Решение по дело №1195/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 764
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20205300501195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  764

 

                                        24.07.2020г, гр.Пловдив

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                  Членове: Фаня Рабчева

                                                                       К.Иванов                                                                 

 

като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1195/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                           

                        Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

                        Делото е образувано по жалба вх.№ 14934/ 09.06.2020г. от Р.М.К. чрез адв. С.Н.М.,***, с посочен съдебен адрес:***, оф.1 против Разпореждане от 10.06.2020г. постановено по изп.д.№ 20209080400427 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, с рег.№ 908 на КЧСИ, в частта, в която не е уважена молбата на жалбоподателя за редуциране на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателката – адв.З.В. до размера от 100 лева, както и е отказано редуцирането на разноските в изпълнението, приети на основание по т.3 и т.31 ТТРЗЧСИ. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на молбата на длъжника в нейната цялост. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

                        Постъпил е отговор по жалбата от ответника по нея и взискател по изпълнителното дело А.С.Ч., чрез проц.си представител – адв.З.В., в който по подробни съображения обосновава неоснователността на жалбата, въз основа на които се иска да се остави без уважение жалбата.

                        Налице са мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК от ПМЧСИ, в които се обосновава неоснователност на жалбата.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                         Жалбата изхожда от надлежна страна, в качеството на длъжник в изпълнителното производство, легитимирана да обжалва акта на съдебния изпълнител в частта на разноските на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

                        Изпълнителното производство е образувано от А.С.Ч. ***, чрез адв.З.В. против Р.М.К. *** за събиране на неизплатени остатъци от вземания по издаден на 10.10.2018г. изпълнителен лист по гр.д.№ 3899/ 2018г. по описа на РС-Пловдив. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представен ДПЗС от 5.ІІІ.20202г. за проц.представителство на адв.З.В. с договорен и изплатен адвокатски хонорар от 250 лева. С разпореждане от 18.03.2020г. на съдебния изпълнител са приети като разноски по делото тези за адв.възнаграждение на проц.представител на взискателката в размера от 250 лева, както и определени разноските по изпълнението съгласно ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС по т.1 – образуване на и.д. – 24 лв,  по т.3 – справка БНБ – 6 лв, по т.5 – връчване на ПДИ – 24 лв и по т.31 – достъп БНБ – 1,20 лв. Изпратената по делото ПДИ № 3045/ 19.03.2020г. е получена от длъжника на 29.05.2020г., а с молба вх.№ 3897/ 05.06.2020г. проц.представител на същия- адв.Ст.М. е посочено, че в срока по чл.428 ГПК длъжникът бил изпълнил задължението  по изп.дело чрез внасяне на дължимата сума в общ размер от 15,23 лв. С оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото е поискано редуциране на разноските по изпълнението чрез намаление на адв.възнаграждение в минималния размер за образуване на изп.дело съобразно чл.10 НМРАВ/ в ред. ДВ, бр.45/ 2020г. в сила от 15.05.2020г./ - 100лв, както и на таксите по ТТРЗЧСИ и в частност по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

                        С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е мотивирал приемането на разноските за адв.възнаграждение за проц.представител на взискателя съобразно чл.10, т.1 от НМРАВ, действала към датата на сключване на сделката 05.03.2020г., към който момент и хонорара е бил и изплатен, а не съгласно НМРАВ, изменение с решение № 5419 на ВАС на РБ – бр.45 от 2020г, в сила от 15.05.2020г, според която този размер е 100 лева. Отчетено е  също, че към момента на постановяване на разпореждането не е налице изплатено доброволно задължението, а с оглед депозираното становище  на пълномощника на взискателката по искането на длъжника, същото съставлява действие по проц.представителство по чл.10, т.2 на НМРАВ с цел удовлетворяване на парично вземане, поради което с оглед сбора от МРАВ по чл.10, т.1 и т.2 възлиза в размер на 230 лева, до който е  уважена молбата на длъжника за редуциране на адв.възнаграждение. С обжалваното разпореждане наличието на основание по ТТРЗЧСИ относно формираните и определени такси по ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС, които са съобщени с ПДИ на длъжника в случай , че същият реши да плати в срока за доброволно изпълнение, като такса по чл.26 от тарифата е определена само за присъединеното вземане на НАП от 27,33 лева, без начисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ върху вземането за разноските по делото.

                        С жалбата жалбоподателят в оплакванията си акцентира на ниския размер на задължението като основание за образуване и водене на изпълнително дело, за което се сочи да съставлява злоупотреба с процесуално право по чл.3 ГПК, в каквато насока  се извършва позоваване на Решение от 23.11.2017г. на Съда на ЕС постановено по съединени дела С-427/ 16 и С-428/16, като се поддържа искането за редуциране на приетото от СИ адв.възнаграждение за проц.представител на взискателя до размера от 100 лева. По отношение на приетите разноски по т.3 и т.31 ТТРЗЧСИ относно такса справка и достъп БНБ липсата на основание за ангажиране отговорността на длъжника за установяване на актуалните му банкови сметки доколкото запор върху тях не е наложен предвид размера на вземанията, поради което се извършва позоваване на т.5 ТР по тълк.д. № 3/ 2015г. на ОСГТК на ВКС за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед реализиране на вземането , както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани , тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

                        С отговора по жалбата ответната на нея страна чрез проц.си представител е противопоставил насрещното възражение по отношение доводите на жалбоподателя относно принципа,  че задълженията следва да се изпълняват точно , поради което не може да се твърди, че непогасен остатък от вземане не следва да се търси и това съставлява злоупотреба с право, както и се навеждат обстоятелства за проявени аналогично  фактически и правни действия от страна на жалбоподателя, имайки предвид проведено от страна на последния недопустимо обезпечително производство спрямо взискателката, по което е налице постановено Определение по в.ч.гр.д.№ 744/ 2020г. на VІІ гр.с. на ПОС. По отношение размера на адв.възнаграждение с оглед доводите на жалбоподател неоснователността им се обосновава със съществуваща практика на ВКС – Определение № 371/10.11.2014г. по гр.д.№ 1202/2014г. на ІV ГО и Определение № 206/10.06.2014г. по гр.д.№ 5614/2013г. на І ГО.

                         Жалбата е неоснователна.

                         Доводите на жалбоподателя за наличие на действия за злоупотреба с право по ч.3 ГПК не могат да се приемат за основателни, доколкото минимални прагове на вземанията, подлежащи на принудително събиране не са уредени в Закона, както и съответно наличието на други задължителни формални алтернативни способи за уреждане на отношения, произтичащи от парични задължения преди  пристъпване към принудителното изпълнение.

                        Основният мотив за исканото редуциране на адвокатското възнаграждение за проц.представител на взискателя в молбата от 05.06.2020г. , депозирана в срока за доброволно изпълнение, е наличие на доброволно изпълнение от страна на длъжника, за каквото не са налице данни и доказателства по делото. Независимо от това правно обосновано е съображението на съдебния изпълнител относно приложимостта на размера на МРАВ по действаща към момента на сключване на ДПЗС от 05.03.2020г. на НМРАВ в  действащата към този момент редакция до изменението й, обн. ДВ, бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г., който не предвижда минимален размер на АВ по чл.10, т.1 в размер на 100 лв.

                        Що се касае до доводът на жалбоподателя относно пряката приложимост на цитираното Решение от 23.11.2017г. на Съда на ЕС постановено по съединени дела С-427/ 16 и С-428/16, което е влезнало в сила преди сключване на ДПЗС по изпълнителното дело, въз основа на което се иска редуциране на адв.възнаграждение под минимума по НМРАВ, се намира, че насрещните възражения на ответника по жалбата чрез адв.З.В. относно аргумента, че извършването на проц.действия във връзка с образуване и водене на изп.дело се явяват идентични, за основателни. Процесуалните усилия във връзка с подготовка за образуване и образуване на изпълнителното дело са идентични, както и тези по евентуално водене на изпълнителното дело са аналогични, поради което размерът на претендираните вземания  в изп.производство не би могло да служи за абсолютен критерий при определяне размера на адв.възнаграждение, вкл. като основание за редуцирането му под минималния размер. С оглед на това жалбата в тази част се намира за неоснователна.

                        Неоснователна и и жалбата в частта й относно неуваженото искане на длъжника за отмяна на определените от СИ разноски по т.3 и т.31 ТТРЗЧСИ. На първо място такова конкретно искане не е било формулирано в молбата на длъжника от 05.06.2020г, искането е касаело редуциране в частност на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, каквато няма определена за събиране по изп.дело относно вземането за разноски. На следващо място действително с разпореждането на СИ  от 18.03.2020г. е отказано първоначално налагането на запор на банкови сметки на длъжника предвид малкия размер на вземането по ИЛ, вкл. към момента на подаване на молбата от 05.06.2020г., тъй като същата е  подадена в срока за доброволно изпълнение, като преценката за прилагане на този способ за принудително изпълнение е отложена за след изтичане на този срок за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело не са  налице данни и доказателства обаче както и в срока за доброволно изпълнение, така и към настоящия момент да е налице твърдяното в молбата от 05.06.2020г. доброволно изпълнение от страна на длъжника за определените вземания по делото, поради което за определените по т.3 и т.31 от ТТРЗЧСИ е налице предвиденото в тарифата основание за тяхното начисляване.

                        По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а като такава следва да се остави без уважение.

                        Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И  :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 14934/ 09.06.2020г. от Р.М.К. чрез адв. С.Н.М.,***, с посочен съдебен адрес:***, оф.1 против Разпореждане от 10.06.2020г. постановено по изп.д.№ 20209080400427 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, с рег.№ 908 на КЧСИ, в частта, в която не е уважена молбата на жалбоподателя за редуциране на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателката – адв.З.В. до размера от 100 лева, както и е отказано редуцирането на разноските в изпълнението, приети на основание по т.3 и т.31 ТТРЗЧСИ.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.

 

 

            Председател:                                             Членове: