МОТИВИ ПО НОХД № 976/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

          Срещу подсъдимия Я. С. Х. с внесен в съда обвинителен акт е повдигнато обвинение за това, че на 29.05.2014г. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с В.С.Т. и Д.С.Х. е принудил другиго С.Т.С. *** да извърши нещо  - да целуне емблема на ФК „Локомотив“ –Пловдив на тениската на Д.Х. и да претърпи нещо - да му бъде залепен на челото стикер бежов на цвят с черни ленти, както и да бъде сниман, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,т.3, вр. с  чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против В.С.Т. за това, че на 29.05.2014г. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с Я. С. Х. и Д.С.Х. е принудил другиго С.Т.С. *** да извърши нещо  - да целуне емблема на ФК „Локомотив“ –Пловдив на тениската на Д.Х. и да претърпи нещо - да му бъде залепен на челото стикер бежов на цвят с черни ленти, както и да бъде сниман, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение и против Д.С.Х. за това, че на 29.05.2014г. в гр. Пловдив, макар като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с Я. С. Х. и В.С.Т. е принудил другиго С.Т.С. *** да извърши нещо  - да целуне емблема на ФК „Локомотив“ –Пловдив на тениската на Д.Х. и да претърпи нещо - да му бъде залепен на челото стикер бежов на цвят с черни ленти, както и да бъде сниман, противно на волята му, като е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,т.3, вр.  с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

          Делото се разглежда повторно, след връщането му от Окръжен съд Пловдив за ново разглеждане, където е било по постъпил протест срещу присъда на друг състав на ПРС.

          По делото не е предявяван граждански иск и не е конституиран граждански ищец и частен обвинител.

          Производството пред съда е започнало в присъствието на всички подсъдими и е продължило задочно спрямо подсъдимия Х..

Представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение спрямо всеки от подсъдимите, като моли всеки от тях да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му се определи и наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано към предвидения минимум, чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок от една година и половина, съобразно с чл.69 от НК.

Защитникът на подсъдимия Х. адв.Д. излага становище по същество, като моли съдът да постанови оправдателна присъда, предвид наличие основанията на чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимият Х. е заявил, че не се признава за виновен и е отказал да даде обяснения по делото.

Защитникът на подсъдимия Т. адв.Д. също моли за постановяване на оправдателна присъда, като сочи на недоказаност на деянието за подзащитния му и наличие основанията на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно предлага определяне на наказание пробация при приложение на чл.55 от НК.

Подсъдимият Т. не се признава за виновен, не дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника си, моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Х. адв.Б. също моли за оправдателна присъда, при прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като бъде счетено, че деянието не е общественоопасно.

Подсъдимият Х. не се признава за виновен, не дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника си моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          Подсъдимият Я. С. Х. е роден на *** ***, ***,  с българско гражданство, с основно  образование, неженен, учащ, неработещ, с ЕГН **********. Подсъдимият Х. е неосъждан към инкриминираното деяние, като след това е освобождаван от наказателна отговорност по НОХД № 3945/2015г. със съдебен акт в сила от 04.07.2016 г. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, извършено от него в съучастие с подсъдимия Х. и с друго лице.

Подсъдимият В.С.Т. е роден на ***г***, ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, неработещ, учащ, с ЕГН ***********.

Подсъдимият Д.С.Х. е роден на *** ***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, с ЕГН **********. Подсъдимият Х. е бил неосъждан към датата на инкриминираното деяние, като с влязъл в сила на 04.07.2016г. съдебен акт по НОХД № 3945/2015г. на ПРС му е било наложено общо и най-тежко наказание лишаване от свобода за шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години за извършени от него като непълнолетен престъпления по чл.325, ал.1 от НК, чл.131, ал.1, т.12 от НК и чл.143, ал.1 от НК.

Подсъдимите Х., Х. и Т. се познавали, тъй като и тримата били фенове на футболен клуб „Локомотив Пловдив“, а освен това Х. и Т. учели заедно в Спортното училище в гр. Пловдив. Подсъдимият Х. присъствал на футболен мач през април 2014 г. между отборите на „Локомотив –Пловдив“ и „Ботев –Пловдив“, на който бил засегнат от поведението на фен на противниковия отбор, който го бил напсувал, като търсел начин да му отмъсти. На 29.05.2014 г. подсъдимият Х. заедно с подсъдимия Т. и свидетеля К. били в близост до Националната търговска гимназия в Пловдив, където учел свидетелят Сл.С.. Към обяд свидетелят С. излязъл в междучасие, за да си закупи закуска, при което бил забелязан от подсъдимия Х., който бил уверен, че това е лицето, което го е обидило на футболния мач. При това положение и същият се доближил до свидетеля С. и му казал да го придружи по-нататък в парк „Бунарджик“ по алеята до училището, като свидетелят не изпълнил това искане и затова подсъдимият Х. започнал да го блъска напред, за да върви свидетелят в посоката, в която той искал, като зад тях тръгнали подсъдимият Т. и свидетелят К.. Свидетелят С. не искал да върви с подсъдимите, като се опитвал да се изскубне, но не успял. В близост до училището по дървообработване подсъдимият Х. хванал свидетеля С. за врата и му казал да избира, или да му бъде залепен един стикер, който междувременно извадил от джоба си, или свидетелят С. да бъде набит, през което време подсъдимият Т. и свидетелят К. се смеели отстрани. Свидетелят С. се уплашил и нищо не казал, като подсъдимият Х. посегнал да залепи стикера, който бил бежов на цвят с черни ленти на челото на свидетеля С.. Последният се опитал да се дръпне, тъй като не желаел да му бъде лепен стикер на челото, при което подсъдимият Х., заедно с подсъдимия Х., който междувременно бил дошъл на мястото и започнал да наблюдава случващото се, хванали ръцете на свидетеля С. за китките и му ги извили зад гърба, като ги държали, през което време подсъдимият Х. залепил стикера на челото на С.. След това подсъдимият Х. хванал за врата свидетеля С., за да не мърда, защото той искал да се отскубне от него и за да бъде заснет и в този му вид свидетелят С. бил сниман от подсъдимия Т. с телефона му, въпреки очевидното несъгласие на свидетеля С. за това. Подсъдимият Х. запитал свидетеля С. „ти на кого показваш среден пръст на дербито“, като в този момент свидетелят С. започнал да обяснява, че не е бил на мача между отборите на „Локомотив“ и „Ботев“, а подсъдимият Х. му казал да не го лъже, че ще му удари шамар. Този разговор бил заснет също от подсъдимия Т. и на видеоклип, който по-късно бил гледан от свидетелката Г. в Интернет. След това подсъдимият Х. махнал стикера от челото на свидетеля С., като подсъдимият Х., който бил облечен с черна фланелка с емблема на ФК „Локомотив“ на гърдите си, казал на пострадалия свидетел, че сега трябва да целуне емблемата на фланелката му, като с ръка започнал да натиска отзад главата на свидетеля С. надолу към фланелката си. Свидетелят С. се опитал да дръпне назад главата си, но подсъдимият Х. със сила натискал главата му към гърдите си, казвал му „целувай, целувай“, докато устата на свидетеля С. в крайна сметка била притисната към емблемата на фланелката на Х.. През това време подсъдимият Х. продължавал да държи ръцете на свидетеля С., който нямало как да се отскубне от подсъдимите, а подсъдимият Т. продължил да прави снимки на случващото се, което поведение свидетелят С. възприел лично. След това подсъдимите Х. и Х. пуснали свидетеля С. и му казали да си върви. Същият се почувствал много унижен и бил силно разстроен от случилото се, поради което и отишъл и уведомил за случая майка си свидетелката С.. Същият ден свидетелката Г., приятелка на свидетеля С., му се обадила и му казала, че е видяла в интернет снимки и видеоклип от случилото се. Свидетелят С. и свидетелката С., също установили, че са публикувани такива, като свидетелят С. направил разпечатка на две от снимките, които му били изпратени от свидетелката Г. и ги предал в полицията във връзка със заведеното по заявление на свидетелката С. наказателно производство по случая.

          Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът основана изводите си преди всичко на базата на свидетелските показания на разпитаните непосредствено свидетели С.С., включително и приобщените чрез прочитането им негови показания, дадени пред друг състав на съда и тези от досъдебното производство, М.С., Г., включително и приобщените нейни показания от досъдебното производство, Б., А., отчасти тези на свидетеля К., както и четените негови показания от досъдебното производство. С особено значение за изясняване на делото се явяват показанията именно на пострадалия свидетел С., като в тази насока съдебният състав взема предвид преди всичко показанията му от досъдебното производство, в частта им, в която са били приобщени към останалия доказателствен материал чрез прочитането им по реда на НПК. Тези именно показания се явяват най-подробни и конкретни относно имащите значение за разследваното престъпление факти. В тази насока и действително се установяват противоречия между показанията на свидетеля С. от досъдебното производство и тези, дадени пред друг и пред настоящия съдебен състав, но при преценката на достоверността им съдът взе предвид обстоятелството, че показанията от досъдебното производство са били дадени най-близо до инкриминираното събитие, като те са съответни и на събраните писмени и веществени доказателства и напълно обяснимо е към момента на последния му разпит свидетелят С. да не помни подробности от случая. Като цяло обаче и в показанията му, дадени и пред съда, се очертава една фактическа обстановка, която е била описана от него и при разпита му на досъдебното производство, като личи последователност в изложението на фактите, която съвпада в описанието от досъдебното и съдебното производство. Ето защо и съдът намира показанията на свидетеля С. за достоверни, като освен това същите се подкрепят и от показанията на свидетелите С., Г., косвено тези на Б.. Показанията на посочените три свидетелки съдът кредитира също като достоверни, като се има предвид, че са логични, съответни са на останалия възприет от съдебния състав доказателствен материал. За изясняване на делото съдът взе предвид и показанията на свидетеля К., които обаче разгледа критично, като взе предвид очевидната позиция на свидетеля, която същият зае при разпита му пред съда, да се дистанцира максимално от инкриминираното събитие, на което се установява да е бил очевидец. В тази насока, следва да се има предвид заявеното от страна на свидетеля К. пред съда относно това, че не е наблюдавал осъществяването на словесен и физически контакт между пострадалия свидетел С. и подсъдимия Х., както и заявеното от него, че прочетените му показания, в които обаче е описал подобно поведение, отговарят на истината. В действителност тези му показания, които са били приобщени чрез прочитането им към останалите доказателства, се явяват с по-голяма степен на достоверност, макар и в тяхното съдържание да личи също стремеж на свидетеля да се дистанцира и да не бъде свързван с инкриминираните събития по никакъв начин. В крайна сметка обаче, присъствието му в деня на инкриминираното деяние на мястото на осъществяването му е потвърдено, макар и косвено от показанията на свидетелката А., както и от тези на свидетеля С., който при извършено разпознаване е посочил свидетеля К. като лицето, само наблюдавало осъществените спрямо С. принудителни действия.

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид приложените по делото и приети писмени доказателства и доказателствени средства – предсъдебни доклади за всеки от подсъдимите, справки от информационната система на прокуратурата на Република България, справки за съдимост, извлечение от деловодната програма на ПРС, относно водено дело от общ характер, справки за лице от АИС БДС, характеристични справки, протоколи за разпознаване на лица, протокол за оглед на веществени доказателства, както и приложените по делото като веществени доказателства черно-бели разпечатки на снимки от Интернет.

          Съдът кредитира и приетите по делото съдебни психиатрично-психологични експертизи /СППЕ/ за всеки от подсъдимите и за пострадалия свидетел С., като изготвени с необходимите професионални знания и опит. Съгласно изводите на експертизите, всеки от тримата подсъдими Х., Х. и Т. не страда от психично заболяване, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания момент, като е бил в ясно съзнание и адекватен.

 Съгласно изводите на СППЕ, изготвена по отношение на пострадалия С., същият към инкриминирания момент е възприемал правилно обективната действителност и може да дава достоверни показания за случилото се, като то се преживява от него като психотравма – унижение без вина.

На базата на посочените доказателства, съдът счете, че повдигнатото спрямо всеки от тримата подсъдими обвинение се явява доказано, както от обективна така и от субективна страна.

Налице е  осъществяване белезите на престъплението принуда, като се установява категорично, че свидетелят С. е бил отведен от подсъдимия Х. на алеята на парка до училището му, където спрямо свидетеля С. са били приложени физическа сила и психическо въздействие, изразило се в заплашителни реплики, достатъчни по интензитет, в резултат на които свидетелят е извършил нещо и претърпял нещо, което е било противно на волята му, доколкото е било изключително унизително за личността му. Както се установява, преди всичко от показанията на свидетеля С., които обаче, са подкрепени и от други доказателства, същият е бил държан за китките на ръцете, извити отзад зад гърба му, бил е заплашен, че ще бъде бит, ако не претърпи извършващото се спрямо него посегателство, бил е хващан за врата отпред и отзад зад тила, главата му е била бутана и навеждана напред, за да се доближи до фланелката на подсъдимия Х., както и държана в изправено положение, за да бъде свидетелят С. сниман. Установява се категорично, преди всичко от показанията на свидетеля С., какви точно действия е извършил и всеки от тримата подсъдимия, като свидетелят С. е категоричен, че подсъдимият Х. го е държал за ръцете и го е хващал за врата, което е свидетелствал и за подсъдимия Х., че подсъдимия Х. го е заплашил, че ще бъде бит, както и че подсъдимият Т. го е снимал през цялото това време. В тази насока, възраженията на защитата относно недоказаност на деянието по отношение на подсъдимите Х. и Т. се явяват неоснователни, доколкото се установява от доказателствата, че всеки от тях е извършвал конкретно описаните от пострадалия действия, които са част от изпълнителното деяние на престъплението. При извършеното разпознаване, осъществено само няколко месеца след инкриминираната дата, в протоколите, които са били съставени за това процесуално-следствено действие, свидетелят С. е дал конкретни показания относно това по какво е разпознал всяко от посочените от него лица, а също и е отграничил отново кое от разпознатите лица какви действия е осъществил спрямо него. Така по отношение на посочения от него като разпознат подсъдим Х., свидетелят С. е заявил изрично, че това е лицето, което го е било хванало зад врата и го бутало заедно с Я. /подс.Х./да целуне емблемата на „Локомотив-Пловдив“ на тениската му. За подсъдимия Х., когото е разпознал, свидетелят С. е посочил в протокола за разпознаване, че това е момчето, което му е залепило стикер на челото, въпреки, че С. не искал и се дърпал, а за подсъдимия Т. е отразил при разпознаването му, че е категоричен, че това е момчето, което е снимало с телефона си случката. Като се съпоставят показанията на свидетеля С. от досъдебното производство със съдържанието на отразеното в протоколите за разпознаване на лица, включително и този, в който е описано разпознаване на свидетеля К. от страна на пострадалия, се очертава една съвсем ясна картина относно конкретните действия, които всеки от тримата подсъдими е осъществил, като в тази насока не е налице каквото и да било съмнение относно участието в извършване на престъпното деяние и по отношение на подсъдимите Х. и Т. заедно с подсъдимия Х.. По отношение на подсъдимия Т. и в показанията на пострадалия от досъдебното производство, които се прочетоха пред съда и в тези, дадени непосредствено пред съдебния състав, се съдържа лишено от каквото и да било съмнение заявление, че именно той е извършил снимане на пострадалия, независимо от неговото очевидно изразено нежелание за това. Доказателство относно действително извършеното заснемане са и приложените разпечатки от снимки по делото, както и показанията на свидетелите Г., С., А., К. относно това, че същите са видели в Интернет публикувани снимки и видеоклип от инкриминирания случай. В тази насока, без каквото и да било значение е кое лице реално е осъществило свалянето на снимките от паметта на телефона, с който са били направени снимките и съответно „качването“ им в различни интернет сайтове, доколкото, както се каза, самият пострадал е изключително категоричен в показанията си за действията на подсъдимия Т. и всички останали посочени доказателства навеждат на извод относно достоверността на тези показания.

 Относно поведението на подсъдимия Х. също е налице категорична установеност от доказателствата по делото, като освен показанията на свидетеля С., съдът взема предвид и показанията на свидетелката С. за броя на лицата, които е разбрала да са участвали в издевателските действия спрямо сина й, както и тези на свидетелката Г. досежно същите обстоятелства, а също и съдържанието на едната от снимките, представена от пострадалия, на която се вижда ясно описаното от свидетеля С. натискане на главата му към гърдите на друго лице, което С. е разпознал като подсъдимия Х., за да целуне отпечатаната на тениската му емблема.

 Упражненото физическо насилие, макар и с не толкова висок интензитет, че да остави следи по тялото на пострадалия свидетел, осъществено чрез принудителното му държане на мястото, където е бил отведен, хващане на ръцете му по начин, че да не може да се съпротивлява, стискането за гушата и тила, натискането на главата, а също и психическото въздействие, изразило се в заплаха, че ще бъде набит, ако не претърпи извършващото се с него, а именно залепянето на стикер на футболен отбор на челото му, както се каза, са били напълно достатъчни, за да сломят всеки опит за съпротива от страна на пострадалия свидетел и на практика да бъде постигната целта на извършителите – същият да извърши нещо, което те желаят – да целуне емблемата на футболен отбор, на който подсъдимите симпатизират и да претърпи залепянето на стикера на челото му, съответно заснемането му в този му вид, за да бъде същият унижен.

 Относно това, че извършените действия са били противни на волята на пострадалия свидетелства самият той, като сочи, че се е опитал да се съпротивлява, че си е дърпал главата, но е бил затруднен от действието на подсъдимите и численото им превъзходство. Свидетелката С. сочи, че е разбрала от сина си, че той се е молил да не го снимат, а свидетелката Г. е посочила, че С. й е казал, че не е искал да бъде сниман, обаче е бил сниман. Описаното и от СППЕ за пострадалия негово преживяване на случая като агресивен акт, довел до психотравма- унижение без вина, също идва да покаже действителното отношение на пострадалия към инкриминираното събитие, като упражнено спрямо него принудително по своя характер поведение, сиреч такова, което е било противно на неговото желание и воля.

От субективна страна съдът намира, че всеки от тримата подсъдими е осъществил престъплението при пряк умисъл със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици, като всеки от тях е съзнавал и общността на умисъла му с останалите подсъдими. Според Решение на ВКС № 119-00-I за наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. Относно наличието на съучастническа дейност между тримата подсъдими, то от доказателствата по делото се установява, че с описаните обективни действия на всеки един от тях, всички заедно са допринесли за осъществяване на престъплението и то като негови преки извършители, като съвместната дейност и на тримата подсъдими се намира в пряка причинна връзка с осъществяването на престъпния резултат. В тази насока, това, че на практика например подсъдимият Т. не е участвал лично в упражняването на психическо или физическо въздействие върху пострадалия, тоест не е упражнил спрямо него сила или заплашване, не го изключва от кръга на съизвършителите, доколкото, както се каза, същият активно и през цялото време е участвал в осъществяването на другата фаза на престъплението, а именно на едно от действията, които пострадалият е следвало да претърпи, когато възможностите му за съпротива на същото са били сломени от другите двама подсъдими, тоест да бъде сниман. В  тази връзка следва да се има предвид и че принципно от субективна страна е възможно общността на умисъла между тримата съучастници да не е резултат от предварително изрично уговаряне, но и от инцидентно мълчаливо координиране на техните прояви, каквото в случая е установено да се е изразило в обективната действителност. Установява се от субективна страна въз основа на обективно проявените действия на подсъдимите наличието на общност на умисъла между тях, която се изразява в проектиране в съзнанието на всеки от тях на представите им за съвместната противоправна дейност и за нейното съдържание.

Липсват данни от приетите по отношение на подсъдимите СППЕ за наличието на толкова понижен самоконтрол на подсъдимите или такава недостатъчна способност на същите правилно да преценяват характера, значението, запретеността на деянието и неговите последици, че поведението им да се определи като “увлечение и лекомислие” по смисъла, вложен в тези категории съгласно ППВС № 6/75 г. Напротив, видно е, че въпреки непълнолетието им, обвиняемите са били с целесъобразни действия, могли са да разбират значението на извършеното и да ръководят постъпките си, което се обуславя и от факта, че към момента на деянието всеки от тях вече е бил на прага на пълнолетието.

Що се касае до искането за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, направено от защитниците, а именно да се приеме, че макар деянието формално да осъществява признаците на престъпление от съответния вид, то същото поради своята малозначителност не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна, съдът намира това искане за неоснователно. На първо място, според настоящия състав не би могла да се изключи изобщо обществената опасност на това деяние и това произтича от самия му характер. Касае се до деяние, което е насочено срещу личността, като следва да се има предвид, че в конкретния случай то е било насочено и спрямо дете по смисъла на ЗЗД и КПД, доколкото към момента на осъществяването му пострадалият е бил също непълнолетен, а и тримата подсъдими, макар също непълнолетни, са били по-големи по възраст от него. Престъплението е осъществено с мотив отмъщение за твърдяно предходно грубо отношение на пострадалия към подсъдимия Х., като от значение е в случая факта, че то е имало за цел, която на практика е била и постигната, да злепостави, да унижи и направи обект на подигравки пострадалия. В тази връзка престъплението се е отразило върху чувството за лично достойнство на пострадалия, като от доказателствата по делото се установява, че то е станало достояние в момента на извършването му поне на един страничен наблюдател свидетеля К., а в последствие и на други лица чрез интернет пространството. Издевателството над човешко същество с цел унизяване на личността му по какъвто и да било начин и с какъвто и да било интензитет, а също и изразеният в това поведение явен стремеж за противопоставяне и нагнетяване на напрежение в случая по линия на различията в предпочитанията и симпатиите към футболен отбор на членовете на агитките на отборите, не може да бъде определено като обществено неопасно. Като се има предвид, че обществената опасност на едно престъпление се преценя не като нещо неизменно, а е обществено- исторически обусловена, както е имал възможност да посочи ВКС в множество от решенията си по приложението на чл.9, ал.2 от НК, съдът намира, че такова по вид престъпление не може да се определи като обществено неопасно и защото разпространението му, както и на деяния, мотивирани от същите подбуди, е твърде широко и значителна част от обществото е засегната пряко или косвено от техните неблагоприятни последици, включително и тези, които не съставляват преки такива, съставляващи част от състава на конкретното престъпление, но са неизменно свързани с него, като всяването на страх, проявата на нетолерантност и нетърпимост към хората с различни убеждения и пр. Касае се до тип престъпления, а именно спрямо личността, които са насочени към засягане свободата на волята, спрямо които настроенията в обществото са изострени и обществената търпимост е силно снижена.

На второ място, според съда в конкретния случай не би могло да се приеме, че макар да е общественоопасно, то обществената опасност на конкретното деяние е явно незначителна. За този си извод съдът взема предвид характера на самото престъпление, а именно, касае се до осъществен състав на престъплението принуда в двете й форми – сила и заплашване, като пострадалият е бил принуден, както да извърши нещо, така и да претърпи нещо. Както се посочи, деянието е било насочено спрямо дете по смисъла на закона и Конвенцията за правата на детето, което го определя категорично като такова с по-висока степен на обществена опасност. Младата възраст на подсъдимите, недостатъчната им социална зрялост и установената от експертизите недооценъчност са все обстоятелства, които са налични, но сами по себе си не могат да доведат до извод за снижена степен на обществена опасност и съответно малозначителност на деянието. Извършеното не би могло да се определи като простъпка, както се посочи от защитата, или просто като  детинщина, независимо, че е било осъществено от деца, доколкото е излязло далеч извън очертанията на пакостите и неразумните детски постъпки, осъществено е умишлено и целенасочено, както и достатъчно агресивно и грубо. В крайна сметка, на базата на всички доказателства относно начина на осъществяване на престъплението, неговият характер и последици, съдът намери, че наведените доводи от защитата за младата възраст на извършителите, изминалия период от време, поднесеното извинение от подсъдимия Х., липсата на имуществени претенции от страна на пострадалия са все обстоятелства, които не могат да доведат до отпадане на престъпния характер на осъщественото деяние и биха могли да се обсъждат на плоскостта на определяне на наказанието. Затова и съдът отказа приложението на чл.9, ал.2 от НК с присъдата си, както се предложи от защитата.

За извършеното от всеки един от подсъдимите престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, предвид непълнолетието на всеки от подсъдимите към датата на извършване на престъплението. При преценката относно наказанията съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на всички от подсъдимите изминалия период от време от извършване на престъплението до постановяване на съдебния акт, младата възраст на подсъдимите, както и чистото им съдебно минало към датата на престъплението. По отношение на подсъдимия Х. като допълнително смекчаващо вината обстоятелство се преценя поднесеното от негова страна извинение на пострадалия.

На практика отегчаващи вината обстоятелства, които да могат да се преценяват извън прецененото относно обществената опасност на престъплението, обусловена от начина на неговото осъществяване и интензитета му, не се установяват. Затова и при наличие основанията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, а именно многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдебният състав счете, че следва да замени наказанието лишаване от свобода с по-леко от предвидените за непълнолетни. Като прецени съдържанието на изготвените за всеки от подсъдимите предсъдебни доклади, характеристичните справки на подсъдимите и данните относно последващи наказателни производства, проведени спрямо подсъдимите Х. и Х., съдът счете, че следва за всеки от подсъдимите да определи и наложи наказанието пробация при съвкупност от задължителните, заедно с още една пробационна мярка, конкретно свързана с характера на извършеното престъпление. Другото предвидено за непълнолетни наказание обществено порицание съдебният състав счете, че ще е несъответно на обществената опасност на извършеното престъпление и няма да изпълни целите на наказанието в необходимата степен. Ето защо и с присъдата си съдът наложи на всеки от подсъдимите наказание пробация със задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробацинонен служител за най - краткия срок от шест месеца и най-малката периодичност на регистрацията от два пъти седмично, като се съобрази с посоченото в предсъдебните доклади, че рискът от рецидив при всеки от подсъдимите е нисък и всеки от тях има достатъчен ресурс за постигане на социализация и мотивация за позитивна промяна. Към задължителните пробационни мерки съдът прибави и включване в програма за обществено въздействие, а именно предложената от ОСИН – Пловдив „Програма за насърчаване на толерантността“. Тази допълнителна пробационна мярка, с оглед на нейното съдържание, според съда ще окаже изключително положително поправително въздействие спрямо всеки от подсъдимите, като се има предвид посоченият вече мотив за извършване на престъплението, коренящ се в погрешното разбиране за разрешаване на различните житейски ситуации чрез насилие, както и характерът на престъплението, изразил се в проява на нетолерантност към човек с различни предпочитания в областта на футбола.

Така определеното спрямо всеки от подсъдимите наказание пробация като съвкупност от мерки според съда се явява справедливо и достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, както и целите на личната и генералната превенция.

          Предвид признаването на подсъдимите за виновни в извършване на престъпление на основание чл.189, ал.3 от НК същите бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в хода на досъдебното и съдебно производство, развило се пред съда при първото и последващото гледане на делото,  като при определяне на размера на сумите се взе предвид конкретно по отношение на всеки подсъдим, заплатените разноски за вещи лица за извършената му лично СППЕ, а останалите разноски, направени за експертизата на пострадалия С. и за изслушване не вещите лица в съда се разпределиха поравно разделно между подсъдимите. Така подсъдимият Х. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 170 лева, направени разноски на досъдебната фаза на процеса, а подсъдимите Т. и Х. съответно по 185 лева и всички подсъдими бяха осъдени да заплатя по 33, 33 лева по сметка на РС Пловдив за направени разноски в съдебната фаза на процеса.

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                  Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС