РЕШЕНИЕ
№ 1079
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330117337 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по предявен от „Кредитреформ България” ЕООД против М. В.
ИВ. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 1 000 лв. – главница по договор за кредит № **** г.,
сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ***** г.,
ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.12.2020 г., до окончателното й заплащане.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лв.
– получена от М. В. ИВ. без наличие на правно основание за това, ведно със
законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 23.12.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за
финансови услуги под търговска марка „Вивус“, и ответника е сключен
договор за кредит № *****. по реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който на
ответника е предоставена сумата в размер на 500 лв., която се задължил да
върне на кредитодателя в срок от 30 дни с падеж на 08.04.2017 г. Процесната
сума била предоставена на ответника чрез „Изипей” АД на 09.03.2017 г.
Твърди, че на 13.03.2017 г. заемополучателят подал заявка за отпускане на
1
допълнителен кредит от 400 лв., ведно с такса за експресно разглеждане, като
договорът е изменен на същата дата досежно неговия размер, а исканата сума
е отпусната чрез системата на „Изипей“ АД. На 01.04.2017 г. била подадена
заявка за отпускане на заем за сумата от още 100 лв., ведно с такса за
експресно разглеждане, която заявка била одобрена с отпускане на заемната
сума на същата дата. Сочи, че при отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият договор за кредит се изменя чрез подписване на нов
договор, като всички условия на съществуващия договор, с изключение на
размера на дължимите суми, остават непроменени. С последното изменение
на договора ответникът се задължил да върне на заемодателя сумата от общо
1 242, 98 лв., от които 1 000 лв. за главница, 213, 70 лв. – такса за експресно
разглеждане и 21, 98 лв. – договорна лихва. С настъпване на падежа на
договора – 08.04.2017 г., ответникът не изпълнил задълженията си, поради
което и на основание чл. 13.2 (а) от ОУ към договора, кредитодателят
започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения
процент с надбавяне към него на наказателен лихвен процент. Кредиторът
изпратил на длъжника уведомителни писма за актуалния размер на дълга, но
плащане на последвало. На 23.11.2018 г. кредитодателят „4финанс” ЕООД
сключил с ищцовото дружество договор за прехвърляне на вземания № *****
г., по силата на който били прехвърлени вземанията по процесния договор за
кредит в размер на сумата от общо 1 712, 58 лв. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника.
По така изложените съображения моли за уважаване на предявения
осъдителен иск, ведно със законните последици.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника М. В. ИВ..
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника,
който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание,
проведено на 02.06.2021 г. лично на адреса на длъжника – по реда на чл. 45,
ал. 1 ГПК.
Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в
съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
2
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна.
Предвид основателността на главния иск, не се осъществи вътрешно-
процесуалната предпоставка за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
150 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на
процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6
ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“ №
10, сумата от 1 000 лв. – главница по договор за кредит № *****., сключен
между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ***** г., ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.12.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА М. В. ИВ. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„Кредитреформ България” ЕООД сумата от 150 лв. – разноски в
производството по гр.д. № 17337/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IX граждански състав.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4