Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Кюстендил, 08.12.2009г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                   Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

Районен съдия:  НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

 

при секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова гр.д.№1363/2008г. по описа на КРС, за да се произнесе взе предвид:

 

К.И.И., ЕГН ********** ***, Л.С.Н., ЕГН ********** ***, ж.к.*** бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, Д.С.Д., ЕГН ********** ***, Р.В.В., ЕГН ********** ***, А.С.А., ЕГН ********** ***, Л.С.Н., ЕГН ********** ***, Л.С.П., ЕГН ********** *** и А.С.П., ЕГН ********** *** чрез пълномощника адвокат К. Р. от АК-Кюстендил, съдебен адрес гр.Кюстендил, ул.*** №*, ет.* са предявили против ТПКИ “Родина” гр.Кюстендил, ул.Николичевски път №21А искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД с обща цена 34 735.68 лв., от която 18 468 лв. сбор главници и 16 267.68 лв. сбор мораторни лихви, представляваща частично обезщетение за ползването от страна на ответника на притежаваните от ищците заедно със сънаследника им Петър И.И. 342/423 ид.ч. от терена на УПИ ІІІ-811 в кв.274 по плана на ЦГЧ на гр.Кюстендил, който е с площ 423 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Цар Михаил, улица с ос.т. 193-194, УПИ ІХ и УПИ VІІІ за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез пълномощника му оспорва исковете. Претендират се разноски.

Кюстендилският районен съд след преценка на събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съпкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Ищците се легитимират за собственици заедно с лицето П. И.И. /не предявява иск/ общо на 342/423 ид.ч. от терена на УПИ ІІІ-811 в кв.274 по плана на ЦГЧ на гр.Кюстендил, който е с площ 423 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Цар Михаил, улица с ос.т. 193-194, УПИ ІХ и УПИ VІІІ, по силата на решение на КОС по гр.д.№748/1999г., потвърдено с решение на ВКС по гр.д.№41/2001г., като в частност ищците притежават 9/10 ид.ч., а поотделно Р.В. 2/10 ид.ч., а останалите по 1/10 ид.ч. всеки. Имотът се индивидуализира и със скица №497/29.01.2009г. на СГКК гр.Кюстендил. Представени са като доказателство тръжни цени за отдаване под наем на недвижими имоти общинска собственост с оглед установяване на обстоятелството за налични сделки с имоти, подобни на процесния.

Ответната кооперация се легитимира като собственик на намиращи се в процесния имот масивна административна сграда - битов комбинат, масивна едноетажна сграда - пристройка към сградата на битовия комбинат и масивна едноетажна сграда - работилница с нот.акт №95, т.ХІ, д.№3531/1996г. От ответникът се представя и у-ние №39-00-5/01.02.2008г. на Община Кюстендил, удостоверяващо обстоятелството, че триетажната сграда – битов комбинат представлява заварен строеж по см. на §21 от ЗР на ЗУТ. Същото се извежда от записването на сградата в с/ка 203 – “сгради”. Удостоверението е оспорено от ищците.

За дължимостта на исканото обезщетение ищците са отправили няколко нотариални покани до ответната кооперация.

Изготвена е и приета експертиза №1048/21.01.2009г. на в.л. Г.С., в която се сочи размера на дължимите главници, като обезщетение за всеки от ищците и размера на мораторната лихва.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът счита, че предявените искове са допустими като подадени от процесуално легитимни субекти и пред компетентен съд, а по същество частично основателни, по следните съображения:

Ищците са предявили искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, тъй като твърдят, че ответната кооперация се е обогатила за тяхна сметка, *** правно основание, като това обогатяване е корелативно свързано с обедняването на ищците, защото са лишени от възможността да реализират имотна облага. За да се докаже претенцията следва да са налице елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД, а именно: 1/ ответникът следва да се е обогатил за сметка ***/ ищците да са обеднели, като двете следва да се намират в корелативна връзка 3/ обогатяването на ответника да е без правно основание и 4/ за ищците да липсва друга правна възможност да защитят интересите си.

От представените писмени доказателства – решение на КОС по гр.д.№748/1999г., потвърдено с решение на ВКС по гр.д.№41/2001г. се доказа, че ищците са собственици  заедно с лицето П. И.И. на 342/423 ид.ч. от УПИ ІІІ-811 в кв.274 по плана на ЦГЧ на гр.Кюстендил, който е с площ 423 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Цар Михаил, улица с ос.т. 193-194, УПИ ІХ и УПИ VІІІ на основание наследство и реституция. Същевременно няма данни ответната кооперация да е придобила право на собственост или право на строеж върху терена на имота. Такива не се визират и в представения от нея нот.акт №95, т.ХІ, д.№3531/1996г., с който се легитимира за собственик на триежна сграда и две едноетажни, построени в ПИ. Следователно ответникът ползва непринадлежащ му имот и по този начин извлича облага, с което пък лишава ищците от възможността да реализират доходи от същия имот. Налице е пряка връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищците. Въможността да се реализират доходи от терена на имота се доказва чрез представените тарифи за тръжни цени за отдаване под наем на общински недвижими имоти, сходни с процесния. Доказва се, че е налице системно търсене и предлагане за ползване на подобни имоти.

Ползването на имота от ответникът е без правно основание. Изводът на КРС се основава на събраните писмени доказателстства. Ответната кооперация не доказа нито право на собственост, нито право на строеж върху терена на имота. В този смисъл е неоснователно възражението, че има право на ползване върху имота като част, необходима за достъп и обслужване на сградите. Това право принадлежи само на собственика или на лицето, в полза на което е учредено право на строеж или на пристрояване или надстрояване в чужд имот. В настоящото производство такива доказателства не се събраха. Представеното у-ние №39-00-5/01.02.2008г. от Община Кюстендил  не се ползва с официалната удостоверителна сила на официалните документи, тъй като административният орган е излязъл при издаването му от предоставената му официална удостоверителна компетентност. Същото не създава права за ответника по отношение терена на имота, поради което не следва да се преценява като годно доказателство за право на собственост или пък за право на строеж. Недопустимо е чрез такъв вид документ да се признае качеството “заварен строеж” на сграда, след като тя е построена в имот, в който претендиращия собственост на сграда няма право на собственост или право на строеж. С оглед изложеното от съда се налага извода за осъществен фактически състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл ответникът дължи на ищците обезщетение за ползването на техния имот /ид.ч./ за претендирания период 01.10.2003г. – 30.09.2004г., доколкото исковете за всеки от ищците е доказан по основание.

Доказана е по основание и претенцията на всеки от ищците за заплащане на мораторна лихва върху главницата, доколкото ответникът е изпаднал в забава – изпратени са няколко нотариални покани, получени от ТПКИ “Родина” гр.Кюстендил, след което липсва плащане.

Относно размерът на исковите претенции съдът намира същите за частично основателни с оглед заключение №1048/21.01.2009г. на в.л. Г.С.. Претендираните обезщетения за лишаване от ползване за всеки от ищците са доказани по размер, а именно за К.И.И., Л.С.Н., Д.С.Д., А.С.А., Л.С.Н., Л.С.П. и А.С.П. по 2 052 лв., а за Р.В.В. – 4 104 лв. Ето защо исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД ще се уважат в пълния им размер. Частично основатилни са претенциите за мораторна лихва. Съдът приема за доказан размерът, посочен от вещото лице, а именно за К.И.И., Л.С.Н., Д.С.Д., А.С.А., Л.С.Н., Л.С.П. и А.С.П. по 1 188.07 лв., а за Р.В.В. – 2 376.14 лв., поради което в този размер иска ще бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран такъв от 16 267.68 лв. ще се отхвърли като неоснователен.

Разноски се следват и от двете страни по делото – ответникът следва да заплати на ищците общо, съобразно уважената част от исковете, сумата 1255.32 лв., а ищците на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата 48 лв.

Воден от горното, съдът 

 

                                    Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА  ТПКИ “Родина” гр.Кюстендил, ул.Николичевски път №21А да заплати на К.И.И., ЕГН ********** ***, Л.С.Н., ЕГН ********** ***, ж.к.*** бл.**, вх.* ет.* ап.**, Д.С.Д., ЕГН ********** ***, А.С.А., ЕГН ********** ***, Л.С.Н., ЕГН ********** ***, Л.С.П., ЕГН ********** *** и А.С.П., ЕГН ********** *** по 2 052 лв. /две хиляди петдесет и два/, която сума представлява частично обезщетение за ползването от страна на кооперацията на притежаваната от всеки от ищците 1/10 ид.ч. от терена на УПИ ІІІ-811 в кв.274 по плана на ЦГЧ на гр.Кюстендил, който е с площ 423 кв.м. застроено и незастроено място, при граници и съседи: ул.Цар Михаил, улица с ос.т. 193-194, УПИ ІХ и УПИ VІІІ за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г.; по 1 188.07 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лв. и седем ст./, която сума представлява мораторна лихва върху обезщетенията за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г., а на Р.В.В., ЕГН ********** *** сумата 4 104 лв. /четири хиляди сто и четири/, представляваща частично обезщетение за ползване от страна на кооперацията на притежаваните от ищцата 2/10 ид.ч. от терена на имота за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г. и сумата 2 376.14 лв. /две хиляди триста седемдесет и шест лв. и четиринадесет ст./, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода 01.10.2003г. – 30.09.2004г. За разликата до 16 267.68 лв. претендирана обща мораторна лихва отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА  ТПКИ “Родина” гр.Кюстендил, ул.Николичевски път №21А да заплати общо на К.И.И., Л.С.Н., Д.С.Д., А.С.А., Л.С.Н., Л.С.П., А.С.П. и Р.В.В., всички с посочени данни разноски по делото в размер на 1255.32 лв. /хиляда двеста петдесет и пет лв. и тридесет и две ст./.

ОСЪЖДА  К.И.И., Л.С.Н., Д.С.Д., А.С.А., Л.С.Н., Л.С.П., А.С.П. и Р.В.В., всички с посочени данни общо да заплатят на ТПКИ “Родина” гр.Кюстендил, ул.Николичевски път №21Аразноски по делото в размер на 48 лв. /четирдесет и осем/.

Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.