№ 749
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213151 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. С. против издадено срещу него
наказателно постановление № 23-4332-015175/ 01.08.2023г. от Гергана
Владимирова Борисова, в качеството на Началник група към Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП,
като жалбоподателят счита, че актосъставителят не е имал пряка видимост
към управлявания от него автомобил, като е съставил акта въз основа на
предположения. Поддържа се, че актосъставителят и свидетелят, подписал
АУАН не са възприели правилно фактическата обстановка.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебноto заседание, в което е даден ход на съдебните прения,
жалбоподателят не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален
1
представител – адв. М., който поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното НП. Излага съображения за недоказаност на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, както и че описаното в АУАН и
НП поведение на жалбоподателя не представлява използване на пътищата,
извън тяхното предназначение - за превоз на хора и товари по смисъла на
санкционната норма на чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, с издадено
СУМПС№********* от 27.10.2022г.
На 02.07.2023 г., около 22:20 часа, К. Д. С. управлявал лек автомобил
марка и модел "БМВ М4”, с рег. №СВ4430АХ, регистриран на Димитър
Кирилов С., в гр. София, като на завоя от ул. „Георги С. Раковски“ към бул.
„Патриарх Евтимий“ извършил рисковани маневри, като подавал рязко газ и
повишавал оборотите на двигателя, с което превъртал задвижващите колела
на автомобила, който поднесъл при взимането на завоя.
Това негово поведение било възприето от св. Р. Н. Пеков – младши
автоконтрольор към ОПП-СДВР, който заедно със своя колега – св. В. Й.
Вергилов, с който са били в екип и се намирали на бул. „Патриарх Евтимий“,
след кръстовището с ул. „Георги С. Раковски“. Свидетелите Пеков и
Вергилов чули звук от форсиране на автомобил, като св. Вергилов слязъл от
автомобила, за да види откъде идва звукът. В това време жалбоподателят
завил от ул. „Георги С. Раковски“ към бул. „Патриарх Евтимий“, като чрез
предварително повишаване на оборотите на двигателя и презавиване
умишлено извадил автомобила, който управлява извън контрол, довеждайки
го до загуба на сцеплението на гумите с пътя и поднасяне на автомобила.
Като възприел това св. Пеков веднага предприел действия по спиране на
автомобила за проверка и установяване на неговия водач. Било установено, че
същият се управлява от жалб. К. С., на който бил съставен АУАН серия GA
№900110/02.07.2023 г. за това, че с горепосоченото деяние е нарушил
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно, че не използва пътя, отворен
за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение, а именно
само за превоз на хора и товари. Така съставеният АУАН е бил предявен на
2
С., който го подписал без възражения. Такива не са подадени и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на образуваната административна преписка и съставеният
АУАН, Началник група към ОПП-СДВР издал процесното наказателно
постановление, за деянието, описано в АУАН, квалифицирано като
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства – показанията на актосъставителя Пеков и св. Вергилов, както
и писмените такива – съставения АУАН, заповеди за компетентност на
актосъставителя и АНО, справката-картон на водача.
Съдът се довери изцяло на показанията на актосъставителя Пеков, който
подробно описа предприетите от водача действия с управлявания автомобил,
мястото на деянието, както и мястото, от което той и колегата му са
възприели случката. Категорично посочи, че съгласно неговите възприятия,
водачът на автомобила умишлено е форсирал двигателя на автомобила,
вдигнал е оборотите му и е взел завоя от ул. „Георги С. Раковски“ към бул.
„Патриарх Евтимий“ с буксуване, като изгубил контрол над автомобила,
който поднесъл на завоя поради загуба на сцеплението на гумите с пътната
настилка.
Съдът кредитира и показанията на св. Вергилов, който също дава
подробно описание на констатираното нарушение и обстоятелствата, при
които то е било извършено. Св. Вергилов лично е възприел първоначално със
слухови възприятия, че на кръстовището, образувано от ул. „Георги С.
Раковски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ се чувало форсиране на автомобил.
Това накарало св. Вергилов да слезе от патрулния автомобил, за да види
откъде точно идва шумът, след което лично е възприел, че на завоя от ул.
„Георги С. Раковски“ към бул. „Патриарх Евтимий“, управляваният от
жалбоподателя автомобил е „завъртял гуми“, при това двукратно.
Не могат да бъдат възприети като достоверни показанията на
доведените от жалбоподателя свидетели Кристиян Шопов, Мартин Василев и
Валентин Генов. На първо място, съдът отчете тяхната заинтересованост от
изхода на настоящия правен спор, доколкото и тримата са в близки
приятелски отношения с жалбоподателя С.. Наред с това, показанията им
3
според съда са бланкетни, лишени от конкретика относно релевантните за
делото факти. Св. Кристиян Шопов сочи, че не е видял автомобила на
жалбоподателя да поднася, но също така заявява, че не е наблюдавал
случващото се постоянно, не може да възпроизведе детайли от събитието,
като къде се е намирал полицейският автомобил, на какво разстояние и какво
е било поведението на жалбоподателя преди да бъде спрян от полицейските
органи. От своя страна св. Мартин Василев също съвсем бланкетно заявява,
че не е видял жалб. С. „да дрифти“, а е забелязал друг автомобил с такова
поведение, като не дава никакви детайли относно конкретната случка и
изрично заявява, че не е видял жалбоподателят да е бил спрян от полицията.
Св. Валентин Генов също най-общо заявява, че е видял жалбоподателя да
завива с управлявания от него автомобил на инкриминираното място, но не е
видял поднасяне на автомобила, а друг автомобил – черно „АУДИ“ минал „на
гюрултия“, като не дава никаква конкретика за фактите и обстоятелствата
относно процесното събитие, като сочи, че не е наблюдавал случващото се
през цялото време.
На следващо място, съдът отчете, че показанията на свид. Шопов,
Василев и Генов не съответстват на показанията на свидетелите Пеков и
Вергилов, които категорично заявяват, че лично са възприели действията на
жалбоподателя по форсиране на двигателя и извеждане на автомобила извън
контрол, като същият е взел завоя от ул. „Георги С. Раковски“ към бул.
„Патриарх Евтимий“ с буксуване на гумите поради липса на сцепление с
пътната настилка. При наличието на противоречия между показанията на
двете групи свидетели - Шопов, Василев и Генов от една страна и
показанията на свидетелите Пеков и Вергилов – от друга, то съдът намира, че
следва да възприеме като достоверни изявленията на последните, доколкото
същите са обективни, без данни за заинтересованост от изхода на делото,
отличават се също така като детайлни и подробно описващи фактическата
обстановка по случая, като кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Що се отнася до твърденията на св. Шопов, Василев и Генов, че черен
автомобил с марка „АУДИ“ е поднасял, съдът намира, че тези техни
твърдения се опровергават от показанията на св. Пеков и Вергилов, които не
са забелязали друг автомобил с такова поведение. Посочените изявления на
св. Шопов, Василев и Генов съдът намира за недостоверни, обслужващи
единствено защитната теза на жалбоподателя, че полицейските служители
4
неправилно са възприели фактическата обстановка, т.к. форсирането на
двигател, което са чули е идвало от друг автомобил.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното НП е връчено на 07.09.2023 г., а жалбата срещу него е
подадена на 14.09.2023 г. чрез ОПП-СДВР и е подписана от упълномощен
процесуален представител на жалбоподателя, поради което съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения.
Относно компетентността на административно-наказващия орган и
актосъставителя:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от представената Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи. От същата се установява компетентността
на актосъставителя Р. Пеков, заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в
СДВР – ОПП (видно от Заповед № 513з-6158/02.09.2015 г. на Директора на
СДВР), да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП, както и на
наказващия орган - началник група към ОПП, СДВР да издава наказателни
постановления. От представената заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление Гергана Борисова заема длъжност началник на 01 група
"Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор "Административно
обслужване“ към ОПП-СДВР и разполагала с материалната и териториална
компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и чл.
43 ЗАНН - актът е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на
нарушението и на санкционираното лице. Подписан е от съставителя,
свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и препис.
5
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, ал. 1, съответно - чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При
пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е извършено с посочване
на нарушената разпоредба.
При анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът, съобрази следното:
При извода за липса на процесуални нарушения съдът намери, че
правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 104б т. 2 от
ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая от събраните
доказателства се установи с категоричност, че жалбоподателят К. Д. С. се е
намирал на път за обществено ползване, който е използвал не за превоз на
пътници и товари, а за приложение и демонстрация на техники на рисково
шофиране, с което е нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Поддържаните от жалбоподателя и от неговия процесуален
представител твърдения, че форсирането на двигател, което са възприели
свидетелите Пеков и Вергилов е било от друг автомобил останаха изцяло
недоказани, като същите по категоричен и обоснован начин се опровергават
от показанията на разпитаните полицейски служители. От показанията на св.
Пеков и св.Вергилов, които съдът приема за достоверни и последователни и
които пряко и от неголямо разстояние лично са възприели процесното
деяние, се установява, че жалбоподателят С. на описаната дата, час и място е
допуснал административното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
6
В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху
системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН
и НП ефект при движение на лекия автомобил, който безспорно се установи
от доказателствената съвкупност по делото, коментирана по –горе.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, че при
определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ и
увеличаване оборотите на двигателя на автомобила, с което се превъртат
задвижващите колела, или при извършване на други действия, като например
завъртане на волана, поотделно или в тяхното съчетание, се наблюдава
именно посочения ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС и други ефекти, известни като
"форсиране", "приплъзване на задни гуми", "поднасяне на автомобила наляво-
надясно", като без съмнение този ефект специално се цели, тъй като той не
може да настъпи при нормално управление на автомобила, и е без значение
начина, по който е постигнат от водача.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се в рязко подаване на газ,
във форсиране на двигателя, превъртане на задните задвижващи колела и
занасяне на автомобила в различни посоки и др. в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това за
превоз на хора и товари. Всяко едно последващо неовладяване на автомобила
и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има
фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване, застрашава не само живота и здравето на водача на
процесния автомобил, но и на останалите участници в движението, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност. По делото не
се доказа тези маневри да са били извършени с конкретна правомерна цел,
например за заобикаляне на препятствие или неравност на пътя или с цел
избягване на животно, което внезапно е изскочило на пътя.
Нарушението не е маловажно. Не се установиха и не се твърдят никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен
7
на обществена опасност на нарушението. Прилагането на подобни техники за
шофиране и то на място с интензивно движение застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, доколкото при неовладяване
на автомобила, вероятността за навлизане извън лентата за движение е
изключително голяма, поради което деянието като цяло се характеризира с
висока степен на обществена опасност, като именно поради това е предвидена
и сериозна санкция от законодателя.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на
чл. 175а ал. 1 ЗДвП, като е наложил на въззивника глоба в размер на 3000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Предвидените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в
абсолютно определен размер, като съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН не се допуска
налагането им в по-нисък размер, поради което излагането на съображения
досежно индивидуализацията им е безпредметно. Единствено за пълнота
съдът ще посочи, че предвид тежестта на нарушението, наложените
административни наказания не се явяват прекомерни. Имущественото
наказание ще засегне имуществената сфера на жалбоподателя в достатъчна
степен, че да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН.
По тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството, право на разноски има въззиваемата
страна, която обаче не претендира такива и поради това съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Същото е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания
за отмяната му не са налице.
Никоя от страните не е претендирала разноски и не са представени
доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
8
Поради изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
015175/01.08.2023г., издадено от Гергана Владимирова Борисова, в
качеството на Началник група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на К. Д. С. е наложено адм. наказание
ГЛОБА в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9