22.02.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори януари
две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№429 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по
жалба от Н.Д.С. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №26/06/1/0/01490/3/01/04/02,
изх.№01-260-6500/896 от 05.03.2020г., издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.7
от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8 и 9
от ДОПК от Директор ОД Хасково, ДФЗемеделие. Твърди се, че в акта било посочено, че започнал
изпълнение на бизнес плана с отглеждане на 17,283 дка череши и разширение с още
6,3 дка или общият икономически размер на стопанството към 30.05.2019г.
следвало да достигне 23,583 дка. В заявката за второ плащане било отразено
30,085 дка и действително площта на земите била в този размер. При извършена
проверка от органите на ДФЗ през 2017г. било установено, че реалната площ на
имот №77195.313.7 била около 15 дка и поради това жалбоподателят променил
местонахождението на предвиденото разширение на овощната градина, като за тази
промяна била уведомена ДФЗ и били посочени имотите в землището на с.Р.. Така
констатацията, че не били постигнати предвидените за създаването на градина
площи от общо 23,583 дка не отговаряло на обективното положение. Извършената на
14.06.2019г. проверка се позовавала на предходни и неточни измервания. Още
първата година извършил презасяване на овощната градина в м.Б., Х.. Поради
констатираното за по-малък обем засята площ, то бил засял допълнително овощни
дръвчета, за което уведомил, но не била извършена допълнителна проверка.
Извършил допълнително засяване в м.К.к., землището на с.Р. и представил
договори за наем и фактури за заплатени и доставени овощни насаждения. Това се
доказвало с контролна проверка от Дирекция Технически инспекторат, като било
установено, че общата площ на овощната градина била над 24 дка. В имоти №№065003
и 065009, землище с.Р., било установено неспазването на изискване за наличие на
най-малко 70% живи растения и било
прието, че площта възлиза на 0 дка. За имот №77195.313.007, землище
Хасково, с площ 17,284 дка била измерена и установена допустима площ със засети
дръвчета 12,638 дка. В бизнес плана били предвидени отстояния 6х6 метра, но в
действителност засял дръвчетата на отстояния 5х6 метра с оглед евентуално
погиване и постигане на предвидения брой дръвчета в парцела. Така при
съпоставка с броя дръвчета в с.Р., то би се установило, че над 85% от
предвидените били живи, а допълнително засадените били именно застраховка при
погиването на част от тях. Относно установеното, че не е изпълнил задължението
в срок от 01-30.03.2016г., тъй като били представени документи за посадъчен
материал от 2017г. и 2018г., както и договорите за наем, то следвало да се има
предвид неизпълнение от страна на ДФЗ и изплатените средства след предвидения в
договора срок. Сумата на първото плащане постъпила на 31.03.2016г. Закъснялото
плащане водело и до невъзможност да започне действия по изпълнение на договора
поради липса на финансиране, а и не би могло да се засадят трайни насаждения в
периода април – ноември. Уведомявал ДФЗ за това, че се налагало да презасява
дръвчета след погиване на други и това се установявало от представените
фактури. До края на март 2018г. насажденията
се намирали във вегетационен период и не могъл да установи наличието на
заболяване. През април обилните валежи създали неблагоприятна обстановка за
развитието на насажденията и ДФЗ били уведомени. До 20.06.2018г. не получил
информация или проверка на място, но въпреки това жалбоподателят подготвил
всички необходими документи за подаване на заявление за второ плащане. Като
отчел погиналите насаждения, то не подал тази документация, а направил искане
за сключване на анекс и удължаване на договора, което било уважено. Голословно
било твърдението относно дисковата брана. При проверката бил предоставил
приемно-предавателен протокол от 17.11.2017г., както и оригинали на всички
документи. Относно заявените 5,46 дка домати бил направил писмен отказ, поради
което счита, че нямало нарушение на договора. Не бил подписвал с Балкан Биосерт
договор за сертификация на ливада и за самия жалбоподател не било известно защо
от дружеството били посочени такива площи. Счита, че бил изпълнил всички
задължения – достигната площ, закупена механизация, трудови договори с наети
лица и други. Направил допълнителни инвестиции – ограждане на градините,
капково напояване и други мероприятия, които чувствително надхвърляли
получените авансови средства по програмата. Иска да се постанови решение, с
което да се отмени
Акт за установяване на публично държавно вземане №26/06/1/0/01490/3/01/04/02,
изх.№01-260-6500/896 от 05.03.2020г., като бъдат заплатени и направените по
делото разноски.
Ответникът – Директор на Областна дирекция
на ДФ Земеделие, счита жалбата за неоснователна. По подаденото заявление били
извършени три проверки и съответните установени резултати били нанесени в
Приложение №1, като така бил изчислен крайният резултат, поради което
оспорването не било основателно. Претендират разноски за юрк.възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните няма спор, че между ДФЗемеделие и Н.С. - като ползвател, на 22.01.2016г.
е сключен Договор №26/06/1/0/01490 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по Подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от Мярка 6 Развитие
на стопанства и предприятия по ПСРС за периода 2014 – 2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – л.189-210 от
приложението към делото. Предвидено е сумата на помощта да се предостави на два
етапа: първо плащане в размер на 24 447,50 лева, платими в двумесечен срок от сключването на
договора съгласно чл.3, ал.2, т.1 от договора, и второ плащане в размер на 24 447,50
лева в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на
окомплектована с всички документи съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на
одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно
изпълнението на бизнес плана и анализ за установяване съответствието между
фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора
- чл.3, ал.2, т.2 от договора. В чл.3, ал.3 от договора е указан срок за
подаване на заявката за второ плащане - до 20.06.2018г., като с тази уговорена
между страните дата е обвързано и задължението за изпълнение на бизнес плана - чл.6.
С Анекс 1 от 22.01.2019г. – л.211, са
изменени текстовете на чл.3, ал.3 и чл.6, ал.1 от договора, касаещи уговорения
срок, като същият следва да се счита за уговорен не до 20.06.2018г., а за
30.05.2019г.
Видно от представения Бизнес план – л.213
и сл. от приложението, началният икономически размер на стопанството, измерен в
СПО, е 12 521,54 евро, крайна дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана е 20.06.2018г., а съгласно
Анекс 1 – 30.05.2019г., икономически размер на стопанството към крайната дата
на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО – 33 417,11 лева. Началният
икономически размер се определя от отглежданите 17,283 дка костилково овощно
насаждение от череши, а икономическият ефект към крайната дата на проверка на
изпълнението ще бъде съгласно бизнес плана общо 23,583 дка. Стратегията за
развитите на стопанството предвижда постигане и увеличаване на икономическия
размер на стопанството с 4564,36 евро СПО. В Таблицата 8 от договора за
инвестиции, които ще бъдат извършени - в дълготрайни материални активи, е
заложено закупуване на земеделска техника – трактор с прикачен инвентар.
На 31.03.2016 г. от ДФ Земеделие е
заплатена сумата 24 447,50 лева, представляваща първо плащане по договора,
видно от представеното по делото уведомително писмо за одобрение
изх.№01-263-6500/332 от 13.05.2016г. – л.22 от делото.
На 20.06.2018г. в ДФ Земеделие е постъпило
искане/уведомление за промяна от ползвателя С., като с уведомително писмо
изх.№02-260-6500/4049 от 13.07.2018г. е постановен отказ да се сключи анекс, но
след направени възражения и становище от Директор Дирекция Правна на ДФЗ е
сключен Анекс 1 от 22.01.2019г., а със Заповед №03-260-РД/9 от 31.01.2019г. е
прекратено откритото производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане на Н.С..
На 30.05.2019г. ползвателят подава заявка
за второ плащане УИН 26061001490301 - л.1 и сл. от приложението, в която е
декларирано, че към датата на подаване на заявката за плащане всички инвестиции
и дейности по проекта са изпълнени, както и всички специфични цели и резултати
са постигнати. В Приложение №9 е посочено, че в стопанството се отглеждат като
основна култура череши, разположени в имот №065003 и №065009 в с.Р., Хасковска
община, и №77195.313.7 в Хасково в съответни размери – 7,801 дка, 5 дка и
17,284 дка или общо 30,085 дка. Като разходи са посочени тези за овощни
дръвчета по фактури №73/30.11.2018г. – 1600,00 лева, №**********/15.12.2017г. –
4800,00 лева, и №**********/16.11.2017г. – 2700,00 лева, както и трактор
ЮМЗ-6АКЛ по договор за покупко-продажба от 16.06.2016г. за стойност 4000,00
лева.
Съгласно Заповед №373627/06.06.2019г. е
извършена от ОРТИ ДФЗ Хасково проверка, при която е установено, че обработваемата
земеделска площ не е увеличена до размера, заложен в производствената програма
в бизнес плана и общата, установена при проверката, площ възлиза на 20,024 дка
череши. За всички констатирани несъответствия е изпратено уведомително писмо до
ползвателя изх.№01-262-6500/44 от 18.06.2019г., като е приложен и контролен
лист с детайлно описание на установените несъответствия – л.249-287 от
приложението. Съгласно Заповед №374195 от 08.07.2019г. е извършена контролна проверка от ДТИ София,
като е съставен Доклад от 11.07.2019г. – л.291 – 321 от приложението, с който
са извършени корекции на констатациите на експертите от РТИ. За имоти №065003 и
065009 е направено обобщено измерване предвид неясната граница между тях, като
е установена схема на засаждане 6х4м. и съответно 41 бр. растения на дка, като
за установената площ 1,2801ха са били необходими 525бр., а са установени 350
бр. живи растения и е направен извод за неспазване на изискването за най-малко
70% от растенията да са живи. Поради това проверяващите са отразили за двата
имота в с.Р. площ 0,00ха. По отношение на имота в Хасково - №77195.313.007,
проверяващите установили 720 броя живи дръвчета, които при установената площ
1,2638 ха било необходимо да са 518 бр. При проверката от 14.06.2019г.
ползвателят възразил, че не може да представи растителен паспорт за закупен
посадъчен материал от 07.12.2017г., както и оригинал на ППП от 17.11.2017г. от
Савел Агро ООД. За закупената брана на 08.05.2019г. сочи, че била ползвана по
устна договорка преди това на 05.05.2019г. С декларация от 22.07.2019г. след
контролната проверка от 11.07.2019г. не се оспорва констатациите по нея, а се
сочи, че пропадналите площи в имоти №065003 и №77195.313.007 ще бъдат
възстановени до 15.12.2019г. Представен е фитосанитарен паспорт за закупени
дръвчета, както и документ, че е едноличен собственик на имот №77195.313.007.
На 24.07.2019г. е издадено уведомително писмо изх.№01-260-6500/739 за
отстраняване на нередовности, като ползвателят е представил пред
административния орган допълнителни документи.
С уведомително писмо изх. №01-260-6500/896
от 10.09.2019г. Директорът на ОД Хасково уведомява Н.С. за откриване на
производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на 24 447,50 лева,
представляващи пълния размер на полученото първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ - л.489 и сл. от приложение. Посочени са подробни
съображения, основани на установено при проверките на място, че е установено
намаление спрямо първоначалния СПО и не са изпълнение договорираните цели-
увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО,
като бизнес плана е изпълнен и неточно; неспазване на залегналите в бизнес
плана срокове за засаждане; не е спазено задължението за водене на всички
финансови операции до изтичане на пет години от сключването на договора,
свързани с извършваната от него земеделска дейност; не са съхранени всички
документи, свързани с изпълнението на бизнес плана в срок до 5 години и 6
месеца, считано от сключването на договора; не е изпълнил задължението да
уведоми ДФЗ за включване на допълнителни култури в стопанството; несъответствие
с изискване да поддържа съответствие с критериите, по които проектът е бил
оценен. Прието е, че установеното, посочено изрично в шест отделени пункта, представлява
съответни нарушения на чл.9, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.13, ал.1,
чл.15, ал.1, чл.17, ал.1 от договора за подпомагане и чл.38, ал.1, т.2 и т.4 от Наредба №14/28.05.2015 г. – неточно изпълнение на
бизнес плана и непостигнато увеличение на икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния размер с минимум 4000 евро, измерен в СПО, в срока по чл. 6, ал. 1 от договора –
п.1; чл.14, ал.1, чл.9, т.13 във вр. с чл.17, ал.1 от договора и чл.38, ал.1,
т.13 от Наредбата – неспазване заложените в бизнес плана срокове, в които е
предвидено да се извърши засаждане/засяване на земеделските култури през всички
години от изпълнението на бизнес плана, а в случаите на промяна в тези срокове
– не е уведомил предварително РА за настъпилата промяна и/или не е изложил
писмено мотивите, които наложили промяната – п.2; чл.9, ал.1, т.18 във вр. с
чл.17, ал.1 от договора и чл.42, ал.1 от Наредбата – задължение в срок до 5
години от сключване на договора да води всички финансови операции, свързани с
извършваната земеделска дейност – п.3; чл.14, ал.3 от договора и чл.41, ал.1 от
Наредбата - неспазване на задължението да съхранява всички документи, свързани
с изпълнението на бизнес плана, и всички останали нормативно и договорно
установени задължения за срок от 5 години и 6 месеца от сключване на договора –
п.4; чл.15, ал.2 от договора и чл.18, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1, т.23 от
Наредбата – включване в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес
плана видове култури без изрично писмено одобрение на РА – п.5; чл.14, ал.1,
т.7, чл.9, т.9 във вр. с чл.17, ал.1 от договора и чл.38, ал.1, т.9, т.23 във
вр. с чл.13, ал.7 от Наредбата – не поддържа съответствие с всеки от критериите
за подбор, на които е отговарял проекта и по които е бил оценен.
В подадено възражение вх.№01-260-6500/896#1
Н.С. сочи разминавания в площта на имотите в решенията за възстановяване на
земеделската земя и после в нотариалните актове и кадастър, което било
основание и за промяна на местонахождението на предвиденото разширение, за
което уведомил ДФЗ. Неточни били измерванията на ОРТИ ОД ДФЗ Хасково.
Допълнително засаждал дръвчета, с което достигнал предвидената площ в бизнес
плана и това се доказвало с проверката на ДТИ. Относно неспазването на
изискването за 70% най-малко живи растения сочи, че бил намалил отстоянията
между тях с оглед именно на евентуалното погиване и ако това се отразяло, то
щяло да се установи, че в с.Р. има над 85% живи дръвчета. Винаги уведомявал ДФЗ
за състоянието на дръвчетата и от фактурите се установявало, че закупил и
презасял голям брой овошки. През април 2018г. имало неблагоприятна обстановка и
погинали голям брой, като за това не подал заявка за второ плащане, а искане за
анекс и удължаване срока на договора. Не бил поел задължение да закупи
допълнителна техника освен трактор. Представил всички изискани документи в
оригинал. Действително заявил за кампания 2018 площ, но не с домати, а със
сладка царевица, а впоследствие направил и отказ, поради което нямало нарушение
от него. Не бил подписвал договора за сертификация на ливада. В ДЗ
изх.№01-260-6500/896 от 04.10.2019г. били обсъдени възраженията, като същите са
счетени за неоснователни и недоказани, както и е посочено, че е установено
системно неизпълнение на договорните задължения от ползвателя.
След получаване на становище от Дирекция
Правна вх.№01-260-6500/896 от 18.02.2020г. е издаден оспореният АУПДВ № 26/06/1/0/01490/3/01/04/02
от 05.03.2020г., с който на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК Директорът на Областна
дирекция Хасково на ДФЗемеделие отказва изплащането на финансова помощ в размер
на 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор №26/06/1/0/01490
от 22.01.2016г., и на основание чл.24, ал.2, т.4 от договора във вр. с чл.9,
ал.1, т.2, т.4, т.9, т.13 и т.18, чл.13, ал.1, чл.14, ал.1, т.7 и т.8 и ал.3,
чл.15, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2, т.4 и т.9 и т.13 и т.23 във вр.
с чл.13, ал.7, чл.18, ал.1 и чл.41, ал.1 и чл.42, т.1 от Наредба №14 от
28.05.2015г. прекратява същия, както и определя на Н.Д.С. задължение за
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50
лева, представляващ пълния размер на полученото първо плащане по договора,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2019г. – датата на
установяване на неизпълнението. От фактическа страна органът се позовава на
установеното при извършените проверки, от които се налага извод, че Н.С. е
допуснал съществени нарушения по договора, имащи пряко отношение към неговото
изпълнение – неспазването на задължението за поддържане на минимален
производствен обем на стопанството и липса на необходимото му увеличение, заложено
по бизнес плана към датата, предвидена в договора, неточност в изпълнението в
съответствие със заложеното в бизнес плана и неспазване на задължението за
създаване на трайни насаждения в срок, както и неизпълнение на задължението за
водене на финансови операции, включването на допълнителни култури без изрично
разрешение в контекста на ползван приоритет за производство на култури в сектор
Плодове и зеленчуци и предвидено нарастване с култури в този сектор.
За пълното изясняване на делото от
фактическа страна е назначена и изслушана съдебна експертиза, по която съдът
възприема изцяло заключението на вещото лице, доколко същото е изградено на
база представените документи пред ДФЗ, както и като има предвид установените
обстоятелства при извършените проверки. Вещото лице изследва площта на
парцелите, установените проценти живи растения и изчислява СПО, като обединява
данните за трите парцела и не отчита липсващите съобразно изискуемостта на живи
растения в двата имота в с.Р. отделно от данните за имота в Хасково. Именно
така, като има предвид установеното превишение за имота в Хасково, то вещото
лице достига до извод за увеличение на икономическия размер и достигнат СПО от
ползвателя.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока
по чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 05.05.2020г.,
от лице с правен интерес - адресат на акта, чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от него. Жалбата е заведена в ДФЗ ОД Хасково на
13.05.2020г. и с оглед на изложеното е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Оспорения акт е издаден от Директора на ОД
на ДФЗ Хасково в условията на делегация на правомощия на Изпълнителния директор
на ДФ Земеделие - Разплащателна агенция, в полза на директорите на областните
дирекции с посочена конкретно компетентност, което не е спорно между страните
по делото, а и е служебно известно на съда от Заповед №ОЗ-РД/2700 от 17.07.2019
г. на Изпълнителния директор на ДФЗемеделие. Правомощието на изпълнителния
директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на ДОПК е предвидено в чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, а в ал.6 - възможността
за делегиране на това правомощие. По делото няма спор, че Заявлението за
подпомагане на жалбоподателя е подадено в областната дирекция на Държавен фонд
Земеделие Хасково, като така обжалваният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган при упражняване в рамките на надлежно
определените му правомощия.
Оспореният АУПДВ е в писмена форма и
съдържа подробни мотиви. Съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК ако в съответния закон
не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се
установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване
на административен акт, предвиден в АПК. Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго. В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, а според ал.5 на същата норма,
вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Настоящият казус
попада извън приложното поле на чл.27, ал.6 от ЗПЗП с оглед нормата на
пар.12, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗПЗП, поради което и не е
необходимо издаване на изричен административен акт за отказ на второ плащане,
за неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ или за
прекратяването му, въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПДВ.
Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят е уведомен на
основание чл.26 АПК за започналото
административно производство по издаване на оспорения акт, дадена е възможност
за представяне на възражение и доказателства, като представеното такова е
обсъдено в оспорения акт.
Процесният АУПДВ е издаден в съответствие
с материалния закон. Съгласно чл.38, ал.1 от Наредба №14 от
28.05.2015г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2
и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато: бизнес планът не е изпълнен точно,
включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ - т. 2; не увеличил икономическия размер на стопанството
спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро,
измерен в СПО – т.4. Финансовата помощ по Подмярка
6.1, Мярка 6 от ПРСР 2014-2020 е безвъзмездна и се предоставя за устойчиво
развитие и растеж на малките земеделски стопанства по представен от кандидата
проект, включващ и бизнес план за развитие на стопанството, който след
съответното одобряване за финансово подпомагане, съответно сключване на
договор, обуславя и задължение на ползвателя за точното му изпълнение.
Изпълнение на това задължение със срок до 20.06.2018г. е поето от жалбоподателя
със сключването на договора на 22.01.2016г., а с анекс от 22.01.2019г. страните
са уговорили заявката за второ плащане да се подаде до 30.05.2019г., както и да
се изпълни представения и одобрен бизнес план в периода до 30.05.2019г.
На 30.05.2019г. ползвателят е декларирал с
подаване заявката за второ плащане изпълнение на всички инвестиции и дейности
по проекта, както и че всички специфични цели и резултати са постигнати. Но към
тази дата, както и към датите на извършените проверки на място, е констатирано
неизпълнение на поетите от него задължения за разширяване на стопанството още
през първата 2015/2016г. стопанска година с наемане и създаване на 6,300 дка
черешова градина, за увеличаване на обработваемата земя в същото населено място
и за закупуване на трактор с прикачен инвентар, като през третата, четвъртата и
петата година черешовото насаждение достига общо 23 583 дка, увеличаване
на икономическия размер на стопанството с 4564,36 евро СПО или достигане
33 417,11 лева /17 085,90 евро/. Установените с проверките факти и обстоятелства
не се оспорват от жалбоподателя, но се поддържа, че с допълнително засадени
дръвчета се достигало 85% от предвидените в плана да са живи, както и че
закупил посадъчен материал през 2017-2018г, тъй като плащането от ДФЗ закъсняло
и било извършено 10 дни след посочения срок в договора между страните, а и се
сочи, че след месец април 2018г. поради настъпили валежи насажденията погинали.
Всички изложени аргументи в настоящата жалба
против АУПДВ приповтарят възражението на ползвателя, депозирано пред ОД ДФЗ
Хасково –л.495, и пред ДФЗ София – л.507, разгледани и обсъдени са и в ДЗ
изх.№01-260-6500/896 от 04.10.2019г., както и са залегнали в мотивите за
издаване на оспорения акт.
На първо място следва да се има предвид,
че жалбоподателят не оспорва констатациите на контролната проверка от
11.07.2019г. относно установените живи растения, но и като се има предвид, че
няма спор и относно неспазения срок за засаждане на дръвчетата – 01-30.03.2016г.,
то напълно защитен се явява изводът на административния орган за неточно
изпълнение на бизнес плана и неувеличаване на икономическия размер на
стопанството. Направеното искане за промяна в срока на бизнес плана
вх.№02-260-6500/4049 от 20.06.2018г. не касае залегналите в бизнес плана
срокове за засаждане, а е относимо единствено към срока на изпълнение и срока
за подаване на заявка за второ плащане, като страните не спорят, че ползвателят
не е уведомил ДФЗ за промени, свързани със засаждането. Наред с това
представените документи, касаещи покупка на посадъчен материал са от
2017г.-2018г., което доказва, че засаждането не е извършено в срок. Именно
поради това не може да бъде прието и възражението на ползвателя, че с
допълнително извършено засаждане и презасаждане на имотите в с.Р. може да се
формира извод за достигане на уговорения СПО от 17 085,90 евро. Правилно
административният орган е приел, че резултатът от контролната проверка на
имотите в с.Р. е 0,00 ха, а с презасаждането през 2019г. на имота в Хасково –
макар там да е достигнат процент изискуеми живи растения над 70%, не следва да
бъде обоснован извод за изпълнение на изискването общо за трите парцела. Твърдението
на жалбоподателя е несъстоятелно, тъй като ако бъде прието, то и ще бъде
счетено едно последващо действие – засаждането на имота в Хасково, за
своевременно и точно изпълнение на договора без да има твърдения или да са
налице обстоятелства по смисъла на пар.1, т.15 от Наредба №14 – непреодолима
сила и извънредни обстоятелства. Следователно неизпълнението на бизнес плана се
дължи изцяло на виновно поведение на жалбоподателя Н.С., който не е съумял
адекватно да организира и извърши инвестицията. Данните по делото сочат, че засаждането
на дръвчетата би могло да се извърши в срок – независимо от закъснението при
изплащане на първото плащане с 9 дни, както и че закъснението при засаждането е
доказано и безспорно, а отговорността е изцяло на ползвателя, който не е
изпълнил бизнес плана точно, не е спазил заложените в плана срокове, и не е
увеличил икономическия размер на стопанството – основания по чл.38, ал.1, т.2,
4 и чл.13 от Наредба №14 да бъде издаден оспорения акт. По отношение на
установеното нарушение за водене на всички финансови операция следва да се има
предвид не само първоначалното твърдение на ползвателя, че не е поемал
задължение за закупуването на прикачена към трактора техника, но и заключението
на вещото лице, в което няма констатирано от него заприходяване на посадъчен
материал по фактура №********** от 15.12.2018г., поради което съдът прави извод
за доказано нарушение по чл.42, т.1 от наредбата, независимо от крайния извод
на вещото лице за отговарящите на ЗСЧ записвания в счетоводството на
ползвателя. В случая за нарушението по т.3 следва да се има предвид и че същото
е установено с проверката на 11.07.2019г., изпратено е уведомително писмо с
оглед отстраняването на нередовности – изх.№01-260-6500/739 от 24.07.2019г. –
л.338, както и в заявлението от 05.08.2019г. /вх.№01-260-6500/739 – л.442-443/
самият жалбоподател в т.8. сочи, че покупката на дискова брана не била
осчетоводена и не била регистрирана пред компетентен орган, защото не бил
поемал такова задължение по БП. По отношение на нарушението, свързано със
съхранението на всички документи за изпълнението на бизнес плана и липсата на
протокол от 17.11.2017г., издаден от ООД Савел Агро, самият жалбоподател
твърди, че го е представил, но видно от преписката пред административния орган
е представен с декларацията от 22.07.2019г. ППП от 15.12.2017г. за 800 бр.
посадъчен материал – л.336, а при отстраняване на установените нередовности със
заявлението от 05.08.2019г. – ППП от 07.12.2017 за 800 бр. посадъчен материал –
л.468, като в този смисъл не е доказано от жалбоподателя, че изпълнява
задължението си по чл.41, ал.1 от наредбата
да съхранява документите, свързани с бизнес плана. Установеното нарушение,
свързано с включване в стопанството на непосочени в бизнес плана култури не е
спорно във връзка с наличието на такива, но ползвателя спори, че е заявил не
домати, а сладка царевица, както и че е оттеглил кандидатстването си –
нарушение на чл.18, ал.1 от наредбата, е напълно доказано с представените по
делото запитване и уведомително писмо – л.515-516, видно от които такова
оттегляне не е установено, поради което на основание чл.38, ал.1, т.23 от
наредбата това нарушение е основание за издаването на акта. Следва да се
отбележи и че в заключението на вещото лице също се сочи, че е заявено от
ползвателя в кампанията по директни плащания за площ за 2018г. 5,46 дка домати,
като вещото лице изрично посочва, че тази култура действително не е предвидена
за отглеждане по бизнес плана, както и жалбоподателят не е уведомил за
допълнителното ѝ включване ДФЗ. Посоченото от вещото лице, че е установил
оттегляне/отказ на заявеното, не се кредитира от съда не само с оглед на
представените неоспорени писмени доказателства от административния орган при
извършените справки, но и поради обстоятелството, че не става ясно от
заключението как е подадено установеното от вещото лице оттегляне и дали то е
по съответния ред и в съответния срок. По отношение на последното нарушение –
за владяна през 2018г. от ползвателя ливада – култура, извън сектора Плодове и
зеленчуци, за който е получен приоритет, жалбоподателят твърди, че не бил
подписвал договор за сертифициране на ливада, като така за него било
неизвестно, че ООД Балкан Биосерт защо е включил тази площ в посоченото от
органа писмо. Вещото лице установява, че в решението за сертификация са описани
площите на трите процесни имота с овощни дръвчета, както и на ливада, като
сочи, че имало отбелязване „конвенционално/не се сертифицира“. Няма спор
относно установеното от административния орган по отношение на ливадата, че
сертифициращият орган не е представил изричен документ, който да опровергае
констатираното неспазване на нормативните изисквания, поради което и съдът
приема за доказано нарушението на чл.13, ал.7 от наредбата, което също е
основание по чл.38, ал.1, т.23 при установяване на това несъответствие да бъде издаден
АУПДВ. По отношение на това нарушение следва да се има предвид и че състоянието
на стопанството, което кандидатства за подпомагане, се преценява не само от
кандидата, но и от контролиращо лице - в случая ООД Балкан Биосерт, а съгласно
чл.34, ал.8 от наредбата
заявките за плащане и приложените към тях документи могат да бъдат поправяни и
коригирани по всяко време след подаването им в случай на очевидни грешки, признати от РА въз основа на
цялостна преценка на конкретния случай и при условие, че ползвателят е действал
добросъвестно, което в случая не е било и твърдяно от жалбоподателя.
Така като краен извод се налага, че извършеният
анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и
одобрения бизнес план и неговото изпълнение покрива хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 и т.4, т.9, т.13 и т.23 от Наредба
№14/28.05.2015г, а следователно ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ. Изложените в шест пункта от
АУПДВ мотиви за отказ на второ плащане кореспондират с постановеното
прекратяване на договора и на основание чл.24, ал.2, т.4 от договора – поради
виновно неизпълнение от страна на ползвателя на нормативно или договорно
задължение, като изложеното обуславя материална законосъобразност на оспорения
АУПДВ.
По силата на чл.38, ал.1 от наредбата отказът за
извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението
за възстановяване на полученото първо плащане. Наличието на такъв отказ
обосновава законосъобразност на АУПДВ и в тази част на акта. В същата
разпоредба е предвидена лихва върху размера на подлежащото на връщане първо
плащане на подпомагането по мярката, изчислена за период, посочен в договора. В
чл.17, ал. 1 от договора е уговорено, че ползвателят дължи обезщетение в размер
на полученото по договора първо плащане, заедно със законната лихва върху
сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде
установена – от датата на установяване на неизпълнението. Органът е приел, че
начална дата за изчисление на дължимата лихва е 11.07.2019г. – датата на
извършената втора контролна проверка на място. Съдът намира, че и в тази част
актът е издаден в съответствие с материалния закон.
По тези съображения оспореният АУПДВ №26/06/1/0/01490/3/01/04/02,
изх.№01-260-6500/896 от 05.03.2020г., издаден от Директор ОД Хасково,
ДФЗемеделие, като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно
прилагане на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона
– ефективно изразходване на европейските средства, се явява законосъобразен.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрк.възнаграждение,
платимо от жалбоподателя на основание чл.143, ал.4 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25 от Закона за правната помощ в претендирания
минимален размер от 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.Д.С. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/06/1/0/01490/3/01/04/02, изх.№01-260-6500/896 от 05.03.2020г., издаден от
Директор ОД Хасково, ДФЗемеделие.
ОСЪЖДА ООД Н.Д.С., ЕГН **********, да
заплати на Държавен фонд Земеделие - София направените разноски в размер на
100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: