№ 50
гр. гр. Лом, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Г. Александрова
Миронова
при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова
като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова
Гражданско дело № 20201620101297 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД
Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. Н.Ш., САК, срещу Й. П. Р. ЕГН
**********, от гр. Лом, за установяване дължимост на суми по договор, за които има
издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните е имало сключени договор и допълнителен
договор за мобилни услуги, по които ответникът е неизправна страна.
Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Към договора за мобилни услуги е сключен и Договор за лизинг от 07.06.2016 год.,
като на ответника е предоставено и мобилно устройство, м. TELENOR Smart II Black на
обща лизингова цена 76,87 лв.
Към допълнителния договор за мобилни услуги е сключен и Договор за лизинг от
25.04.2017 год., като на ответника е предоставено мобилно устройство, м. HUAWEI Y3 II
Black за обща лизингова цена 174,57 лв.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, договорите за мобилни услуги
били прекратени предсрочно по вина на абоната и била начислена и неустойка в размер на
три месечни абонаментни такси.
Договорите за лизинг са с изтекъл срок и всички лизингови вноски са дължими .
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното
производство е бил известен за издадената Заповед за изпълнение при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
1
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има вземания срещу
ответника в общ размер на 303,44 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2107/2019 год. (12.12.2019 год.) до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника, чрез
назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Е.К., МАК.
Предвид становището на ответника, съдът е приел, че между страните няма спор
относно основанието и размера на предявените искове.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 2107/2019 год. на
ЛРС.
В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща процесуален
представител. С писмена молба пълномощникът му, адр. В.Н., САК поддържа исковете.
Прави искане в случай, че са налице предпоставките за това съдът да се произнесе с решение
по чл. 238 и чл. 239 ГПК. Прави искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляване размера на
възнаграждението за особения представител на ответника, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК предвид неподаването на писмен отговор. Счита заявените в съдебно заседание
евентуални възражения на ответника за преклудирани. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът Й. П. Р., редовно призован не се явява в с.з., представлява се от
назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Е.К., МАК, който
няма възражения по доклада на съда. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
настъпването на предсрочна изискуемост. Подробни съображения излага в писмено
становище. .
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Видно от приетото и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 2107/2019 год. на РС –
Лом, същото е образувано по заявление с правно основание чл. 410 ГПК от ищеца срещу
ответника.
Съдът е издал Заповед № 1371/13.12.2019 год., за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 303,44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението – 12.12.2019 год., до окончателното плащане.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и с Разпореждане от
27.07.2020 г. съдът е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на
27.08.2020г.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от вх.печат).
На 07.06.2016 год. между страните – ищеца и ответника Й. П. Р., с индивидуален
клиентски номер при доставчика ********* е сключен Договор за мобилни услуги със срок
на действие 24 месеца, за телефонен номер ********** и тарифен план НОНСТОП 30,99,
промо 24,99, с месечна абонаментна такса 24,99 лв.
С подписването на договора за мобилни услуги, отв. Й. Р. е получила мобилно
устройство TELENOR Smart II Black на цена от 76,87 лв., при преференциални условия, във
връзка с изплащането на което е сключен и Договор за лизинг от 07.06.2016 год., съгласно
който устройството е следвало да се изплати на 24 месечни вноски от по 2,69 лв., в срок до
07.05.2018 год.
2
На 25.04.2017 год. между същите страни – ищеца и ответника Й. П. Р., с
индивидуален клиентски номер при доставчика ********* е сключен втори Договор за
мобилни услуги със срок на действие 24 месеца, за телефонен номер ********** и тарифен
план СТАНДАРТ 15,99, с месечна абонаментна такса 15,99 лв.
С подписването на договора за мобилни услуги, отв. Й. Р. е получила мобилно
устройство HUAWEI Y3 II Black на цена от 174,57 лв., при преференциални условия, във
връзка с изплащането на което е сключен и Договор за лизинг от 25.04.2017 год., съгласно
който устройството е следвало да се изплати на 24 месечни вноски от по 7,59 лв., в срок до
25.03.2019 год.
Издадени са следните фактури:
1. № **********/10.09.2017 год., за отчетен период 10.08.2017 – 09.09.2017 год., на
стойност 69,43 лв. с ДДС,
2. № **********/10.10.2017 год., за отчетен период 10.09.2017 – 09.10.2017 год., на
стойност 40,97 лв. с ДДС, както и 69,43 лв. – задължения останали неплатени от предходен
период, или общо 120,68 лв.
3. № **********/10.11.2017 год., за отчетен период 10.10.2017 – 09.11.2017 год., на
стойност 40,97 лв. с ДДС, както и 120,68 лв. – задължения останали неплатени от предходен
период, или общо 171,93 лв.
4. № **********/10.01.2018 год., за отчетен период 10.12.2017 – 09.01.2018 год., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите – 389,37 лв.,
лизингови вноски – 134,89 лв. и непогасените задължения от предходните периоди – 168,55
лв., или всичко общо 692,81 лв.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е
предявен от и срещу надлежна страна, в законоустановеният срок. Няма основания за отвод
на пресъдено нещо.
Разгледан по същество е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като
съображенията за това са следните:
Искът с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано
изпълнението на договорите от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е
доказал качеството си на кредитор по тях, както и обстоятелството, че има ликвидно
/установено по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира никакви доказателства нито в хода на заповедното, нито по
настоящото производство.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че
дружеството на ищеца се е намирало в облигационни правоотношения с ответника по
настоящото производство, регулирани от сключени договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги.
3
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този договор. На посочените
в договори са издавани съответните фактури и за ответника е възникнало задължението да
ги погаси.
Предвид неподаването на писмения отговор, респ. невъвеждането на възражения от
страна на ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК възражения, се налага извод, че той не
оспорва претенцията по основание. Претендираните искове се доказват по размер от
ангажираните доказателства. Нещо повече, в съдебното заседание ответникът по същество
признава исковете по основание и размер, а въведените възражения в хода по същество са
на практика неотносими към предмета на делото, доколкото в случая не се претендират
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, а падежирали задължения по
договори с изтекъл срок.
Ето защо предявените искове следва да се уважат изцяло.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от
18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото за тази инстанция. Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК. От
доказателствата по делото се установява, че сторените от него разноски са в общ размер на
1010 лв., от които: 25 лв. д.т., 300 лв. за особен представител на ответника и 300 лв. за
процесуално представителство, или общо 625,00 лв. по исковото и 385 лв. по заповедното
производство.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото
определеното и изплатено на особения представител на ответника адвокатско
възнаграждение е съобразено с минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Й. П. Р. ЕГН **********, от гр. Лом дължи на
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 303,44 лв. (триста и три
лева, 44 ст.), представляваща неплатени месечни абонаменти и използвани услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 2107/2019 год. (12.12.2019 год.) до окончателното изплащане на сумата, до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 1371/13.12.2019 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2107/2019 г. на ЛРС.
ОСЪЖДА Й. П. Р. ЕГН **********, от гр. Лом, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направените във връзка с делото разноски за тази
инстанция в общ размер на 1010,00 лв. (хиляда и десет лева, 00 ст.), от които 385 лв. по
заповедното производство - ч.гр.д. № 2107/2019 год. на РС – Лом и 625 лв. за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4
5