РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Дафина Н. Арабаджиева
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502434 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес:
гр. П. ул. Р., подадена от назначения особен представител адвокат К.К.,
против Решение № 262142/02.08.2021 г. постановено по гр.д.№14222/2020 г.
по описа на РС - Пловдив, с което се изменя размера на присъдената по гр. д.
№ 11703/14г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима
от Д. Д. П., ЕГН ********** на АЛ. Д. П., ЕГН ********** и ИЛ. Д. П., ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител П. ИЛ. П., ЕГН
********** с адрес: с. Г. ул. Х*** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на по
200 лева за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 29.10.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска; ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН ********** да заплати на П. ИЛ.
П., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляващи направени разноски;
1
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288 лева,
представляваща дължима държавна такса по производството, както и 200 лева
възнаграждение на назначения особен представител.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за
необоснованост. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства за
трайни и съществени промени в обстоятелствата, при което е била
определена първоначалната издръжка и които обстоятелства да налагат
увеличаването на издръжката до претендирания размер от 200 лева за всяко
от децата. Поддържа се, че изминалият период от време от 7 години от
определянето на първоначалната издръжка не обосновава извод за промяна на
обстоятелствата, че не са събрани доказателства за нараснали нужди на
децата, както и че присъствието им училище е било ограничено предвид
епидемиологичната обстановка. Оспорват се показанията на свидетелката П.
като заинтересовани. Обстоятелството, че майката е отпуск за отглеждане на
трето дете, родено от съжителството й с друг мъж, се приема за ирелевантно.
Оспорват се и възможностите на ответника да заплаща присъдения размер на
издръжката, които се намират за недоказани. Моли се изцяло да се отмени
решението и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира се присъждането на сторените разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите АЛ. Д. П., ЕГН ********** и ИЛ. Д. П., ЕГН **********,
действащи чрез тяхната майка и законен представител П. ИЛ. П., ЕГН
********** с адрес: с. Г. И. ул. ****, подаден от пълномощника им по делото
адвокат М.К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага се
становище по оплакванията в жалбата и доводи за правилността и
законосъобразността на решението. Поддържа се, че са налице трайни и
съществени изменения на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка. Позовава се на изменението в икономическата
обстановка в страната от 7 години, нарастналата възраст на децата и на
техните нужди. Поддържа, че бащата работи постоянно във Федерална
Република Германия и е в трудоспособна възраст, а майката полага
2
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, както и за
още едно дете. Излагат се доводи, че предвид неприсъственото обучение на
децата в училище се налагало да им се осигури компютърна конфигурация и
интернет, както и отопление в поне две отделни помещения, в които децата да
провеждат учебните си занятия. Моли се да се остави без уважение жалбата и
да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с
правно основание чл.150, ал.1 от СК от АЛ. Д. П. и ИЛ. Д. П., действащи
чрез тяхната майка и законен представител П. ИЛ. П., против Д. Д. П., за
увеличаване размера на месечната издръжка, която последният е осъден да им
заплаща с Решение № 1543/07.05.2015 г., постановено по гр. д. № 11703/2014
г. на ПРС V бр.с., на 200 лв. месечно за всяко от децата.Ищците излагат
твърдения, че ответникът е техен баща и с решението по гр. д. № 11703/14г. е
бил осъден да заплаща издръжка от 100 лв. месечно за всяко от децата.
Обосновават искането си с изминалия период 5 години от определянето на
първоначалната издръжка, през който нуждите на децата са били нараснали.
Сочи се, че децата са ученици, като по-голямото дете е тийнейджър и
ежедневно са му необходими около 10 лева за джобни, а по-малкото дете е на
8 години, децата ползвали интернет, телефон, били им осигурени
компютърни конфигурации за дистанционно обучение. Имали нужда от
средства за дрехи, храна, обувки, лекарства. Майката била в майчинство, тъй
3
като се грижила за още едно дете, родено на 23.01.2020 г. Посочва се, че
ответникът не плащал редовно издръжка, а същевременно работил от доста
време във Федерална Република Германия, където стандартът на живот е по -
висок от този в Република България. С изложените обстоятелства се
обосновава искането за увеличаване на размера на издръжката на всяко от
децата на 200 лв. месечно.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва искането за увеличаването на размера на
издръжката с довода, че претендираният размер е завишен. Твърди се, че
бащата заплащал издръжката на децата от 100 лева. Израстването на децата
не обосновавало необходимостта от заплащането на издръжката в
претендирания размер, нуждите на децата не били доказани. Полаганите от
майката грижи за още едно дете били ирелевантн. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че детето АЛ.
Д. П. е родено на 23.09.2007 г., а детето ИЛ. Д. П. е родено на 01.08.2012 г.,
както и че двете деца имат за родители Д. Д. П. и П. ИЛ. П..С Решение №
1543/07.05.2015 г., постановено по гр. д. № 11703/2014 г. на ПРС 5 бр.с. е
прекратен бракът между родителите, упражняването на родителските права
по отношение на децата е предоставено на майката, за бащата е определен
режим на лични контакти и дължима от него месечна издръжка за всяко от
децата от по 100 лв. Настоящият съдебен състав констатира след служебна
справка, че Решение № 1543/07.05.2015 г., постановено по гр. д. №
11703/2014 г. на ПРС V бр.с. е било обжалвано в частта за издръжката, в
която част е било потвърдено с Решение от 03.12.2015 г. постановено по гр.д.
№ 1640 по описа за 2015 г. на ПОС, V в.гр.с., което е окончателно. Тоест
установява се, че решението по гр. д. № 11703/2014 г. на ПРС V бр.с. в частта
за издръжката е влязло в сила на 03.12.2015 г.
По делото са представени 2 бр. удостоверения за всяко от децата, от
които се установява, че през учебната 2020/2021 г. са били ученици в ОУ
„****“ с.Г* *, Община Марица, Област Пловдив, като детето А.П. е било в
VII -ми клас, а детето И.П. в II -ри клас.
По отношение на бащата, от приложеното справка от ТД на НАП
Пловдив, не се установява да е реализирал доходи. Установява се, че
последното му трудово правоотношение е прекратено на 01.01.2014 г.По
отношение на майката се установява, че има още едно родено дете на
23.01.2020 г. Според справката от ТД на НАП Пловдив през периода от
януари месец 2020 г. до април месец 2021 г. майката се е осигурявала на
месечен доход от 610 лева, а от справка от НОИ, че е получила обезщетение
за бременност и раждане от около 1000 лева през периода месец май -
4
септември 2020 г. Според представената служебна бележката от
работодателя, майката не е получавала брутен доход за периода от юли месец
2020 г. до юни месец 2021 г.
По почин на майката е разпитана свидетелката П., която няма родствена
връзка със страните. Според показанията на свидетелката, майката има три
деца А., И. и В., като последното дете е син на настоящия партньор на
майката. Удостоверява, че майката изцяло се грижи за децата - за
отглеждането им и за финансовото им състояние. Свидетелката сочи по
отношение на детето А., че е бил в седми клас, предстояло му кандидатстване,
посещавал частни уроци по български и математика. Той бил тийнейджър и
се нуждаел от средства за кино, театър и т.н. Посочва, че майката возила
децата до П., осигурявала им необходими били средства за транспорт,
джобни, за учебници, развлечения. Колкото повече децата растели, имало
повече разходи. И. искала да тренира спортна гимнастика, но майката нямала
възможност да заплаща таксата. Посочва, че познава бащата, който живеел в
Германия от доста години. Майката посрещала всички разходи на децата, за
компютри за онлайн обучението им, за почивката им на море и планина,
както и когато са болни закупувала лекарства. Грижила се изцяло за
физическото и социалното развитие на децата.
При така установените факти от значение за спора съдът намери
следното:
Уважаването на исковата претенция по чл.150 от СК се обуславя от
установяване на следните предпоставки: Ответникът е родител на
претендиращите издръжка деца, нуждата от получаване на издръжката в
претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава
същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите
на правоимащите от издръжка в претендирания размер и/или промяна на
материалните възможности на родителите. Съгласно нормата на чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
която определя минималния размер на издръжката. Според постановките в
ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/30.11.1981 г. нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия
на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. При определяне размера на издръжката следва да се определи
общата сума за издръжка на всяко от децата, която да се разпредели
съобразно възможностите на родителите. Следва да се съобрази на кого от
5
родителите е предоставено упражняването на родителските права, като
усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се
вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител
дължи.
В конкретния случай се установява, че детето А.П. е било на 13 години
през учебната 2020 г/21 г. в VII клас, а към момента е на 14 години. Детето
И.П. е било на 8 години в II клас през учебната 2020 г/21 г. , а към момента е
на 9 години. Съдът намира, че от момента на определяне на размера на
издръжката от 100 лева за всяко от децата с Решение № 1543/07.05.2015 г.,
постановено по гр. д. № 11703/2014 г. на ПРС 5 бр.с. до настоящия момент, е
изминал дълъг период от 6 години, през който промяната във възрастта и на
двете деца дефинитивно е довела до увеличаване и на потребностите им от
храна, облекло, обучение и средства за социално-културно развитие, които
съдът намира, че не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения
размер на издръжката им. Съдът намира и че двете деца се нуждаят от
присъщите за децата на тяхната възраст средства за отглеждане –храна,
облекло, обувки, които на тази възраст обичайно се подменят всеки сезон
поради израстването на децата, медикаменти за лечение и консумативи, а
също и за обучение – посещение на училище, закупуване на ученическа
униформа, пособия и помагала, както и за духовното им и интелектуално й
развитие. От изложеното съдът прави извода за настъпило съществено и
трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на размера
на дължимата на децата издръжка. Допълнителен фактор е и изменението на
икономическите условия в страната през последните години - повишаване
цените на стоките и услугите, както и увеличаване размера на минималната
работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 650 лв. съгласно с
ПМС № 331/26.11.2020 г., докато при определянето на първоначалната
издръжка е била 360 лева, съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г.
Във връзка с гореизложеното неоснователен е доводът в жалбата, че
през изминалата година децата са се обучавали в дистанционна среда. Съдът
намира, че макар последното да се е налагало поради епидемиологичната
обстановка в страната, то разходите на децата не са намалени, а напротив
според показанията на св.П. майката е следвала да осигури компютърни
устройства за двете деца. Следва и да се има предвид, че дистанционното
обучение на децата също изисква разходи за храна и отопление от
домакинството на майката. С оглед на изложените съображения, съдът намира
за неоснователни доводите в жалбата за недоказаност увеличаването на
разходите на децата, като сочените обстоятелства се доказват и от
показанията на св.П.. Показанията на свидетеля следва да се ценят като
обективни и безпристрастни, доколкото не се установява заинтересованост по
смисъла на чл.172 ГПК, същите са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което неоснователни са доводите в жалбата срещу
кредитирането им от районния съд.
6
На следващо място по делото се установява, че към момента майката
ползва отпуск за отглеждането на дете до 2-годишна възраст и поради тази
причина не реализира трудови доходи, както и че има алиментно задължение
към още едно дете В. Б.. По делото не се установяват получаваните от бащата
доходи, но същият е млад човек, в трудоспособна възраст, към момента не се
доказва да има влошено здравословно състояние, няма данни за задължение
за издръжка към трети лица. В аспекта на казаното, на всяко от децата
следва да се определи издръжка в размер на 350 лева месечно, от която
бащата следва да заплаща по 200 лв., а останалата сума следва да се допълва
от майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на децата.
С оглед на изложеното, след като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и при направено искане от въззиваемите за
присъждане на разноски по делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
им заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 500 лева. Доколкото жалбоподателят е представляван от особен
представител, който не дължи внасянето на държавна такса при подаване на
жалбата, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 144 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
- Пловдив, както и на сумата от 200 лева за назначения му особен
представител.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262142/02.08.2021 г. постановено по
гр.д.№14222/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН ********** да заплати на АЛ. Д. П., ЕГН
********** и ИЛ. Д. П., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител П. ИЛ. П., ЕГН **********, сумата в общ размер на 500 лева
/петстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 144 лв. /сто
четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса за въззивното
производство, както и 200 лева /двеста лева/ възнаграждение на назначения
особен представител.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8