Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 07.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на девети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№709 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че сключил с
ответника договор за мобилни услуги № ******* от 23.12.2015 г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер ****** и мобилно устройство, като предоставянето на
устройството било уредено с договор за лизинг от 23.12.2015 г., съгласно който
общата лизингова цена на вещта е 137,77 лв. с ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 5,99 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил точно задълженията си по договора и ищецът пристъпил
към едностранно предсрочно прекратяване на договора. Ищецът твърди, че е
издадена фактура № **********/18.04.2016 г. за отчетния период 18.03.2016 г. -
17.04.2016 г. за сумите 272,25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуга и сумата 125,79 лв. - предсрочно изискуем остатък от
лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство. Твърди, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка е уговорено в т.11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 23.12.2015 г., а правото да се обяви
предсрочна изискуемост на начислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ
на оператора за договорите за лизинг. Ищецът заявява, че след прекратяване на
договора ответникът е погасил забавените си задължения за периода до 18.03.2016
г., като е погасил част от неустойката с плащане в размер на 8,21 лв. Ищецът
твърди, че за горепосочените вземания в общ размер 374,84 лв., от които 249,05
лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуга и 125,79 лв. -
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно
устройство се е снабдил със заповед за изпълнение по частно гражданско дело №
4100/2017 г. по описа на ВТРС, срещу която длъжникът е подал възражение по
чл.414, ал.2 ГПК, което обосновава правния му интерес от предявяване на
настоящия иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 374,84лв., от
които 249,05 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуга и 125,79 лв. - предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело № 4100/2017 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът е депозирала по делото
заявление от 11.10.2018г., в което е изложила, че е съгласна да поеме
отговорността си към ищеца, но не разбрала защо е прекратен договора й. Сочи,
че на 23.12.2015г. закупила от ищеца устройство, като платила начална вноска от
75лв. Заявява, че когато посетила офиса на ищцовото дружество разбрала, че
договора е прекратен.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен в заверен
препис договор за мобилни услуги, сключен на 23.12.2015г. между ищцовото
дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от
страна на ищцовото дружество-оператор мобилни услуги, при стандартен месечен
абонамент в размер на 14,99лв., като договора
е с първоначален срок-24 месеца, считано от 23.12.2015г. до 23.12.2017г.
В договора е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени
в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти. Във всички случаи, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора.
На 23.12.2015г. страните по
делото са сключили и договор за лизинг, съгласно който лизингодателят-ищцовото
дружество се задължава при условията на договора и Общите условия, да
предостави на лизингополучателя-ответника М.Д. за временно и възмездно ползване
на мобилно устройство, описано в договора, като лизингополучателят се задължава
да заплати обща лизингова цена в размер на 137,77лв., която лизингополучателят
се задължава да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,99 лв.
всяка от тях. Договорът за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила
от датата на подписването му. В чл.10 от
договора за лизинг е посочено, че всяка от страните може да го развали в случай
на неизпълнение на задължения на страна по договора. В чл.12 от договора е
предвидена възможност за предсрочна изискуемост, като в случай на неизпълнение
на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има
право в съответствие с разпоредбите на договора, ОУ, с писмено предизвестие до
лизингополучателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да
поиска връщане на устройството.
По делото е представена
декларация-съгласие от ответника относно
получаване на екземпляр от ОУ на Т Б ЕАД, както и ценова листа от
23.12.2015г. за абонаментни планове за частни лица.
По делото е представена
фактура от 03.05.2016г. на стойност
374,84лв., включваща сумата 272,25лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги и вноска лизинг в размер на 125,79лв.
На 18.12.2017г. ищцовото дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М.П.Д.. Въз
основа на заявлението е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.12.2017г. по ч.г.гр.д.№4100/2017г.
на Великотърновски районен съд против длъжника М.П.Д. за заплащане на сумата 374.84 лв. /триста седемдесет и
четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща неизпълнени парични
задължения, включващи неизплатено задължение за неустойки поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски, произтичащи от Договор за мобилни услуги № ****** и
Договор за лизинг от 23.12.2015 г., по фактура № **********/18.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2017 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за сумата 25.00
лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и сумата 360.00 лв. /триста и
шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение
по чл.414 от ГПК и след дадени от съда указания на заявителят, последният е
предявил настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено
възражение от длъжника.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Разгледан по същество иска за установяване дължимост на лизинговите вноски е основателен по следните съображения:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи наличие на облигационни правоотношения между страните, по сключени между тях на 23.12.2015г. договор за мобилни услуги и договор за лизинг за мобилно устройство. Представените договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответницата и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същият са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължения по договорите- да предоставя на ответницата далекосъобщителни услуги чрез телефонен номер ******* както и че е предоставил лизингованата вещ - мобилен апарат Telenor Smart II White. Насрещно поетото задължение от страна на ответника по договорите е да заплаща предоставените мобилни услуги и лизинговите вноски за ползването на лизинговата вещ, съгласно включен в договора погасителен план, представляващи 23 вноски по 5,99лв. всяка от тях или общо на стойност 137,77лв. В настоящият случай ищецът претендира установяване дължимост на сумата 125,79лв., като непогасен остатък от месечни лизингови вноски, включен във фактура от 03.05.2016г. Ответницата не оспорва факта, че не е заплатила на ищеца претендираните лизингови вноски и не ангажира доказателства за плащане на цялата стойност на лизинговата вещ, като наведените от ответника възражения се отнасят до твърдения за финансови затруднения за плащане на задължението. С оглед изложеното съдът приема, че за ищеца възниква право да претендира стойността на лизинговите вноски, които се явяват дължими в претендирания размер от 125,79лв., който се установява от събраните писмени доказателства, неоспорени от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че иска за установяване дължимост на сумата 125,79лв, представляваща стойност на лизингови вноски по договор за лизинг от 23.12.2015г. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателност на иска за главница за сумата 125,79лв. за лизингови вноски, основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
По иска за установяване дължимост на претендираната от ищеца неустойка в размер на 249,05лв.
Неустойката е форма на
договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението,
като предварително установява размера на тези вреди, без да е необходимо
кредиторът да ги доказва. Част от исковата претенция по чл.422 от ГПК е и
вземане в размер на 249,05лв.- начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги, съгласно ф-ра № **********/
18/04/2016г.
Съдът намира, че иска
за установяване дължимост
на вземането за неустойка в размер на 249,05лв. е
неоснователен по следните съображения:
Претенцията си ищецът
основава на сключения с ответницата договор за мобилни услуги, в който е включена клауза, според която в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта/номер до края на този
срок. По своята същност това е неустойка за разваляне на договора поради
виновно неизпълнение на задължения по него. Дори и да се приеме, че ответникът е неизправна страна по
договора и не е изпълнила поетото по договора задължение да заплаща
ежемесечно дължимото на оператора възнаграждение за предоставените й услуги,
надлежното упражняване
на потестативното право за разваляне обаче е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за
този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По делото не се твърди и
не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което му предоставя подходящ срок за изпълнение и за прекратяване на договора.
По изложените съображения съдът намира, че
ищецът не се е ползвал от правото си да прекрати договора с ответницата,
поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора. В допълнение следва се посочи, че
неустоечната клауза, въз основа на която ищецът претендира дължимост на сумата
за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Макар и да
няма изрично направено възражение от ответника, съгласно ТР №1/15.06.2010г по
т.д. 1/2009 на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за недействителност на
договора поради нарушаване на добрите нрави. В случая неустоечната клауза при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги е уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя, който от
своя страна не може да прекрати договора, без това да не води до задължение за
заплащане на неустойка. В този смисъл, неустойката излиза извън горепосочените
функции и води до неравновесие в правата и задълженията на оператора и абоната.
След като ищецът, чиято е доказателствената
тежест не установи по безспорен начин, че е прекратил по надлежен ред договора
с ответника и след като не се установиха основанията за начисляване на неустойка,
съдът намира исковата претенция за дължимост на неустойка в размер на 249,05 лв. за неоснователна и недоказана.
С оглед
неоснователност на иска за дължимост на неустойка в размер на 249,05лв.,
неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата от
249,05лв., считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 385лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 75лв. за държавна такса
и 360лв. за адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 820 лв.,
като с оглед уважаване на част от
исковите претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата общо 275,18 лв. за разноски в заповедното и в
настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
Ответникът не е претендирала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.П.Д., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Т
Б” ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, сумата от 125,79 (сто двадесет и пет лева
и седемдесет и девет стотинки/ - сбор от незаплатени лизингови вноски за
мобилно устройство Telenor Smart II White по договор за лизинг от 23.12.2018г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /18.12.2017г/ до
окончателното изплащане, за която суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №2252 от 19.12.2017г. по частно гр.дело 4100/2017г по описа на ВТРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т Б” ЕАД срещу М.П.Д.,
ЕГН: ********** иск за установяване
дължимост сумата от 249,05 лв.
(двеста четиридесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.12.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата считано
от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК /18.12.2017г./ до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №2252 от 19.12.2017г. по частно гр.дело
4100/2017г по описа на ВТРС, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** сумата общо 275,18 лв./двеста седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
направени в заповедното производство по частно гр.дело 4100/2017г по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважената част
на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№4100/2017г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: