№ 17
гр. Свищов, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100552 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл.
55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. К. И. твърди, че между него и ответното дружество „В“
ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит №
*********/29.06.2021г. Съгласно договора заетата сума била в размер на
495,00 лева, която ищецът трябвало да върне на 6 вноски. Твърди, че съгласно
уговореното в чл.22, ал.1 от договора ищецът трябвало да предостави в
тридневен срок обезпечение на две физически лица, които да отговарят на
конкретни условия посочени в цитираната клауза. Твърди, че трябвало да
заплати неустойка в размер на 224,22 лева, разсрочена на 6 вноски, ако не
предостави описаното в чл.22 ал.1 от договора обезпечение. Заявява, че е
заплатил всички 6 на брой погасителни вноски, като е заплатил цялата
търсима по договора сума в размер на 779,94 лева, от която: главница – 495
лева, лихва 60,72 лева и неустойка 224,22 лева. Завява, че ответната страна е
издала платежни документи, доказващи това обстоятелство.
Счита така уговорената клауза за неустойка в чл.22, ал.2 от Договор за
потребителски кредит № *********/29.06.2021г. за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. С нея изцяло
1
се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, т.к. сумата
която се претендира чрез нея в размер на 224,22 лева била в размер на почти
50% от сумата на отпуснатия кредит. Освен това счита клаузата на чл.22, ал.2
от договора за неравноправна клауза по смисъла на чл. 145, т. 5 от ЗЗП, тъй
като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано
висока. Заявява, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че
клаузата на чл.22, ал.2 от договор за потребителски кредит не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Това било видно
от самия договор, като процесната клауза е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
На следващо място заявява, че клаузата е нищожна и съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК. Същото се изразява в заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по
управление на кредита и следвало да са включи в годишния процент на
разходите. Посочения в договора размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните и представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите.
Моли съда да приеме, че клаузата предвидена в чл.22 ал.2 от Договор за
потребителски кредит № *********/29.06.2021 г. предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 224,22 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
Моли съда да осъди ответното дружество "В" ЕООД да заплати на
ищеца, сумата от 224,22 лева, недължимо платена по недействителна клауза
за неустойка уговорена по Договор за потребителски кредит №
*********/29.06.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноските по делото.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
2
депозирал отговор на исковата молба. Счита претенциите за недопустими,
тъй като ищецът е платил всички дължими суми, произтичащи по договора за
кредит и на практика същия сключен договор за кредит № ********* от дата
29.06.2021 г. за сумата от 495,00 лв., при годишен процент на разходите -
49,54%. Счита, че претенциите на ищеца са неоснователни и следва да бъдат
изцяло отхвърлени по следните съображения. Невярно било изложеното в
исковата молба, че целта на начислената и платена по Договора за кредит
неустойка цели заобикалянето на закона и осигуряването на допълнителна
печалба. В тази връзка заявява, че неустойката е акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена /глобално или в процент/ парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. Тя е договорна отговорност,
обезпечаваща вредите от неизпълнението, като в случай на добросъвестно
изпълнение, то кредитополучателя не следва да търпи вреди. След влизане на
сила на сключения между страните договор за кредит, безспорно налице било
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка и
релевирано неизпълнение на главното задължение, а именно осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при условия
свободно договорени между двете страни. В този случай неустойката имала
обезпечителна функция без да представлява печалба за кредитора, освен това
размерът й не бил прекомерен, а периодът й не съвпадал с периода на
обезщетението за забава. Според ответната страна двете страни по сделката
следва да носят отговорност за обстоятелствата, при които са сключили
сделката. Кредиторът е уведомил кредитополучателя, и то не чрез общи
условия, защото същите не са неразделна част от договор за кредит, а са
договорени индивидуално между страните. В тази връзка на потребителя му
била направена оценка за кредитоспособността, въз основа на която
индивидуално са определени условията по кредита. Предоставена е и
предварителна информация относно всички съществени клаузи по сделката, и
в така наречената преддоговорна информация потребителя е подробно
запознат с условията по предоставянето на паричния заем от страна на
кредитора, както и с условията по предоставянето на обезпечение под
формата на поръчителство от страна на потребителя - кредитополучател.
Освен това, предоставен бил Стандартен европейски формуляр, така както
3
изисква закона, съдържащ информацията описана по - горе.
В тази връзка моли съда да отхвърли изцяло исковете на Г. К. И. като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. М. М. заявява, че поддържа
исковата молба, счита, че исковете са основателни и доказани. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски
хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
В писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор на искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № *********, се установява, че на 29.06.2021 г. между
Г. К. И., ЕГН: ********** и "В" ЕООД с ЕИК * е сключен договор по силата
на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 495,00 лева при
следните условия: фиксиран лихвен процент в размер на 3,41%; годишният
процент на разходите – 49,54%. Между страните било уговорено, че
заемателят ще върне главницата на 6 месечни вноски, съгласно погасителен
план, който е приложен по делото и са посочени падежите – от 03.08.2021 г.
до 03.01.2022 г. Страните се споразумели, че общата сума за изплащане от
страна на заемателя ще бъде в общ размер на 779,94 лв., от която 495,00 лева
сума за получаване, договорна възнаградителна лихва в размер на 60,72 лева
и 224,22 лева неустойка.
Съгласно чл. 22 на договора потребителят се е задължил при
подписването на договора или най – късно в срок до три дни от подписването
му, да предостави на кредитора обезпечение: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "В" ЕООД, да нямат
4
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към
други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“, като поръчителите подпишат договор за поръчителство. В чл. 22,
ал. 2 от договора е посочено, че ако кредитополучателят не предостави
договореното в чл. 22, ал. 1 от процесния договор обезпечение дължи на
кредитора неустойка в размер на 224,22 лв., с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в Приложение 1 към договора. Видно от погасителния план
неустойката е разсрочена на 6 вноски, в размер на 129,99 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Ищецът се позовава на нищожност на тази клауза, поради противоречие
с добрите нрави чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и неспазване на нормите на чл.
19, ал. 4, чл. 21, ал. 1, чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за
нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая уговорената в
процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е
допълнително възнаграждение за кредитора. От начина, по който е уредено
задължението на заемополучателя за осигуряване на поръчители, може да се
обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, тъй като това задължение не е определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, каквато е обичайната
практика, а освен това изискванията към поръчителите са многобройни, като
за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен
срок информация. Клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства
длъжника да я изпълни. Освен това от недадено обезпечение пряко не
произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Ако заемодателят обаче
беше направил предварителна оценка на платежоспособността на длъжника и
преценка, че е нужно обезпечение за отпускане на заема, той не би трябвало
5
да отпусне заема преди първо да поиска и съответно да се предостави
обезпечението. Така на практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го представи, дългът му нараства с размера на
уговорената неустойка. Разглежданата клауза надхвърля и всякакви разумни
граници на санкционната функция на неустойката, доколкото същата се
равнява на близо 50% от сумата на отпуснатия кредит.
Съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите
функции на неустойката (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване.
При това положение не може да има никакво съмнение, че процесната
клауза по чл. 22, ал.2 от Договора за потребителски кредит №
*********/29.06.2021г. противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е
нищожна
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл
процесния договор попада под уредбата на ЗПК.
През призмата на Закона за потребителския кредит заплащането на
процесната неустойка представлява допълнителна финансова тежест за
потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП – неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
6
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на
клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се
вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване - към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
той зависи. В случая неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение
и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при
неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със
съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по
договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността
на неустоечната клауза. Всъщност в случая се дължи неустойка за
неизпълнение не на главно, а на акцесорно задължение, каквото е даването на
обезпечение. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 от ЗПК също е нищожна и
плащане по нея не се дължи.
Съгласно чл. 146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално
уговорено, тежестта за доказване пада върху него. В конкретния случай,
макар и да въвежда такова възражение, ответника-кредитор не представи
писмени или други доказателства, от които може да се направи еднозначен
извод, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена.
Предвид това уговорената в чл. 22 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал. 1 от ЗЗП, така и по
арг. от чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД-
7
Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП е
прогласена за нищожна като противоречаща на добрите нрави неустоечна
клауза-чл. 22, ал.2 от Договор за потребителски кредит
№*********/29.06.2021г., по силата на която ищецът е следвало да заплати
сумата 224,22 лева. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода,
че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с, ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 22, ал.2 от
договора.
Видно от приложените по делото 6 броя платежни документи за
извършени плащания, ищецът е заплатил на ответното дружество общо
сумата в размер на 779,94 лева. Ищецът твърди, че с тази сума е покрил
главницата по кредита в размер на 495,00 лева, договорната лихва в размер на
60,72 лева и 224,22 лева – неустойка. Заплатената от ищеца сума в размер на
224,22 лева, представляваща неустойка по чл. 22, ал. 2 от договора за заем,
съгласно чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД се явява платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица
върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното изплащане.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове от Г. К. И.
срещу "В" ЕООД, с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. чл.142 ал.1 и
чл.146 ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожна като противоречаща на
добрите нрави неустоечна клауза- чл.22, ал.2 от Договор за потребителски
кредит № *********/29.06.2021г. и по чл. 55, ал.1 ЗЗД осъждане на ответника
"В" ЕООД за връщане на платената от ищеца по него сума в размер на 224,22
лв., представляваща неустойка по договор за потребителски кредит №
*********, са доказани и основателни.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 100,00 лв.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
8
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА – на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката
се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото
са два обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В случая при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Доколкото се претендира минимално
възнаграждение съобразно наредбата, съдът намира за основателно искането
за присъждане на възнаграждение в размер на по 400 лева за двата иска, тъй
като минималният размер на възнаграждението за този иск на основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата, е в размер на 400,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 вр.
чл.143, ал.1 от ЗПК нищожността на клаузата предвидена в чл.22, ал.2 от
Договор за потребителски кредит №*********/29.06.2021г., сключен между
Г. К. И., ЕГН: **********, с адрес гр. - и "В" ЕООД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр.--, представлявано от С. В. Х.-управител,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 224,22 лева, при
неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение,
поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД "В" ЕООД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.---, представлявано от С. В. Х.-
управител да заплати на Г. К. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ---- сумата
224,22 лв. /двеста двадесет и четири и лева 22 ст./, представляваща заплатена
без правно основание неустойка по чл. 22, ал.2 от Договор за потребителски
9
кредит №*********/29.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване исковата молба - 09.09.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "В" ЕООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр.---, представлявано от С. В. Х.-управител
да заплати на Г. К. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ---- разноски но делото в
размер на 100,00лева (сто лева) за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "В" ЕООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр.---, представлявано от С. В. Х.-управител
да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81 ет. 3, ап. Б сумата 800,00 лева
(осемстотин лева) за осъщественото от него представителство и защита на Г.
К. И., ЕГН: ********** пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10