Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 681 04.04.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав,
на шести март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В.,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2978 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по повод жалбата на Т.Г.П.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 317, против заповед № 4635з-128/11.10.2018
г., издадена от началника на сектор „Разследавне- РУ- Созопол, РУ-Приморско,
РУ- Царево, РУ- Малко Търново“, към отдел „Разследване“ при Областна дирекция
на МВР- Бургас. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца на жалбоподателката, заемаща длъжността разследващ
полицай в Районно управление- Созопол в сектор „Разследване - РУ- Созопол,
РУ-Приморско, РУ- Царево, РУ- Малко Търново“, към отдел „Разследване“ при Областна
дирекция на МВР- Бургас.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради
некомпетентност на нейния издател, алт.- за незаконосъобразност на същата,
поради допуснати при издаването и́ съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. В нея се сочи, че в заповедта не са изложени мотиви относно
тежестта на нарушенията. Изложени са също съображения за неправилно определяне
на наказанието, тъй като отговорността е ангажирана за няколко нарушения на Етичния
кодекс, а не е приложена нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, с което е ограничено
правото на защита на наказаното лице. По същество се иска отмяна на заповедта. Приложени
са писмени доказателства.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа жалбата. Моли за отмяна на заповедта, като допълнителни съображения
излага в писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът- началник сектор „Разследавне РУ- Созопол, РУ-Приморско, РУ-
Царево, РУ- Малко Търново“, към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на
МВР- Бургас излага становище за неоснователност на жалбата. Представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. Моли за
отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на извършените от
жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно
чл. 211 от ЗМВР акт и в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът я
намира за процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът
намира следното:
Жалбоподателката Т.Г.П. заема длъжността разследващ полицай в Районно управление-
Созопол в сектор „Разследване РУ- Созопол, РУ-Приморско, РУ- Царево, РУ- Малко
Търново“, към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР- Бургас, считано
от 15.01.2018 г., видно от приложената по делото кадрова справка УРИ 251 р-26110/28.08.2108
г.
На 03.08.2018 г. около 23.50 часа в гр. Черноморец, по пътя към къмпинг
„Градина“ до супермаркет, находящ се срещу ОУ „Христо Ботев“, служителите на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас старши инспектор Байчо Желязков (началник
група „ОДПКПД“ в сектор „ПП“) и инспектор Веселка Николова, спрели за проверка
лек таксиметров автомобил марка „Крайслер“ модел „Гранд Вояжер“ с рег. № А 80 00
МА, управляван от лицето Константин Димчев Добрев. При извършена проверка на
документите и тест на водача с техническо средство „Дрегер“ не били установени
нарушения. Изискана била пътна книжка, поради възникнало съмнение, че се
осъществява обществен превоз, предвид присъствието на други лица в автомобила и
светеща обозначителна табела. Поради отказ да представи изискания документ, било
разяснено на Добрев, че ще бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Проверено било задължителното оборудване- пожарогасител,
триъгълник, аптечка, след което последният повторно бил поканен да представи
пътната си книжка за проверка, но отново отказал да представи този документ,
като заявил, че според разяснения от негова близка проверяващите го лица не са
компетентни да извършват такава проверка, а документът може да бъде поискан
единствено от служители на ДАИ. Междувременно Добрев получил обаждане от лицето
Димитър Николов, брат на жалбоподателката Т.П., който, след като узнал за
извършваната проверка, предоставил телефона на сестра си. Последната провела
телефонен разговор със ст.инспектор Желязков, в който изразила становище, че
полицейският служител няма правомощия да проверява пътната книжка на Добрев. Около
десет минути по-късно П. пристигнала на място, придружавана от съпруга си Ангел
Пейчев, брат си Д. Николов и лицето Е. Велчева, и попитала ст.инспектор
Желязков в какво качество съставя АУАН, като му разяснила, че няма правомощие
да проверява пътната книжка, след което посъветвала Добрев да не подписва предявения
му акт.
Съставеният АУАН бил връчен на Добрев при отказ, удостоверен с подписа на мл.инспектор
Петков, повикан за съдействие по време на обход на района. Към акта бил
прикрепен контролният талон на Добрев, а останалите документи му били върнати,
но същият ги хвърлил на земята, обръщайки се към полицейските служители с
думите „сега ще видиш какво ще стане, дето ми хвърли документите“. П. заявила,
че тя и придружаващите я лица ще свидетелстват и ще потвърдят думите на Добрев.
За тези събития Желязков докладвал на началника на РУ- Созопол, като го
уведомил, че негова служителка препятства извършването на служебните му
задължения. След проведения разговор П. и Добрев поискали от проверяващите
служители да им бъде предоставен протокол за извършен обиск, но им било разяснено,
че такъв не е изготвян, тъй като Добрев доброволно е предал за проверка наличното
оборудване. Недоволен от отказа на полицейските служители да съставят такъв
протокол, проверяваното лице подало в 00.15 часа сигнал чрез единния европейски
номер за спешни повиквания 112, като заявило, че при извършената проверка полицейските
служители не са се представили и са превишили правата си, като му поискали
пътната книжка, не съставили протокол за извършено претърсване на автомобила и
хвърлили документите му, след което заедно с П., Николов, Пейчев и Велчева се
отправили към близката бензиностанция. В 00.33 часа Добрев отново позвънил на
телефона спешни повиквания, като заявил съмнение за употреба на алкохол от
страна на проверяващите го полицейски служители, отново твърдял, че те се
държали непрофесионално, за което можел да посочи свидетели. След връщане от
бензиностанцията П. поискала обяснение от Желязков защо е отнет талонът на
Добрев и защо не му е връчено копие от акта. В 00.47 часа Добрев се обадил за
трети път по телефона за спешни повиквания със същите оплаквания. По повод
подадения сигнал на място пристигнал патрул на сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Бургас в състав мл.инспектори Д. Данчев и П. Хинков, които извършили тест с
техническо средство „Дрегер“ на полицейските служители Б. Желязков и В.
Николова. При проверката не била установена употреба на алкохол.
По повод възникналия инцидент било образувано дисциплинарно производство за
извършени от ст.инспектор Б. Желязков и инспектор В. Николова дисциплинарни
нарушения. В хода на производството била изготвена справка с рег. № УРИ
251р-26801/03.09.2018 г., със заключение, че не са извършени дисциплинарни
нарушения от посочените лица. Този извод бил формиран въз основа на събрани
сведения от участниците в инцидента и данните от записите на обажданията по
телефона за спешни повиквания, записите от охранителните камери на
бензиностанция „Лукойл“, извадки от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания,
за отчитане на извършени справки в автоматизираните информационни системи,
доклади за проверени лица и превозни средства, ежедневна ведомост, АУАН,
дневник за калибриране на технически средства.
От събраните при провеждане на дисциплинарното разследване доказателства
били установени данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателката
Т.П., за което с докладна записка с рег. № УРИ 251р-25526/21.08.2018 г.
дисциплинарно разследващият орган уведомил директора на ОДМВР-Бургас. Със заповед
№ 251з-3228/22.08.2018 г., издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР,
последният назначил проверка по случая, определил дисциплинарно разследващ
орган и срок за приключване на проверката. Заповедта е връчена на П. на
27.08.2018 г. в 08.40 часа, видно от отбелязването върху нея. На 27.08.2018 г.
в 09.42 часа била връчена на същата покана с рег. № 251р-25945/27.08.2018 г. за
даване на писмени обяснения, и такива били представени пред разследващия орган
с рег. № 346р-8747/28.08.2018 г. В отговор на покана с рег. №
251р-26197/28.08.2018 г. П. представила и обяснения с рег. №
251р-26207/28.08.2018 г. по конкретно зададени въпроси. В хода на разследването
били изискани кадрова справка, акт за встъпване в длъжност и протокол за
запознаване на същата с Етичния кодекс. С протокол с рег. №
251р-28052/11.09.2018 г. били приобщени към доказателствата и събраните
материали по извършеното дисциплинарно разследване по сигнала на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ в МВР. Срокът за извършване на проверката бил продължен до
22.09.2018 г. със заповед № 251з-3525/11.09.2018 г. на директора на ОД на МВР-
Бургас. Към разследването били събрани и приобщени още сведение от А. Пейчев
(л.45-49), сведение от П. Дараданов от 03.09.2018 г. (л.50), сведение от
04.09.2018 г. от М. Гайдарджиев- началник на РУ Созопол (л.51), сведение от К.
Добрев от 05.10.2018 г. (л.52-53), сведение от Е. Велчева от 05.09.2018 г.
(л.59). Проверката приключила със справка рег. № 251р-28802/25.09.2018 г. С
резолюция върху нея от 27.09.2018 г. директорът на ОД на МВР разпоредил на С.
Стоянов- началник сектор „Разследване РУ- Созопол, РУ-Приморско, РУ- Царево,
РУ- Малко Търново“, към отдел „Разследване“ при ОДМВР- Бургас да вземе
отношение по дисциплинарното производство.
След запознаване със събраните доказателства, дисциплинарно разследващият
орган е счел, че са налице данни за извършено от П. нарушение на т. 11, б.“в“,
т. 13, б.“г“ и т.20 от утвърдения Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, поради което е направил предложение да бъде
наложено на същата наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.
Справката, ведно с приложените доказателства, е била връчена на П. на 27.09.2018
г., като съдържащите се в нея констатации са били оспорени с възражение рег. №
251р-29198/27.09.2018 г. На 01.10.2018 г. е била връчена на П. и покана с рег.
№ 4635р-5980/01.10.2018 г. за изслушване или даване на писмени обяснения. Видно
от приложения протокол с рег. № 4635р-6075/03.10.2018 г., същата не се е явила
на определеното място и не е дала устни или писмени обяснения.
След оценка на събраните в хода на производството доказателства, данните от
справката и от кадровото досие, дисциплинарно наказващият орган е издал заповед
№ 4635з.128/11.10.2018 г., с която е наложил на П. дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал.2, т. 4, във вр. с
чл. 200, ал.1, т. 12 от ЗМВР, за нарушение по т. 11, б.“в“, т. 13, б.“г“ и т.20
от утвърдения Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи в заповедта, че П. е „потърсила
отговорност от старши инспектор Б. Желязков на какво основание съставя АУАН,
тъй като същият няма право да проверява пътната книжка на МПС и защо не е издал
протокол за претърсване на проверявания автомобил“; „давала съвети на
проверяваното лице К. Добрев, да не разписва съставения му АУАН и заявила, че
извършваната проверка от служители на МВР спрямо Добрев е тенденциозна, като
също така е опитала да заплашва служителите, извършващи проверката, с думите
„добре, че телефонът не е в нея, защото ще видят какво ще стане“; „след като
станала свидетел на хвърляне на документи на земята от страна на братовчед
ѝ К. Добрев, който е започнал да твърди, че проверяващия го служител му
ги е хвърлил на земята, като инспектор Т.П. е потвърдила това и е накарала и
другите свидетели да заявят, че са видели това.“.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Според
цитираната норма наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от служители
на висши ръководни и ръководни длъжности. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР в
областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни
управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и
дейността им. Длъжностните лица, оглавяващи звена в структурата на съответната
областна дирекция на МВР, с оглед ръководния характер на длъжността им спрямо
служителите от съответното звено, са служители на ръководна длъжност по смисъла
на чл. 204, т. 4 от ЗМВР и следователно са
компетентни да налагат дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР. Началникът на началник сектор „Разследване РУ- Созопол, РУ-Приморско, РУ-
Царево, РУ- Малко Търново“, към отдел „Разследване“ при ОДМВР- Бургас е
служител на ръководна длъжност и разполага с материална компетентност за
налагане дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 спрямо служителката от
същия отдел Т.П..
Съгласно чл. 20 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията
на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, когато в хода на производството се установи, че дисциплинарно наказващият
орган не е компетентен, преписката следва да се изпрати на компетентния орган. В
случая производството е започнало по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като в
хода на извършваната по отношение на други служители проверка са били установени
данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателката Т.П..
На основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР компетентен дисциплинарно наказващ орган по извършваната
проверка е бил именно директорът на ОДМВР- Бургас, тъй като едно от проверяваните
лица- Байчо Желязков е заемал ръководна длъжност. След установяване на данни за
извършено от жалбоподателката дисциплинарно нарушение, в изпълнение на
посочената разпоредба от Инструкцията започналият производството дисциплинарно
наказващ орган надлежно е уведомил компетентния орган за вземане на отношение в
производството. В този смисъл е резолюцията, поставена върху изготвената
справка за извършената проверка, като следва да се отбележи, че в нея не се съдържа
разпореждане от горестоящия орган към компетентния орган за извършване на
конкретни действия по налагане на наказание. Поради това съдът приема, че
доводите на жалбоподателката за неспазване правилата за компетентност са
неоснователни. Действително в случая компетентният орган не е разпоредил нова
проверка, но на същия е била изпратена цялата преписка, ведно с изготвената
справка от извършената проверка, като всички събрани доказателства са били надлежно
приобщени към преписката. На наказаното лице е била предоставена възможност да се
запознае с тях и да ангажира доказателства, както и да заяви становище по
съдържащите се в справката констатации, с което правото на защита е било
осигурено.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. Според
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК,
мотивите могат да се съдържат и в друг документи, приложени в административната
преписка, които предхождат издаването на акта. В случая установените
обстоятелства са изложени подробно в обобщената справка, към която оспореният
акт изрично препраща. В него са посочени конкретните действия, самоличността на
нарушителя, заеманата длъжност, нарушените етични правила за поведение, поради
което доводите, че нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, се
явяват неоснователни.
Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателката в писмената
защита, досежно използването на утвърдените от Министъра на вътрешните работи
образци. На същата е връчена покана за изслушване и даване на писмени
обяснения, след предоставяне на изготвената справка, ведно с доказателствата, а
липсата на покана за запознаване със справката не представлява съществен порок и
не би могла да се отрази на правото и́ на защита. Действително, в
заповедта за започване на производството по чл. 205 от ЗМВР и в поканата за
писмени обяснения не са посочени конкретни данни за нарушението, по отношение
на което се извършва проверка, но дадените от жалбоподателката конкретни
обяснения по случая недвусмислено сочат, че тя е наясно с обвинението и
следователно допуснатият пропуск не съставлява съществено нарушение, тъй като
не води до ограничаване правото и́ на защита.
Неоснователни са също доводите на жалбоподателката досежно състава на
дисциплинарно разследващия орган. В разпоредбата на чл. 37 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. е предвидено членовете на разследващия орган да
бъдат съобразени по възможност с длъжността на държавния служител, срещу когото
е образувано дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта,
предмет на дисциплинарното производство, и да не са участвали в извършени
предварителни проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. Изискване
за по-висок ранг на членовете не е въведено.
Съгласно нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. В конкретния случай, въпреки отправената покана,
жалбоподателката не се е явила за изслушване и не е представила писмени
обяснения. Направеното от същата възражение срещу връчената ѝ обобщена
справка е разгледано от дисциплинарно наказващия орган и обосновано е прието за
неоснователно.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателката за определяне на
наказанието в нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Действително дисциплинарно наказващият
орган е посочил няколко нарушения на Етичния кодекс, но те съставляват едно
дисциплинарно нарушение- това по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, чийто съставомерен
признак е нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР.
За да се ангажира
дисциплинарна отговорност за посоченото нарушение е необходимо да се установи
обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение. Според т. 13, б. “г“ от Етичния кодекс дейността на държавните
служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение:
лоялност- поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и
доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към
колегите и уважение на мнението и личния им живот, а съгласно т. 20 от Етичния
кодекс държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си. Според настоящия съдебен състав в случая тези норми са
нарушени. От данните по делото е видно, че на 03.08.2018 г. П. е поискала
обяснение от полицейския служител ст. инспектор Б. Желязков във връзка със съставения
АУАН срещу неи́н близък роднина К. Добрев, както и обяснение защо не е протоколирано
твърдяно от нея процесуално действие (претърсване на проверявания автомобил,
каквото няма данни да е извършвано), отправила е закана към служителите,
извършващи проверката, че „ще видят какво ще стане“, направила е изявление, че
ще свидетелства за извършено от проверяващите служители действие (хвърляне на
документи), каквото те не са извършили, и е мотивирала други свидетели да
заявят същото. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от събраните
в производството доказателства, в т.ч. докладна записка с рег. №
769р-8323/08.08.2018 г. и сведение с рег. № 769р-8552/16.08.2018 г. на старши
инспектор Б. Желязков, сведение с рег. № 769р-8553/16.08.2018 г. от инспектор В.
Николова, сведение с рег. № 251р-25190/17.08.2018 г. на мл.инспектор П.
Дараданов, сведение с рег. № 179500-6129/16.08.2018 г. от Г. Петков. Дадените
от посочените лица сведения са обективни, последователни и съответстват на
останалите доказателства, поради което и правилно са кредитирани от
дисциплинарно наказващия орган. Обосновано органът не е кредитирал с доверие сведенията
от лицата К. Добрев, Д. Николов, А. Пейчев, предвид несъответствието им с
останалите доказателства по делото и помежду им, както и предвид близките им
взаимоотношения (за някои от тях и родствена връзка) с жалбоподателката. Ето
защо съдът приема, че са установени чрез съответните доказателствени способи
всички съставомерни елементи на нарушението по чл.194, ал.2, т.4, вр. т. 11,
б.“в“, т. 13, б.“г“ и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден със заповед на Министъра на вътрешните работи МЗ №
8121з-348/25.07.2014 г., връчен на жалбоподателката на 28.03.2016 г. Правилно е
определено и дисциплинарното наказание „порицание“, предвидено в нормата на чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, в минималния предвиден от закона размер (чл.200,
ал.2 от ЗМВР), като са взети предвид данните за цялостното поведение на
жалбоподателката. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.П. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 2А, офис 317, против заповед №
4635з-128/11.10.2018 г., издадена от началника на сектор „Разследване РУ-
Созопол, РУ-Приморско, РУ- Царево, РУ- Малко Търново“, към отдел „Разследване“
при Областна дирекция на МВР- Бургас.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: