Решение по дело №2314/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – [населено място], чрез процесуален представител - юрисконсулт К. Д. против решение № 1089/03.11.2023 г., постановено по АНД № 3791/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № ********** на АПИ - [населено място], с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Спед – 07“ ООД за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон му е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер 2 500 лв.

Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е недопустимо. Счита, че след като са били представени доказателства, че процесният ЕФ е бил анулиран с решение № **********/14.08.2023 г. на началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас на Национално ТОЛ управление, то не е бил налице подлежащ на оспорване акт и производството по делото е следвало да бъде прекратено. Иска решението на РС – Бургас да бъде обезсилено и вместо него да бъде поставено ново решение, с което производството по АНД № 3791/2023 г. да бъде прекратено като недопустимо. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба и иска обезсилване на постановеното от РС – Бургас решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за адвокат.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. Представен е отговор на касационната жалба, в който са изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба. Изложено е, че доколкото не е налице валидно анулиране, то е налице предмет на оспорване. С молба по хода и по същество на делото е направено искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, както и за присъждане на разноски за които е представен списък.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил ЕФ № ********** на АПИ – [населено място], с който на „Спед – 07“ ООД, за нарушение на 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че „Спед – 07“ ООД не е извършил процесното нарушение.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Дружеството – ответник е било санкционирано за това, че на 09.04.2021г., в 15:37ч., в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено движение на собственото му пътно превозно средство - товарен автомобил М. Т., с рег. № [рег. номер], за който е констатирано, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно превозно средство не е установена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Правилно районният съд е отменил издадения електронен фиш, като е приел, че „Спед – 07“ ООД не е извършило нарушението за което е ангажирана отговорността му. Данните от административната преписка сочат на несъставомерност на деянието, доколкото за процесното ППС, собственост на дружеството, се установява, че на посочената дата е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и санкционирането на ответника на соченото основание е било неправомерно.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция се поддържа, че доколкото по делото е било представено решение № **********/14.08.2023 г. за анулиране на електронен фиш, то не е бил налице както правен интерес, така и подлежащ на обжалване административен акт, поради което жалбата на „Спед – 07“ ООД, с която е бил сезиран РС - Бургас е била недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и на нарушителя. Ал.2 на същата разпоредба предвижда, че в 14-дневен срок от получаване на ЕФ лицето може да заплати таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) – компенсаторната такса, при спазване на изискванията на чл.189е, ал.3 и ал.4 или да поиска анулиране на ЕФ на основание ал.3 с молба до председателя на УС на АПИ. Разпоредбата на чл. 189ж, ал.3 от ЗДвП предвижда пет хипотези на анулиране на ЕФ, като по аргумент от ал.2 санкционираното лице е това, което може да инициира производство по анулиране на ЕФ.

За да анулира електронния фиш административният орган се е позовал на нормата на чл.189ж, ал.3, т.3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че ЕФ се анулира, когато за пътното превозно средство съгласно закон или международен договор не се дължи съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като наказващият орган не е установил, че за процесното ППС, собственост на „Спед – 07“ ООД не се дължи съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, а е установил, че ППС с рег. № [рег. номер] е заплатило дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.

Предвид това и доколкото органът по чл.189ж, ал.4 от ЗДвП не е бил сезиран с искане за анулиране на ЕФ, той не е разполагал с възможността да се самосезира и то след като вече е била подадена жалба до съответния районен съд за обжалване на ЕФ. Проверката за законосъобразност е възложена единствено и само на съда, извършващ съдебен контрол по реда на раздел V от ЗАНН и е недопустимо органът сам да заличава последиците от незаконосъобразно издаден ЕФ.

След като решението за анулиране на електронния фиш е издадено при липса на законово основание, правилно първоинстанционния съд е извършил косвен съдебен контрол и е преценил, че то не е породило правни последици. В този смисъл, съгласно решение № 2/14.02.2023г., постановено по конституционно дело № 1/2022 г., косвеният (инцидентен) съдебен контрол по отношение на актовете и действията на административните органи е форма на съдебен контрол за законност по смисъла на чл.120, ал.1 от Конституцията, при който съдът, независимо от вида на разглеждания правен спор и приложимия процесуален ред, извършва преценка за законност на административните актове и действия, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването. Независимо дали контролът за законност е пряк по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията (т.е. осъществяван в производство по обжалване на административен акт, в което се реализира административното правораздаване), или се извършва инцидентно, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването по други правни спорове, по същество дължимата от съда преценка за съответствие на административния акт със закона, произтичаща от необходимостта да се осигури законността в правовата държава, е една и съща.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са претендирани с представения на 28.02.2024 г. с молба списък с разноски, в размер на 550 лева. Настоящият състав счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като същото е заплатено в минималния предвиден размер по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1089/03.11.2023 г., постановено по АНД № 3791/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза на „Спед – 07“ ООД с [ЕИК], сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.