РЕШЕНИЕ
гр.София, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря
Светлана Влахова, като
разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №13898 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.07.2019 г. по гр.д. №12261/18
г., СРС, ГО, 26 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.С.Т. ЕГН **********
срещу „Ч.Е.Б." АД, ЕИК
******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че не
дължи на „Ч.Е.Б." АД сумата в размер на 927.60 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена стойност на електрическа енергия начислена
служебно за имот, намиращ се в гр. Долна
Митрополия, за която сума е издадена фактура ********** от 12.02.2018 г.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответника ,с която се твърди, че е неправилно,в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано.Излага съображения,че съдът неправилно приел,че
ответникът не е установил ищецът да е
собственик или притежаващ вещно право на ползване,поради което е приел,че не е
налице облигационна връзка.Корекцията е извършена правилно .
Моли да
бъде отменено решението на СРС и искът да
бъде отхвърлен .Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият е депозирал
отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира разноски .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно действащото законодателство ищецът е клиент и
потребител на ел.енергия.Страните по сделката са уредени в чл.92 ЗЕ.Лицето,което
купува ел.енергия не е задължително да притежава вещни права върху
имота,достатъчно е да го обитава трайно и да купува и потребява ел.енергия.
Доколкото претенцията на ответното дружество към ищеца - като потребител /краен клиент/ на електрическа енергия на обект, се основава на възникнало в негова полза субективно потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметките за потребена от него електрическа енергия, съдът следва да прецени дали в обективната действителност са се осъществили материалните предпоставки, обуславящи неговото възникване, респ. неговото упражняване.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало - в случая това са обстоятелствата, свързани с наличието на съществуващо между страните облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия, както и наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
През исковия период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношения по договор за продажба на електрическа енергия, като ищецът е купувач на такава - арг. чл. 92 ЗЕ. В този смисъл последният е носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/.
Спорният въпрос по настоящото
дело е налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките за потребена електрическа енергия в процесния
обект за релевантния период само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане и/или неотчитане на доставяната електроенергия и налице ли са били
предпоставките за неговото упражняване.В Констативния протокол от 22.12.2017
г. е констатирано е,,че липсва пломбата на щита на ел.таблото,установена е
промяна в схемата на свързване на измервателната система на електромера.Осъщественият
нерегламентиран достъп води до непълно отчитане на потребената ел.енергия.Нерегламентираното
въздействие се установява и от допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г., ВКС, I т. о., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014
г., ВКС, II т. о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., I т.
о., се приема, че със ЗИД на ЗЕ, обнародван ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребена електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
наличие на одобрени правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, вкл.
за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИД на ЗЕ /ДБ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание
и 2/ да създаде Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
При съобразяване на чл. 5, ал. 5 КРБ вр. чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА, ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г. - 3 дни след обнародването им в Държавен вестник, извършено на 12.11.2013 г. и имат действие единствено за в бъдеще. Затова са приложими към изцяло последващия ги процесен период и с оглед горецитираната практика на ВКС приетите ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон в отношенията между страните. Налице е действащо нормативно основание за служебно начисляване на стойност за консумирана електрическа енергия, в случай на упражнена от потребителя нерегламентирана намеса върху електроизмервателния уред.
Този извод на съда не се опровергава и
при съобразяване на постановеното по адм. дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС,
Петчленен състав, Решение № 1500/06.02.2017 г. Действително ПИКЕЕ са оспорени в
цялост пред ВАС по реда на чл. 185 и сл. АПК и с решение № 12897/01.12.2015 г.
по адм. дело № 9462/2014 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, чл. 48 - 51 от
същите са отменени, като жалбата е отхвърлена в останалата й част. С решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС, Петчленен
състав, обжалваното решение е обезсилено в частта, с която са отменени чл. 48-51 от ПИКЕЕ, поради оттегляне на оспорването относно тези
членове от Правилата. С изключение на
разпоредбите на чл. 48 - 51, ПИКЕЕ са отменени в останалата част поради
съществено нарушение на административно производствената процедура по тяхното
приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017
г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За
периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Съгласно чл.
195, ал. 2 АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в
случая ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на
съдебното решение. В тълкувателния акт е посочено, че предметното съдържание на
понятието „правни последици“ по смисъла на чл. 195, ал. 2 АПК включва преценка
за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отметения акт. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ.
Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС относно извършената на 13.01.2017 г. проверка на средството за търговско измерване ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон.
В настоящия случай обаче, ако първото условие е реализирано, то не се установява да е реализирано второто условие. Ответникът, върху който пада тежестта да установи настъпването на всички факти, при които се поражда правото му да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца, като клиент на електрическа енергия, не е представил доказателства, от които е видно, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел нови Общи условия или е изменил действащите такива по начин, че тяхното съдържание да отговаря на изискванията на тази законова норма, а именно като включи в тях клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия. По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б. АД, /одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, в съдържанието на които няма включена клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. Уговорката на чл. 17, ал. 2 от Общите условия не е такава, която да отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но не и редът, по който следва да става това. След като ответникът не е доказал да е променил общите си условия съобразно изискването на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на това законово задължение, предвидената в закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения отрицателен установителен иск изцяло основателен само на това основание.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди .
Въззиваемата страна има право на
разноски,такива следва да се присъдят на адв.Николай Илчев Илчев за осъществена
правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 360 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение от22.07.2019 г. по гр.д. №12261/18 г., СРС, ГО, 26 с-в ОСЪЖДА „Ч.Е.Б." АД, ЕИК
****** да заплати на адв.Н. И. И. от САК, на основание чл. 38,
ал. 1 т.2 ЗА сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски по производството
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.