РЕШЕНИЕ
Гр. София, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
М.
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 12261/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 140628/06.06.2019г., постановено по гр.д. № 73622/2016г. от
Софийски районен съд, ІІ ГО, 52 състав, е уважен изцяло за сумата от 1 000 лв.,
ведно със законната лихва от 07.02.2017 г. и разноски в размер на 665 лв.,
искът предявен от ищцата М.Л.П. срещу ЗК „Л.И.“ АД, с правно основание чл.208, ал.1 КЗ
/отм./.
Решението е обжалвано изцяло
от ответника ЗК „Л.И.“ АД с оплаквания занезаконосъобразност
поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния
закони. Според жалбоподателя неправилно е прието от първоинстационния съд за
установено от фактическа страна, че ищцата е спазила договорните условия по
застрахователния договор и по-конкретно установеното в Общите условия към
договора изискване за запазване на застрахования обект във вида му към момента
на установяване на събитието – т.14.15 от ОУ. Жалбоподателят се позовава и
на нормата на чл.211, ал.2 КЗ /отм./, като счита, че незапазването на
автомобила във вида, в който е бил към момента на установяване на щетите, е
обстоятелство, значително с оглед интересите му. Според жалбоподателя не е установено „.......надраскванията
върху автомобила с остър предмет и покриването им с флумастер и спрей да са
настъпили по едно и също време и в резултат от комплексно въздействие предвид
нанасянето на маркер по протежението на улеите, оставени от тъп предмет по
цялата им дължина, без отклонения в следваната линия и с наслагвания.“ В тази
връзка жалбоподетят намира за неустановено уврежданията да са в резултат на
едно и също събитие и това събитие да е проявление на покрит от него риск.
Претенцията е решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което искът
да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.
Въззваемата страна М.Л.П., оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
В настоящото производство доказателства
при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество на
посочените в нея основания, въззивната жалба е неоснователна поради следното:
Установено е безспорно пред първата
инстанция съобразно представените по делото писмени доказателсва следното:
ищцата е собственик на лек автомобил „БМВ 320 Д" с рег.№ ********, на
06.10.2015г. автомобилът е бил увреден от ,,злоумишлени действия на трети
лица", за което е съставена щета № 0000-1501-15-206086 при ответника и е
заведена преписка в 04 РУ-СДВР/вх. №УРИ 228000-9273/2015г.
В удостоверение с рег. № 228000-9273/22.10.2015г./ на 04 РУ-СДВР е
посочено, че лицето Ч. П. П. на 07.10.2015 г. е заявило, че е установило на
06.10.2015 г. около 9.00 часа нанесени щети на лек автомобил „БМВ 320 Д",
с рег.№ ********, изразяващи се в надрани с остър твърд предмет капак, рисунки
с черен флумастер и напръскани със спрей, надраскани с флумастер всички врати
на автомобила, преден десен калник, всички метални детайли на автомобила и
скъсано гумено уплътнение на предното челно стъкло. При съвкупната прецанека на
събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
събитието между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Каско“ - застрахователна полица „Каско" №
93001510031561/20.05.2015г. и Общите условия към нея за посочения по-горе лек
автомобил, ищцата е уведомила ответника своевременно за настъпилите щети,
изготвен е бил опис на щетите на 12.10.2015г. от представители на ответника, като
повредите са: капак-преден; калник-преден, десен; врата-предна, десна;
панел-десен; броня-задна; панел-ляв; врата-задна, лява; врата-предна, лява и гумено
уплътнение-стъкло, челно, ответникът е отказал плащане на застрахователно
обезщетение с мотиви, че автомобилът не е запазен във вида му след настъпване
на събитието, отказано е от Прокуратурата образуване на наказателно
производство.
Съгласно неоспореното от
страните заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, стойността на нанесените вреди на автомобил по средни пазарна
цена към датата на процесното застрахователно събитие възлиза на 1 109.40 лв.
При посочените данни
първоинстанционният съд е приел претенцията, предявена на основание чл.208,
ал.1 КЗ /отм./, за изцяло основателна – в
срока на действие на валидно сключен между страните застрахователен договор
по застраховка Каско е настъпило застрахователно
събитие – увреждане на застрахования автомобил, което събитие представлява
покрит риск съоразно договорните условия. Съдът е приел още, че уведомяването на застрахователя - ответник
е направено от ищцата в уговорения срок, не е налице неизпълнение на
договорни задължения от страна на ищцата, изразяващи се в неспазване на изискването
за запазване на застрахования обект във вида му към момента на установяване на
събитието, поради което налице е покрит от застрахователния договор риск и
ответникът дължи застрахователно обезщетение на ищцата.
Решението е законосъобразно
и с оглед нормата на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите му.
Спорно по делото е
дали ответникът е имал основание да откаже плащане на застрахователното
обезщетение с оглед неизпълнение на договорни задължения от страна на ищцата, изразяващи
се в неспазване на изискването за запазване на застрахования обект във вида му
към момента на установяване на събитието, респ.налице ли е покрит
застрахователен риск.
За да възникне
право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ /отм./в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение
следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Въпреки, че е създадена по повод
приложението на чл.211, т.2 КЗ /отм./, задължителната съдебна практика е приложима и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е
предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от
застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск.
Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211,т.2 КЗ /отм./ в тези случаи правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. С решениие № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012г. състав на ВКС, І ТО, се
е произнесъл, че правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования,
произтичащо от застрахователния договор, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на
конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на
което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило събитието; за да се приложи чл.211, т.2 КЗ /отм./ застрахователят следва да докаже пряка
причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на
застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с
оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие,
респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. В решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, І т.
о., е прието, че приложението на чл.211, т.2 КЗ
/отм./
предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение,
предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед
интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка
с реализирането на застрахователния риск или със същественото му увеличаване.
Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от
застрахователя.
В случая от ангажираните по
делото доказателства не се установява неизпълнение на договорно поето
задължение от страна на ищцата да запази автомобила във вида му неспосредствено
след увреждането. Съобразно описа от 12.10.2015г., съставен от служители на
ответника инспектор и вещо лице, автомобилът е бил огледан и вредите са
констатирани без забележки досежно запазването на автомобила и вида на щетите.
Видно от удостоверение с рег. № 228000-9273/22.10.2015г./ на 04 РУ-СДВР по
данни на Ч.П. щетите са нанесени на
06.10.2015г., който непосредствено след откриването на щетите, на 07.10.2015г.
е заявило конкретните щети, между които е надраскване на авомобила и използване
на флумастер и спрей върху същия. Удостоверението не е оспорено от
ответника, поради което следва да се приеме, че щетите, включително
използването на флумастер и спрей едновременно с надраскванията, са такива,
каквито са посочени в удостоверението и са направени по едно и също време.
Поради изложеното не може да се приеме, че във времево отношение автомобилът не
е запазен по смисъла на т.14.15 от Общите условия към застрахователния договор,
респ.че ищцата виновно не е изпълнитела договорно поето задължение,
обосноваващо отказ от изплащане на застрахователно обезщетение – налице е
покрит от застрахователния договор риск, поради което ответникът следва да
обезщети ищцата.
По изложените съображения
решението следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора
пред въззивната инстанция жалбоподателят дължи на въззиваемата разноски в размер
на 300 лв. адвокатски хонорар съобразно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
направеното възражение от жалбоподателя за прекомерност на
възнаграждението.
Водим от горното, Софийски градски
съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 140628/06.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 73622/2016г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 52
състав.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на М.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв.разноски в размер на 300 лв.
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.