Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260009/15.06.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер 5 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по
жалба от К.Д.Р. против Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019
г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. "Кенана"
гр. Хасково, в частта за имот с идентификатор № 77195.701.173.
Жалбоподателят твърди, че бил собственик на процесния имот, както и че заповедта била нищожна, тъй като била издадена при липса на компетентност и на предмет, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като се излагат подробни съображения за това. Поддържа се, че имотът не бил от категорията на имотите по § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, доколкото не представлявал земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Освен това в него била построена законно сграда, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, вр. с чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Поддържа се и че липсвала идентичност между процесния имот и възстановената с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51723 на наследниците на Димитър Иванов К. земеделска земя.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да се обяви нищожността на атакувания акт в оспорената му част.
Ответникът по жалбата -
Областен управител на Област Хасково и заинтересованите
страни Г.Д.Д., Н.Т.М., М.Й.А.,
Х.Й.Д. не изразяват становище по нея.
Заинтересованата страна В.Г.К., чрез процесуалния си представител адв. И. В., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот са представени Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том I, дело № 55/2013 г. на нотариус Кичка Господинова, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том I, дело № 55/1971 г. на съдия при Районен съд – Хасково, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС № 12, том I, дело № 4/1971 г. на съдия при Районен съд – Хасково, Строително разрешение № 425 от 19.08.1975 г., Заповед № 2090/26.11.2012 г. на кмета на Община Хасково, Удостоверение за търпимост № 2 от 30.01.2013 г.
Относно правата на заинтересованите страни върху процесния имот са представени Заповед № 693/14.04.2020 г. на кмета на Община Хасково и Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на гр. Хасково.
Със Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм, и въз основа на представената документация, съгласно т. 3. 8. на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен район „Кенана“ в землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 55 от 12.07.2019 г., като по отношение на процесния имот не е постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок.
По делото са представен още Протокол № 99/17.07.2020 г., Заповед № РД-02-14-556/21.03.2000 г. на МРРБ, Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация Хасково; Протоколи № 1/26.02.2019 г., № 2/14.03.2019 г., № 3/23.04.2019 г., № 4/16.05.2019 г., № 5/20.06.2019 г., № 6/16.07.2019 г. и № 7/16.09.2019 г. от заседания на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ; Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "Кенана" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За индивидуално застрояване"; Техническо задание за изработване на ПНИ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж. р. „Куба -1“ и м. „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково; Списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС на м. "Кенана", на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС на м. "Кенана", Справка по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ.
От заключението на назначената по делото и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза се установява, че няма данни процесният имот да е бил даден за ползване на основание актовете по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, както и че представлява част от нивите, възстановени на наследниците на Д. И. К. с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия – Хасково. Вещото лице сочи и че са били спазени изискванията на чл. 28, ал. 1-4 ППЗСПЗЗ за включване на процесния имот в Помощния план и в ПНИ по § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, както и че същият попада в територия по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот, нанесен в ПНИ на ж.р. "Кенана", гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, а доколкото заповедта е атакувана с искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със срок съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ
и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител.
След като в настоящия случай
обжалваният административен акт е именно за одобряване на ПНИ и е издаден от областния управител по
местонахождение на имотите, то следва, че той изхожда от материално и
териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е в законоустановената
писмена форма, като съдържа всички реквизити, които
са предвидени за спазване при издаването му.
На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява той да противоречи на целта на закона.
Според настоящия съдебен състав при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Това е така, защото съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, а в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено, че с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. По делото обаче не се установява имотът на жалбоподателя да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, респ. правото на ползване върху него да е било предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. При това положение се налага изводът, че той не е разположен в земя по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно е включен в ПНИ. Този порок обаче не води до нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се отразява непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или пък акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно, процесната заповед в атакуваната й част е унищожаема, но по делото е безспорно установено, че срокът за установяване на този неин порок е изтекъл, поради което съдът няма правомощието да я отмени като незаконосъобразна.
По отношение на доводите за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила е уместно да се посочи, че сочените нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което не може да се приеме, че е налице нищожност на заповедта. Нещо повече, налице е трайна практика на ВАС, според която порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на административен акт, доколкото е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. В този смисъл са Решение № 315 от 14.01.2022 г. по адм. д. № 8190/2021 г., VI о., Решение № 4469 от 7.04.2021 г. по адм. д. № 1201/2021 г., IV о., Решение № 4488 от 15.04.2020 г. по адм. д. № 3569/2019 г., VII о., Решение № 11889 от 14.08.2019 г. по адм. д. № 13283/2018 г., VII о., Решение № 1762 от 10.02.2017 г. по адм. д. № 9156/2016 г., VII о. и др.
Относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се има предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, а в настоящото производство се контролира единствено правилното отразяване на посочените по-горе имоти и спазването на териториално-благоустройствените и технически изисквания при изработване на плана. В него не се възстановяват, нито се изменят вещни права, поради което е недопустим за разрешаване този въпрос и подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
По изложените
съображения съдът счита, че заповедта в атакуваната й част не е нищожна, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва
да бъде уважено своевременно направеното искане на заинтересованата страна В.Г.К. за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да му
заплати сумата 300,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 13.04.2021 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.Р., адрес: ***, съдебен адрес:*** - адв. М. Г., против Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за ж.р. "Кенана" гр. Хасково, в частта за имот с идентификатор № 77195.701.173.
ОСЪЖДА К.Д.Р., адрес: ***, съдебен
адрес:*** - адв. М. Г., да заплати на В.Г.К., адрес: ***,
сумата 300,00 лв., представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.