съображението, че искането не е от всички етажни
собственици касае по-късен етап от процедурата, когато би се поискало изменение
на КККР, но основният аргумент е, че посочените обекти в проекта не са
самостоятелни съобразно приложените документи към искането. В тази вр. не е
поискано отстраняване на недостатъци, тъй като няма какво да се отстрани като
недостатъци.
В
ход по същество отново бе посочено, че в случая няма заявление за изменение на
кадастралната карта, вкл. според ответника общите части не подлежат на
отразяване в картата. Няма и одобрен проект за преустройство, като според т.4
от СТЕ няма одобрен проект за промяна предназначението на прохода.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. По отношение на орган-издател и
допустимост на жалбата :
Заявление вх.№
01-14577-14.01.2021г. е подадено до СГКК-Пловдив, с автор – М.С. в качеството
на упълномощено лице и получател – Сн.С., като е поискано извършване на
следната услуга – Удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение
на КККР относно сграда 56784.523.1994.1 и начин на получаване – чрез уеб
базирано приложение /л.29/. При заявяване на услугата „Удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР” е приложена декларация към заявлението
/л.31/. В същата М.С. е декларирал съгласие – инж.Я.Д. като правоспособно лице
по ЗКИР, на основание чл.51 ал.6 ЗКИР да подаде от негово име пред АГКК,
изработеният от него проект за изменение на КККР за сграда в ПИ 56784.523.1994
по КК на гр.Пловдив. М.С. е упълномощен от Сн.С. с пълномощно /л.32/, представителната
власт според което съдържа право на подаване на заявления и други пред всички
държавни, общински и частни органи и институции, физически и юридически лица.
Пълномощното е възприето от СГКК-Пловдив за удостоверяващо представителната
власт относно подаване на Заявление вх.№ 01-14577-14.01.2021г.
Върху заявлението е отразено „инж.Х.;
за удостоверение от ПРИЕМ или НЕ на проекта”. Отразено е още : „Изпълнено ;
05.02.2021г.”, с положен подпис.
Удостоверение за Неприемане на
проект за изменение на КККР по преписка вх.№ 01-14577-14.01.2021г. в
СГКК-Пловдив за сграда с идентификатор 56784.523.1994.1 по кадастралната карта
на гр.Пловдив е с изх.№ 25-30588-05.02.2021г. /л.30/. Подписано е от инж.И.Х. –
изготвил, с електронен подпис. В
удостоверението е посочено, че СГКК – Пловдив на основание чл.55 ал.3 ЗКИР и
чл.56 ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР и в изпълнение на чл.7 ал.3 и Приложение № 2 към него и
чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г., след извършена проверка
на проект за изменение на КККР и приложените към него документи, внесен с вх.№
01-14577-14.01.2021г., „НЕ ПРИЕМА“ проект за изменение на КККР и приложените
към него документи, внесен с вх.№ 01-14577-14.01.2021г. В удостоверението за неприемане на проекта за изменение на КККР е
отразено, че проектът не отговаря на изискванията на чл.75 ал.1 т.9 от Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и
по-конкретно : липсва правно основание и правна легитимация за собствеността за
отразяване на самостоятелни обекти с проектни идентификатори
56784.523.1994.1.17, съответстващ на „помещение за колички” и
56784.523.1994.1.18, съответстващ на „проход”, представляващи „общи части” в
сграда с етажна собственост. Цитирани са чл.51 и чл.51 ал.3 ЗКИР, както и §1
т.1 ДР ЗКИР, вкл. е посочено, че не са изпълнени изискванията на чл.185 ЗУТ и
представените документи не отговарят на изискванията на чл.16 т.6 от Наредба №
РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от КККР и за извършване на
заявената услуга.
В удостоверението за неприемане на
проекта не е отразено, че подлежи на обжалване пред съд и срок, в който може да
бъде оспорено. Удостоверението е с изх.номер от 05.02.2021г. Жалбата е с
вх.номер в АС-Пловдив от 18.02.2021г. При непосочени орган и срок за обжалване
е приложима нормата на чл.140 ал.1 АПК в хипотеза на оспорен индивидуален
административен акт.
1.1. СГКК – Пловдив бе задължена да представи доказателства за
административен орган – ответник по делото : началникът на СГКК-Пловдив или
оправомощен от него служител по см. на чл.55 ал.3 ЗКИР във вр. с изготвен отказ
от инж.Х. и подписан от същото длъжностно лице и писмено да отговори дали има
изпратено уведомление по реда на чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба №
РД-02-20-4/11.10.2016г., включително – има ли издаден отказ на началника на
СГКК – Пловдив по чл.70 ал.4 от наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Със Заповед на Изпълнителния директор
на АГКК - № РД-17-16/29.11.2018г. е утвърден Списък-Приложение, представляващ
неразделна част от заповедта, съдържащ имената на служителите, оправомощени да
издават официални документи и справки за територията на цялата страна /л.71 и
сл./, в обхвата на който е И.Х. – т.17, Пловдив. Заповедта е основана на чл.55
ал.3 ЗКИР : „Официалните документи по ал. 2 се издават от началника на службата
по геодезия, картография и кадастър и от изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър или от оправомощени от него служители за
територията на цялата страна.”. Съгл. чл.55 ал.2 ЗКИР – „Официалните документи
са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от
кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали.”. Заповед №
РД-17-16/29.11.2018г. е допълнена в частта по т.17 от приложението /Пловдив/ -
със Заповед № РД-17-7 от 04.06.2019г. /л.67/.
Оспореното Удостоверение за неприемане
на проект за изменение на КККР с изх.№ 25-30588- 05.02.2021г. по преписка вх.№
01-14577-14.01.2021г. е качено на дата 05.02.2021г. в Официалния раздел на КАИС
Портал, от където заявителят може да изтегли файла, подписан с квалифициран
електронен подпис /л.88; извадка от информационната система на кадастъра,
л.89/.
По отношение доказателства за
валидност на квалифициран електронен подпис към дата 05.02.2021г. е представена
разпечатка от официалната страница на фирмата, издала Сертификата за
квалифицирания електронен подпис на И.Х., служител в СГКК-Пловдив – проверка
статус КУЕП, л.90.
1.2. Според правните
основания, отразени в оспореното удостоверение – същото е възприето за
официален документ от обхвата на чл.55 ал.2 ЗКИР, поради което – изготвено и
подписано от оправомощено длъжностно лице да издава официални документи на основание
чл.55 ал.3 ЗКИР с двете заповеди на изпълнителния директор на АГКК /л.71 и сл.;
л.67/. В конкретния случай не е приет проект за изменение на КККР, поради което
удостоверението за неприемането му може да бъде квалифицирано на индивидуален
административен акт от обхвата на чл.21 ал.3 АПК : „Индивидуален
административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът
да се издаде такъв документ.”. Аргумент в подкрепа на извода за административен
акт по см. на чл.21 ал.3 АПК е и изменената разпоредба на чл.56 ал.10 от Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016г. – станала
ал.11 и в частност ал.11 т.1, в сила от 01.10.2021г. : „Службата по
геодезия, картография и кадастър издава отказ за извършване на изменението,
когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри се установи, че: 1. има издадено удостоверение за
неприет проект;“. Съгл.
чл.56 ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР, която разпоредба е отразена в удостоверението за
неприемането на проекта – в редакция към 05.02.2021г. : „Службата по геодезия,
картография и кадастър издава отказ за извършване на изменението в случаите, в
които след извършен контрол по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР
се установи, че проектът за изменение не отговаря на изискванията на тази
наредба.”. Наредбата по чл.50 ЗКИР е Наредба № 19 от 28.12.2001г. за контрол и приемане на кадастралната карта и
кадастралните регистри.
В тази насока е и посочената в удостоверението разпоредба на
чл.7 ал.3 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от
кадастралната карта и кадастралните регистри : „Условията за изпълнение на услугите по
ал. 1, т. 5 са съгласно приложение №
2.”. Точка 5 от ал.1 на чл.7 от наредбата касае издаване на
официални документи, а в приложение № 2 – таблица 16 е отразено „Удостоверение
за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти.”. Съдържанието на услугата /по см. и на §8
ПЗР АПК/ е представено в Таблица 16, като според §1 т.5
ДР на наредбата - „Официален документ" е: скица, схема, скица-проект,
схема-проект, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните
регистри, удостоверения и други документи с форма и съдържание, определени с
тази наредба, които имат доказателствено значение по отношение на съдържащите
се в тях факти и обстоятелства.
В удостоверението е посочено още, че проектът не отговаря на изискванията
на чл.75 ал.1 т.9 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР – „Проектът за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се изработва и
представя в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР и съдържа: 9. документи, удостоверяващи основанието за
исканото изменение;”.
Според
останалите основания, отразени след описаните : липсва правно основание и
правна легитимация за собствеността за отразяване на СО с проектни
идентификатори 523.1.17 – помещение за колички и 523.1.18 – проход,
представляващи общи части в сграда с етажна собственост; чл.51 ЗКИР, но без
конкретизация на приложима хипотеза от ал.1; чл.51 ал.3 ЗКИР – без изрично да е
отразено, че Сн.С. не притежава необходимото качество за подаване на
конкретното заявление; §1 т.1 ДР ЗКИР : "самостоятелен обект в сграда или
в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата
или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение - приложима разпоредба според конкретиката на фактите вр. и с
чл.23 ЗКИР; чл.185 ЗУТ – не е посочено кое или кои изисквания не са изпълнени.
В
жалбата е заявено, че по естеството си удостоверението обективира
отказ по искането да се отразят самостоятелни обекти с проектни идентификатори
56784.523.1994.1.17, съответстващ на „помещение за колички” и 56784.523.1994.1.18, съответстващ на
„проход”, представляващи общи части за сградата с етажна собственост, вкл. че
оспорващото лице установява правен интерес за искането за
отстраняване на непълнота и грешка в кадастъра за конкретния имот, но в случая изменение на КККР
не е заявено със заявлението за издаване на удостоверение за
приемане/неприемане на проект за изменение на КККР, както и след това. При
отсъствие на искане за изменение на КККР на етап – заявление за издаване на
удостоверение за приемане/неприемане на проект, административният орган не е
дължал съобразяване с посочената от жалбоподателката разпоредба на чл.74 ал.1
от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Развилото се административно производство
не е за отстраняване на непълнота и грешка в кадастъра – искане в тази насока
не е отправяно към началника на СГКК – Пловдив. В тази вр. ответникът поддържа,
че по
заявлението от 14.01.2021г. не е
подавано друго с искане за нанасяне на проекта за изменение на КККР на
гр.Пловдив за тези два самостоятелни обекти, поради което началника на
СГКК-Пловдив не е издавал отказ за изменение на КККР съгл. чл.70 ал.4 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР. Поради тези обстоятелства няма изпращано от СГКК-Пловдив – уведомление
по чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на
услуги от КККР, тъй като случаят не касае отстраняване на недостатъци в
заявлението. Съгл. чл.19 ал.1 и ал.2 от Наредба
№ РД-02-20-4/11.10.2016г. : „(1) (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2017 г., в сила след
присъединяване на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към средата на
междурегистров обмен RegiX, но не по-късно от 22.11.2018 г. - доп., бр. 86 от
2019 г., в сила от 1.11.2019 г.) Регистрирани заявления, за които липсват
документи или не са предоставени идентификационни данни за документи, налични в
регистрите на държавната администрация, и са необходими за изпълнението на
услугите, не се изпълняват до отстраняване на недостатъците.; (2) При наличие
на недостатъци в заявлението и в приложените към него документи заявителят се
уведомява да отстрани недостатъците в 14-дневен срок, както и за последиците от
неотстраняването им.”. Цитираната разпоредба е
посочена в оспореното удостоверение за неприемане на проекта, но не е относима
към производството по заявлението на жалбоподателката. Позоваването на същата не води до незаконосъобразност на акта.
Жалбата
е подадена от адресат на акт, с който не е приет проект за изменение на КККР, поради
което неблагоприятен – отказ. Жалбата е против Удостоверение за
неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
по преписка с вх.№ 01-14577-14.01.2021г. в СГКК-Пловдив, за сграда с
идентификатор 56784.523.1994.1 по кадастралната карта на гр.Пловдив
– съдържанието й препраща към документите, приложени към заявлението за
извършване на услуга – издаване на удостоверение за приемане/неприемане на
проект за изменение на КККР. Заявлението е било за извършване на конкретна
услуга, при което и във вр. с обсъдените по-горе правни основания в обжалваното
удостоверените за неприемане на проект за изменение на КККР, е приложим § 8 ПЗР
АПК и актът подлежи на обжалване.
При
оспорване на отказ страни в производството са заявителят за издаване на
съответен административен акт и административният орган, отказал издаване на
искания акт – в случая оправомощеното длъжностно лице на основание чл.55 ал.3 ЗКИР.
Удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри подлежи на обжалване по съдебен ред и когато с неприемането на проекта се слага край на административното производство,
поради което в хипотезата на отказ и в хипотезата на прекратяване е налице
подлежащ на обжалване административен акт - по същество с него е отказан
представеният от заявителя проект за изменение /Определение № 8246/19г. по
адм.д.№ 5547 / 2019 г., ВАС, Второ О./.
2. Данни от преписката и събрани
доказателства в съдебното производство :
Към заявлението са представени :
Проект за изменение на КККР за обект : СО в сграда 56784.1994.1 по КК на
гр.Пловдив с възложител Сн.С. чрез М.С. – пълномощник, с изпълнител
Геоинженеринг ООД. В обяснителна записка към проекта са отразени : вид на
изменението – изработване на нов СО в сграда 56784.523.1994.1; възложител на
проекта – Сн.С. чрез М.С. – пълномощник; изработил проекта – Геоинженеринг ООД
с представител инж.Я.Д., вписан в регистъра на правоспособни лица; обхват и цел
на проекта – изработване на нови СО в сграда 56784.523.1994.1; основание за
изменението – чл.52 ал.1 т.7 ЗКИР, като целта е отразяване на помещения на
етажната собственост като СО във връзка с основание за публична продан. В част
„Изпълнение на проекта” е отразено, че според изпълнителен лист №
409/13.01.2017г. на РС-Пловдив /л.44, 45/, ЕС в сграда 56784.523.1994.1 дължи
сума на кредитора Сн.С. /заявител на проекта/, но ЧСИ отказва да обяви
помещенията –собственост на ЕС на публична продан за погасяване на задълженията
поради факта на неотразяването им в КК, при което същите нямат идентификатори. Проектът
цели изменение на КККР – на партерен етаж в сграда 56784.523.1994.1 се
изработват два нови СО с проектни идентификатори : СО 56784.523.1994.1.17 –
друг вид СО в сграда – съответстващ на помещение за колички, собственост на ЕС
с площ 3,3 кв.м. и СО 56784.523.1994.1.18 – друг вид СО в сграда, съответстващ
на проход, собственост на ЕС с площ 6,6 кв.м.
С Решение № 1037/19.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 1558/2018г. на Окръжен съд – Пловдив /л.46, 47/ е оставена без уважение жалбата на Сн.С.
против разпореждане на ЧСИ по изп.д.№ 731/2017г., с което е отказано насочване
на принудително изпълнение върху помещение за колички с площ 2,42 кв.м. и
проход с площ 4,96 кв.м., съставляващи общи части по предназначението си,
находящи се в приземния гараж на сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор 56784.523.1994.1, гр.Пловдив, ***/26. ПОС приема, че процесните
помещения за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96 кв.м.
съставляват общи части по предназначение на сградата, построена в режим на
етажна собственост, а собствеността като вещно право предпоставя наличието на
отделна, самостоятелна вещ, която съставлява обект на правото. При учредена
етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на правото на
собственост. Такива обекти са отделните жилища, а общите части, които съгл. чл.98
ЗС са принадлежност към главната
вещ, са нужни, за да могат тези жилища да се използват. И двете помещения, по
отношение на които взискателят е искал да бъде насочено принудително
изпълнение, разположени в партерния етаж на сградата, имат функция да обслужват
сградата с оглед пълноценното й използване от всички собственици и не са
самостоятелни обекти на правото на собственост. „Макар собственик на
самостоятелен обект в сградата да може при определени от закона предпоставки да
придобива по давност такова помещение, то продажбата на същото е нищожна поради
невъзможен предмет, тъй като не е самостоятелен обект на правото на
собственост, респективно не може да бъде предмет на принудително изпълнение.”.
СТЕ /л.96 и сл./ отговори на
въпросите – налице ли са самостоятелни обекти в сградата и процесните обекти
имат ли самостоятелно функционално предназначение : Според нот.акт за
собственост на наследодателя К.П. – на жилище – апартамент с изба и гараж в
сграда, заснета в действащата КК с ИД 523.1994.1, процесните помещения не са
включени в нот.акт. В одобрен проект „част Архитектурна” процесните помещения
са индивидуализирани като помещения с предназначение, определено с надпис в
проекта – проход и помещение за детски колички. В СТЕ е посочено, че записаните предназначения на тези
помещения в проекта ги определят като общи части от жилищната сграда. В
действащата КК на гр.Пловдив – приложение № 2 в приземния гараж на жилищната
сграда са заснети осем СО – гаражи по одобрения проект и обща част, оцветена в
жълто. Отразено е основанието за изменение на КК, посочено в обяснителната
записка към проект /л.34/ - чл.52 ал.1 т.7 ЗКИР – иска се издаване на
скица-проект от СГКК във вр. с индивидуализиране на имоти, които са предмет на
прехвърляне, отчуждаване или придобиване право на собственост. Границите на СО
проектен ИД 523.1994.1.17 и ИД 523.1994.1.18 са идентични на границите на
помещение за колички и проход в архитектурния проект, като е предложено
изменение в кадастралния регистър /КР/ - двата СО № 17 и № 18 да се запишат
собственост – етажна собственост.
Помещението, означено с
предназначение „за колички” в проекта е с функционална самостоятелност, с вход
от стълбищната клетка. Помещението, означено с предназначение „за проход” в
проекта в момента е с функционална самостоятелност, със самостоятелен вход от
стълбищната клетка, но няма одобрен проект за промяна
предназначението, определено в одобрения архитектурен проект.
При изслушване на заключението
експертът заяви, че помещенията са със самостоятелно функционално
предназначение и в момента, както съществуват на място, те са обособени като
помещение, но същевременно са обща част от сградата според проекта.
СТЕ е прието без възражения и се
цени като компетентно изготвена с
приложени специални знания.
Свидетелят М.С. /съпруг на
оспорващото лице/ заяви, че живее на адреса, където е сградата с двете
помещения от 1985г. Двете помещения били самостоятелни и в „проход” се държали
дърва за отопление, а в помещението за „колички” – въглища. Към момента по
същия начин се ползвали.
Свидетелските показания касаят
фактическото ползване на помещенията, което не е относимо към конкретния спор.
3. Според данните от приложените
към заявлението документи и в частност Решение № 1037/19.07.2018г., постановено
по гр.д.№ 1558/2018г. на Окръжен съд – Пловдив, правилно е преценено, че е
приложима разпоредбата на §1 т.1 ДР ЗКИР - "самостоятелен обект в сграда
или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от
сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение. Независимо от неконкретизирани част от основанията
в удостоверението за неприемане на проекта, както и неотносимост на част от тях,
от значение за издаване на отказа е основанието, произтичащо от цитирания
съдебен акт на Окръжен съд - Пловдив. Както бе посочено, ПОС приема, че
процесните помещения за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96
кв.м. съставляват общи части по предназначение на сградата, построена в режим
на етажна собственост, а собствеността като вещно право предпоставя наличието
на отделна, самостоятелна вещ, която съставлява обект на правото. При учредена
етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на правото на
собственост. И двете помещения, по отношение на които взискателят е искал да
бъде насочено принудително изпълнение, разположени в партерния етаж на
сградата, имат функция да обслужват сградата с оглед пълноценното й използване
от всички собственици и не са самостоятелни обекти на правото на собственост.
Съдебното решение правилно е възприето, както и позоваването на дефиницията за "самостоятелен
обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" по см. на §1
т.1 ДР ЗКИР. В същата насока е и СТЕ, според заключението по която - процесните
помещения не са включени в нот.акт на наследодателя на жалбоподателката; записаните
предназначения на тези помещения в проекта ги определят като общи части от
жилищната сграда; няма одобрен проект за промяна предназначението, определено в
одобрения архитектурен проект; помещенията са със самостоятелно функционално
предназначение и в момента, както съществуват на място, те са обособени като
помещение, но същевременно са обща част от сградата според проекта.
Фактическото ползване на двете помещения не ги квалифицира като обект на
собственост, тъй като при етажна собственост общите части не са самостоятелни
обекти на правото на собственост със самостоятелно функционално предназначение.
Според документацията към заявлението не са изпълнени кумулативните
предпоставки на§1 т.1 ДР ЗКИР в частта за „…обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение“.
Удостоверението за неприемане на
проекта за изменение на КККР действително е предхождащ изменението акт, но по
същество е отказ от значение при подаване на искане за изменение на КККР.
Поради това с неприемането на проекта
се слага край на конкретното административно производство, поради което в
хипотезата на отказ е налице подлежащ на обжалване административен акт. В
допълнение се отбелязва, че в хипотеза на приемане на проекта - съдържанието на
удостоверението би отразявало приемане на проекта по заявлението като отговарящ
на изискванията за редовност по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри и чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. за
предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази
хипотеза удостоверението не би подлежало на обжалване от заинтересовани лица в
административното производство, тъй като би било подготвителен акт и част от
производство /чл.21 ал.5 АПК/. На обжалване би подлежал крайния акт за
изменение, а удостоверението за приемане на проект удостоверява осъществяването
на контрол за редовност на заявление за изменение на КККР с изследване
възможността да бъде извършено.
На посоченото в удостоверението
за неприемане на проекта основание - §1 т.1 ДР ЗКИР и като се съобрази, че при етажна собственост общите части
не са самостоятелни обекти на правото на собственост, актът съответства на съдебното решение на ПОС, поради което следва да
бъде прието, че жалбата е неоснователна.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.К.С.,***, против Удостоверение
за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри по преписка с вх.№ 01-14577-14.01.2021г. в СГКК-Пловдив, за сграда с
идентификатор 56784.523.1994.1 по кадастралната карта на гр.Пловдив.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :