№ 184
гр. Свиленград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100053 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК – Бързо
производство.
Образувано е по искова молба от П. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, с която са предявени срещу „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс „Голдън
Ай“ № 1, следните кумулативно обективно съединени искове: 1) за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 3079/03.12.2024 г. на управителя на
ответното дружество (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ); 2) за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „инспектор на маса“ в ответното
дружество (иск правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; 3) за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 29478 лв. за времето от
03.12.2024г. до 03.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска
- 17.01.2025г. до окончателното й изплащане (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ).
Претендира направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника – работодател,
възникнало с Трудов договор № 144-HR/ 09.10.2023г., по силата на което заемала
длъжността „инспектор на маса“, код по НКПД. Твърди, че с предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, връчено й на 03.12.2024г., ищцата била известена от
ответника, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено поради съкращаване на щата
(чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ), считано от „датата на изтичане на уговореното между
страните предизвестие“. Със Заповед № 3079/03.12.2024г. на работодателя трудовото
правоотношение било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, във вр. с
чл.326, ал.2 и чл.220, ал.1 от КТ. В заповедта било посочено, че трудовото правоотношение
се прекратява считано от датата на връчването й, а заповедта била връчена на ищцата на
датата на издаването й - 03.12.2024г.
Ищцата счита, че посочената заповед е незаконосъобразна. Счита, че реалното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните не било
съкращаване на щата, тъй като такова не било извършено. Към датата на прекратяване на
1
трудовото правоотношение на горепосоченото основание, по трудово правоотношение с
ответника, на длъжността „инспектор на маса“ и на същата длъжност, но с друго
наименование, работили и други служители. Работодателят не спазил изискването за
извършване на подбор сред служителите (чл.329 от КТ), а дори да бил извършил такъв, то
това не било сведено до знанието на ищцата, а резултатът от него на съответствал на
изискванията на закона.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата за липса
на реално съкращаване на щата и липса на подбор. Твърди, че подборът бил извършен въз
основа на критериите, предвидени в чл.329 от КТ, като ответникът отчел действителните
качества на всички служители, участвали в подбора. Счита за неправилно твърдението на
ищцата, че в подбора следвало да участват и други служители на същата длъжност, но с
друго наименование, визирайки служители на длъжността „крупие“, като посочва, че
инспекторите на маса и крупиетата изпълнявали коренно различни функции. Оспорва иска
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и по размер.
Поради изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи и възражения, съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства, в това число Трудов договор № 144HR/19.10.2023 г., се установява и съдът
приема за доказано, че ищцата П. А. И. е работила при ответника „Джи И Резортс“ ЕАД,
като е заемала длъжността „Инспектор на маса“, с място на работа – офис на работодателя,
намиращ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, извън регулация,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 4913,00 лв.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № 3079 от 03.12.2024 г. на Васка Костадинова Тодорова,
представляваща ответното дружество - работодател, считано от датата на връчване на
заповедта, а тя е връчена на датата на издаването й - 03.12.2024 г. Като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта е вписано чл.328, ал.1, т.2, предл.2
от КТ, във вр. с чл.326, ал.2 и чл.220, ал.1 от КТ. Предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото основание работодателят е връчил на служителя също на
датата на издаването на заповедта - 03.12.2024 г., а в самата заповед е вписано да се изплати
на служителя обезщетение за неспазен срок за предизвестие (чл.220, ал.1 от КТ). В
съставеното от работодателя предизвестие за прекратяване на правоотношението на ищцата
се сочи конкретното уволнително основание.
От извършената в открито съдебно заседание по делото констатация с представената
трудова книжка на ищцата се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните ищцата не е постъпвала на работа при друг работодател.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 от ГПК за фактите, отразени в нея – арг. чл.
347 от КТ. Тоест, въз основа на направената в открито съдебно заседание констатация и при
липса на обратно доказване, съдът приема за установено, че в исковия период 03.12.2024г. -
03.06.2025г. ищцата е останала без работа поради уволнението.
Видно от представена от ответника в срока по чл.312, ал.2 от ГПК, съобразно
дадените му от съда указания, Заповед от 20.12.2024 г. на Васка Костадинова Тодорова –
изпълнителен директор на ответното дружество, са предприети промени в щатното
разписание на дружеството, като считано от 20.12.2024 г. щатните бройки за длъжността
„инспектор игра в казино“ да се намалят от 43 на 40. В заповедта е вписано, че се одобрява
2
ново щатно разписание, влизащо в сила от датата на издаването й.
Ведно със заповедта от 20.12.2024 г. ответникът е представил и два броя т.нар.
„щатни разписания“, едното от които е към 20.11.2024 г., а другото – към 04.12.2024 г., в
които са вписани имената на служителите на длъжност „инспектор“. И в двете т.нар. „щатни
разписания“, в графата „брой по щат“ е вписано 0,00. В графа „заети места“ в „щатното
разписание“ към 20.11.2024 г. е вписано 43,00, а в „щатното разписание“ към 04.12.2024 г.
(т.е. след уволнението на ищцата) е вписано 41,00.
Ответникът не е представил старото длъжностно разписание, в сила до 20.12.2024 г. и
новото такова, одобрено със Заповед от 20.12.2024 г. на работодателя, в сила от 20.11.2024 г.
Т.е. няма как да се установи дали има нови или новосъздадени с новото щатно разписание
длъжности, респективно длъжности с друго наименование, но със същите трудови функции..
Със заповедта от 20.12.2024 г. е назначена и комисия за извършване на подбор по чл.
329 от КТ, във връзка със съкращаването на щатните бройки за длъжността „инспектор игра
в казино“ от 43 на 40, считано от 20.11.2024 г. В състава на комисията са включени самият
изпълнителен директор Васка Костадинова Тодорова, Г.С.С. и И. С. А. (свидетел по делото).
Със заповедта е разпоредено комисията да извърши подбора в съответствие с критериите и
показателите в Приложение № 1 към заповедта, а след приключване на подбора, на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ да се прекратят трудовите правоотношения на двама
служители на дружеството, заемащи посочената длъжност, получили най-ниска оценка.
Разпоредено е също един служител да не участва в подбора и трудовото му правоотношение
да се прекрати на основание чл.71, ал.1 от КТ.
В Приложение № 1 към заповедта са посочени „критерии и показатели за извършване
на подбора по реда на чл.329 от КТ“, видно от което като такива са определени:
квалификация (образование); езикова квалификация; трудов стаж в предприятието и трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа; оценка от последната вътрешна
атестация. Съгласно Приложение № 1, относно квалификационния критерий
"квалификация" се полагат 4 точки – за средно образование и професионален сертификат и 2
точки - за средно образование. Относно квалификационния критерий „трудов стаж в
предприятието и трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа“ се полагат
за всяка година по 1 точка, но не повече от 2 точки. За критерия „езикова квалификация " се
дават от 2 до 4 точки.
Видно от приетия Атестационен лист, ищцата е класирана на 42-ро от общо 43
оценявани, като водещ за крайния резултат е била т.нар. „оценка от последната вътрешна
атестация“, доколкото по останалите критерии оценяваните служители са получили еднакъв
брой точки.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на ангажираните от
ответника свидетели И. С. А. (служител на длъжност „мениджър – игрални маси“ в
ответното дружество) и Н. Т. М. (служител на длъжност „специалист Човешки ресурси“).
Свидетелят И. С. А. посочва, че е участвал в процедурата по извършването на подбор в края
на 2024г. във връзка със съкращаването на щата от 43 на 40 инспектори. Посочва, че в
ответното дружество през няколко месеца се оценявали служителите от „пит – босовете“
(преките ръководители на „инспекторите на маса“), като ищцата почти винаги била на
последно място. От показанията му обаче не се изяснява по по кои конкретни критерии
ищцата и останалите служители на длъжност „инспектор маса“ са били периодично
оценявани от „пит – босовете“, както и по кои критерии ищцата е била оценявана по-ниско
от останалите служители на същата длъжност. Тези обстоятелства не се установяват и от
показанията на свидетеля Н. Т. М., която също посочва, че по принцип „пит – босовете“
правят подбора.
Към доказателствения материал по делото са приобщени множество писмено
доказателства, удостоверяващи квалификация и езикови познания на ищцата. По делото не
се установява дали същите са били взети предвид от работадателя при извършване на
подбора.
3
Във връзка с определяне на размера на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, във
вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от заключението, за м. ноември 2024 г. (месеца, предхождащ уволнението) ищцата е
отработила 4 работни дни. С оглед на това, като се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал.1
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вещото лице е дало
заключение, че дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на полученото
брутно трудово възнаграждение през м. ноември, като по този начин е определил размера на
дължимото 6-месечно обезщетение от 27678,42 лв. Към заключението си вещото лице е
приложил фиш за работна заплата на ищеца за месец ноември 2024 г., в който е отразено, че
от 21 работни дни, са отработени 4, т.е. очевидно това не е пълен работен месец.
Заключението е оспорено от ищцата (с писмено становище от 24.03.2025г.), с позоваване на
разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ, съгласно която за определяне на обезщетенията в т.ч. и
по чл. 225 от КТ /по арг. от чл. 228, ал.2 от КТ/ се взема предвид брутното трудово
възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението, а за ищцата това бил
месец юли 2024 г.
По делото са приети и фишове за работна заплата на ищцата за месеците юли, август,
септември, октомври и ноември 2024 г. Видно от фишовете, измежду изброените месеци,
предхождащи уволнението, последният пълен отработен от ищцата месец преди
уволнението й е месец юли, когато от 23 работни дни тя е отработила 23 дни. Полученото от
ищцата брутно трудово възнаграждение /БТВ/ през месец юли е 4294,35 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно изброени отделни
безвиновни основания за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя, като на съдебен контрол подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена
от лице с работодателска власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са
били налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на тези
обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328, ал.1 от КТ . В това
производство съдът се ръководи само от изложените в уволнителната заповед факти и само
за тяхното наличие е проверката му.
В случая, след справка с Търговския регистър се установява, че уволнителната
заповед е издадена от представляващия работодателя, т.е. от лице с работодателска власт
към момента на прекратяване на трудовото правоотношението.
Съдът приема също, че уволнителната заповед е мотивирана, като в нея е посочената
от работодателя правната квалификация на уволнителното основание, която съответства на
изложените фактически основания за уволнението. Въпреки, че в случая работодателят е
връчил едновременно със заповедта и предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед отразеното и заповедта и в предизвестието, съдът приема, а и е
безспорно между страните, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от
03.12.2024г.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно от работодателя на
основание съкращаване на щата, съдът, преди да премине към изследване на въпроса дали
работодателят е бил длъжен и ако е бил - дали е извършил подбор, следва да прецени, дали
към момента на прекратяване на правоотношението е било налице използваното от
работодателя основание за уволнение, тоест дали съкращаването на щата е било реално
извършено по решение на компетентно лице.
Съкращаване в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ е налице,
когато се премахва за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и
служителите при работодателя. При оспорване на законосъобразността на уволнението
съдът дължи преценка дали съкращаването е извършено по съответния ред, т. е. дали
решението е взето от лицето, имащо право за това, дали това решение е взето преди
4
уволнението и дали съкращаването е реално.
В случая, както се отбеляза по-горе, установи се, че решение за съкращаване на щата
е взето от работодателя преди уволнението – със заповедта от 20.11.2024г. Спорен е
въпросът дали е налице реално съкращаване на щата.
Съгласно съдебната практика реално съкращаване на щата е налице в хипотези,
когато съответната трудовата функция се премахва или при реална промяна на трудовите
функции на съществуващите бройки по щатното разписание. За фактическия състав на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ от КТ са необходими съответни промени в
щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови
функции (длъжности), с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още
и времето, от което промените се считат релевантни.
По делото обаче не е представено нито старото, нито новото щатно разписание, за да
може да се прецени дали е налице реално съкращаване на щата. Представените от ответника
т.нар. „щатни разписания“ нямат характеристиките на щатно разписание. Щатното
разписание на длъжностите при работодателя представлява вътрешно разпределение на
работната сила в предприятието, съобразно неговата структура (обект, цехове, звена,
служби, отдели, дирекции и др.), по трудови функции и длъжностни наименования, както и
съответната бройка от всяка длъжност. В него се посочват и изискванията за заемане на
съответната длъжност (образование, правоспособност и др.), както и основната работна
заплата.
Същевременно, недоумение буди отразеното в представените от ответника т.нар.
„щатни разписания“, че броят по щат на длъжностите „инспектор“ е 0, а броят на заетите
места към 04.12.2024 г. е 41. Ако беше налице реално съкращаване на щата, редно щеше да е
в новото щатно разписание броят на длъжностите „инспектор“ по щат да е 40, така, както е
взето решение със заповедта от 24.11.2024г.
По изложените съображение, съдът приема, че ответникът – работодател не проведе
успешно доказване на обстоятелството, че съкращаването на щата, послужило като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е реално. Следва извода,
че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна,
поради липса на посочените в нея фактически основания към момента на издаването й.
Въпреки, че липсата на реално съкращаване на щата е достатъчно основание за
отмяна на процесната заповед, съдът счита, че за пълнота следва да изложи съображения
относно незаконосъобразността и формалността на извършения от работодателя подбор.
Правото на подбор е субективно материално преобразуващо право на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. В случаите на съкращаване на една
или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови
функции/ и при намаляване обема на работа, извършването на подбор е не само субективно
преобразуващо право на работодателя, но и вменено в негова тежест задължение. Когато се
касае за закриване на част от предприятието, съкращаване на единствената или на всички
щатни бройки за съответната длъжност, подбор се извършва по преценка на работодателя,
без това да е задължително. В този смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 3/2011 от
16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 ОСГК на ВКС. В случая, предвид приложимото
уволнителното основание – съкращаване на 3 от общо 43 щатни бройки, работодателят
е бил дължен да извърши подбор.
От събрания по делото доказателствен материал е видно, че от страна на
работодателя е осъществен някакъв подбор. Назначена е от работодателя комисия по
подбора и е извършено класиране на служителите в т.нар. „атестационен лист.
5
Работодателят участва в комисията по подбора, но това не е незаконосъобразно - Решение
№ 311 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 2333 / 2016 г. ІV г. о. на ВКС и др.
Формалната констатация, че подбор е извършен, не означава обаче, че е изпълнено
изискването на чл. 329, ал. 1 КТ. Съдът следва и да провери дали подборът е съобразен с
изведените в закона критерии за законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът, като материално субективно
преобразуващо право може да се упражнява в границите, установени в закона, т. е. по
законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на
субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма,
предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в
разпоредбата резултати – да се запази правоотношението на работниците, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. Затова, осъществяването на подбора трябва да
бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. Точното прилагане на закона, към което е
насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране на
формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите
от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като
преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на
подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за причините, които са
обусловили при оценяването на ищцата да й бъдат поставени конкретните оценки, най-вече
по критерия „оценка от последната вътрешна атестация“, при това толкова ниска. Това не се
изяснява и от показанията на разпитаните по почин на ответника свидетели. Съмнение в
обосноваността на оценката се поражда и от обстоятелството, че при така констатирано от
работодателя изпълнение на трудовите функции от страна на ищцата на ниво, което не
покрива очакванията, ответното дружество не е предприело по-рано прекратяване на
трудовото й правоотношение. Напротив, ищцата дори не е била санкционирана с налагане
на по-леко дисциплинарно наказание, което е необяснимо, предвид показанията на
свидетеля И. С. А., според които при периодичните вътрешни оценявания ищцата почти
винаги била на последно място. Съмнение в обективността на подбора пораждат и
определените от работодателя „критерии и показатели за извършване на подбора по реда на
чл.329 от КТ“, при които е обективно невъзможно да се извърши реален подбор. Противно
на житейската логика е общо 42 служители да имат еднаква квалификация, а трудовият стаж
да е без значение, доколкото за всяка година се дава по 1 точка, но общо - не повече от 2
точки, т.е независимо дали служителят има 2 или 20 години трудов стаж, той получава един
и същ брой точки – 2. Очевидно, критерият „оценка от последната вътрешна атестация“ е
бил водещ при оценяването, но по делото не се изясни как този критерий може да бъде
преценен като обективен, още повече, че не се установи ищцата или служители, заемащи
същата длъжност, да са знаели, че се извършва каквато и да е т.нар. „вътрешна атестация“.
Необяснимо е също защо при подбора не са били взети предвид допълнителните
квалификации и езикови познания на ищцата, удостоверено с преставените от нея писмени
доказателства, и съответно съпоставени с тези на другите оценявани служители.
По горните съображения съдът намира, че уволнението на ищцата, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е незаконосъобразно, което обуславя основателност на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и същият следва да бъде уважен.
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното трудово
правоотношение е било за неопределено време, представляват основание за уважаване на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „инспектор на маса“ в ответното дружество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ,
ищцата следваше да докаже, че в резултат от уволнението е останала работа за процесния
период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
6
По делото се установи, че уволнението е незаконно, а от извършената констатация от
трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание се установи, че през исковия период тя не
е работила на друго място, т.е. претърпяла е вреди, за които има право на обезщетение.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В процесния случай производството е приключило след изтичане на заявения с иска
шестмесечен срок на обезщетението (03.12.2024 г. – 03.06.2025 г.) и с оглед установените по-
горе предпоставки за уважаването му, същият се явява основателен за целия исков период.
Относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, съдът съобрази Решение №
665 от 11.01. 2011 г. по гр.д. № 1688/2009 г. на ВКС, III г.о., с което е даден отговор на
въпроса как следва да се определя обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ при положение, че
уволненият няма пълен отработен месец преди уволнението. Прието е в решението, че
позоваването на чл. 18, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е в нарушение на материалния закон, доколкото тази разпоредба касае начина на
определяне на дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск и
кореспондира с разпоредбата на чл. 177 от КТ, където е предвидено, че за база при
определяне на възнаграждението се ползва месеца преди отпуска, през който работникът
или служителят е работил най-малко 10 работни дни. Прието е също, че разпоредбата на
чл.19, ал.1 от Наредбата не може да се разбира като препращаща към тази на чл. 18 от
същата относно начина на изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ, доколкото това
би било в противоречие със закона /по - висок по степен нормативен акт/, респ. с чл. 228 от
КТ, според който обезщетението се определя на база получено брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението.
Предвид горното, съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото, като счита, че дължимото на ищцата обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3,
във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, следва да се определи въз основа на полученото от нея брутно
трудово възнаграждение през месец юли 2024 г. (4294,35 лв.), така че да й се присъди
обезщетение от 29 478,00 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба - 17.01.2025 г., доколкото същата се счита за покана за плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на
разноски, каквито претендира и които се установиха в размер на 1800,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото на
основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи държавната такса по делото, която по уважените искове по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, възлиза на по 50,00 лв. по всеки от тях, а по иска по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ – 1179,12 лв., както и разноските за експертиза в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на П. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, извършено със
Заповед 3079/03.12.2024 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение с „Джи И
Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Капитан
Андреево, общ. Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, като ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, П. А. И., с ЕГН: **********, на предишната, заемана
преди уволнението, длъжност - „инспектор игра в казино“ / „инспектор на маса“, код по
НКПД: 42123002, в ответното дружество „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, „Джи И Резортс“
7
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ.
Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати на П. А. И., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. ************, сумата 29 478,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 03.12.2024 г. – 03.06.2025 г., вследствие на незаконното уволнение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ. Свиленград,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати на П. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, сумата 1800,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ. Свиленград,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград държавна
такса в размер на 1179,12 лв., както и разноски за експертиза в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 25.07.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8