Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 04.07.2018 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи февруари, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 193 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищците З.П.К. и С.Н.А. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майка им – Н. А. Б., която настъпила при ПТП от 16.05.2016г. Пострадалата загинала като пешеходец, поради виновното противоправно поведение на другия участник в произшествието - водача на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. №  *******чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Противоправният характер на поведението на водача на лек автомобил „БМВ 318“ било установено посредством влязла в сила присъда по НОХД № 277/2016г. на ОС Видин. При изложените фактически твърдения, всяка от ищците претендира за осъждане на ответника й да изплати на основание покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение от по 150 000 лева за претърпените неимуществените вреди, заедно със законната лихва, считано от изтичането на срока за произнасяне на застрахователя на 29.11.2016г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, всяка от ищците претендира за осъждане на ответника да и заплати и направените съдебни разноски за процесуално представителство, като представят и списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Предявените по исков ред претенции са оспорени от ответника ЗК „Л.И.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът  признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва на първо място твърдението, че единствено виновното противоправно поведение на водача на лекия  автомобил, чиято гражданска отговорност е застраховал е причинило вредите и при това поддържа твърдение, че смъртта на пострадалата е причинена поради виновното противоправно поведение на самата пострадала. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище по прилагането на чл. 380, ал.3 от КЗ, поради ненадлежно изпълнение на задължението на ищците, да представят лична банкова сметка ***ето. Оспорва обема на вредоносния резултат за имуществените вреди, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. Признава всеки от исковете, но само до размер на сумата от 65 000 лева и заявява готовност да изплати застрахователно обезщетение до този размер, след като бъдат посочени банкови сметки на ищците. Претендира за определяне на справедливо и адекватно на действително претърпените вреди застрахователно обезщетение, като поддържа становище, че то би било значително по- малко от претендираното обезщетение. Претендира и за осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.

Третото лице- подпомагаща страна – К.Д.А., не отрича твърдението, че е управлявал процесния лек автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП. Не изразява конкретно становище по основателността на иска и не прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приетата като доказателство по делото Присъда от 02.07.2014г. по НОХД № 277/2016г. по описа на ОС Видин, се установява, че привлечения в качеството на трето лице- подпомагащо ответника в настоящия процес К. Д.А. е бил признат за виновен, за това, че на 16.05.2016г., при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК № *******нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. чл. 21, ал. 2, от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Н. А. Б..

От направената справка в базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд и въз основа признанието на този факт от страна на ответника – съдът приема доказателствен извод, за наличието на  договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с покритие за собственика и водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № ВН ******към 16.05.2016г.

В дадените пред съда /по делегация/ показания, свидетелят Р.З.А.заявява, че се счита за съпруг на ищцата С.А., доколкото живее с нея във фактическо съпружеско съжителство и имат деца. Свидетелят познавал загиналата при пътния инцидент Н. А. от двадесет и две години и имал трайни впечатления за отношенията между нея и двете й дъщери- ищците по делото. Според неговите впечатления, отношенията били в дух на разбирателство, майката помагала на дъщерите си и те много разчитали на нейната помощ. Според свидетеля, пострадалага идвала в дома му за да помага при отглеждането на децата му. Вестта за внезапната смърт на Н. въздействала силно негативно върху дъщерите й, те много страдали и до момента на изслушване на показанията му- не били преодолели негативните емоции от внезапната и трагична загуба.

В дадените пред съда /по делегация/ показания, свидетелят Г.Р.З. заявява, че е дъщеря на ищцата С.А. и племенница на ищцата З.К.. Според спомените на свидетелката, баба й /пострадалата/ се намирала в отлични отношения с двете си дъщери, помагала им в бита, грижела се за внуците си. Фактът, че дъщерите на Н. останали без нейната подкрепа допълнителнотравмирал психиката им и ги карал да страдат. Вестта за внезапната смърт на Н. въздействала силно негативно върху дъщерите й, те много страдали и до момента на изслушване на показанията му- не били преодолели негативните емоции от внезапната и трагична загуба.

Приетите като доказателства искане, писмо и уведомление (на стр. 39-41 от делото) сочат, че преди да предявят иска – ищците са отправили до ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, доставена чрез пощенски оператор на 29.08.2016г. в седалището на ответното дружество. Претенцията („искане“) описва време, място и обстоятелствата на настъпване на събитие на 16.05.2016г., което според ищците осъществява покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на собственика и водача на лек автомобил  „БМВ 318“ с рег. №  *******сочи номер на застрахователната полица и съдържа претенция на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение на това основание. Съдържанието на изявлението мотивира категоричен извод, че не е посочен номер на банкова сметка ***ателно обезщетение. С писмо от 26.10.2016г. от името на ответника – до ищците е адресирано волеизявление, съдържащо декларирано намерение за изплащане на застрахователно обезщетение от по 65 000 лева за всяка от ищците, изрично искане за посочване на банкови сметки и покана за сключване на споразумение: „ако претендиращите са съгласни“. С последващо писмо на ищците от 10.11.2016г., ответникът е бил уведомен, че те не са съгласни с предложения размер на обезщетението. В това волеизявление също отсъства изявление за посочване на банкова сметка. ***ирене, няма данни да е било изплатено търсеното застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Съдът е сезиран с предявени по исков ред претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, основани на твърдението, че при наличие на предпоставките в посочената по- горе разпоредба - в качество на застраховател - ответника дължи на ищците изплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от застрахования при него водач на МПС. 

По смисъла на чл. 300 от ГПК - влязлата в сила Присъда от 02.07.2014г. по НОХД № 277/2016г. по описа на ОС Видин е задължителна за доказателствените изводи на настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. 

Ето защо, съдът приема, че Събраните в хода на делото писмени доказателства установяват по категоричен начин всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача  К.Д.А..

Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредите - водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № ВН ******и ответника. Следователно, за ответника, в качеството му на застраховател на причинителя на вредите, възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Двамата ищци попадат в кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради установената непосредствено близка тяхна родствена връзка връзка с пострадалата – по права линия от първа степен. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

Не само в хода на процеса, но дори и предпроцесуално (в съдържанието на разменената пряко между страните кореспонденция), ответникът признава основанието на иска, като не оспорва нито един от фактите на релевираното в исковата молба правно и фактическо основание

При това признание на основанието на иска обаче, съдът е длъжен да разреши спора относно размера на претендираните застрахователни обезщетения. В контекста на този спор, съдът е длъжен да се произнесе и по направените от ответника възражения за прекомерност на размера на  претендираното застрахователно обезщетение.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.

Вредите от загубата на родител са значителни от социална и емоционална гледна точка. Макар да са твърде оскъдни и общи по смисъл /не държат сметка за конкретни факти в отношенията между пострадалата и всека от дъщерите й, а боравят само общи субективни оценъчни понятия/ - показанията на разпитаните свидетели създават представата, че ищците са преживели трудно загубата на майка си. Това е обяснимо и съдът кредитира показанията на свидетелите, в смисъл, че между ищците и майка им са съществували добри и социално активни отношения в бита, без изявени конфликти и при подчертана готовност за взаимопомощ.

 От друга страна обаче, не може да не се отчита факта, че пострадалата е лице в сравнително напреднала възраст, а ищците са също пълнолетни лица, на средна възраст - независими личности, които са социално, финансово и емоционално независими от майка си.

Дъщерите на пострадалата не са живели в едно домакинство с нея при настъпването на пътния инцидент, защото доказателства, подкрепящи такова твърдения няма, а тъкмо напротив – показанията на свидетелите индицират, че в последните години от живота си, пострадалата е живяла отделно, защото се е налагало да посещава дома на дъщеря си, за да помага в отглеждането на децата й (своите внуци).

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, съдът е длъжен да съобрази обществено икономическите условия в страната, като се отчита и конкретно момента на причиняване на увреждането. Настоящият състав на съда не споделя становището, че само единствено и изключително лимитите на застрахователните обезщетения биха могли да се възприемат като определящ фактор за техния размер. Ако тази теза би отразявала целта на закона, то обезщетенията биха били определени по нормативен път и като размер.

При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което и според практиката на ВКС на РБ не е абстрактно или нормативно определено, а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен икономически критерий освен лимитите на отговорност по задължителната застраховка към момента на настъпване на събитието – също и официалните данни на НОИ и НСИ за размера на минималната (420 лева) и средната работна заплата в страната (590 лева), които определят адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението и формират обществените представи за „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Дори значителният обем на застрахователното обезщетение не може да поправи загубата на човешки живот, но и абстрахирането при определяне на този размер  - от жизнения стандарт в страната - при определяне на размера на застрахователните обезщетения, според настоящия състав на съда не кореспондира нито със смисъла, нито с целта на закона, нито с житейския разум.

Отчитайки естеството и значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи - съдът приема за справедлив размер на обезщетение сумата от по 85 000 лева /осемдесет и пет хиляди лева/ за всека една от ищците. Следователно, предявените искове следва да бъдат уважени до размера на сумата от 85 000 лева, а за горницата над посочената сума и до пълния размер на претенциите за по 150 000 лева, те следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По претенциите за присъждане на законна лихва.

На основание чл. 429, ал. 3 от  КЗ, лихвата се дължи от момента на уведомяването на застрахователя, а в конкретния случай, уведомяването е станало чрез отправяне на извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ. Писменото волеизявление на ищците, адресирано до ответника- застраховател е постъпило на 29.08.2016г., но то очевидно не е било съобразено с изричното изискване на чл. 380 от КЗ – в съдържанието на претенцията до застрахователя да се посочи номер на банкова сметка, ***. Този пропуск не би могъл да бъде извинен, тъй като задължението за посочване на банкова сметка ***, още повече, че за да отправят претенциите за изплащане на обезщетение – ищците са използвали услугите и съдействието на  висококвалифициран адвокат. Обстоятелството, дали и как е отговорил и действал ответника при получаване на претенцията, дали и какви условия е поставял той за да извърши плащане в случая нямат никакво правно значение, защото задължението за предоставяне на банкова сметка ***т Кодекса на застраховането изрично, безусловно и категорично. Пропускът за посочване на банкова сметка ***дебния процес, защото едва в хода на този процес, единствено поради  изричното указания на съда, което е било основано на едно чисто процесуално основание – промяната в разпоредбата на чл. 127, т.4 от ГПК – банкови сметки са били представени пред съда (молба от 11.08.2017г. на  стр. 90 от делото), но не и на застрахователя (преписи за когото дори от тази молба не са представени). Споменатото процесуално поведение мотивира по категоричен начин наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 380, ал.3 от КЗ, във вр. с чл. 96 от ЗЗД  т.е. за прилагане на последиците от правния институт на забава на кредитора.

Тази забава е била преодоляна едва в първото открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2017г., защото именно тогава, за пръв път ответникът обективно е могъл да възприеме номера на банковите сметки на двете ищци, по които би могъл да осъществи изпълнение на задължението си, чрез изплащане на някаква сума застрахователно обезщетение. Спорът относно размера на обезщетението не е свързан с поведението на ищците, насочено към създаване на обективни пречки за изплащане на обезщетението преди 19.10.2017г. Именно поради това, на основание чл. 380, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 432, ал.1 от КЗ -  съдът счита, че претендираната от ищците лихва следва да бъде присъдена, но само за периода от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане на сумата, а за претендирания по- ранен период от 29.11.2016г. до 19.10.2017 г., така, както се претендира, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По претенцията за присъждане на разноските:

До приключване на последното съдебно заседание  е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от двете страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от последния съдебни  разноски, които са за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Тъй като процесуалното представителство е по чл. 38 от ЗА, то размерът на сумите, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.Д. възлизат на 3080 лева за всеки от исковете или общо в размер на 6160 лева.

Ответникът също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, а размерът на разноските следва да бъде съобразен с отхвърлената част от иска и установените от закона лимити на юрисконсултското възнаграждение. Така мотивиран, съдът счита, че на посоченото основание, ответника е легитимиран да получи от ищците общо сумата от 600 лева т.е. по 300 лева от всяка от тях.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда и дължимата държавна такса, от заплащането на която ищците са били освободени. Тази сума възлиза общо на 6 800 лева.

Третото лице- помагач не дължи разноски и не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  ЗК „Л.И.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на З.П.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат– адв. Й.Д. ***, партер,  на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 85 000 лева (осемдесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Н. А. Б., причинена от водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № *******при ПТП от 16.05.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 150 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 29.11.2016г. до 19.10.2017г.

Задължението може да бъде изпълнено, чрез извършване на плащане по банкова сметка: ***: ***.

 

ОСЪЖДА  ЗК „Л.И.“ АД  с ЕИК********, със  седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на С.Н.А. с ЕГН ********** и съдебен адресат– адв. Й.Д. ***, партер,  на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 85 000 лева (осемдесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие смъртта на Н. А. Б., причинена от водача на лек автомобил „БМВ“ с ДК № *******при ПТП от 16.05.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2017г. до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля иска в частта – за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 150 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 29.11.2016г. до 19.10.2017г.

Задължението може да бъде изпълнено, чрез извършване на плащане по банкова сметка: ***: ***.

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв. Й.Д. от САК, с адрес *** - на основание чл.38 от ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 6160  (шест хиляди сто и шестдесет лева) за процесуално представителство на З.П.К. и С.Н.А. в настоящото производство пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд,                           на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 6800 лева (шест хиляди и осемстотин лева), представляваща държавна такса, от заплащането на която ищците са били освободени.

 

ОСЪЖДА А.К.Т.,И.А. Т., В. А. Т., Б.А. Т. и Г.А. Т.  да заплатят общо на ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски за процесуално представителство.

 

ДЕЛОТО Е РАЗГЛЕДАНО при участието на К.Д.А. с ЕГН ********** и адрес-*** в качеството на трето лице- помагач, привлечено от ЗК „Л.И.“ АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: