Решение по дело №553/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 101/29.06.2011 г., постановена по НЧХД № 137/2011 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият И. Х. А. от С., обл.К., за виновен в това, че на 05.03.2010 г. в С., О., причинил на Г. Ю. Ю. от С., О. лека телесна повреда, изразяваща в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, във вр. с чл.78а, във вр. с чл.2 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “г.” в размер на * лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал за повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.130, ал.1 от НК, да е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Осъдил е също подсъдимият И. А. да заплати на Г. Ю. сумата в размер на * лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените от нея деловодни разноски в размер на 162 лева, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част и зÓ разликата до пълния му предявен размер от * лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И. Ю. А., който чрез защитника си – А. П. я обжалва като неправилна, постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е необоснована. От доказателствата по делото не се установило подсъдимият да е извършил престъпление по чл.130, ал.2 от НК и да е нанесъл удар с юмрук по лицето на тъжителката. Приложените доказателства по досъдебно производство №63/2010 г. по описа на РУ”Полиция” – Кирково, последното приложено по съдебното производство, счита, че не можели да бъдат ползвани от съда, доколкото основен принцип в наказателното съдопроизводство бил принципа на непосредствеността.

Моли съда на основание чл.334, т.2, във вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК обжалваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание жалбодателят А. не се явява, но се представлява от адв.П., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – тъжителката Г. Ю. лично и чрез повереника си – адв.Х., счита жалбата за неоснователна и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото на първоинстнционното и въззивното следствие доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителката Г. Ю. и подс.И. А. били колеги в С.”., С., О., като между двамата от известно време имало личностен конфликт. На 05.03.2010 г. Г. Ю. по време на голямото междучасие била в учителската стая, където бил и колегата й - подс.И. А.. Последният се приближил към тъжителката и най-неочаквано без каквато и да било причина й нанесъл удар с юмрук по лицето. По това време в учителската стая имало много учители, които останали безкрайно изненадани и изплашени от случилото се. Още същия ден тъжителката посетила личния си лекар, тъй като имало главоболие и който я насочил към лекар-специалист, видно от амбулаторен лист №516/05.03.2010 г., който от своя страна установил, че същата е в добро общо състояние, контактна, адекватна, с лек оток и зачервяване в лявата част на лицето, като й преписал компреси, парацетамол и покой в домашна обстановка.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд. Събраните в тази връзка по делото гласни доказателства – свидетелски показания на Г. А. и А. К. са еднопосочни и непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същите установяват, че процесния ден, когато били в учителската стая, са чули шум, като от удар, след което видели тъжителката седнала на стол, неадекватна и с ръце на лицето си, а подсъдимия бил изправен до нея и й крещял; след това в учителската стая и между колегите се коментирал този инцидент. Описаните свидетелски показания се подкрепят и допълват от приобщените писмени доказателства – амбулаторен лист, протокол на комисията по етика в С.”В.”, С. от 10.03.2010 г. и заповеди издадени от директора на С. „., С. за наложени дисциплинарни наказания, протоколи за предупреждение по ЗМВР и др.. В тази връзка първоинстанционния съд е анализирал подробно всички писмени доказателства, на които се е позовал, като е изложил съображения на кои дава вяра и защо. Тези изводи, както и изводите за фактическия състав на престъплението със анализирани обективни и субективни признаци, са правилни и обосновани и се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не е необх¯димо да бъдат преповтаряни. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно също така подсъдимия е признат за невиновен и оправдан за повдигнатото с тъжбата обвинение в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

При постановяване на присъдата, решаващия съд се е позовал единствено на конкретно описаните от него писмени документи, които правилно и законосъобразно са били приобщени като доказателства по делото, поради което и направените с въззивната жалба доводи в тази насока, са неоснователни. Съдът не е коментирал, съответно не се е позовал на свидетелски показания или експертизи, които са били събирани в приобщеното досъдебно производство №63/20.08.2010 по описа на РУ”П”- с.Кирково, поради което и не е налице нарушение на принципа на непосредствеността по чл.18 от НПК, както се твърди в жалбата на подсъдимия.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд, правилно е съобразил наличието на изискуемите по чл.78а от НК предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Относно размера на административното наказание “г.”, съдът е приел, че същият следва да бъде определен в предвидения минимум от * лева, като на основание чл.78а, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, е приложил по-благоприятната за дееца разпоредба в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.26/2010 г., т.е. тази, която е била в сила към момента на извършване на деянието – 05.03.2010 г. Така определеното наказание по размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия А. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Направените от първоинстанционният съд изводи в тази насока са правилни и наложеното наказание е справедливо, като следва да се посочи, че липсват конкретни оплаквания относно размера на наложеното наказание.

Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че с оглед характера на телесното увреждане и свързаните с него претърпени от пострадалата болки, страдания и неудобства, които са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия, сумата от * лева е достатъчна да ги обезщети. Правилно подсъдимият А. е осъден да заплати на пострадалата Ю. сумата от * лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането – 05.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от * лева.

На основание чл.169, ал.2 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и направените такива от тъжителя. В този смисъл и в частта, в която подс.А. е осъден да заплати на пострадалата направените от нея деловодни разноски, присъдата на решаващия съд е правилна и законосъобразна.

Без да е предмет на настоящото производство, настоящия състав за прецизност следва да посочи, че с допълнително определение от 22.07.2011 г. по НЧХД №137/2011 г., Момчилградският съд е осъдил подсъдимия И. А. да заплати по сметка на РС – Момчилград сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е пропуснал да направи с проверяваната присъда.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването й, поради което и същата следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №101 от 29.06.2011 год., постановена по НЧХ деÙо № 137/2011 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.