Решение по дело №1300/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 419
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20204430201300
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

24.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на шестнадесети юли

Шести наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1300 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №491513-F532407 от 21.01.2020г *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП, е наложил на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД представлявано от А.Г.П. административна санкция имуществена санкция в размер на 1000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „***“ ЕООД представлявано от А.Г.П., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, се явява юрк.Ж., която изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F532407 от 27.12.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка на 20.12.2019г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – ***, находящ се в гр.***, ***, експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от А.Г.П. е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ суми в касата. Инсталираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство  притежава функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“. От наличното фискално устройство /ФУ/ модел „***“ с регистрационен номер  *** в НАП, Индивидуален Номер /ИН/ на ФУ *** и ИН на фискална памет 02736904 е разчетена наличност в размер на 150,78 лева, видно от дневен финансов отчет /ДФО/ №0022125/20.12.2019г. Касовата наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в опис на паричните средства от Ц.Х. П. е  в размер на 857,94 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката в размер на +707,16 лева не е отразена в наличното в обекта ФУ чрез функцията „служебно въведени“. Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №036111/20.12.2019г., в който подробно са отразени констатациите от проверката, съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител В.М.П. и свидетеля Р.Н.А., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка №036111/20.12.2019г. И актосъставителят П. и свидетелят А. са категорични, че при извършената проверка на търговски обект – ***, находящ се в гр.***, ***, експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК *** е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. Според актосъставителя П. и свидетеля А. от фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 150,78лв, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 857,94лв, като установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +707,16лв, които не са отразени чрез фискалното устройство, като „служебно въведени“ в касата суми. Според показанията на актосъставителя П. и свидетеля А. при извършеното претърсване на магазина от служители на Икономическа полиция в пластмасова табуретка са били намерени 700 лв, а останалата сума от 157,78лв се е намирала в касата на фискалното устройство. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „***“ ЕООД в нарушение, което не е извършил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц. П., според което сумата от 700лв не е била касова наличност, а оставени пари от управляващия търговското дружество за разплащане на доставки, тъй като свидетелят П. се намира в трудово-правни отношения с дружеството- жалбоподател и е лицето, извършващо продажби в търговския обект, поради която причина е пряко заинтересован от изхода на делото. Освен това съдът съобрази и обстоятелството, че в касата на фискалното устройство могат да се съхраняват парични суми, които подпомагат дейността на търговския обект /например, начално салдо, което да служи за връщане на ресто на клиентите/, но същите следва да са отразени на фискалното устройство или в книгата за дневните финансови отчети по реда на чл.33 от Наредбата. В конкретния случай сумата от 700лв не е била отразена нито във фискалното устройство, нито в книгата за дневните финансови отчети.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „***“ ЕООД е извършил нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискално устройство, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът – дружеството жалбоподател, не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми във ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, законодателят не е придал правно значение на това какви са причините, довели до наличието на така разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице осъществен състав на нарушението. Неоснователни са наведените от процесуални представител на жалбоподателя адв.Л. правни доводи, че сумата от 700лв, намираща се извън касата в пластмасова табуретка не представляват касова наличност. Действително в Наредба №Н-18/2006г липсва легално определение на понятие каса на фискалното устройство, но може да се приеме, че касата на фискалното устройство е мястото, където лицето по чл.3 ал.1 от Наредбата съхранява парите, които е получило от извършените продажби на стоки и услуги за съответния ден и за които е издал фискални касови бележки. Както бе посочено по-горе от показанията на актосъставителя П. и свидетеля А. се установява, че свидетелят ц. П. – продавач в търговския обект е съхранявала парите, които е получил от управителя А.П. за плащане на доставки. Следователно, сумата от 857,94лв, съхранявана освен  в самото фискално устройство и в пластмасова табуретка, находяща се под самото устройство, представлява касова наличност по смисъла на Наредба №Н-18/2006г. Правилно за нарушението е приложена санкционната норма на чл.185 ал.2 изр.последно във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е довело до неотразяването на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Незаконосъобразно и необосновано административно-наказващият орган е определил размера на имуществената санкция, преценявайки обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като в това число не е съобразил, че разликата между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +707,16лв и че на жалбоподателя не са налагани други наказания за извършени от него нарушения на Наредба №Н-18/13.12.2006г и на ЗДДС. Според съда следва да бъде намален размера на имуществената санкция от 1000лв на минимално предвидения в закона от 500лв, като това по вид и размер административно наказание съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява нарушението, извършено от жалбоподателя „***“ ЕООД, да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв извод. Процесното нарушение е формално, при което настъпилите вредни последици за фиска са ирелевантни.  В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.118 ал.4, чл.185 ал.2 от ЗДДС вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, като бъде намален размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от 1000лв на 500лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №491513-F532407 от 21.01.2020г, с което *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП, е наложил на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД представлявано от А.Г.П. административна санкция имуществена санкция в размер на 1000лв, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1000 лв на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: