№ 114
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221200600293 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа
на жалба, подадена от адв. С.Г., в качеството й на защитник на подс.
Д.Д., срещу присъда №905881/ 07.12.2021г., постановена по нчхд
№822/2019г. по описа PC – Благоевград.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
неправилен, незаконосъобразен, постановена при неправилна
интерпретация от страна на съда на събрания по делото
доказателствен материал и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Видно от мотивите било, че РС кредитирал
единствено показанията на свидетелите, ангажирани от тъжителя,
които били заинтересовани от изхода на делото, тъй като по тъжби на
същите срещу Д.Д. и Д.Б. било образувано 880/2019г. по писа на РС-
Благоевград. Същевременно съдът като не дал вяра на показанията,
дадени от свидетелите на защитата, които били последователни,
логични и разкриващи реално фактическата обстановка в процесната
1
нощ.
Първоинстанционният съд не назначил видеотехническа и
лицево-идентификационна, поради което и не било доказано, че
лицата от записите са подсъдимите.
Твърди се, че изводите на РС за виновност на Д. били в
противоречие със събрания доказателствен материал. За последния не
било ясно защо тъжителят решил, че точно Д. е лицето, което му
причинило телесните увреждания.
Липсвали мотиви и в насока защо съдът приел, че Д. е нанесъл
ударите и защо именно той бил признат за виновен. Не ставало ясно и
кой от подсъдимите какви действия е извършил в процесната нощ. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства не се доказвало
по категоричен, несъмнен и безспорен начин повдигнатото срещу
подсъдимите обвинение.
Моли се съда да отмени, алтернативно да измени присъдата на
РС като неправилна и неаконосъобразна.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло въззивната
жалба.
Повереникът на въззиваемия намира, че като правилна и
законосъобразна, първоинстанционната присъда следва са бъде
потвърдена.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, отмяна, алт.изменение на която се иска, РС е
признал подсъдимия Д. П. Д., с ЕГН **********, за виновен в това, че
на 20.04.2019 г., около 04:15 часа, в Благоевград, до спирка за
градския транспорт „Младежки дом“, намираща се на ул. „Александър
Стамболийски“, чрез нанасяне на удар с дясната ръка, с метален бокс
от лявата страна на лицето, под окото, причинил на ВЛ. Б. ЯНК.
2
травматични увреждания, изразяващи се в рана с неправилна форма в
лявата слепоочна част на главата, разположена вертикално с дължина
6 см., разположена в горната й половина напречно странични лъчи с
дължина по 1 см. и хематом с моравосинкав цвят, обхващащ орбита, с
размери 5/4 см., с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от
НК, като на основание същият законов текст, във връзка с чл.78а от
НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и го
оправдал по първоначално повдигнатото обвинение, в частта, в която
е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител с
Димитър Кирилов Бардарски.
Заедно с това признал подсъдимия Д. КР. Б., с ЕГН **********,
за невиновен в това, че на 20.04.2019 г., около 04:15 часа, в
Благоевград, до спирка за градския транспорт „Младежки дом“,
намираща се на ул. „Александър Стамболийски“, в съучастие, като
съизвършител с Д. П. Д., чрез нанасяне на удар с дясната ръка, с
метален бокс от ляво, в горната част на главата причинил на ВЛ. Б.
ЯНК. травматични увреждания, изразяващи се в рана с неправилна
форма в лявата слепоочна част на главата, разположена вертикално с
дължина 6 см., разположена в горната и половина напречно странични
лъчи с дължина по 1 см. и хематом с моравосинкав цвят, обхващащ
орбита, с размери 5/4 см., с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Д. П. Д., с ЕГН **********, бил осъден да заплати на ВЛ. Б.
ЯНК., с ЕГН **********, сумата 1000 лева, представящи обезщетение
за причинените му от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка и страдания, ведно със законната лихва върху тази
3
сума от датата на увреждането – 20.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, като над уважения размер за сумата до 3000 лв.
предявеният граждански иск бил отхвърлен като неоснователен.
Заедно с това бил отхвърлен като неоснователен предявения от
ВЛ. Б. ЯНК., с ЕГН **********, граждански иск против Д. П. Д., с
ЕГН **********, за сумата от 1000 лева, представляващи причинени
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 20.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Отхвърлени като неоснователни били и предявения граждански
иск от ВЛ. Б. ЯНК., с ЕГН **********, против Д. КР. Б., с ЕГН
**********, за сумата от 3000 лева, представящи причинени от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането – 20.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и гражданския иск, предявен от ВЛ. Б. ЯНК., с ЕГН
**********, против Д. КР. Б., с ЕГН **********, за сумата от 1000
лева, представящи причинени от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
20.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Д. П. Д. бил осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Благоевград сумата 50 лева, представляващи
държавните такси за уваженият частично граждански иск, както и 5
лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното
във фактическо и правно отношение :
Частният тъжител ВЛ. Б. ЯНК., заедно със своя приятел
Костадин Илиев Славев, на 19.04.2019 г. вечерта излезли заедно навън
и отишли в заведение да пият кафе. По-късно вечерта, решили да
посетят дискотека „Левъл“, намираща се в сградата на Младежки дом
4
в Благоевград, на пл.“Мите Марков“ № 1, като около 00.30 часа на
20.04.2019г. вътре в дискотеката видели свой познати – свидетелите
Димитър Йорданов и Лъчезар Христов, като всичките заедно се
установили да седят на едно място в дискотеката, като си поръчали и
алкохол. Около 02.30 – 03.00 часа Лъчезар Христов решил да си
тръгне, като бил съпроводен до пиацата на такситата пред дискотеката
от свидетеля Димитър Йорданов, който след това отново се върнал в
заведението, в компанията на В.Я. и Костадин Славев. През цялата
вечер компанията се забавлявала, употребила умерено количество
алкохол, но всичко било нормално, като никой нямал скандал,
пререкания или спречквания с други лица.
Двамата подсъдими Д.Б. и Д.Д. били приятели и често
посещавали дискотека „Левъл“ в Благоевград, заедно със свои
познати. На 19.04.2019 г. вечерта двамата подсъдими, заедно със
свидетелките Силвана Йорданова и Златка Стоименова отишли на
кафе в заведение в операта, в центъра на Благоевград. Малко след
00.00 часа, на 20.04.2019г., тъй като компанията имала запазени места
в дискотека „Левъл“ в Благоевград се отправила към заведението. На
входа на дискотеката четиримата били посрещнати от свидетеля
Кристиян Ангелов, охранител в нощното заведение и приятел на
двамата подсъдими, който след като проверил всеки един от
четиримата посетители за носене на опасни и забранени предмети, ги
допуснал в дискотеката. Двамата подсъдими, заедно със свидетелките
Силвана Йорданова и Златка Стоименова се установили на места, на
централния бар на дискотеката. Компанията се забавлявала,
употребила алкохол, от време не време всички заедно излизали пред
дискотеката да пушат, като всичко било нормално, без скандал,
пререкания или спречквания с други лица.
Около 04.00 часа на 20.04.2019 г. компанията на В.Я., Костадин
Славев и Димитър Йорданов решили да си тръгват от дискотека
„Левъл“ и се отправила към изхода на заведението. При излизане от
5
дискотеката, в нея влизали двамата подсъдими, като при
разминаването си напускащите дискотеката се сблъскали леко с
подсъдимите, но всички спокойно продължили по пътя си. В.Я.,
Костадин Славев и Димитър Йорданов, след като напуснали
дискотеката, се отправили в посока пиацата на такситата, която се
намирала на известно разстояние от дискотеката, на отсрещната
страна на улицата. Първи отпред вървял В.Я., след него бил Димитър
Йорданов и последен се движел Костадин Славев. Когато тримата
достигнали таксиметровата пиаца, но преди да пресекат улицата, на
тротоара, по който се движели, били застигнати от двамата подсъдими
Д.Д. и Д.Б., които започнали да им викат „елате, елате“ и им налетели
на бой. Първоначално Д.Д. нанесъл бързо два удара с ръка в лявата
страна на главата на В.Я., в областта на слепоочната област и в
областта на лицето, от който последният паднал на земята и което
било добре видяно от Костадин Славев. Подсъдимият Димитър
Бърдаров в този момент приближил до свидетеля Костадин Славев и
започнал да му нанася удари в областта на главата, от които същият
паднал на земята. Веднага след като нанесъл ударите си по В.Я. и
същият вече бил на земята, подсъдимият Д.Д. се насочил към
свидетеля Димитър Йорданов, като му нанесъл няколко удара с ръце в
главата, от което той също паднал на земята. Когато, вследствие на
нанесените им удари В.Я., Костадин Славев и Димитър Йорданов
били паднали на земята, двамата подсъдими Д.Д. и Д.Б. бързо
избягали към входа на дискотеката и бързо влезли вътре. След като
Костадин Славев се свестил и започнал да се изправя видял, че В.Я. и
Димитър Йорданов също седят на земята окървавени и са пострадали.
След като се изправил и свидетеля Димитър Йорданов, заедно с
Костадин Славев решили да се върнат в дискотеката и да разберат
защо са били бити, но пристигайки окървавени на входа на дискотека
„Левъл“, охраната не ги допуснала да влязат навътре в това състояние.
Още същата вечер след инцидента Димитър Йорданов и Костадин
Славев посетили спешния център в Благоевград, а през деня за
6
преглед там отишъл и В.Я., вследствие на което му бил издаден лист
за преглед на лице в СПО № 005128 от 20.04.2019г.
На 22.04.2019 г. пострадалия ВЛ. Б. ЯНК. посетил съдебен лекар
д-р Камен Аврамов – специалист по съдебна медицина, управител на
ИПИСМП по съдебна медицина – Благоевград, който след преглед му
издал медицинско свидетелство № 16/22.04.2019г. (лист 4 от делото), в
което отразил, като обективни находки: 1. рана с неправилна форма в
лявата слепоочна част на главата, разположена вертикално с дължина
6 см., разположени в горната й половина напречно странични лъчи с
дължина по 1 см. и 2. хематом с моравосинкав цвят, обхващащ лявата
орбита, с размери 5/4 см., представляващи установени
разкъсноконтузна рана с характерна форма в лявата слепоочна част на
главата, хематом на лявата орбита, причинили му временно
разтройство на здравето, неопасно за живота.
От представеният лист за преглед на лице в СПО № 005128 от
20.04.2019г. (лист 5 от делото) на пострадалия ВЛ. Б. ЯНК. е видно, че
при прегледа на лицето в 14.00 часа е установено обективно
състояние: рана в областта на лявата темпорална област и оток и
посиняване в областта на лявото око, като му е поставена диагноза:
открита рана на бузата и темпоромандибулната област.
От писмо УРИ 7852 00-2896 от 28.10.2019г. на 02 РУ –
Благоевград (лист 51 от делото) се установява, че за периода от
20.04.2019г. до 25.04.2019г. в 02 РУ – Благоевград няма подавана
жалба от ВЛ. Б. ЯНК. за нанесен му побой на 20.04.2019г.
От приетото заключение на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие на инцидента ВЛ.
Б. ЯНК. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана с
характерна форма в лявата слепоочна област на главата, хематом на
лявата орбита. Установените травматични увреждания, добре
отговарят да са причинени по време и начин посочен от пострадалия и
7
анамнезата на медицинските документи, както и от свидетелите-
очевидци, а именно: чрез нанасяне на удари с ръце в областта на
главата в ляво, с падане от собствен ръст, към малките часове на
20.04.2019г. Установената характерна форма, размери и разположение
на раната по лявата слепоочна област, отговаря да се дължи на удар с
твърд тъп ръбест предмет в тази област, какъвто може да е и метален
бокс. По време на и след инцидента и получаване на травматичните
увреждания пострадалия в нито един момент не е изпадал в състояние
на реална опасност за живота, т.е пълна загуба на съзнание.
Вследствие на инцидента /удари в областта на главата в ляво/
пострадалия е получил рана с кръвотечение и хематом по лицето в
ляво, които по своя медико-биологичен критерий му е причинило
временно разстройство на здравето, не опасно за живота, изразяващо
се в кръвотечение от раната, главоболие и оплаквания от болки и
страдания в наранената област по лицето и главата в ляво, постепенно
отзвучаване за около 2 седмици, без изгледи да останат по-късни,
изразени и трайни последици в здравословното му състояние.
От справката за съдимост на подсъдимия Д. П. Д. (лист 168 от
делото) се установява, че същият е неосъждан, както и по отношение
на него не е постановявано освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
От справката за съдимост на подсъдимия Д. КР. Б. (лист 169 от
делото) се установява, че същият е осъждан с протоколно определение
№ 9098 от 26.10.2017г., влязло в законна сила на 26.10.2017г.,
постановено по НОХД № 2044/2017г. по описа на Районен съд –
Благоевград, с което за престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1
от НК, извършено на 21.01.2017г., на основание чл.55 ал.1 т.2 от НК
му е наложено наказание „пробация“, включващо пробационните
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една
година и два месеца, което да се изпълни чрез явяване и подписване на
лицето при пробационен служител или определено от него лице, в
8
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител по график определен от служителя за срок от
една година и два месеца.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена
въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, в
частите, които съдът кредитирал; приложените и приети писмени
доказателства по делото – лист за преглед на лице в СПО № 005128 от
20.04.2019г.; медицинско свидетелство № 16/22.04.2019г., издадени от
д-р Камен Аврамов; свидетелствата за съдимост на подсъдимите,
както и от приетото от съда заключение по съдебно-медицинска
експертиза и.
При така приетата за установена фактическа обстановка по
делото, първата инстанция счела, че единствено подсъдимият Д. П. Д.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за
които са му повдигнато обвинение по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20
ал.2 от НК, но не и в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Д.
КР. Б., като наложил на Д. посоченото по-горе наказание и уважил
частично предявеният срещу Д. граждански иск за претърпени от
пострадалия неимуществени вреди, като същевременно бил отхвърлен
изцяло гражданскоправната претенция относно обезщетение за
имуществени вреди.
Доколкото приел, че по делото не са налице доказателства,
установяващи подсъдимия Б. да е извършил деянието, описано в
частната тъжба, РС признал същия за невиновен и го оправдал по
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по
чл.130, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и отхвърлил като
неоснователни поради недоказаност, предявените от тъжителя срещу
този подсъдим граждански искове по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на
причинени от деянието неимуществени вреди за сумата от 3000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
20.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за причинени от
9
деянието имуществени вреди за сумата от 1000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
20.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Окръжният съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като подадена в предвидения от закона срок от надлежна
страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, чрез
съответния орган. Разглеждайки я по същество, счита същата за
неоснователна предвид следното:
Разглеждайки я по същество ОС счита същата за неоснователна
поради следните съображения:
В хода на първоинстанционното следствие РС е събрал обилен
доказателствен материал, въз основа на който в оптимална степен e
разкрил обективната истина по делото. Индиция в тази насока е и
обстоятелството, че пред настоящата инстанция страните не сочат
нови доказателства.
Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата, че
единствено въз основа на свидетелските показания на част от
свидетелите ( такива, ангажирани от обвинението) са направени
изводи относно виновно поведение на подсъдимия Д.. Напротив, по
делото са налице множество други доказателства както гласни, така и
писмени, въз основа на които е било безспорно установено, че именно
този подсъдим е извършил престъплението, предмет на повдигнатото
срещу него обвинение.
Събраната и проверена в хода на проведеното
първоинстанционно съдебно следствие доказателствена маса, е била
подложена на задълбочен и щателен анализ, като детайлно в мотивите
към присъдата е отразено кои факти и обстоятелства въз основа на кои
доказателства РС е намерил за установени. Направените на тази база
правни изводи са логични, обосновани и верни. При формирането на
вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК
10
не са били допуснати нарушения.
Следва да се отбележи и това, че в основната си част
възраженията на защитата са били изложени пред първата инстанция
и са получили съответен отговор. Настоящият съдебен състав споделя
изцяло становището на РС в тази насока, като не намира за
необходимо да преповтаря същото в детайли.
След като извърши цялостна проверка на оспорваната присъда и
след комплексен собствен анализ на доказателствените източници,
въззивният съд намира, че следва да потвърди валидността на
установените от първата инстанция фактически и правни положения.
Не се разкриват никакви нарушения при извеждане на
правнорелевантните факти, на основата на които първата инстанция е
приела обвинението срещу Д.Д. за частично доказано. По въпроса за
авторството на подсъдимия и неговите действия, с които е осъществил
престъплението, в което е бил обвинен, доказателствената съвкупност,
ангажирана от обвинението, не съдържа съществени противоречия,
освен в незначителни детайли, които обективно не могат да окажат
влияние върху тези факти. Не следва да бъде споделено твърдението
във въззивната жалба, че необосновано в мотивите си РС кредитирал
показанията на част от свидетелите, без да отчете наличието на
заинтересованост на същите поради наличие на друго незавършено
наказателно производство срещу подсъдимите, в които тези свидетели
били страни. В тази връзка отново следва да се отбележи, че първата
инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на всички
доказателства, вследствие на което изложила убедителни и верни
доводи защо не кредитира част от свидетелските показания, а дава
вяра на други. Поради изложеното подходът на първоинстанционния
съд не може да търпи какъвто и да е упрек, след като същият не е
игнорирал неоснователно нито едно от доказателствата, събрани в
хода на съдебното следствие, като е изложил своите съображения
защо е сторил това. По тази причина и ОС намира за изцяло
11
неоснователно оплакването в жалбата, че извършеният доказателствен
анализ бил формален, едностранчив и осъществен при неспазване на
процесуалните правила.
За неоснователно ОС намира възражението на защитата, че с
недопускането на съдебна видеотехническа и
лицевоидентификационна експертиза делото останало непопълнено с
важни доказателства. Определено със самото отхвърляне на това
искане от първата инстанция не е било нарушено правото на защита
на страна в процеса и не са били създадени пречки за организирането
й в пълен обем. Въззивният съд намира, че по делото са налице
множество други доказателства, както гласни, така и писмени, въз
основа на които е било безспорно установено, че именно Д.Д. е
извършител на престъплението, предмет на повдигнатото срещу него
обвинение. Поради това ОС счита жалбата за неоснователна и в тази й
част.
Въззивната инстанция счита, че РС е приложил правилно
материалния закон. След като е приел, че с деянието си Д.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, както и че са налице условията на чл.78а от НК,
същият е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при строгото
спазване на всички законови изисквания, като е наложил на същия
“глоба” в минимален размер.
В унисон със събраните по делото доказателства са били
изведени смекчаващите и отегчаващи отговорността на Д.
обстоятелства. Правилно според настоящата инстанция РС е приел, че
наказателната отговорност следва да се реализира при значителен
превес на смекчаващите над отегчаващите такива. ОС намира, че с
така определената по вид и размер санкция ще бъдат постигнати в
оптимална степен целите на специалната и генерална превенции.
Правилно е била удовлетворена и гражданскоправната претенция
на пострадалия за заплащане на обезщетение във връзка с причинени
12
му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания. Налице са всички елементи на чл.45 от ЗЗД –
противоправно поведение, вреда, вина и връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат. Ето защо ОС намира, че въззивната
жалба се явява неоснователна и в тази й част.
Анализът на доказателствената маса по делото изцяло подкрепя
изводите на РС относно недоказаност на обвинението в насока, че Д.
осъществил деянието си в съучастие с Б., както и това, че последният
е осъществил по отношение на В.Я. съставът на престъплението по
чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Закономерно в тази връзка са
били отхвърлени частично и изцяло, и гражданскоправните претенции
на пострадалия по отношение на ответниците.
При служебната проверка на обжалваната присъда, която
настоящият съд извърши съобразно правомощията си на въззивна
инстанция, не бяха констатирани основания за нейно изменение или
отмяна. Поради това и същата следва да бъда потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №905881/ 07.12.2021г., постановена
по нчхд №822/2019г. по описа PC – Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14