Решение по дело №1342/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 24
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193101001342
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………….2020 г.

гр.  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

            при секретар Нели Катрикова

            като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

            въззивно търговско дело № 1342/2019 г., по описа на ОС-Варна

            за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.

 

            Образувано е по повод молба с вх. № 43981/18.06.2019 г., депозирана от „Джао Вей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Толстой“, бл. 67, ет. 15, ап. 113, действащ чрез адв. И.Ш., с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, с която се иска отмяна на неприсъствено решение № 5155/13.12.2018 г., постановено по гр. д. № 10175 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 14-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД,  молителят е осъден да заплати на С.  Б.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 11800.00 лева, представляваща подлежаща на връщане главница по развален договор за изработка от 30.05.2017г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда - 28.06.2018г., до окончателното погасяване на вземането.

     Молителят счита, че е налице основание за отмяна на неприсъственото решение, тъй като преписи от исковата молба и приложенията не са били надлежно връчени на ответника, а така също и призовката за съдебното заседание, проведено на 04.12.2018г. Поддържа се, че същите са изпратени на вписания в ТР по партидата на дружеството адрес на управление на дружеството. Твърди се обаче, че по делото са били налице писмени доказателства, в които фигурира друг /актуален/ адрес на дружеството, на който съдът не е връчвал книжа и който адрес некоректно не е посочен от ищеца в титула на исковата молба, а именно – *****. Вместо това, съдът е връчвал книжа на отразения в регистъра адрес в ******. Навеждат се доводи, за това че съдът неправилно е приел за редовно връчване на исковата молба в хипотеза на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като не е спазил служебното си правомощие да осигури еднаква възможност на страните за участие в процеса при неотчитане на данни за друг адрес на ответника. Излага се, че ищецът недобросъвестно е предявил иска в гр. Варна, където не попада седалището и адресът на управление на ответника. Липсата на редовно връчване на исковата молба е попречило на ответното дружество да упражни правото си на отвод за неспазена местна подсъдност, до провеждане на опорочен процес без участието на страната, респ. до опорочаване на акта на съда. С тези доводи молителят претендира отмяна на неприсъствено решение по гр. д. № 10175/2018г. на РС-Варна, ведно с връщане на делото на РС-Варна за ново разглеждане от друг състав на съда, като делото продължи от момента на връчване преписи от исковата молба на ответника. Претендират се сторените по делото разноски.

            Насрещната страна С.Д., редовно уведомен с връчване препис от молбата по чл. 240 от ГПК, не е депозирал писмено становище по същата.

            В проведеното открито съдебно заседание молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба вх. № 36779 от 12.12.2019 г. поддържа молбата за отмяна.

            Насрещната страна, редовно призована за откритото съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител.

            Молбата за отмяна на неприсъствено решение е депозирана в преклузивния едномесечен срок, от страна, имаща правен интерес да иска отмяна, поради което се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите в молбата и като съобрази събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Производството по гр. д. № 10175 по описа за 2018 г. на РС-Варна е образувано по искова молба на С.Д. срещу „Джао Вей“ ООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

            С Разпореждане № 28602/19.07.2018 г. /л. 20/ съдът е разпоредил на ответника да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея. Съобщението до ответника с приложените към него книжа, е изпратено на 23.07.2018 г., като на страната са дадени изрични указания за депозиране на отговор в едномесечен срок, както е и предупредена за последиците на разпоредбата на чл. 238 от ГПК. Установява се, че съобщението е изпратено на актуалния в търговския регистър /ТР/ адрес на дружеството, като длъжностното лице по призоваване е отразило във върнатата в съда разписка, че адресът е посетен три пъти, респективно на 04.08.2018 г., 20.08.2018 г. и 27.08.2018 г. Търсената фирма не е позната. На адреса няма офис и жители. Апартамент № 113 е частен дом. От 2001 г. живеят настоящите собственици. Бившите не са с това име нито са търговско дружество с тази фирма. Информацията е дадена от Н.М.– настоящ собственик на ап. 113. 

            Препис от определение № 12245 от 26.10.2018 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, с което делото е насрочено за 04.12.2018 г. от 13:30 часа и призовката за насрочване на първото по делото съдебно заседание, отново са изпратени на актуалния адрес на дружеството в ТР. Видно от отбелязванията в разписката, посоченият в исковата молба и ТР адрес е посетен на 05.11.2018 г., като отново е посочено, че ап. 113 е частен дом. Няма офис и жители. Фирмата е непозната. Преди 2006 г. са идвали чужденци-наематели. Сега си живеят новите собственици. Сведението е на В.В. от ап. 63 – домоуправител на блока.

            В проведено съдебно заседание на 04.12.2018 г., решаващият съд е приел дружеството за редовно призовано, дал е ход на делото, констатирал е, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и е постановил такова.

            Дружеството молител не оспорва обстоятелството, че съобщенията и призовките са изпращани до последния регистриран в ТР адрес на дружеството. Навежда твърдения единствено в насока, че по делото има данни и за друг адрес /посочен в договора за изработка/, който е актуалният на дружеството-ответник, поради което последният не е бил уведомен за образуваното дело, а връчването на адреса, вписан по партидата на търговското дружество в ТР, е ненадлежно.

            При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

            В чл. 239, ал. 4 ГПК е регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК. Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).

            В случая молителят е избрал да се защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Същият излага твърдения, които следва да бъдат подведени под хипотезата на процесуалноправната норма, обективирана в т. 1 от цитираната разпоредба - ненадлежно връчване както на преписа от исковата молба, така и на призовките за съдебното заседание, доколкото се поддържа, че адресатът не е потърсен на актуалния му адрес, посочен в приложения по делото договор за изработка от 30.05.2017 г. /л.7/, а именно – *****.

            Съгласно чл. 38 от ГПК, съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В конкретния случай посочения в исковата молба адрес съответства на този, който е вписан по партидата на ответното дружество в ТР като седалище и адреса на управление. Липсва друг адрес за кореспонденция, който да е отразен в публичния регистър.       

            Приложимият ред за призоваване на ответника, сега молител, в конкретния случай е предвидения в чл. 50 от ГПК, доколкото същият е юридическо лице. Съгласно разясненията, дадени в каузалната практика на ВКС /решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.

            Призовката/съобщението е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, поради което съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване – в този смисъл е и решение № 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о., ТК.

            В разглеждания случай длъжностното лице по призоваване е събрал необходимите сведения, които обуславят законосъобразното прилагане на фингираното връчване, регламентирано в нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Същият е удостоверил, че на адреса фирмата не е позната, като в сградата или помещения в нея, няма офис, в който да пребивават служители или представител на дружеството – адресат на съобщението. Събрал е сведения от домоуправителя на блока и настоящия собственик на ап. 113, от които се установява, че преди 2006 г. апартаментът е бил нает от чужденци, а понастоящем в него пребивават други лица, различни от търговеца-адресат.

            От изложеното по-горе не се установява поддържаното от молителя твърдение, че като ответник пред РС-Варна е бил лишен от участие в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовки за съдебно заседание, доколкото именно неговото бездействие, изразяващо се в неотразяване на актуалния му адрес в ТР, е довело до фингираното връчване на съдебните книжа, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Законодателят е предвидил такова връчване с цел ускоряване на процеса и предотвратяване на недобросъвестното процесуално поведение на страните, още повече, че търговците са професионалисти и следва да се грижат за собствените си работи с по-голяма грижа, като отразят във всички публични регистри актуалните данни, свързани с упражняваната дейност, включително и адреса.

            Предвид неоснователността на молбата, на молителя не следва да му се присъждат разноски. Такива не следва да се присъждат и на насрещната страна предвид липсата на направено искане, както и на представени доказателства, че е сторила такива.

            Водим от горното СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 43981/18.06.2019 г., депозирана от „Джао Вей“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Толстой“, бл. 67, ет. 15, ап. 113, с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, с която се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 5155/13.12.2018 г., постановено по гр. д. № 10175 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 14-ти съдебен състав.

           

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                        2.