№ 172
гр. Сливница, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100172 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД, с която
против Д. И. К. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № *** от
23.12.2016 г., сключен с „***“ ЕООД и сумата от 216,68 лева – лихва за
забава за периода от 24.11.2018 г. до 11.01.2021 г.
Ищецът – „***“ ЕООД, твърди, че на 23.12.2016 г. е сключен между
„***“ ЕООД и ответника договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по
силата на който на ответника е предадена сумата от 1000 лева, а ответникът
се е задължил да я върне в срок до 22.01.2017 г. Посочва, че до посочената
дата ответникът не е върнал процесната сума и затова му е начислена
наказателна лихва. Твърди, че по силата на договор за цесия кредиторът „***“
ЕООД е прехвърлил на ищеца вземанията си по посочения договор за кредит
срещу ответника. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от 216,68
лева – лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 11.01.2021 г.
На ответника е изпратен препис от исковата молба, но в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, не подава отговор на исковата молба и не взема становище във
връзка с предявените искове.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
1
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 от
ЗЗД
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Според чл.
99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
Следователно за уважаване на предявения иск следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1/ между „***“ ЕООД, в качеството му на
заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по силата на който „***“ ЕООД е предоставил на ответника парична сума в
твърдения размер; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в
заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е
върнал заетите пари; 4/ вземането на „***“ ЕООД е прехвърлено на ищеца
„***“ ЕООД, в качеството му на цесионер с договор за цесия и длъжникът е
уведомен за това.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за кредит № *** от
23.12.2016 г., допълнен на 29.12.2016 г. и на 09.01.2017 г., сключен между
„***“ ЕООД /кредитодател/ и Д. И. К. /кредитополучател/, се установява, че
„***“ ЕООД се е задължило да предостави на ответника потребителски
кредит в размер на общо сумата от 1000 лева /650 лева+350 лева+200 лева/, а
кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума в
срок до 22.01.2017 г. По делото е представена разписка за извършено плащане
№ *** от 23.12.2016 г. чрез системата за електронни плащания „***“ АД с
наредител „***“ ЕООД и получател Д. И. К.. От разписката се установява, че
„***“ ЕООД е извършил паричен превод за сумата от 450 лева в полза на
ответника чрез системата „Из***“. От представената по делото разписка №
07000521284277 от 23.12.2016 г. се установява, че тази сума е била получена
реално от ответника, доколкото в разписката се съдържа удостоверяване от
ответника за получаване на сумата.
По делото е представена и разписка № 2000000117526002 от 29.12.2016
г. чрез системата за електронни плащания „***“ АД с наредител „***“ ЕООД
и получател Д. И. К.. От разписката се установява, че „***“ ЕООД е
извършил паричен превод за сумата от 200 лева в полза на ответника чрез
системата „Из***“. От представената по делото разписка № 07000523383136
2
от 29.12.2016 г. се установява, че тази сума е била получена реално от
ответника, доколкото в разписката се съдържа удостоверяване от ответника
за получаване на сумата.
По делото е представена и разписка № 2000000118121110 от 09.01.2017
г. чрез системата за електронни плащания „***“ АД с наредител „***“ ЕООД
и получател Д. И. К.. От разписката се установява, че „***“ ЕООД е
извършил паричен превод за сумата от 350 лева в полза на ответника чрез
системата „Из***“. От представената по делото разписка № 07000526322430
от 09.01.2017 г. се установява, че тази сума е била получена реално от
ответника, доколкото в разписката се съдържа удостоверяване от ответника
за получаване на сумата.
Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване
на парите, предмет на договора. Доколкото това обстоятелство се установи по
делото, то е налице и първата от предпоставките за уважаване на предявения
иск.
Както беше посочено ответникът се е задължил да върне
предоставената му в заем сума в срок до 22.01.2017 г. Този срок е настъпил и
следователно е изтекъл срокът за плащане на задължението. По делото не са
представени доказателства ответникът да е върнал сумата.
Съгласно представеното по делото приложение № 1 към договор за
цесия № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между *** ООД и „***“
ЕООД, се установява, че „***“ ООД (в качеството на цедент) и „***“ ЕООД
(в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който
цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера вземанията си към ответника,
произтичащи от процесния договор за паричен заем. По делото е представено
и пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, извършено с процесния
договор за цесия. Представено е и потвърждение за цесията.
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането,
като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор. В приложеното към исковата
молба уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е
посочено, че вземането към ответника е прехвърлено от кредитора в полза на
„***“ ЕООД. Към исковата молба са приложени всички документи отнасящи
се до прехвърлянето на вземането. Посоченото изявление на цедента и
съпътстващите документи са връчени на ответника /чрез назначения му
особен представител/ с връчването на исковата молба, като доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да
бъде взето предвид – в този смисъл е задължителната практика на ВКС –
решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК,
решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, ТК,
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
3
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Обстоятелството, че ответникът се представлява в производството от
особен представител не влияе по никакъв начин на посочените по-горе
изводи. В тази връзка на особения представител са надлежно връчени
преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които
договора за цесия с приложение № 1, пълномощно за цесионера и
уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Съгласно трайната съдебна
практика последният може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал.
5 от ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). В
допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на
ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице
твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че цесията е
породила своето действие спрямо длъжника.
Следователно, по делото се установява, че „***“ ЕООД е активно
материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията
на ответника по договор за паричен заем сключен между ответника и цедента.
Ето защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 99 от ЗЗД, следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение
настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни от
кредитора, според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Следователно за уважаване на
предявения иск е необходимо да се установи наличието на следните
предпоставки: 1/ възникването на главен дълг; 2/ изпадането на длъжника в
забава. С оглед извода на съда за дължимост на задължението за заплащане на
главница по договора за кредит, то основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на мораторна лихва, като размерът му определен от съда по реда
на 162 от ГПК за процесния период е в размер на 216,68 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът. Той е
заплатил 48,64 лева и депозит за особен представител 300 лева. Освен това е
бил представляван от юрисконсулт, на който съдът определя възнаграждение
в размер на 50 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, адрес гр. *** да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. *** сумата от 1000 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2021 г., до изплащане
на вземането, представляваща главница по договор за кредит № *** от
23.12.2016 г., сключен с „***“ ЕООД и ответника, както и сумата от 216,68
лева – лихва за забава за периода от 24.11.2018 г. до 11.01.2021 г., които
вземания са придобити от ищеца по силата на договор за цесия от № BGF-
2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между „***“ ЕООД /в качеството на
цедент/ и „***“ ЕООД /в качеството на цесионер/.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, адрес гр. *** да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. *** сумата от 398,64 лева
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5