Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260219 21.03.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и втора, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15078
по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, против С.Х.Л. ЕГН:**********, с искане за осъждане
на ответника да заплати сумата от 1 800 лева - главница
за изплатено обезщетение за неимуществени вреди, 495.50 лева - мораторна лихва от 07.01.2017 г. до 24.09.2019 г., 8761.92 лева- главница, представляваща изплатено
обезщетение за имуществени
вреди, 2141.56 лева - мораторна
лихва от 28.04.2017 до 24.09.2019 г., ведно
със законна лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба -
24.09.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 07.01.2017 г., около 17:30 часа,
в гр. П., на бул. „В.А.“, С.Х.Л., управлявала лек автомобил марка „Пежо“ модел
„207“ с peг. номер ***,
поради движение със скорост, несъобразена със състоянието на пътя (заснежена
пътна настилка) и в пияно състояние, навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска правомерно движещия се в права посока автомобил марка „Тойота“, модел
„Рав 4“, с peг. № ***,
управляван от Б.А.К..
Обстоятелствата във връзка с
настъпването на събитието и отговорността на застрахования водач били
установени с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2017 г„
съставен от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив. Застрахованият
в „Дженерали Застраховане“ АД водач
е причинил ПТП след употреба на алкохол - 1.10 промила на хиляда.
В резултат на гореописаното ПТП
на Б.А.К. са причинени следните телесни повреди:
• Контузия на главата;
• Контузия на гръден кош с
кръвонасядане на предна дясна половина.
Пострадалия Б.К. е получил първа
помощ в ЦСМП. Извършени са му клинични изследвания, рентгенография на бял дроб
и ултразвуково изследване на корем, в резултат на които не са установени
травматични увреди на изследваните кости и органи, след което е освободен за
продължаване на лечението си в домашни условия. Всички обстоятелства във връзка
с претърпените от него травми и проведените медицински консултации са установени
с представените медицински документи - Съдебно-медицинско удостоверение № ***
г. от д-р М. Б.; фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № *** и допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение;
резултат от образно- диагностично изследване от отделение по образна
диагностика при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив - 2 бр.; искане за клинична
лаборатория - заявка №****/07.01.2017 г.; амбулаторен лист № ***/09.01.2017 г.;
фактура № **********/13.01.2017 г. и квитанция към нея; фактура №
**********/09.01.2017 г.; снимки; рецептурна бланка.
Отделно от горното, вследствие на
предизвиканото от ответника ПТП, последната е причинила материални щети на
управляваният от пострадалия Б.К. автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“, с peг.
№ ***.
Б.А.К. е предявил към „Дженерали Застраховане“ АД претенция за изплащане
на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди и са
образувани ликвидационни преписки № ****и № ****. За претърпените от
пострадалия неимуществени и имуществени вреди е определено и изплатено
обезщетение в размер, както следва: 1800 лева - обезщетение за неимуществени
вреди и 8761.92 лева - обезщетение за имуществени вреди.
Във връзка с гореизложеното били
налице основанията, визирани в чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, които пораждали правото
на „Дженерали Застраховане“ АД на
регресен иск към застрахования водач за обезщетение за получените от
пострадалия вреди.
Ответникът в законния срок, чрез
пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер .
Твърди, че
повече от десетилетие ответницата страдала от остро полиморфно разстройство с
шизофренни симптоми, което в края на 2016 г. диагностицирано като параноидна
шизофрения. Видно
от приложената Епикриза с изх. №*** г., заболяването е с начало м. октомври
2008 г., а през м. август-септември 2009 г-жа Л. за първи път е хоспитализирана
в Клиниката по психиатрия медицинска психология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -
Пловдив за период от 12 дни. Лекуващият лекар д-р А. К. констатира, че
състоянието на ответницата се характеризира с вербални халюцинации със
заплашващо съдържание - ответницата чува гласове, както и императивни
халюцинации, които принуждават ответницата да върши различни действия, включително да шофира. Поради провежданото лечение и
прием на медикаменти състоянието на ответницата временно се стабилизирало.
През м. септември 2016 г.
състоянието на ответницата рязко се влошава - започнала да допуска груби грешки
на работното място, разговаря сама със себе си, отново се завръщат гласовете в
главата й. Предписани й били нови лекарства, но същите не подобряват
състоянието й, а напротив - карат ответницата да се чувства зле и тя прекратява
приема им. Именно в това състояние ответницата се качва в автомобила си на
07.01.2017 г., когато се случва застрахователното събитие. Поради влошаването на състоянието й, през м. юни 2017 г.
ответницата отново е хоспитализирана, този път в „Център за психично здраве
Пловдив“ ЕООД. Този път лечението продължава цял месец - от 19.06.2017 до
20.07.2017 г. В приложената Епикриза с изх. № **** г., лекуващият лекар д-р Н.Г.
констатира, че влошаването се дължи на параноидна шизофрения. Вследствие на
това, на ответницата са предписани ежемесечни контролни прегледи в ДКБ.
Независимо от проведеното лечение
със силни медикаменти, само два месеца по- късно г-жа Л. отново е
хоспитализирана в „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД на 20.09.2017 г. за
период от над 1 месец. Състоянието й продължава да се влошава, като поради
рисково поведение и опасност от автоагресия при приемането й се налага да бъде
имобилизирана и обезопасена в рамките на 2 часа. В епикриза с изх. № *** г.
отново била посочена окончателна диагноза параноидна шизофрения.
С оглед на гореизложеното, счита,
че към момента на ПТП, от което се настъпили вреди - 07.01.2017 г., ответницата
С.Л. е страдала от параноидна шизофрения, вследствие на което не е била
способна да разбира и ръководи постъпките си и на основание чл. 47, ал. 1 ЗЗД
не е отговорна за причинените вреди и настоящият иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Счита, че изплатеното от
„Дженерали Застраховане“ АД застрахователно обезщетение е прекомерно. На първо
място, обезщетението за имуществени вреди, изплатено на г-н Б.К., надхвърля
реалната стойност на понесените вреди и се основава на оценки, извършени от
самия ищец. Обективността и основателността на тези оценки остават под въпрос,
така както в нито един момент ответницата не е участвала в процеса по
оценяване, остойностяване и преговори с пострадалото лице.
На второ място, обезщетението за
неимуществени вреди, изплатено на пострадалия, също надхвърля справедливата
стойност, която следва да бъде определена на основание чл. 52 ЗЗД. Г-н К. бил
получил съвсем леки наранявания без последствия, и видно от приложената
документация, се е възстановил в изключително кратки срокове. Тъй като
ответницата не е участвала в определянето на застрахователното обезщетение,
същата не следва да е обвързана от размера изплатен от ищеца.
Възразява срещу размера на
исканите от „Дженерали Застраховане“ АД лихви, тъй като твърдяното
задължение на ответника за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение
е задължение без срок за изпълнение, поради което забавата на длъжника върху
същото настъпва след покана, отправена до него по общите правила на чл.86, ал.
1 ЗЗД и не намира приложение нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Плащането от страна
на застрахователя предпоставя възникване на регресното вземане за
застрахователя, но не поставя автоматично ответника в забава и законна лихва
следва да се присъди единствено от поканата за плащане до изплащане на
вземането.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Правната квалификация на предявените искове са по чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. първо КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД .
За основателност на предявените главни искове, в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател
носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети и неимуществени
вреди е заплатил обезщетения на
увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди;
твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесени повреди на
автомобила и неимуществени вреди на пострадалия, както и размерите на
обезщетенията, както и, че ответникът е
причинил виновно събитието, управлявайки МПС с концентрация на алкохол над
допустимата по закон норма. По акцесорните искове с правно основание чл. 86 ЗЗД
ищецът следва да докаже, че главните парични вземания са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и
че размерите на обезщетенията за забава възлизат именно на спорните суми.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват претендираните
вземания, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил
търсените суми.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира следното:
Страните по делото не спорят, а и
видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2017 г. /л.94/,
съставен от служител на Пътна полиция - Пловдив, се установява, че на 07.01.2017
г., около 15:30 часа, в гр. П., на бул. „В.А.“ № ***, настъпило ПТП между л.а.
„Пежо 207“, с ДК № ***, управляван от ответника С.Х.Л., който поради движение
със скорост, несъобразена със състоянието на пътя /заснежена пътна настилка/,
навлиза в лентата за насрещно движение и причинява ПТП с насрещно движещия се в
права посока л.а. „Тойота“, модел „Рав 4“, с ДК № ***, управляван от Б.А.К., в
резултат на което били нанесени имуществени щети на л.а. „Тойота“, както и, че
има пострадало лице – Б.А.К., тежко ранен, с диагноза контузия на гръден кош. В
протокола е посочено, че ответникът С.Х.Л. има концентрация на алкохол в кръвта с алкохол
1.10 промила.
Протоколът е съставен след
посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно разположението на автомобилите в
пространството, щетите по МПС и пострадалите лица, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради
което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
Протоколът за ПТП - не се ползва
с обвързваща доказателствена стойност относно самия механизъм на ПТП, защото
произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта. Това
обаче не означава, че ПТП-то не се е осъществило именно по начина, описан в
протокола, тъй като приобщените доказателства са именно в тази насока. Протоколът
за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в
протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила /в този смисъл
Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.,
ТК/. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради
което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответникът не
ангажира никакви доказателства за установяване на различна фактическа
обстановка.
От приетите по делото писмени
доказателства – Застрахователна полица № ***** от 16.04.2016 г. /л.44/, с
валидност от 18.04.2016 г. до 17.04.2017 г., безспорно се установява, че към датата
на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Пежо 207“,
с рег. № ***, сключена при „Дженерали Застраховане“ АД, като след уведомяване от
пострадалия и собственик на увреденото МПС били образувани преписки по щети № ****–
за неимуществени вреди и № **** – за имуществени щети на л.а., и двете от 2017
г. при „Дженерали застраховане“ АД. Установява
се, че след като са извършени проверки и оценки, било определено обезщетение в
размер на 8761.92 лева - имуществени щети на л.а „Тойота“, като застрахователят
е констатирал, че е налице тотална щета. /л.10-57/.
Относно претърпените от
пострадалия Б.А.К. травми от процесното ПТП са приети по делото писмени
доказателства - медицинска документация /л.96-112/, от които се установява, че вследствие
на претърпяното на 07.01.2017 г. ПТП, Б.К. е получил контузия на гръдния кош,
контузия на главата и тялото, кръвонасядане по предната дясна половина на
гръдния кош; било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
Било му е определено от „Дженерали застраховане“ АД обезщетение в размер на
1800 лева. /л. 96-113/.
По делото не е спорно, а и от приетите писмени
доказателства – Преводно нареждане от 30.03.2017 г. /л.14/, се установява, че
„Дженерали Застраховане“ АД е заплатило на пострадалото лице – Б.А.К., сумата
от 8 761.92 лева, с посочено основание за плащане „щета № ***** г.“, както
и с Преводно нареждане от 03.05.2017 г., сумата от 1800 лева, с посочено
основание „щета № *****- телесни увреди“ /л.53/.
Прието
е заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което се възприема като
компетентно, подробно и неоспорено от страните. След прецизен и задълбочен
анализ, В.л.сочи, че от техническа гледна точка – механизмът на настъпилото произшествие е, на 07.01.2017 г. в
светлата част на деня Б.К. управлявал л.а. „Тойота РАВ 4“ по платното за
движение на бул. „В.А.“ в гр. П., с посока от юг на север, с около 30-40 км./ч.
По същото време и на същия път в зоната на кръстовище, образувано с ул. „Г.К.“,
водачът С.Л., с количество на алкохол в кръвта 1.10 промила, управлявала л.а.
„Пежо 207“, с посока от север на юг, в насрещната лента на л.а. „Тойота“. В
един момент, водачът на л.а. „Пежо“ загубила управление над автомобила и
навлезнал в насрещната пътна лента, в резултат на което настъпило ПТП с материални
щети на двата автомобила, в предните им части. В.л.сочи, че основна причина за настъпилото ПТП, е
че водачът на л.а. „Пежо 207“ – С.Л. е управлява автомобила по начин, който не
е бил безопасен, а именно, че е загубила управление над него и е навлезнала в
насрещната пътна лента, когато там се е намирал насрещно движещ се автомобил. Експертът е
категоричен, че всички описани увреждания по лекия автомобил „Тойота“ съответстват на механизма на ПТП и са
негово следствие.
По делото е прието и допълнителна съдебно –
автотехническа експертиза, от което се установява, че средната пазарна стойност
на автомобил от същата марка, модел и сходно оборудване, определяща
справедливата (действителна) пазарна стойност на л.а. „Тойота РАВ 4“, към датата
на процесното ПТП е в размер на 15 420 лева, а цената за възстановяване на
увредения автомобил е 25 241.75 лева, т.е. в случая има наличие на „тотална щета“ в условия на
„икономически тотал“.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Б.А.К.
/пострадалия водач/. Свидетелят установява, че на 07.01.2017 г., настъпило ПТП,
между управлявания от него л.а.
„Тойота“, модел „Рав 4“ и л.а. „Пежо“, управляван от жена, на бул. „В.А.“,
точно до б. „П.“. Твърди, че било зимна пътна обстановка – имало сняг и
заледяване по пътя. Сочи, че карал не много бързо, с 30 максимум 40 км/ч.
Твърди, че между неговата и предната кола имало около десетина метра
разстояние, когато насреща движещ се автомобил рязко завил към него, поднесъл и
се ударил челно в неговата кола. Гръмнали всички въздушни възглавници, воланът
паднал, предното стъкло се счупило. Получил тежък удар в гърдите от колана.
След ПТП-то слязъл, водачът на лекия автомобил „Пежо“ бил в колата, не бил
слезнал. Твърди, че когато отишъл да го види дали не е пострадал, първоначално
не могъл да установя дали е жена или мъж, защото бил отхвръкнал на другата
седалка, не бил на шофьорското място, бил без колан и бил в неадекватно
състояние, бил в безсъзнание, била сама. Обадил се на тел. 112, като
пристигнала първо линейка, веднага след това полицията. Бил съставен протокол.
Водачите били пробвани с дрегер, като на нея отчел 1.2, а на него - 0.
Свидетелят сочи, че в резултат на ПТП-то претърпял материални щети - колата
била бракувана, била тотална щета. Цялото арматурно табло, волана паднал,
аербега, двигателят се бил изместил, радиаторът. Бракувана била веднага колата в
КАТ.
Сочи, че имал и
физически травми, за които имал медицинско. От удара на колана, 30 дни не можел
да става сам и да сяда. Емоционално и психически, първите седмици се качвал
трудно в кола, не можел да тръгне, а работата му е извън града – в гр. К..
Икономически щети, също претърпял. Първия месец, в който започнал на висока заплата,
но заради болничните, съответно възнаграждението му било на минимална заплата.
Твърди, че получил от застрахователя обезщетение - получил около 60% от
стойността на автомобила , плюс 1000 и няколко лева морални щети, общо около 12
000 лева.
При така установената фактическа обстановка и
ангажирани доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
доказано, че инцидентът е настъпил, именно по
посочения от ищеца механизъм, описан и в съставения Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. Относно механизма на
събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са
събрани писмени доказателства и доказателствени средства.
Установява се, че след извършване на проверка с
техническо средство, е констатирана концентрация на алкохол в кръвта 1.10
промила. Няма спор по този въпрос.
Действащата към 07.01.2017 г. разпоредба на чл. 5,
ал.3 ЗДвП /в редакцията с ДВ бр.54/2010
г., понастоящем изменена/, забранява на водачите на МПС да управляват автомобил
с каквато и да е концентрация на
алкохол в кръвта – отпаднал е изразът „над 0,5 на хиляда”. Действително, чл. 174 ЗДвП
предвижда наказание при концентрация на алкохол над 0,5 промила, но доколкото
управлението на автомобила и с по-ниска концентрация е забранено съгласно чл. 5 ЗДвП,
това нарушение следва да се санкционира по общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП.
Регресната
отговорност спрямо застрахователя срещу риск „Гаранционна отговорност” е в
зависимост именно и само от
посочената в чл. 5 ЗдвП законова
дефиниция ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол /в
този смисъл е и трайната съдебна практика
- Определение № 646 от 11.10.2011
г. на ВКС по т. д. № 313/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 84/18.07.2011 г. по
т. д. № 815/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о и др./.
Следователно към
момента на процесното ПТП управлението на автомобила от ответника с
установената концентрация е било забранено от закона и е налице основание за
възникване на регресното вземане по чл. 500, ал.
1, предл. първо КЗ.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника са: налице ли е вина на водача на лек автомобил „Пежо“,
съответно била ли е способна да разбира и ръководи постъпките си, доколкото
същата е страдала от параноидна шизофрения; действителният размер на
причинените в резултат на ПТП щети по лек автомобил „Тойота“, както и
неимуществени вреди на пострадалото лице Б.А.К..
Възраженията на ответника относно способността на
виновния водач да разбира и ръководи постъпките си - С.Х.Л., се основават на
обстоятелството, че същата, към датата на ПТП, е страдала от параноидна шизофрения.
В подкрепа
на твърденията си, по делото като писмени доказателства е приета медицинска
документация – епикризи /л.137-142; л.192 - 213/, от които се установява, че за
С.Л., още от октомври 2008 г. датират симптоми, свързани със заболяване
„параноидна шизофрения“, за което е било предписвано лечение с медикаменти и
хоспитализация за различни периоди в специализирани клиники.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на Д.Й.Л. /с.на ответницата/. Свидетелят сочи, че
заболяването на с. му се е появило през 2008 г., когато й била поставена
диагнозата „параноидна шизофрения“. Според свидетеля тогава била първата криза
на ответницата, която се състояла в това, че започнала да си въобразява разни неща, започнала да
казва, че някой й говори нещо, да прави нещо. Тогава се наложило да постъпи в
лечебно заведение, след което й назначили лекарства. Докато приемала
лекарствата, нещата били спокойни и нормални. Сочи, че понастоящем е на
инжекции. Лекарствата, които приемала, ги сменяли няколко пъти. Ответницата ги
пиела редовно и била уравновесена, била добре. Свидетелят твърди, че от септември
2018 г. започнала промяната. Твърди, че преди ПТП-то, през септември, забелязал промяна в
поведението й - започнало да се връща това, от което били минали един път - започнала
пак да говори неадекватни работи, да се държи неадекватно, започнала да говори,
че някой я кара нещо да прави. С всеки изминал ден положението започнало да
става по-лошо. Свидетелят разказва за още няколко случки в домашна обстановка,
преди процесното ПТП, в които ответницата му казвала, че някой й говори; веднъж
я заварил в напълно неадекватно състояние, тъй като на работното им място била пила
алкохол. Твърди, че употребата на алкохол от ответницата било странно, тъй като
тя не употребявала често алкохол. Виждал я как си говори. Твърди, че не пие
алкохол, но както си стои, ставала и намирала. Сочи, че при нормално положение
не употребява алкохол. След 2008 г., след като била в лечебното заведение,
оттогава не употребявала алкохол. Започнала да употребява алкохол през
септември 2018 г. Разказва за случай, когато си стояли вкъщи, ответницата била
неспокойна, защото ходила напред-назад. Не държали в стаите алкохол, а на
терасата. Ответницата се измъкнала, отишла на терасата и взела бутилка с алкохол,
която я наливала в устата си като вода. Сочи, че когато е настъпило процесното
ПТП, ответницата е била в началото на много сериозна криза, която претърпяла.
Твърди, че дори преди този инцидент, искал да я заведе на специалист, но това
било трудна задача. Завел я на лекар, чак юни-юли за първи път. Твърди, че през
цялото време било така, че някой й
говори, че я заплашва, че я гони, че иска да я бие, че я кара да прави нещо. Казвала,
че гласовете, които чува й нареждали, че ако не пие ще стане това. Тази криза
продължила, докато не влязла в лечебно заведение, което било лятото, след
процесното ПТП. Свидетелят твърди, че се е грижил за ответницата – следил я е,
за да не взима ключовете от л.а. и да не шофира в пияно състояние, но точно в
този момент, когато е взела ключовете не я е видял.
По делото са приети две заключения на съдебно-психиатри експертизи, първото
изготвено от д-р М.П. и повторно заключение от д-р Д.К.. Според заключението на
д-р М.П., С.Л. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив, но е
получавала хоспитална помощ в заведението, като е установено, че страда от
хронично психично заболяване, което протича на пристъпи – Параноидна
шизофрения. В.л.сочи, че във времето преди, както и към настъпването на ПТП
- 07.01.2017 г. в състоянието на Л. не е
обективизиран болестен пристъп на заболяването Параноидна шизофрения –
страдалата от това психично заболяване, но не е била в болестен пристъп. В.л.установява,
че към момента на настъпване на ПТП от 07.01.2017 г. относно заболяването
Параноидна шизофрения, състоянието на Л. не е покривало критериите на
категорията продължително или кратковременно разстройство на съзнанието. Могла
е да разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи;
могла е да разбира поведението на околните. В това число могла е да консумира
алкохол, да шофира, да предизвика ПТП. В.л.е категорично, че към момента на
настъпване на ПТП от 07.01.2017 г., предвид данните за употреба на алкохол,
състоянието й не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно опиване;
качеството на волевите актове е било съхранено; могла е да разбира свойството и
значението на постъпките си и е могла да ги ръководи.
Според заключението на д-р Д.К., С.Л.
не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив, но е получавала
професионална помощ в заведението. Сочи, че ответницата страда от Шизофренно
разстройство – епизодично протичане без интерепизодни резидуални симптоми. В.л.сочи,
че във времето преди, както и по време на настъпването на ПТП - 07.01.2017 г., Л. не е била в състояние на
краткротрайно или продължително разстройство на съзнанието. В.л.установява, че
към момента на настъпване на ПТП от 07.01.2017 г., не са налице данни,
покриващи болестен пристъп на шизофренно разстройство при Л., като към времето
на ПТП ответницата е страдала от установеното хронично психично заболяване Параноидна шизофрения, но не е била в болестен
пристъп. В.л.сочи, че към момента на настъпване на ПТП от 07.01.2017 г. относно
заболяването Параноидна шизофрения, състоянието на Л. не е покривало критериите
на категорията продължително или кратковременно разстройство на съзнанието.
Според вещото лице, Л. е могла да разбира свойството и значението на постъпките
си и е могла да ги ръководи; могла е да разбира поведението на околните; могла
е да разбира противоправността на деянието да шофира употребила алкохол, както
и последиците от това поведение. В.л.установява, че към момента на настъпване
на ПТП на 07.01.2017 г., Л. е била в състояние на обикновено алкохолно опиване,
което състояние й позволява да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. В.л.– д-р К., в открито съдебно заседание,
поддържа заключението си, като е категорична, че към датата на процесното ПТП, Л.
не била в продължително или кратковременно разстройство на съзнанието.
Обосновава заключението си, както на медицинската документация по делото и на
свидетелските показания на съпруга й, така и на извършения от нея преглед, вкл.
и като пациент в отделението в болничното заведение. В.л.е категорично, че
макар и болна от психично заболяване, към датата на процесното ПТП, Л. е била в
ремисия. В случая, е имало въздействие на алкохол върху поведението на една
личност.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.
1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за
вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е
причинена виновно от самия него. В конкретния случай, обаче, съдът намира, че
тази разпоредба не е приложима, поради следното:
На първо място, и двете вещи лица, по приетите по
делото съдебно – психиатрични експертизи, които съдът кредитира, са
категорични, че макар Л. да е имала заболяване Параноидна шизофрения, състоянието й към момента на настъпване
на ПТП от 07.01.2017 г. не е покривало критериите на категорията продължително
или кратковременно разстройство на съзнанието. Напротив, и двете вещи лица са
категорични, че Л. е могла да разбира свойството и значението на постъпките си
и е могла да ги ръководи.
Нещо повече, дори хипотетично да се приеме (без да се установява по
делото), че Л. не е била в ремисия на заболяването си, то съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал. 1 ЗЗД неспособният не отговоря за вредите, които е причинил в
това състояние, само ако неспособността не е причинена виновно от самия него. В
конкретния случай, по делото не спори, че ответницата Л. е шофирала л.а. „Пежо“
с концентрация на алкохол в кръвта -1.10 промила. Следователно, самата тя
виновно, след употреба на алкохол е управлявала л.а., вследствие на което е
предизвикала ПТП, т.е. самата тя виновно се е поставила в състояние на
неспособност.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗЗД, според която
за вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да
упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати
настъпването им.
По делото не са ангажирани
доказателства, че ответницата С.Л. е неспособна, т.е. да е поставена под
запрещение, нито, че същата към датата на ПТП-то не е притежавала валидно СУМПС
за кат. МПС, което е управлявала.
Предвид изложеното, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че ответницата С.Л., към датата на
процесното ПТП – 07.01.2017 г., не е могла да разбира и ръководи постъпките си,
поради което и отговорността й – изключена.
Относно следващия спорен по
делото въпрос - относно действителния размер
на причинените в резултат на ПТП щети по лек автомобил „Тойота“, съдът намира
следното:
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
разходите, необходими за възстановяване на увредения автомобил, са в размер на
25 241.75 лева. Средната пазарна стойност на МПС към датата на ПТП е била 15
420 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ,
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите, необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. При това положение,
застрахователят е длъжен да заплати обезщетение в размер на действителната
стойност на автомобила, намалено със стойността на запазените части. След извършено
проучване, експертът сочи, че средната пазарна стойност на автомобила към
датата на настъпване на ПТП е била в размер на 15 420 лева. С оглед
изложеното, действително разходите за възстановяване на автомобила надвишават
70% от неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета по
смисъла на закона.
В приетото заключение В.л.посочва средна стойност
на автомобила в размер на 15 420 лева и стойност на запазените части в
размер на 2000 лева. В.л.посочва, че при продажбата на автомобила на
„автоморга“, собственикът би могъл да получи 474 лева.
При така събраните доказателства обезщетението се
явява основателно до сумата от 14 946 лева, която представлява разликата
между средната пазарна цена на МПС и стойността на запазените части към
момента, а именно 474 лева.
Другата, посочената от В.л.стойност на запазените
части, не може да бъде възприета като определяща за размера на обезщетението,
тъй като тя не отразява стойността на запазените части към настоящия момент.
Освен това за реализирането й е необходимо неопределено време, място за
съхранение и специални знания при разглобяване и предлагане, който не са
отчетени от вещото лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на ищеца. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК.
Доколкото ищецът доказва, че е заплатил обезщетение в по-нисък размер от 14 946 лева, а именно: 8761.92 лева, то искът за имуществени щети, е доказан по основание и размер до тази сума. Възраженията на ответника в отговора за завишаване на обезщетението и липса на нанесени щети, чиято действителна стойност да възлиза на посочената сума, са неоснователни, тъй като се опровергават с категоричност от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и ясно изготвено.
Относно възраженията на ответницата, свързани с размера на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия от ПТП – Б.К., съдът намира следното:
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Следва да се отчетат не само болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства -
емоционални, психически и такива от битово естество, които ги съпътстват и,
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния
психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката, с оглед степента на емоционална зрялост на
лицето/.
Относно болките и страданията,
причинени на Б.А.К., бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като
изводи във връзка с конкретните увреди и процесът на възстановяване, се правят
и въз основа на приетата по делото медицинска документация.
Поради изложеното, съдът стигна до извод, че
справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с характера, както на
телесните, така и на психическите травми, периодът на възстановяване им,
възрастта на пострадалия, както и фактът, че подобно ПТП, като процесното,
несъмнено е дало негативно отражение в емоционален и с категоричност в
психически план. Съобразени бяха начинът и обстоятелствата при получаване на
тези увреди – вследствие на ПТП, което се отразява стресово, предвид
внезапността на преживяното. Съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 5000 лева, което е в по-малък размер от изплатеното
такова в размер на 1800 лева.
Доколкото, обаче, обемът му се определя от закона, доколкото застрахователят има
право да получи от застрахования платеното обезщетение, т.е. правото му се
ограничава до размера на това, което е платил в изпълнение на задължението си
да носи застрахователния риск. Вземането възниква в размер на по-малката от
двете суми – на извършеното плащане и на действителните вреди.
Поради това и възраженията на ответника в отговора на
исковата молба за несправедливост на определената сума, при несъответствие с
критериите по чл. 52 ЗЗД и завишеност, не се споделят.
В настоящия случай, съдът приема и тази искова сума за
доказана, като същата следва да бъде присъдена.
Съдът намира, че в конкретния
случай, са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, предл.
първо КЗ. Съгласно посочената разпоредба, застрахователят има
право да получи платеното обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение
по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Регресното право на
застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно
на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на
някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Касае се до
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования.
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания,
посочени в закона. В този смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. №
2695/2019 г., II т. о., ТК.
В настоящия
случай, съдът намира, че са налице предпоставките за възникване правото на
регрес.
Предвид изложеното, предявените главни искове
са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва от постъпване на исковата молба в съда.
По предявените искове по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за наличие на главни дългове. Задължението на делинквента за заплащане на изплатеното от застрахователя на гражданската му отговорност обезщетение е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта на вземането не съвпада с момента на забавата/. Поради горното, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че до ответницата е изпратена регресна покана по щета № *****.02.2017 г. – да заплати в седмодневен срок от получаването й, сума в размер на 1800 лева – за изплатеното на увреденото лице Б.А.К. неимуществени вреди, получена лично от ответницата на 07.06.2017 г., видно от известието за доставяне /л.42-43/.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че до ответницата е изпратена и регресна покана по щета № **** г. – да заплати в седмодневен срок от получаването й, сума в размер на 8761.92 лева – за изплатеното на увреденото лице материални щети, получена лично от ответницата на 28.04.2017 г., видно от известието за доставяне /л.41 и 118/.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата, че изпратените до ответницата регресни покани не представляват изрични покани за изпълнение.
С изтичане на дадените с поканата седмодневни срокове за доброволно плащане, ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва.
Такива се претендират за обезщетение за неимуществени вреди от 07.01.2017 г. до 24.09.2019 г., а за обезщетението за имуществени вреди от 28.04.2017 г. до 24.09.2019 г.
Обезщетенията за забава обаче не се дължат от посочените им начални моменти, тъй като са предоставени седмодневни срокове за плащане от получаването на поканите.
Така за обезщетението за имуществени вреди, срокът изтича на 14.06.2017 г. вкл., като ответницата е изпаднала в забава от 15.06.2017 г. Изчислено от съда, съобразно чл. 162 ГПК, обезщетението за забава за периода от 15.06.2017 г. до 24.09.2019 г. възлиза на сумата от 2024.97 лева. До този размер и за посочения период, акцесорната претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до пълния предявен такъв от 2141.56 лева и за периода от 28.04.2017 г. до 14.06.2017 г. вкл. – отхвърлена като неоснователна.
Така за обезщетението за неимуществени
вреди, срокът изтича на 05.05.2017 г. вкл., като ответницата е изпаднала в
забава от 06.05.2017 г. Изчислено от съда съобразно чл. 162 ГПК, обезщетението
за забава за периода от 06.05.2017 г. до 24.09.2019 г. възлиза на сумата от 436 лева. До този размер и за посочения период,
акцесорната претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до
пълния предявен такъв от 495.50 лева и за периода от 07.01.2017 г. до
05.05.2017 г. вкл. – отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил съответно искане, представил е
списък по чл. 80 ГПК /л.356/ и доказателства за сторени такива в размер на 558.14
лева – платена държавна такса, 230 лева– депозити за свидетел и САТЕ, 921.51
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност се дължат разноски на
ищеца в общ размер на 1686.84 лева.
Ответникът също претендира разноски и е представил
списък по чл. 80 ГПК /л.374/, както и доказателства за заплатено адв.
възнаграждение в размер на 850 лева и 300 лева – за СМЕ. Съобразно отхвърлената
част от исковете, на ответника се дължат разноски от 1.16 лева.
Съдът намира за неоснователни направените от всяка от
страните възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения,
тъй като същите са съобразени с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия
за защита интересите на страните по делото.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Х.Л. ЕГН:**********, с адрес: ***, ел. „Г.К. ****да
заплати на „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет. 3, ап. 7, следните суми: 1800 лева /хиляда и
осемстотин лева/ – главница,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за претърпени
от Б.А.К. неимуществени вреди – контузия
на главата, контузия на гръдния кош с кръвонасядане на предна дясна половина, болки
и страдания; 8 761.92 лева
/осем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ - главница, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП – тотална щета, реализирани на 07.01.2017
г., в гр. П., бул. „В.А.“, между лек автомобил „Пежо 207“, с ДК № ***,
управляван от С.Х.Л., по вина на ответника като водач на МПС „Пежо 207“ и след
употреба на алкохол и лек автомобил „Тойота Рав 4“, с ДК № ***, управляван от Б.А.К.,
по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна
полица № ***** от 16.04.2016 г. със С.Х.Л., за щети № № ****и
№ **** от 2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда – 24.09.2019 г. до окончателното им
погасяване; 436 лева /четиристотин
тридесет и шест лева/ - обезщетение за забава за неплатено
обезщетение за неимуществени вреди, в
размер на законната лихва за периода 06.05.2017 г. - 24.09.2019 г.; 2 024.97 лева /две хиляди двадесет
и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за неплатено обезщетение за
имуществени вреди в размер на
законната лихва за периода 15.06.2017 г.-24.09.2019 г., както и общо 1686.84 лева /хиляда шестстотин осемдесет и шест
лева и осемдесет и четири стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни иска за обезщетение за забава за неплатено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер до пълния претендиран такъв от 495.50 лева, както и за периода
от 07.01.2017 г. до 05.05.2017 г. вкл., както и иска за обезщетение за забава за
неплатено обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер до
пълния претендиран такъв от 2141.56 лева, както и за периода от 28.04.2017 г.
до 14.06.2017 г. вкл..
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет. 3, ап. 7 да заплати на С.Х.Л. ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от общо 1.16 лева /един лев и
шестнадесет стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
РЦ